120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Пенчо Славейков
ДИАЛОГ МЕЖДУ ДВЕ КУЛТУРА (Анализ на Пенчо-Славейковата поема “Изворът на белоногата”) Работни въпроси: 1. Какви са мястото и значението на Петко Славейков за развитието на българската възрожденска литература? 2. С какъв период от борбата за духовна независимост е тясно свързан неговият живот? 3. Как му влияе продължителният престой в Цариград? 4. Какви дълбоко съкровени мисли и чувства разкрива Славейков в елегиите си “Не пей ми се” и “Жестокостта ми се сломи”? 5. От какво са родени те, как поетът и гражданинът разрешава нравствената си дилема? 6. Какво подтиква Славейков да създаде поемата “Изворът на Белоногата”? 7. Как е изграден образът на българското? 8. Обяснете мястото и значението на лирическото встъпление; какъв мотив е въведен и защо? 9. Защо се търси идейно-емоционална връзка между встъплението и баладичния финал? 10. Какво въплъщават в себе си образите на везира и Гергана? 11. В коя композиционна част героите разгръщат възгледите си и как е постигнато то? 12. Кои са основните различия в техните ценностни системи? 13. Защо е невъзможно постигането на съзвучие между тези две ценностни системи? 14. Как се разрешава конфликтът? 15. Какво внушава творецът чрез тази развръзка? Петко Славейков е ярко олицетворение на титаничните стремления на ренесансовия творец. Без системно образование и без културни предходници, Славейков се превръща в символ на цяла епоха в Българското възраждане. Той е писател, журналист, фолклорист, преводач, просветител и политически деец. Страстен радетел за културно, просветно и икономическо издигане на българския народ и убеден демократ, той не се уморява да призовава към енергични действия и да смята, че “всяка изгубена минута, всяка празна препирня, ще паднат като тежък камък на нашата съвест”. Животът му е труден и динамичен, защото човекът и творецът Славейков неотменно е в центъра на обществените борби в продължение на повече от 40 години. Духовните и политическите му стремления са свързани винаги с “най-свидното на всякой порядъчен човек” – народа и отечеството. Преместил се през 1864 г. в Цариград, той посвещава 10 години на борбата срещу гръцката Патриаршия. Удовлетворил порива си да се посвети на народа и отечеството, Славейков определено чувства болка от отлъчието си от родното място. Редица стихотворения от този период пресъздават затрогващия образ на родината. Носталгията го кара да копнее по обаятелната българска природа (“Родина”, “Поздравление от Балкана”). Желанието да се пренесе, поне чрез силата на въображението, в атмосферата на уютното, познато и удивително със своята патриархална чистота родно пространство е съвсем обяснимо, когато се съпоставя начина му на живот в столицата на Империята. Цариград е истински мегаполис, в който са си дали среща всички народности, населяващи турската държава. Сблъсъкът с мултиетническия му характер, с типичния за големия град начин на живот, с негативите от струпването на голямо човешко множество, карат българските преселници остро да изживяват разлъката с отечеството. Тончо Жечев прекрасно обобщава духовното състояние на нашенците: “Те живеели в Цариград, но душевно не били в него, вътре, а в своите села. Тези сухоземни одисеевци са донесли край морето своята Итака, те нямало нужда да правят околосветско пътешествие, за да я открият, душевно те не са я напускали”. Ето една от причините Славейков да противопостави един срещу друг два свята, две култури, две ценностни системи в поемата си “Изворът на Белоногата”. В творбата му се срещат патриархалното, природното живеене и модерното, цивилизованото. За възрожденския ни деец е пределно ясно, че за устремения към икономически и културен напредък български народ бъдещето е свързано с промяна на обичайния начин на живот, с идването на модерното, което ще промени и бита, и нравствените възгледи на хората. Доказателство за това намираме в публицистичните материали на дядо Славейков. След Кримската война той особено често засяга въпроса за икономическото издигане на българите; за него “индустрията е онуй жизнено начало, което е исполинска сила и с ярка бързина движи и кара всяка нещо напред” и без което е немислим общественият напредък. Тази прозорливост обаче е съчетана със силното желание да се запази самобитността на народа ни, да се съхрани стойностното в бита и нравите. Оттук идва обаянието, с което е пресъздадено българското в поемата “Изворът на Белоногата”, както и мотивът за неизбежното му полагане в основите на новото. Хармоничното единство на поемата може да се долови само ако тя се осмисли като творба размисъл за неизбежните жертви на обществения градеж. Тогава става ясно защо във встъплението Славейков въвежда мотива за предопределеността в съдбата на двамата млади. В образите на Гергана и Никола се оглежда прастарата представа за съзвучието между физическа и духовна красота. Те са не само най-личните в селото, но са и най-примерните; така етичното и естетичното са слети в едно. Но носещ в себе си народната мъдрост, подвластен на обаянието на митовете и легендите, поетът изправя своите герои срещу непознатото, отвъдното, тайнственото, което винаги е заплаха за човека. Първите драматични предупреждения за това зазвучават в думите на Гергана: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|