120 литературни разработки
Кръговратът на страданието в Яворовото
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Кръговратът на страданието в Яворовото
стихотворение „На нивата” (Анализ) Работни въпроси: 1. Очертайте характерните мотиви, образност, настроения и послания в ранната лирика на Яворов. 2. Направете съпоставка между Яворовото стихотворение „На нивата” и Вазовото „Елате ни вижте!” 3. Направете паралел между първата и окончателната редакция на стихотворението и коментирайте различията. 4. С какво се характеризира структурно-композиционното изграждане на художествения текст? Каква е функцията на рефрените? Как е оформена творбата? Кой „говори” в нея и какви значения са кодирани в особеностите на лирическия изказ? 5. Направете характеристика на поетическия език. Какви тропи и реторически фигури преобладават в него и каква е художествената им функция? 6. Анализирайте художествения хронотоп. 7. Как творбата интерпретира темите за труда, за връзката на човека с природата, за съществуването? 8. Какви значения кодира образът на бирника? 9. Как е интерпретиран мотивът „в механата”? Яворовото лирическо светоусещане е подчертано драматично и трагично, улавящо конфликтността на битието и тоталността на страданието в него. Още първите стихотворения на поета са заредени с драматизъм и носят в себе си напрежението от сблъсъка на човека със света. Това е сблъсък, в повечето случаи социален, чертаещ параметрите на онова „вечно зло”, което закрива екзистенциалните хоризонти и ескалира гласа на безизходицата. Немилостивата природа и жестоката държава са конкретните лица на злото и мотивират социалните аспекти на Яворовата лирика – отклик на идейните увлечения по социализма. Съпричастният към болките и проблемите на другите поет търси в новите социалистически идеи опора в настоящето и надежда за бъдещето. Той вижда отблъскващото и грозно лице на своето време и иска да повярва в силата на идеите, които за него са своеобразна алтернатива на бездуховността и еснафското благополучие и залог за „градежа” на един справедлив и хармоничен свят. Затова и стиховете му от края на деветнадесети век се превръщат в рефлексия на разочарованието и вярата едновременно, в израз на едно изпепеляващо душата съчувствие и себеотдаване. Ранната поезия на Яворов е екстровертна, обърната навън, към човека и драмата му в социума, а основен лирически герой в нея е селянинът с неговия усилен труд и непосилен живот страдание. Стихотворението „На нивата” насочва вниманието към убийственото всекидневие на един анонимен герой, в което удовлетворението от труда е заменено с умора и омерзение. В художествения текст звучи единствено суровият и отчаян глас на страданието, а делникът на селяка се превръща в знак, в мащабен символ на обреченото човешко съществуване. Проблематиката на стихотворението е съизмерима както с Вазовата елегия „Елате ни вижте!”, така и с цяла поредица от социално ангажирани текстове на т.нар. писатели народници от 90-те години на деветнадесети век (напр. „На оран”, „Сей, сеячо, сей”, „Ори, ори!” на Ц. Церковски). Интерпретацията на тази позната тема обаче е яворовска, съчетаваща тривиалното като образност и стилистика с дълбокото психологическо проникновение в разпадащия се свят на човека, трагично разединен от природата, труда, живота, дори от своя Създател. „На нивата” е преработен вариант на по-ранното Яворово стихотворение „Пролетна жалба на орача”. Дори беглата съпоставка на паратекстовете насочва вниманието към съществени изводи за самите произведения. Насловът на първата редакция е подчертано описателен и илюстративен, натежаващ с информацията си и сякаш „преразказващ” съдържанието на художествения текст. За разлика от него по-късното заглавие е лапидарно и визира единствено мястото на действието. Втората редакция значително се отдалечава от първичния текст с особеностите на поетическия си език – огрубен и лаконичен – но най-вече с преодоляването на сълзливата сантименталност, с дистанцирането от „жалбата” в посока на един суров и автентичен разказ изповед за кръговрата на страданието в човешкото битие. В структурно-композиционното си изграждане стихотворението е триделно, като всяка от трите му части е рамкирана от встъпителен и заключителен рефрен. Обособено в тях е финалното обобщение. То звучи в синхрон с тона и посланията на рефрените, но изпълнява и функцията на поанта, в която е експлицирана идеята за живота на героя като агония, като ежедневно умиране. Трансформацията на изказа от единствено в множествено число („така сме ний”) е значеща и откроява повторителността и универсализма на страданието, което е социално, но заедно с това и екзистенциално. Стихотворението е оформено като изповед, чрез която поетът се опитва да проникне в психиката на своя лирически герой, да изобрази света, живота и убийственото със своята повторяемост и безалтернативност селяшко всекидневие през погледа на самия селянин. В такъв смисъл гледната точка на творбата е и външна, обективна, но и вътрешна, субективна. Лирическата изповед е издържана във второ лице, единствено число (местоименната „ти”-форма) и предполага обръщение към някакъв адресат, своеобразен диалог на героя с обобщения и неназован, но подразбиращ се образ на неговите събратя по съдба. В същото време тази изповед е и монолог на лирическия персонаж, разговор със самия себе си, в който звучи драмата на неговата безизходица: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|