120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
- Навигация на страницата:
- Логически преход
| Логически преход: Заел от фолклора основни и утвърдени в културното съзнание на нацията и човечеството сюжети и образи, П. П. Славейков не се ограничава само с възкресяването на битовото и поверийно начало, но прави опит да проникне и в естетическата нагласа на народното съзнание, да представи възприемането на творческата личност в него. Този опит откриваме в творбата „Луд гидия”.
3. „Луд гидия” – опоетизиран израз на представите за мисията на творческата личност и нейното изкуство. А) Идейно-емоционална атмосфера – жизнеутвърждаваща, бодра, приповдигнато ведра; Б) Поетичнофолклорна основа – изградена чрез съдържателните и образни мотиви на народната песен: • фолклорна първооснова – народната песен „Стоене, море Стоене”; • фолклорни мотиви – за „свирача” и непреодолимото въздействие на неговото изкуство; • фолклорна образност – образът на „лудия гидия”; на жътварките, невестите, бабите, кадията; • фолклорното начало в описанието на обстановката и формите на битовото ежедневие – атмосферата на народния живот, пресъздадена чрез разкриване на трудовото ежедневие, битовите привички, семейното разделение на задълженията; чрез очертаването на постоянните форми на обективната народна среда – „полето”, реката, „къщите”, огнищата; чрез разкриването на народната жизнерадостност, на порива към веселие и радост; • изявите на фолклорната традиция в сферата на поетиката: народнопесенна ритмика; традиционни образни определения („стар кадия”, „луд гидия”, „тамбура яворова”, „млад гидия”, „хоро вито”, „златно жито” и т.н.); фолклорна лексика и стилистика – проявяват се във всеки един стих от творбата; инверсии. В) Оригиналният принос на П. П. Славейков – в осмислянето на модерноестетическите проблеми за непреодолимата сила на изкуството, за неговото духовно-емоционално въздействие, за творческите умения като „божа дарба” и като привилегия на „избраническата” личност. Логически преход: Постигайки чрез същността на фолклорната първооснова внушенията за силата на изкуството, за мисията на творческата личност и определянето й като „избраническа”, Славейков демонстрира постигането на синтеза между традиционно и модерно, надраствайки конкретнонационалното и докосвайки се до вечното и непреходото. Идеи и внушения от общочовешка значимост, макар и реализирани в друг план - философски – откриваме и в друга негова творба – стихотворението „Неразделни”. 4. „Неразделни” – опоетизиран израз на вечния проблем за силата на любовта и нейното противостоене на социалните и екзистенциални ограничения. А) Изявите на фолклорното начало: • идейно-тематична основа на произведението – народните поверия за неразделната и неподвластна на времето и забраните любов; • типично фолклорни мотиви – всеотдайната, вярна и предана любов; противопоставянето на родителите на личния емоционален избор; самоубийството като единствен начин за постигане на любовта, като своеобразно отмъщение и протест срещу неразбирането на възрастните; неумъртвимата сила на любовта и събирането на младите в смъртта; • фолклорна образност – на младите (опоетизирани и естетизирани); на родителите; на дърветата като символ на неумъртвената човешка природа; • фолклорна поетика – традиционни сравнения (отъждествяването на Иво със „слънце”); традиционни определения („бели двори”, „бели менци”, „кичест Явор”, „верни думи, верна обич”); традиционни форми на битовата среда („съседски двор”, „високи порти”); традиционни обръщения („първо либе, първа севдо”); народноразговорна и поетична лексика („се вайка”, „каил”); повторения и натрупвания, присъщи на народната песен („да пее и говори”, „грееше ме... вече грееше... не грееше... грееше ме, гледаше ме”, „моят татко, твойта майка” и т.н.); използване на фантастичен, приказен елемент. Б) Приносът на П. П. Славейков: • композиция на творбата – несамостойна функция на сюжетната основа (предадена е като разказ, като изповед); • взаимопроникване между различни пластове на времето – миналото се разкрива в настоящето, а настоящето влиза в контакт с вечността; • философскомодернистичен аспект в осмислянето на житейската ситуация, на поверието – поставя проблемите за: тленността и преходността на земното, материалното битие („Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен”); вечната и неумъртвима същност на духовните стойности, конкретизирани в човешката любов („Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?/3а сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”); духовните сфери на битието като единствена територия за осъществяване на личните копнежи и идеали, като път за постигане на вечността („Мъртви ний пак се любим и смъртта за нас е сладка.”); „избраническите” личности, издигнати над обикновеното и преходно начало в света: („Но в черковний двор зариха на любовта двете жъртви/тамо ровят само тия, дето истински са мъртви.”). Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|