120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| За щастието и нещастието
в логиката на житейския кръговрат (Анализ на Пенчо-Славейковата поема „Ралица”) Работни въпроси: 1. Определете жанра и произтичащите от него художествени особености на произведението. 2. Конкретизирайте темата и идейно-смисловите му внушения. 3. Какви планове могат да бъдат откроени в лирическата структура? От какво са определени те и каква специфика на Славейковия творчески натюрел разкриват? 4. Каква е функцията на заглавния израз? Към какви основни внушения е ориентиран той? 5. Случайна ли е подредбата във въвеждането на основните герои (Ралица- Стоичко-Иво)? На какви идейни и художествени цели е подчинена тя? 6. Какви композиционни звена могат да се обособят в повествователното структуриране и с какви идейни послания са обвързани те? 7. Какви неизменни екзистенциални закономерности са препотвърдени в развитието на действието? 8. Каква е функцията на природните описания и каква е съотносимостта им към духовния и психологическия план на произведението? 9. Как по художествен път Славейков постига внушенията си и каква е ролята на психологическите акценти? 10. Определете мястото на произведението в контекста на Славейковото творчество и на литературната ни традиция. Крупна фигура в националната духовност, Пенчо Славейков е от онези значими културни съзидатели, които неизменно обвързват художествените си проникновения с вечното и универсалното в света и човека. Преминал дълъг и противоречив път на авторско развитие, той последователно търси същността на общовалидните внушения ту в измеренията народната история и социалната конкретика, ту в териториите на чистото изкуство и на свръходарените личности, ту в сферите на фолклорното начало. Но до каквито и житейски и културни смиели да се докосва, творецът неизменно остава верен на стремежа си в конкретната проблематика да полага и откроява устойчивите във времето духовни, нравствено-етични и битийни ценности. Поемата „Ралица” е красноречиво доказателство за това как талантът на един проникновен поет и народопсихолог съумява да съвмести корените на традицията с мирозрението на модерния човек. Чрез тях той съгражда произведение, в което повседневните закономерности на живота, вечните опори в ценностния модел, изпитанията и духовната устойчивост в защитата на личния избор са основни смислови аспекти. Поемата често е интерпретирана като образцово възпяване на добродетелите и достойнствата на българската жена, като апология (макар и тъжно-горчива) на непобедимата сила на вярната и всеотдайна обич, като художествена опоетизация на живота, надмогнал и самата смърт. И не че тези идейни ядра не са открито заявени в произведените, но самата духовно-естетическа и философска ориентация на поета (усложнена и углъбена) предполага и други универсални нива в тълкуването на смислите. Още формалният прочит на „Ралица” поражда усещането за два идейно-емоционални пласта в лироепическото разгръщане – оптимистичен и трагедиен. Оптимистичният е вързан с разказа за сбъдването на искрената, съкровена и всеотдайна любов, за постигането на мечтаното лично щастие и за откриването на трайните устои дори в голямата лична болка. Трагедийният – с посегателството над тях, с гибелното им покосяване, с изправянето на другите и на самия себе си пред неизбродимата бездна на самотата и страданието. По-целенасоченото изследване на съотносимостта между тези два пласта свидетелства за тяхното неразлъчно единство, без което в произведението екзистенциалната правда не би била постигната. Именно в поетичното претворяване на конкретните житейски факти като процес на непрекъснато разколебаващи се състояния на щастие и нещастие се съдържат някои от универсалните внушения – за радостта и мъката, за тържеството и страданието, за „сбъдването” и отмирането като жизнени етапи във вечния житейски кръговрат. Темата на поемата – осмислена като неосъществена (за Стоичко) любов или като обич, подложена на изпитания (за Ралица) – е класическа. Тя е основополагаща в значителен брой образци на народопесенното творчество, а в авторски вариант е реализирана и от бащата на поета („Изворът на Белоногата”). Но каквито и идейно-естетически паралели да са възможни, „Ралица” притежава стойност на оригинално, самобитно произведение. В него заимстваните от фолклора мотиви, образи, стилистични и поетични елементи са пречупени през призмата на Славейковата творческа нагласа; те са подчинени на единна концепция – да се проникне в незримите кътчета на човешката душа, да се осмислят мотивите за личностното поведение, да се утвърдят вечните духовни ценности и да се възвеличае стоическото защитаване на свободния екзистенциален избор. Тези смислови аспекти са в същността на цялата поема. Обобщаващ техен носител е образът на Ралица. Самото назоваване на героинята в заглавието вече заявява особения интерес към нея, поставя акцент върху определящото й място в цялостната организация на творбата. Лироепическото встъпление веднага обяснява мотивацията за подобно художествено решение: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|