13 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.11 Mb.
|
Текст: Матей 3:1-17 Йоан Кръстител имаше уникален живот и служение. Той беше посоченият от Бога посланик, който предизвести идването на Христос, Месията. Той дойде като един Бого-вдъхновен пророк след 400-те години “затишие” без пророчески глас в Израел. Като неустрашим, решителен и безкомпромисен проповедник на праведността, неговото послание за покаяние не пощади дори лицемерните фарисеи. Йоан беше в пустинята, когато Божието Слово дойде към него. Той говореше с власт, на която не можеше да се даде отпор, и неговото послание се разпростря по цяла Юдея. “Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност” (Матей 3:5). Най-голямата почит за Йоан дойде, когато той имаше привилегията да кръсти Христос в река Йордан. По време на това събитие, имаше свидетелство от Бог-Отец, че Исус Христос е Божий Син, и това беше кулминационната точка на Йоановото служение. ЛИЧНОСТТА НА ПРЕДТЕЧАТА (Малахия 3:1; Матей 3:1-4; Лука 1:12-17,76; Матей 11:7-14) Нямаше човек, по-облагодетелстван от Йоан Кръстител; той имаше най-голямата привилегия – да свидетелства за Месия. Сам Христос го оцени като най-великия, роден от жена, и “повече от пророк”, който има Божия Дух, пребъдващ в него. Той издържаше на несгоди, имаше ревностно желание да направи Христос познат на хората и беше смел в изобличаването на греха. Раждането на Йоан, както името и призванието му, бяха предречени от Бог чрез ангел Гавраил. Преди този момент, за дълги години в Израел не беше се чувал пророчески глас. Появата и начина на живот на Йоан Кръстител съответстваха на неговото призвание. Храната и облеклото му бяха груби и прости, лишени от изтънченост и разкош. Служението на Йоан Кръстител беше подобно с това на Илия в начина му на обличане, във внезапната поява пред лицето на Израел, във феноменалните резултати и последвалото национално съживление. Наистина, Йоан дойде в духа и силата на Илия. Въпреки че се радваше на уважението на хората, той избра живота на себе-отрицание и правеше изявления за себе си само в духа на себе-заличаване, докато издигаше Христос и прославяше Бога. Какъв урок за вярващите – да се стремят да водят скромен живот, докато Христос се издигне видимо в нашия живот и служение. “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). Животът на Йоан Кръстител се характеризира с някои ценни качества. Виждаме смелост при изявяване на истината; снизходителност в себе-оценката и себе-почитането; отговорност към поставената му задача и съчувствие към загубените души. В себе-отрицанието си той наяве показа, че се е посветил на вечната съдба на неговите слушатели, а в проповядването си беше фокусиран върху Христос. Въпреки, че Йоан не извърши никакво чудо, неговата откровеност, вярност и твърдост в изявяването на Божието Слово направиха служението му плодотворно и завършено. ПРОПОВЯДВАНЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ (Матей 3:1-2,5-10; Марк 1:3; Лука 3:2; Йоан 1:6-8,19-20) Ключовата фраза в проповядването на Йоан Кръстител беше “покайте се!”. С това той като ехо повтаряше виковете на старозаветните пророци. Посланието му беше живо и пълно с енергия, остро и продуктивно, безпощадно и нетърсещо извинение. То имаше огромно въздействие върху неговата аудитория – множествата изповядваха греховете си и се кръщаваха; бирниците и войниците питаха: “какво да правим?”, а фарисеите отхвърляха Божия съвет; докато накрая Ирод го арестува и обезглави. В отговор на въпросите, които му отправяха неговите слушатели, той ги учеше на задълженията им един към друг и кръщаваше каещите се. Той им казваше да не очакват милост от Бог, ако самите те не показват милост. Той имаше послание за всеки – за бирниците, за фарисеите и за князете. Какво всеобхватно служение! За горделивите фарисеи, които се хващаха за това, че са Авраамово потомство и отказваха да се покаят, Йоан имаше силни изобличителни думи: “Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” (Матей 3:7). Днес трябва да сме внимателни, да не би да се държим като фарисеите, като имаме някаква външна изява на благочестие, а да се отричаме от силата му. Господ е упълномощил всеки спасен вярващ да проповядва смело благовестието на Царството (Марк 16:15). Важно е да подражаваме примера на Йоан Кръстител. Ефектът от неговото проповядване беше толкова голям, че някои хора го помислиха за Месия. Ударението на неговото послание не беше изцелението или просперитета, а пълно покаяние и последващата промяна на сърцето. Тъй като истинското покаяние включва вяра в Христос, обяснимо е защо във връзка с това Йоан Кръстител говореше за идващия Месия.
