120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Христо Ботев
ДУХОВНИЯТ КРИЗИС НА ЛИЧНОСТТА В БОТЕВОТО СТИХОТВОРЕНИЕ “МАЙЦЕ СИ” (Анализ) Работни въпроси: 1. Уточнете смисловите послания на творбата и ги оценете съобразно характера на националната литературна традиция, респективно – съобразно модела на Ботевата лирика. 2. Определете формата на произведението. 3. Анализирайте смисъла на заглавието като предполагащ и определящ тематичните, идейните и естетическите внушения на творбата. 4. Какви художествени принципи са положени в съдържателната и структурната организация на елегията? 5. Характеризирайте духовно-психологическото състояние на лирическия Аз и изяснете причините, от които то е породено. Наблюдава ли се развитие в него? 6. Какви елементи от традиционната поетика използва творецът, за да разкрие кризиса на Аза? 7. Обобщете анализационните са наблюдения и оценете спецификата на произведението, като го съотнесете към контекста на българския литературен развой. Заслужено определяна като етап в националния ни литературен развой, поезията на Ботев битува в съзнанието на българина като тъждествен израз на активната борбеност, на непримиримостта към потисничеството във всичките му форми, на свободолюбието и волята за пълноценен живот. Подчинена на значимите народностни повели на епохата, тя е същевременно изява и на домогването до внушения от универсално, общофилософско естество. Непреходни остават посланията й за смисъла и мисията на човешкия живот, за нуждата от хармония между личност, общество, история, за необходимостта от идеал като основание за пълноценно съществуване, за границите между живота и смъртта в процеса на тяхното взаимно проникване. Макар и често определяно като нетипично за Ботевия творчески свят, стихотворението “Майце си” има своето място в контекста на упоменатите характеристики. Въпреки че лишено от присъщите за по-късните поетови произведения социално-историческа конкретика и общонационална проблемна валидност, то също щрихира неотменни за авторовия свят черти – драматична основа на световъзприятието, изострена чувствителност на Аза, воля да се търси и открива истината за смисъла и пълноценността на битието, да се уяснява съотносимостта между живота и смъртта. За разлика от по-късните произведения на твореца, “Майце си” притежава строго личен и интимно-съкровен характер. То разкрива кризиса на индивида, роден от разпукването на привичните екзистенциални опори, от разколебаването на усвоените ценностни стереотипи, от отчуждението, нахлуло и обсебило душата във всичките й форми на контакт – социални, духовни и битийни. Стихотворението е писано по време на Ботевото пребиваване в Одеса и изразява чувствата, вълненията и преживяванията, родени от досега с непривичната и чужда среда. Въпреки несъмненото влияние на биографичното начало, интерпретацията на творбата обаче не бива да се свежда до такава основа. Биографизмът има значение дотолкова, доколкото е свързан с житейския първоизвор на общата смислово-емоционална атмосфера, но не е достатъчен, за да се вникне в универсалните послания, остойностяващи произведението като цяло. “Майце си” наистина откроява аспектите на една индивидуална драма, но чрез тях то художествено изяснява много по-значими от философска гледна точка проблеми: за основанията и последиците от човешкия духовен кризис; за загубата на привичните опори като предпоставка за разпокъсване на вътрешната цялост; за отчуждението от света, от хората и самия себе си като върховна фаза в краха на личността; за смъртта като единствена алтернатива на обезсмисленото съществуване. Така формулирани, значенията на творбата, нагласата и мировъзприятието на лирическия Аз могат да се възприемат като присъщи не само на Ботевото творчество, но и на една значително по-късна, но концептуално близка поезия – поезията на ранните български модернисти. “Майце си” е стихотворение с дълбоко изповеден характер. Той се долавя още в заглавието – посвещение, което едновременно обозначава адресата (майката) и предполага личния, съкровено-интимен характер на признанията. Творбата е изградена под формата на индиректен (задочен) диалог с най-скъпата и свята за всеки човек опора. И макар майката да не се включва в текстовата ситуация като реално диалогизираща страна, активното й присъствие неизменно се оглежда в процеса на самоизразяване на Аза. Заглавният израз притежава ключова стойност – и като обозначаване на адресата, и като предполагане на емоционалната стойност на смисловите признания, и като деликатно маркиране на един от същностните проблеми: за неразривната, изконна връзка между майка и дете. Подсказана чрез употребата на кратката възвратно-притежателна местоименна форма “си”, тази връзка осмисля най-характерните особености в самоизповядването на лирическия говорител: готовността безрезервно да се признае и сподели дълбокият вътрешен кризис, да се потърси чрез майчината близост опора за неговото надмогване, да се изяснят и, ако е възможно, да се опростят предпоставилите го евентуални личностни изяви. Още първите стихове представляват пряко обръщение към майката като към задочен свидетел и участник в себеизразяването на синовните изживявания, формулирани като напрегнат, едновременно търсещ и съдържащ отговорите въпрос, те демонстрират характерната за цялата творба постройка на „питане” без пряко „отговаряне”. Народнопоетичната лексикална форма "мале" от своя страна загатва интимно-съкровената същност на всички последващи признания и свидетелства за нежната обвързаност между Аза и майката. Първоначално отправеният въпрос, белязан от реторична оценъчност: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|