120 литературни разработки
АСПЕКТИ НА ТРАГИЧНОТО В БОТЕВОТО СТИХОТВОРЕНИЕ „ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| АСПЕКТИ НА ТРАГИЧНОТО В БОТЕВОТО СТИХОТВОРЕНИЕ „ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
(Анализ) Работни въпроси: 1. Как категорията трагично се свързва с героичната борба на българския народ за национално освобождение? 2. Каква е позицията на Ботевата лирика по отношение на националния героизъм и на трагиката на българската историческа участ? 3. Какви са внушенията на заглавието? 4. Каква представа за смъртта изгражда стихотворението „Обесването на Васил Левски”? Как тази представа се съотнася с мотива за смъртта в лириката на Ботев? 5. Каква е ролята на акцентирането върху образа на скърбящата майка родина? 6. Каква е ролята на зрителните и на слуховите картини за постигането на внушенията? 7. Каква е ролята на образа на природата за внушаването на представата за трагично? 8. С кои свои смислови и формални характеристики стихотворението се различава от „На прощаване” и от „Хаджи Димитър”? 9. Какви са различията между интерпретирането на мотива за смъртта на националния герой в Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски” и Вазовата ода „Левски”? Българската лирика от Късното възраждане и непосредствено след Освобождението откроява като свой смислов център героичната борба на народа ни за национална независимост. През Възраждането лириката е сред факторите, формиращи националното съзнание. Нейните текстове, както и съпътстващите ги фолклорни образци, отразяват подема на българския дух в процеса на националноосвободителното движение и съхраняват най-висшите проявления на народния героизъм. Но драматизмът на времето и историческата значимост на събитията предопределят и присъствието на категорията трагично. Редом с подвига на българина и на неговите водачи литературните творби визират страдалческата участ на общността. Ботевата поезия е гранична по отношение на търсенията на възрожденската лирика и на по-късните литературни прозрения за времето, когато след вековното борство българският народ отстоява правото си на свобода и на независимост. Лирическите текстове на Ботев са свидетелство за различни състояния и етапи на индивидуалното и на колективното съзнание през Късното възраждане. „Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение на поета. Прочитът на текста се влияе от множество фактори, сред които се открояват спецификата на възрожденската лирика, уникалността на Ботевата визия за националното и заключителният характер на творбата в рамките на цялостното авторово наследство. Сред поетичните творби, които осмислят подвига и саможертвата в името на националното освобождение като най-висше проявление на героичното, текстът дегероизира смъртта и поставя акцент върху трагиката като характеристика на историческия факт и на националната съдба. Стихотворението очертава различни аспекти на трагичното – смъртта на героя като непреодолима загуба за нацията, скръбта на майката родина и фигурата на мъртвия герой като знаци за силата на трагизма. Заглавието на стихотворението утвърждава основни тенденции в назоваването на възрожденските лирически текстове – историческа достоверност и открояване на личностното присъствие. Същевременно усещането за трагично се прокрадва в акцентирането върху обесването – насилственото, ужасяващо убиване на най-достойния носител на националната идея. Още първият стих полага произведението в контекста на възрожденската традиция – междуметието и обръщението свидетелстват за диалогичността и публицистичния патос, а образът на родината майка е централен в образната система на възрожденската поезия. Трагичното събитие вече отеква в спонтанния вопъл на лирическия глас и се оглежда в присъствието на скърбящата майка. Вторият стих прибавя друга отличителна характеристика на възрожденския поетичен текст – реторичното питане като типична стилистична фигура на литературното говорене. Реторичният въпрос обаче е зареден и с чувството за безпомощност пред смразяващата истина за смъртта на Васил Левски. И образът на гарвана, въведен също като част от обръщение („птицо проклета”), се вписва в поетическия свят на възрожденската лирика, където националната проблематика често се мисли и се изразява чрез опорите на природното. Образът на черната птица, свързан в традиционното съзнание с представата за злото, градира внушението за злокобност и безнадеждност. Четвъртият стих добавя типичните Ботеви пространствени ориентири – гробът като конкретно измерение на мотива за смъртта и многозначното наречие „там” – типична авторова лексема за назоваване на пространство, съдържаща едновременно и усещане за конкретност, и внушения за неопределеност и абстрактност. Строфата откроява жалния плач и грозния грак на птицата като звуков израз на основните настроения на творбата – скръбта и покрусата от смъртта на героя. Реторичността на питането е подчертана още веднъж чрез двукратната декларация за знаенето на лирическия говорител: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|