IV. Заключение Фолклорните мотиви, образността и поетиката на народната песен - основа на изследваните Славейкови творби; творчески пречупени през призмата на авторовото съзнание; преосмислени, съобразно личните му философски и естетически възгледи.
Стихотворенията – доказателство за оригиналния творчески свят на Славейков, изява на органичния синтез между традиционния националнопоетичен опит и модерните търсения на новото изкуство.
Физическо страдание и духовен стоицизъм (Анализ на Пенчо-Славейковата поема „Cis moll”) Работни въпроси: 1. Ситуирайте П. П. Славейков в контекста на българската следосвобожденска литература. С какво е емблематично неговото присъствие на творец и културен идеолог? 2. Кое обединява т.нар. „битови” поеми, вдъхновени от фолклора, и философските поеми на Пенчо Славейков в рамките на единния поетически сборник „Епически песни”? 3. Какъв е замисълът на т.нар. философски поеми и как те въздействат на читателите от своята и от нашата епоха? 4. Анализирайте значенията, кодирани в паратекста. 5. С какво се характеризират структурно-композиционните особености на поемата? Каква е художествената функция на вътрешните монолози на лирическия герой? 6. Анализирайте пейзажната картина в началото на поемата и помислете каква представа за Бетховен и неговото състояние внушава тя. 7. Как поетическият текст интерпретира темата за съдбата? Проследете смисловото й развитие. Коментирайте метафората за слепотата в по-широкия контекст на проблема за липсата, за загубата, за целостта на човешкия дух и смисъла на човешкото съществуване. Помислете за смисъла и „логиката” на парадоксите. 8. В какъв план поемата осмисля мотива за страданието? Каква е ролята му в изграждането на психологическия и нравствен портрет на героя? 9. Как е интерпретирана темата за смъртта? Очертайте смисловото й развитие. 10. В какво се изразяват философските послания на поемата „Cis moll”? Каква е мисията на твореца? В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературата, опитва се да я промени от позициите на един осъзнат и целенасочен естетически идеал, да я европеизира и направи съизмерима с достиженията на световната. Славейков вдига високо летвата пред българските творци, за да влязат в свещения храм на изкуството действително най-способните, най-изтънчените и духовно извисени поети. Изкуството, според него, е „отбрана”, „празнична храна”, предназначена само за онези, които могат да усетят истинския й вкус. То не може и не бива да бъде популярно и разбираемо за всички, голямата поезия се ражда само в този труднодостъпен Храм на чистото изкуство, далеч от „врявата на деня” и практическата обществена деятелност.
За тази неспокойна и търсеща творческа личност е характерно съзерцателно-мисловното усвояване на света. Славейковите стихове са не толкова емоционална реакция, колкото интелектуална рефлексия, едно вглъбяване в света на личността и в неповторимата й индивидуална философия. Получил образованието си в Германия, запознал се в детайли с немската идеалистическа философия и естетика, Славейков възстановява правата на индивида, неговата свобода. Този култ към свободната и силна личност му отваря вратите и към Ницшевата идея за Свръхчовека. Българският поет обаче я трансформира и свежда до мисията на твореца, до неговия „особен дял” да бъде медиатор между света на тленните човеци и селенията на Бога и вечността. Това е и основният проблем в поемата „Cis moll” от сборника „Епически песни”. Тук идеологът на кръга „Мисъл” разглежда екзистенциалния избор на отделната личност като мъчително търсене на смисъла на живота и проблематизира въпросите за проявата на творческата мощ, за верността към собствената воля, за извисяващата и облагородяваща сила на човешката болка. Силният дух на гения побеждава страдащата плът, за да остане завинаги в изкуството и чрез изкуството - във вечността. И Славейков е в правото си да заяви като Бетховен:
