ОСНОВНИСИМВОЛИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Огледалото и огледалното отражение – изразяват основната идея на символистите за съзвучието, включвайки душата на лирическия Аз в реда на огледално отразяващите се други същности. Огледалното отражение е художествен израз на познанието, на проникване в тайната.
Водата- символ на идеята за времето, на битието с неговите вълнения и скърби.
Буйният пенлив, бистър пролетен поток; успокоеното след буря небе; безоблачното и ведро небе; младото, топло, пролетно слънце – волно и щастливо битие, вяра в доброто, душевна хармония.
Замръзналата, мътна, мъртва вода – нерадостно, мъчително битие. В същия смисъл се тълкуват беззвездното небе, мъглата, сенките миражи, пясъчната пустиня, безлюдната пустиня. Те носят внушението за суетата на земния живот, за трагичната невъзможност за познание, за смъртта и небитието.
Жаждата и свързаните с нея образи на извора или кладенеца – символ на първичната божественост и пречистващата й сила, но и на съмнението, на жадуваната, но непостигната вяра.
Вятърът – символ на вечната промяна, разчистваща застоя (мъглите); носи внушението за безгрижно съществувание.
Бурята и бурното море – бележи сблъсъка между добро и зло в човешката душа и битието.
Звездите – символизират вярата и осветените от нея човешки души.
Луната – амбивалентен символ, носещ внушението за тайнственост, чувственост, любовно опиянение, но и за страдание, зло, безверие. Този образ се свързва с представата за преходите в човешкия живот, както и с тази за женската природа.
Слънцето – символ на божествената светлина, на живота и божията искра в човешката душа.
Синият цвят – общ символ на сакралното пространство, цвят и на морето, и на небето, а според културната традиция между двете сфери няма съществено различие. Християнството възприема небето като „стъклено море”.
