120 литературни разработки
Между надеждата и покрусата
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Между надеждата и покрусата
или Човекът сред „вечното” зло на живота (Анализ на Яворовото стихотворение „Градушка”) Работни въпроси: 1. С какво се характеризира философската и поетическата визия на Яворов? 2. Ситуирайте творчеството на поета в контекста на тогавашната литературна традиция. 3. Колко периода откроява литературната критика в лирическото наследство на Яворов? От какво е породено подобно делене? 4. Към кой от „двата” периода се отнася стихотворението „Градушка”? 5. Какви философски възгледи на Яворов са положени в смисловите насоки на творбата? Как са внушени те? 6. Изследвайте жанровата и композиционната специфика на стихотворението. Обяснете как е постигнато структурното и смисловото единство. 7. Кои „говори” в творбата? Какви смислови внушения предизвиква този „говор”? 8. Изследвайте поетиката на стихотворението. С какво се характеризира тя? 9. Обобщете анализационните си наблюдения, като откроите същностния проблем в поемата. Съотнесете го към модела на Яворовата визия за света и човека. Изследвайки особеностите на Яворовата философска и поетическа визия, Ив. Мешеков пише: „Простият факт на битието – за Яворов е кошмар”. Така, в пределно концентриран вид, известният литературен критик обобщава същностните смислови особености в лириката на един от най-значимите и оригинални български творци. Сред тези особености определящи са драматичното световъзприятие, фаталистичната духовна нагласа, ужасът от емоционалното съприкосновение с битието, трагичната убеденост в неговата страдалческа определеност. Наследствено предразположен към крайни чувства, отрано повярвал, че смисълът и предназначението на човешката екзистенция са в непрекъснатото вървене по трънния път на покрусата, Яворов създава творчество, в което „Всичката тайна и целият ужас на космоса, на човечеството, на битието с чудовищната, свръхчовешка огромност на смисъла или безсмислицата...” (Ив. Мешеков) са определяща философска позиция. Сред полето на българската литература поетът заема своя културна територия във време на идейна и естетическа преломност. Реалистичната традиция е все още функционална. Животрептящите проблеми на нацията, всекидневните грижи и тегоби на българина са в центъра на творческото внимание при автори като Ив. Вазов, Ст. Михайловски, Ц. Церковски, Ел. Пелин. Но модернистичните си претенции, амбициите си за излизане от конкретиката на националния микрокосмос и за приобщаване към културата на съвременна Европа вече са заявили естетически мисионери като д-р Кръстев, П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков (литературен кръг „Мисъл”). Именно съприкосновението с литературения кръг „Мисъл” се оказва определящо за творческото развитие на Яворов. То му помага не само да постигне публично признание на таланта си, но и да намери благоприятна почва за философско и естетическо съсподеляне и развитие. Литературната критика традиционно говори за „два периода” в лириката на Яворов. Първия тя обвързва с т.нар. му социални стихотворения, а втория – с предсимволистическите му (или откровено символистични по мнението на други) произведения. Подобно деление почива върху промяната на поетовата творческа визия, върху прехода (по думите на Т. Жечев) „от социална към интимна поезия, от екстровертна към интровертна художествена оптика, от реалистична към символистична поетика.” Макар и очевидни, тези трансформации обаче не са водоразделни. Обединяват ги монолитната авторова философска концепция за живота, болезненото, драматично и трагично усложнено негово световъзприятие. В основата на лирическите откровения и от двата периода лежи възгледът, че човекът е съдбовно обречен да живее между надеждата и покрусата, между полета и падението, между въздигането и смъртта; че негова екзистенциална предоп-ределеност е да върви по пътя на „вечното” Зло, сред което радостта, упованието и оживлението са мигновени съвземания, а страданието и смъртта – вечни спътници. Тази философска оптика подчинява всички внушения – от най-ранните социални и реалистични произведения до най-съвършените модернистични изповеди на поета. В логиката на присъщите му битийни възгледи е изграден и един от емблематичните текстове на Яворов – стихотворението „Градушка”. Принадлежащо към първия период от творчеството му, то се отличава с обществена проблемност и с реалистична поетика. По смисловите си внушения стихотворението е съизмеримо както с други произведения на автора от същия период („На нивата”, „Май”), така и със създаденото от представителите на тогавашната литературна традиция. Както Т. Жечев отбелязва: „Неговите (на Яворов – бел. мои) най-известни социални творби сякаш по нищо не се различават от разказите на един прозаик критически реалист, освен че са написани в стихове. Яворовите социални стихове приличат напълно на Елин-Пелиновите разкази, само че пренаписани в стих." Концентрирайки вниманието си върху нерадостната участ на човека, върху съдбовно предначертаната му орис (тема, характерна за цели поколения и различни литературни направления – от Ботев, Вазов, М. Георгиев, Ц. Церковски, Ст. Михайловски, Ел. Пелин до Й. Йовков, Хр. Смирненски, Г. Милев, Вапцаров), Яворов „задълбочава критическия социален патос в посока към социален психологизъм” (А. Алипиева). Търсенето на психологическите измерения, на философските стойности във формите на зримото и битийното (подход, присъщ и на Пенчо Славейков) е проблемна същност и на стихотворението „Градушка”. Творбата е обвързана с конкретна житейска първооснова, битуваща в ранните, детински спомени на поета. Рожба на земеделски край (Чирпан), той често е ставал свидетел на съсипването на човешките трудови усилия от немилостивата природа; на бедствията (градушки, суша), погубващи надеждите на стопаните за спокойствие и добруване. Като смислова насока тези реминисценции са зададени още в първите стихове на поемата: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|