120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| - Късно е, либе, за китка;
месечинка си залезе, а петли не са пропели – време е сега потайно, грозна невярна полунощ: звезди блещукат над нази, веди прелитат край нази, - …………………………………… ще видят, ще ни завидят! Това е завръзката на поемата, която ни предупреждава, че ще се появи нещо неподвластно, което ще предизвика трагедията на двамата влюбени. Силата на предопределението ще стане ясна едва в самия финал на творбата чрез мотива за вграждането. Най-стойностното, най-хубавото е положено в основите на необикновен градеж, който е символ на новото и непознатото – силно, властно и настъпателно. Старото е наивно, чисто, но обречено да бъде надделяно. Легендата за вграждането е сред най-широко разпространените. Михаил Арнаудов изброява около шестдесет варианта на народни песни, в които се пресъздава този прастар мотив. Явно е, че предхристиянското вярване е дълбоко вкоренено в народностното съзнание – българинът е смятал, че нищо не може да бъде трайно, ако не е съпроводено с жертви. Подобно усещане не е никак чуждо на Славейков, особено в периода 1872 – 1873 г. – време на дълбок кризис, свързан с резултатите от борбата за църковна независимост. Поетът преживява дълбоко огорчение и разочарование, размишлява за несъответствието между размера на личните му и всенародните усилия и постигнатото. Черковният въпрос е открито поставен през 1859 г., но разрешен чак през 1870 г., когато вече активно се работи за политическото освобождение на страната. Оказва се, че тази продължителна борба, в която Славейков влага десетилетни усилия и патриотична страст, е увенчана с успех тогава, когато е твърде късно и “има горчивия вкус на поражението” (Т. Жечев). Плод на духовните терзания на възрожденския деец е елегията “Не пей ми се”. Тя е съкровено-интимна творба, в която борбеният и неукротим Славейков излива болката си от самозаблудата, наивността и слепотата спрямо нравствената същност на света. Резигнацията го кара да захвърли лирата си и да се откаже от граждански ангажираната поезия, защото тя остава без отглас. Образът на “безводните и пусти долини” активно налага усещането за разрив между индивидуалното и колективното съзнание. Но три години по-късно (1873) излизат втората му елегия “Жестокостта ми се сломи” и поемата “Изворът на Белоногата”. В “Жестокостта ми се сломи” звучи мотивът за сломената лична гордост. Потресен от съдбата на род и родина, лирическият Аз е отново приобщен към страданията и копнежите на колектива и е готов да понесе тежкия кръст на саможертвата. А в центъра на поемата е поставен образът на родното – обаятелен и скъп за лирическия говорител. В диалога между везира и Гергана този образ се изгражда, обагрен от носталгията, като прекрасен и ценен. Самото име на българското село – Бисерча – носи внушителна красота и ценност. С бисер е сравнена Гергана, за да се подчертае необикновената й хубост. Тази хубост е причина везирът да я “поревне”, да я пожелае. Той обаче не налага волята си веднага, не прибягва до силата, която му дава властта. За него е сякаш по-важно да убеди девойката, че начинът на живот, който й предлага, е по-стойностен от нейния. Сблъсъкът между двете ценностни системи предопределя относително големия композиционен дял на диалога. В драматичния спор между двамата българката отстоява убеждението си, че няма по-скъпо място за човека от родния дом. Основният й аргумент е особено важен: хубаво всичко на село, охолно, аго, на воля…… Животът й преминава в труд и в непосредствено общуване с природата. Тя е едновременно обгърната от топлината, уюта и сигурността на бащиния дом, но е и надарена с усещането за свобода, неограниченост, волност: Стамбул е, аго, за мене тука, дето съм родена, а най-хубави сараи – там онзи моя бащин дом. ……………………………… Какви по-светли сараи от тез небесни сводове? Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|