Логически преход: Възкресяването на фолклорното начало и пречупването му през призмата на новите естетически търсения – същностна характеристика и на произведението „Чумави”.
2. „Чумави” – фолклорност и модерност.
А) Изяви на фолклорното начало:
• сюжетно-тематична основа – заета от народната песен „Лазар и Петкана”;
• мотиви – за братята и тяхната единствена сестра; за любовта на братята към сестрата; за сватосването на девойката, пресъздадено в духа на традиционните обичай и обреди; за далечното задомяване на девойката („през девет села в десето”); за връщането на сестрата в родния край, сред близките; за майчиното страдание и майчината клетва; функционализиране и на утвърдената християнско-библейска образност и символика (образът на Лазар и мотивът за неговото „възкръсване”);
• образност:
- изградена и осмислена в контекста на опозициите „свое-чуждо”, „близко-далечно”;
- образите на братята и тяхната сестра;
- образът на девойката (изграден чрез категориите на фолклорното естетическо съзнание – красива, „напета”):
- образът на жениха (също издържан в духа на традиционните нородно-песенни представи „най-личен загорец”, „личен и ударен момък”, „из първи от първа рода е”);
- образът на сватовниците („китни свати”);
- образът на майката (страдалка и мъченица);
- опредметеният образ на нещастието – последица от обезсмисления труд („неприбрани” лозя, запустели ливади);
• композиция – изградена е върху сюжетна основа, в която се наблюдават ясно обособени епични звена: експозиция, завръзка, развитие на действието, кулминация, трагична развръзка;
• поетика – запазена народнопесенна ритмика; използване на типични за фолклора определения („девойка напета”, „най-личен”, „горката ми майка”, „майчини думи – тежки”), поетични образи („китни свати”, „невен и огърлица с бисер”, „пахти с позлата”, „широки ливади”), сравнения („сякаш змии се впиват дълбоко”), глаголи („вричат”, „пристава”, „нарича” и т.н.); разговорни народни изрази и лексика („та”, „со мене”); инверсии („ошел бих”, „довел бих”, „защо ти са, братко”, „че тъй ти миришеш” и т.н.); използване на „чудесен”, фантастичен елемент, библейска символна образност.
Б) Обогатяване на фолклорното начало – свързано е с углъбяването на психологизма:
• стремеж към проникване в тайните на човешката психика; разкриване на вътрешните предусещания на героинята за очакващата я беда; съмненията и напрегнатостта на съзнанието й (диалогът между Лазар и Петкана);
• подсилване драматизма и напрежението чрез обвързване между състоянието на човешката душевност и формите на обстановката и средата („смаяни люде...в страх мълчаливо”, „настръхнали псета... баучат и грозно, и диво”);
• описанието на средата и обстановката подготвя за трагичната развръзка (функцията на определенията „настръхнали”, „грозно”, „диво” – предизвикват усещането на страх, на ужас).
