120 литературни разработки

Алегоричните внушения на Ботевия фейлетон „Политическа зима”

Изтегляне 2.95 Mb. страница 21/101 Дата 28.05.2023 Размер 2.95 Mb. #117864

Алегоричните внушения на Ботевия фейлетон „Политическа зима” (Анализ) Работни въпроси: 1. С какви жанрови особености се характеризира фейлетонът? 2. Посочете най-ярките представители в развитието на фейлетонната традиция от XIХ век. 3. Какви обществено-политически събития определят създаването на фейлетона? 4. Каква е връзката между бедствената зима и живота в поробеното отечество? 5. Как се разгръща фейлетонното съдържание? 6. В какво се изразява умението на публициста да изгради образа на мнимия патриот? 7. Как Ботев вплита актуалните проблеми на българския обществен живот в световните терзания на страдащите хора? Фейлетонът е художествено-публицистичен жанр, който отразява злободневни обществено-политически събития чрез действителни факти и герои. Някои съвременни изследователи на възрожденската публицистика оспорват тезата за самостоятелността на неговия жанров модел поради съчетаването на публицистичното и художественото начало и поради доминирането на белетристичните елементи. Такава доминантност има своята мотивация. Тя позволява да се постигне пряко сатирично внушение, да се насочи мисловната и емоционалната енергия в диалога с читателя. Осмиването (в най-общ смисъл) протича в настоящето, а границите на достоверност са твърде подвижни. Така се открива широко поле за сатирична, често причудлива хиперболизация, чрез която се атакуват конкретните личности, явления и събития. С развитието на българската възрожденска журналистика през XIX век фейлетонът отбелязва най-ярки постижения в прозата на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Макар и сподвижници, двамата най-значими представители в развоя и утвърждаването на традиционната възрожденска словесност често имат идейни разногласия. Борческата отговорност на Ботев към революционния идеал и разбирането му за ролята на печата като импулсиращ националноосвободителните движения поражда конфликти с неговия най-проникновен учител по вестникарство – Л. Каравелов. Така поводът за създаването на фейлетона „Политическа зима” е назряващата идейна криза между двамата съратници. Каравелов е отчаян и уморен от липсата на подкрепа у сънародниците си и става привърженик на компромисната теория на еволюционизма за съдбата на поробените българи. За да докаже правотата на революционните си убеждения и да отрази пагубната сила на просветителството в обществено-историческото развитие на борбите за свобода, Ботев се вглежда в конкретната политическа обстановка у нас и в чужбина. В художествено-публицистичното пространство на фейлетона той разгръща алегоричния образ на зимата като алюзия за цялостната обществено-политическа застиналост – както у нас, така и в Европа; както в миналото, така и в настоящето. Зимата е психологически паралелно-образен модел на безкрайното страдание на поробения народ, на екзистенциалната и духовна летаргия, в които той е изпаднал, на апатията на великите сили и българската журналистика към съдбините и борбите му за освобождение. Чрез знаковата стойност на двата контрастни природни сезона – зимата и лятото – се откриват символите на безучастното към теглото и към надеждите за свободолюбив порив у закопнелите за човешката и националната си чест българи. „Политическа зима” е публицистична, но издържана в стила на художествените алегории творба, която кореспондира с познатото умение на Ботев от статиите и пропагандните му материали, поместени в революционните вестници от букурещкия период. Едно внимателно вглеждане на обществения деец, отговорен към мисията си на исторически анализотор, открива гротесковите и трагическите аналогии на българските проблеми с настоящите и миналите беди на всички народи по света. Задачата да разкрие типичното, общото, закономерното, включвайки в орбитата на обществено-историческите тенденции националните и конкретнозлободневните явления в българския живот определя избора на публицистични и литературни образи и похвати в разгръщането на фейлетонното съдържание. Основополагащо и смислоопределящо място сред тях заемат образите на зимата, нощта и използваният похват на съновидението. „Децата на България” са част от „децата на Европа” – тази мисъл пронизва произведението, когато авторът изгражда алегоричния образ на зимата, подсказан от конкретната действителност. В раздела „Български известия” на бр.11 на в. „Знаме” се чете за продължителната и сурова зима в Босна през 1875 г. За нея „стогодишните старци казват, че такова нещо не са запомнили”. В следващ брой с дописка от Русе същият вестник съобщава за подобни страдания на населението, бедстващо в аналогична ситуация. Природното явление Ботев свързва с апатията в българския обществено-политически живот. С алегоричните си значения (застой, пасивност, замрялост) зимата поражда асоциации и за друг символно-метафоричен образ – на нощта, познат както във възрожденската публицистика, така и в юнашкия и хайдушкия епос като хронотоп на безпаметството, на робското бездействие. Междутекстовата алегория отзвучава в монологичната изява на съновидението – също така познат и функционален похват във фейлетоните на възрожденските писатели. Този традиционен архетип в българския литературен развой (съня) се среща и в други Ботеви творби – „Тая нощ сънувах...”, „Послание от небето”. В системата от символи се открояват Чинтуловите семантични посоки („От сън дълбок се събуди...”), но с усложнена битийно-изобличителна характеристика, фейлетонистът закачливо подхваща темата за сънния комфорт на героя, който се уподобява на „философ” или на „прозевнал” се „дипломат...политик”, както и на Крали Марко, познат от фолклора с душевното си усещане на самоуверен герой, защитник на българските правдини. Сатиричното внушение се постига чрез знакови детайли на сънното пространство: „топла соба”, телесна задоволеност („самун хляб”, „парче сланина”, „няколко глави праз лук”), споделено сладострастие („млада жена” дори при „стар ревматизъм”). Интелектуалната и духовна същност на сънуващия се иронизира чрез разширени сравнения от много по-широк обем, който трябва да пренасочи типологията на героя към големите европейски измерения на пошлото: „...мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенският райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати”. Ботев майсторски „авторизира” народните изрази и ги свързва с неприсъщ контекст, за да въздейства на читателя необичайно. Осмислената игра със словото, без да нарушава традиционната семантика, приобщава този специфичен език на смешното към ситуацията с политически и социален характер. Микрокосмосът на българската соба се разтваря в обема на един макрокосмос: светът кръчма, където „гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.” Образът на кръчмата има богат семантичен потенциал. Той е траен архетип на потайното място, където човекът търси социалното си уединение, но и единение. И макар че често отношенията там са нечестни, а опитът за приобщаване и съсподеляне прераства в пиянска разтуха, самоизмама, забрава, този образ остава траен в нашата литература. Неговите смислови инварианти могат да се открият в поезията на Ботев („В механата”), в прозата на Елин Пелин („Гераците”, „Летен ден”), Антон Страшимиров, Йордан Йовков. В описанието на пиянската „веселба” в кръчмата със смисловите си иронични значения се налага изразът „за бог да прости”. Според ортодоксалната религия коливото („... дядо Горчаков раздава коливо за бог да прости славяните”) изразява почит към мъртвите, но за живите подобен акт е осъдителен. Осъдителни са политическата надменност на руския министър на външните работи, цинизмът на Мак Махон, който подпалва конфликтите между Франция и Прусия за спорните области Елзас и Лотарингия, хитростта на лорд Дерби („...да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток...”), който причудливо е подхванал използваната от българина „костурка”, с която реже хляб и сирене за скромната си трапеза.В кръчмата свят, гротесково разгърнат от сатирика, Ботев постепенно налага идеята, че българинът отива в голямото пространство или че светът идва при него. Макрокосмосът поема микросредата на фалшивия патриот, който сънува лятото на равноправието. Лош пример има този българин, ако съизмерва модела на политическото мечтано благополучие с насилническия режим на австро-унгарския майстор Андрашия, поканил „чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце”. Ботев познава политическата обстановка в Европа, не отминава уродливото и угодливото, както у властващите, така и в подчинените народности и режими. Той създава специфичен национален колорит на безправието и политическото „снишаване”, в който съчетава злободневното с историческото, етническото с характерологичното, използвайки обикнат похват – да жигосва съдбовни „кривици” с делнични събития и факти. В платното на неговия политически сюрреализъм сатирата се осъществява чрез ярки художествени детайли. Паяжината е алегоричен образ на мъртвилото и на хищническата политика на султана. В мрежата му малките паяци – българските „патриоти” и „чужденците” – вплитат своите „весма” в голямата паяжина на общата тирания: „...захванаха да плетат мрежа, за да покрият народа от политическия студ, от литературната мъгла, от индустриалния сняг”. Експресивната лексика и фразеология е в смислова и емоционална връзка с идеите, образите и съдържанието на творбата. Хуманните и демократични идеи изискват утвърждаване, а ретроградните, назадничавите – отрицание. Ботевият смях е саркастичен, особено когато осмива мнимото патриотарство на сънуващия конформист приспособенец, защото го експонира в опасния микросвят на „рахатлъкът на екзархията”, сред „кефът на босфорският Сеул”, в „обширната кочина”, където „наместо икона” над главата виси „портретът на н.в. султанът”. Сравненията с животните (паяци, мухи, обитатели на кочината) визират определени личности, които от трибуните на вестниците, от стаите на читалищата и различните „дружества за разпространение на полезни знания” създават, според публициста революционер, „политическият студ, литературната мъгла”. На фона на коварството на опитните европейски политици Ботев изобличава аполитичността на онези българи, които предпочитат своя подреден недоимък и телесно разположение в паяжината на турския диктатор. Преиначавайки имената (г-н Пандурски, отец Марко цанцуринът) или конкретно назовавайки българския поет и общественик Петко Славейков (иронизиран заради елегията „Не пей ми се!”), подтекстово визирайки отчаяния си съратник Каравелов, фейлетонистът заклеймява „умствените чакръчета” на нашите книжовници, установили „политическата зима” в българския революционен живот. Всички обществени сили и явления, които се оказват, според високата морална мисия на Ботев, задържащи или съглашателски с демагогската политика на Империята, са снети в обектива на един безпощаден анализатор на застоя и неравноправието. Политическата безпринципност на българското учителство и просветителство, наречено иронично „литературните телци”, е изобличена дръзко като опасен и безперспективен акт на лъжепатриотарство. На робското безвремие Ботев противопоставя в монологичната реч на сънуващия приспособенец борческата си вяра: „Зимата се свърши и нощта се измина.” Докато мотото насочва към идейната пропаст между автора и героя, финалната фраза за зимата и нощта кореспондира във фейлетонното съдържание на последния, рамковия щрих с убеждението, че петвековният роб е в състояние да реши своята злочеста и унизителна съдба достойно. Саморазкриването на героя вплита авторовата оценка чрез обстановката, монологичния разказ и алегоричните съпоставки и „вливания” на художествените обеми на националния микрокосмос в макрокосмоса на европейската обществено-политическа действителност. С виртуозна лекота и с езика на смешното се изобличава идеята за мирно просвещение и изчакване на „лятото” на българската свобода като вредно и дезертьорско спрямо насъщните проблеми и действителните повели на времето. Дълбоко оптимистичен по дух и идеал, Ботев насочва финалното послание с вяра в жизнените сили на своя народ, който в зимната скованост на игото мечтае за истинското лято на своя достоен живот. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели: