120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Какви по-добри миндери
от таз зелена морава! Удивителна е твърдостта, с която Гергана защитава стойностите на своя живот, но тя е обяснима, защото зад нея се крие мъдрото прозрение на самия поет. Той вече е добил опита, вкусил е от познанието, съпоставил е “тук” и “там”. В едно малко стихотворение, наречено “Тук”, Славейков казва същото, което заявява героинята му. Тя е убедена, че в другия, цивилизования свят липсват спонтанността и непосредствеността на природното: Тез живи цветя няма ги в вашите, аго, градини! Там всичко расте насила и дето расте там вене… Лирическият герой от елегията “Тук” горчиво заключава: Кой е честито тук живял ………………………………… О, кой е шипок тук цъфтял от една сутрин повече? “Там” е станало “тук”, но внушението е едно и също. Гергана е щастлива, защото не е изпитала разочарованието, защото не познава самотата, неудовлетвореността на модерния човек, а лирическият герой на Славейков чувства остро това и чезне от носталгия по родното. Чезнението го кара да напълни с цветове и аромати Герганината градинка. Тя става символ на жизнеността и красотата на патриархалното българско. Безкрайният низ от цветя – здравец, иглика, божур, минзухар и т.н. – е събрал цялата пъстрота на природата. Изумителното е, че растящите на воля цветя и отгледаните с любов от Гергана се сливат в едно цяло, за да създадат представата за райско място, от което човек е неразривна част. Славейков сякаш ни отнася в Едем, потапя ни в чистия свят на неизкушения човек, който е богат с това, което има, защото собственият му свят е достатъчен не само като пространство, но и като качество, стойност. Гергана е богата и със силата на своето вярно любовно чувство. Двамата с Никола са си “лика-прилика като два стръка иглика”. Сравнението е директно заимствано от народната песен, но то има допълнителна идейно-художествена функция – да подчертае хармоничността между двамата, което е залог за трайността на чувствата. Двамата млади са съотносими като социално положение, морални ценности, начин на живот, физически качества. Изборът им е предопределен, той е прост и ясен, защото на такива естествени правила почива целият им живот. Любовта им е предпоставка за пълноценно сливане, призвано да сложи началото на нов цикъл на живота. Но тази изначална простота на човешкото общуване се сблъсква с типичния за цивилизацията стремеж към натрупване, с жаждата да притежаваш свръхмярката. Везирът желае Гергана, но я иска, защото чувства удовлетвореност само когато задоволява стремежа си към изобилието, към имането. За него българската девойка ще е още едно от хубавите неща, които притежава. Радикално се противопоставят двете ценностни системи – на предкултурния човек и на модерния цивилизован човек, който не познава ритъма на загуби и добивания. Тъкмо увереността на везира, че винаги ще придобива, ще печели, формира позицията му на завоевател. А смайването му е плод на първото поражение. Гергана го смайва, удивлява го с твърдостта, с която защитава начина си на живот. Всеки един от героите запазва първоначалните си позиции. Те разговарят, но нищо не обменят помежду си и така диалогът всъщност не е диалог. Срещайки се, те се разминават, ценностите им си остават все така различни и далечни. Ценностните модели обаче се корелират във финала на поемата. Запазването на безхитростния и нравствено чист патриархален свят е невъзможно – той ще бъде погълнат, ще стане жертва на цивилизационното развитие така, както изворът ще се превърне в чешма. Изворът, който според народните вярвания е свещен и лековит, но и принадлежащ на вили, самовили и русалки, съчетава изначалната неразчленимост на добро и зло. Той ще бъде заменен от чешма. Така природното ще бъде овладяно, “опитомено”, подчинено на онова човешко, което се чувства могъщо, силно, освободено от мистичната сила на природата. Но Славейков е убеден, че здравината на новото е немислима, ако в основата му не е вградено най-доброто от миналото. Или както учи митът – надарените с необикновени качества индивиди умират млади, но живеят отново благодарение на жертвеността си. В национално-обществен план творецът внушава, че е невъзможно вървенето напред без пожертвователност, че това е предопределено и неизбежно. “БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ” Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|