В това пророческо твърдение на Йоан виждаме три ясни картини: “лопатата”, “житото” и “плявата”. Лопатата (или веялката) е сечиво, което служи за отделяне на житото от плявата. Отделената от житото плява се изгаря в огън. Лопатата е използвана да изобрази съда (Исая 41:15-16; Даниил 2:35). Житото символизира праведните, изкупените от Господа, които ще влязат във вечната си почивка. Йоан илюстрира това посредством събиране на житото в житницата. Третата картина е плявата. Тя изобразява нечестивите грешници, които са осъдени на вечно безпокойство. Те ще бъдат събрани и хвърлени в неугасим огън. Това са двете възможни състояния във вечността, открити в пророчеството на Йоан. На този етап от служението си Йоан Кръстител обяснява своята роля като предтеча на Христос. Той се идентифицира с пророчеството на Исая като глас в пустинята. Той беше гласа, не Самото Слово. Дълг на всеки служител е да издига само Христос. Йоан пророкува три пъти за Месия. Първо: той каза: “Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата” (Матей 3:11). Йоан пророкуваше за Един по-мощен и по-велик от него. Той признаваше факта, че Тоя, Който иде отгоре, е от всички по-горен. Въпреки че съзнаваше важността на служението си и популярността си сред хората, той пак забележимо изразяваше своето недостойнство с пълно смирение и това пролича и от факта, че той отказа да кръсти Христос. Какъв урок за нас днес! “и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси” (Матей 20:27-28; 23:12) Второ: “Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” (Матей 3:11). Това е много забележително твърдение относно Месия. Йоан имаше предвид, че ако и той да ги кръщаваше с вода при покаянието, то Христос ще ги кръсти със Святия Дух и с огън. Това се изпълни съвсем буквално на Петдесятница. За да бъде кръстен някой със Святия Дух трябва да отговаря на някои условия – да бъде спасен, осветен, да и има искрен копнеж за небето, изразен в смирена молитва и силна вяра в Христос. Трето: “Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън” (Матей 3:12). ПРЕДСТАВЯНЕ НА МЕСИЯ (Матей 3:13-17; 2 Коринтяни 5:21; Йоан 3:34; 8:29) Христос дойде да се кръсти от Йоан Кръстител. Това е удивително, защото при Своето Въплъщение и детство, юношество и зряла възраст, Христос беше и си остана без грях. Все пак, за да изпълни това, което е право, Той се подчини на Йоановото кръщение. “А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави” (Матей 3:15). Веднага след кръщението Си, щом излезе от водата, Божият Дух слезе на Него като гълъб и глас от небето засвидетелства: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”. Този запис потвърждава библейското учение за Триединството на Божеството (Битие 1:26; 11:7; Матей 28:20). Христос също показа и библейският начин за водно кръщение като “излезе от водата”. Кръщението е еднократно потапяне във водата в името на Отца и Сина, и Святия Дух. Накрая, гласът от небесата изявява Бащиното одобрение на покорството на Сина. Дали ти накрая ще получиш божествена препоръка?
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 4:1-25 Веднага след кръщението Си “Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола” (стих 1). При кръщението Си Той получи пълнотата на Святия Дух и Бащиното одобрение, но веднага след това дяволът се изправи срещу Него с различни изпитания. Изкушенията често идват към човека, или когато е на върха на щастието и победата, или когато е в долината на слабостта и скръбта. Скоро след като Петър направи великата си изповед на вяра, той беше изкушен да обезсърчава Исус да не отива на Голгота. Подобно Йов беше изкушен да прокълне Бога и да умре, когато се намираше в долината на болестта и загубата. Бог не ни е обещал да нямаме изпитания, докато крачим по пътя на вярата. Но Неговата вярност не допуска да бъдем изпитани повече, отколкото е силата ни; “но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1 Коринтяни 10:13). Когато Духът поведе Исус да бъде изкушаван от дявола, Той нямаше за цел да провери дали Христос би съгрешил. По-скоро, това стана, за да се докаже, че Той не можеше да съгреши. Също беше необходимо Исус да се отъждестви с човечеството в неговите борби срещу греха. Само така Той можеше да стане доказан Първосвещеник, Който да ни представлява в Небето. “Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15) ИЗТОЧНИКЪТ НА ИЗКУШЕНИЕ (Матей 4:3,5,8,10; Яков 1:13-15; 1 Петрово 2:11) Главният източник на изкушение е дяволът и целта му е да унижи жертвите си като ги накара да съгрешават. Той е описан по три начина: изкусител, дявол (обвинител или клеветник) и Сатана (противник или враг). Тези имена разкриват неговата личност и деяния. Той е реална личност, която се противопоставя, изкушава и обикаля около Божиите хора, за да ги обвини и да ги накара да съгрешават. Понякога той взема преимущество над плътта и вътрешните желания, за да отклони и подмами човека. Но ако и да се случва така понякога с падналия човек, не стана така при Христовото изкушение, защото Той не беше вътрешно покварен. Неговите изкушения идваха отвън и от физическите нужди на тялото му. Затова всеки осветен човек, който се преборва с въпроса за реалния източник на собствените си изкушения, може да се идентифицира със Святия Божий Син. В други случаи, дяволът използва света и неговите мимолетни удоволствия, за да съблазни пътешественика към небето. Но суетната красота на този свят, без значение колко силно и настойчиво се рекламира, не може да промени курса на истински осветените Божии деца. ОБХВАТЪТ НА ИЗКУШЕНИЯТА (Матей 4:3-10; Евреи 4:15; 1 Йоан 2:15-17) Дяволът основа първите две изкушения на предпоставката: “Ако си Божий Син...”. Това очевидно се отнасяше за Бащиното одобрение, което Исус получи след кръщението Си. По този начин Сатана Го изкушаваше да се усъмни в това, че е Син Божий, или да извърши нещо впечатляващо, за да го докаже. На първото изкушение: “заповядай тия камъни да станат хлябове”, Исус отговори:
В отговора Си към Сатана, Исус цитира писанията (Второзаконие 8:3). В конкретния контекст този цитат се отнася до неспособността на израилтяните да научат основния урок от тяхното пътуване в пустинята: че физическите нужди трябва да бъдат подчинени на духовните и на откритата ни Божия воля. Целият живот на Исус потвърждава този принцип на Царството. Веднъж Той каза: “А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа” (Йоан 4:32,34) Той също учеше: “Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си” (Йоан 6:27) При второто изкушение Сатана влезе в измерението на религията. Той грабна Исус над светия град и Го постави на покрива на храма. “Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: Ще заповяда на ангелите Си за Тебе и на ръце ще Те дигат, да не би някога да удариш о камък ногата Си” (Матей 4:6, KJV) Тъкмо от светия храм, в светия град и с цитат от Святото Писание Сатана опитваше да провокира Исус да дръзне да извърши предполагаемото деяние. Той цитира неточно писанията вън от контекста, като прибави “някога” и премахна “да те пазят във всичките ти пътища”, както оригиналният текст в Псалми 91:11-12: “Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те дигат, да не би да удариш о камък ногата си”. Това беше изкушение, което провокираше тщеславието и любовта към сензации. То беше внушение да се възползваш от обещанията и да злоупотребиш с Божията закрила. Така също, като се има предвид, че евреите очакваха сензационен, вършещ чудеса Месия, такава проява би Му спечели любовта на религиозните тълпи долу. Те щяха да Го приветстват в изпълнение на пророчеството в Малахия 3:1. Но Христос отхвърли перспективата да бъде възхвален и прославен от хората или от тяхната повърхностна изповед, която не произлиза от действително просветлено и покаяно сърце. Той отговори на дявола: “Писано е още: Да не изпитваш Господа твоя Бог” (Матей 4:7, цитат от Второзаконие 6:16) “Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш” (Матей 4:8-9) Това беше изкушение да притежава царствата на света и тяхната слава без да премине през страдания и преди предвиденото от Баща Му време. Без съмнение “Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове” (Откровение 11:15). Но спечелването на короната минаваше през кръста. Предложението на Сатана беше алтернатива на Божията воля и ние трябва да бъдем бдителни за такива алтернативи. Чрез пожеланието на очите и желанието за власт Сатана се опита да впримчи Исус да му се поклони и да го прослави, както беше направил с първия Адам. Каква наглост! Сатана все още копнее за слава в преследване на неговата първоначална бунтовна амбиция. “Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш” (Матей 4:10) Още веднъж Исус остана подчинен на авторитета на Божието Слово и покорен на Божията воля. Той отхвърли предложението да управлява, правейки компромис и сключвайки съглашения с дявола. Дори по-късно Той отхвърли и предложението да бъде поставен на трона от хора. За Него, единствения законен начин за установяване на Неговото Царство минаваше през победата над ада и свалянето на царството на тъмнината посредством кръста. ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗКУШЕНИЯТА Историята за изкушението в пустинята е значима по много начини за вярващите. Първо: ние научаваме, че изкушението не е грях. Грях е ако му се поддадеш. Христос беше изкушаван, все пак не съгреши. Второ: понеже Той беше изкушен, ние също така трябва да очакваме изкушения. Без значение колко победи сме удържали над Сатана, той няма да се предаде лесно, докато ни изкушава, точно както не се предаде лесно, докато изкушаваше Христос. Трето: Христовата победа е пример за нас как да преодоляваме изкушенията, използвайки същите оръжия, които Той използва: Словото на Бога, Което е мечът на Духа. Четвърто: използвайки писанията в битката срещу Сатана, Исус утвърди Словото на Бога като окончателен авторитет по всеки въпрос относно вярата и поведението ни. При отговора на всеки въпрос и разсейването на всяко съмнение трябва винаги да прибягваме “при закона и при свидетелството” (Исая 8:20). Пето: разкриваме ловкостта, с която дяволът използва писанията, за да обърква вярващите като се представя за светъл ангел. Не всяка литература, аудио или видео запис, които се позовават на Библията, са задължително от Бога. Наше задължение е да пазим себе си и да отхвърляме всякакви видео-филми, аудио-касети, книги или списания, които имат сатанински оттенък. Шесто: вярващите трябва да отхвърлят всяко великодушно предложение отправено им от Сатана или от неговите представители. Това могат да бъдат материални придобивки, финансово благополучие, социално положение или привилегии. Всяко щедро предложение на Сатана има единствено за цел да му даде възможност да пороби душата на неговата жертва. Седмо: виждаме ролята на Святия Дух в преодоляването на изкушенията. Исус беше пълен със Святия Дух и Той беше воден от Духа. Ние не можем да поразим духовните сили на нечестието и греха, освен чрез силата на Духа. Накрая: Онези, които искат да се радват на служението на светите ангели, трябва да триумфират над изкушенията и да останат без грях. СЛУЖЕНИЕ, УПЪЛНОМОЩЕНО ОТ ДУХА Веднага след изкушенията, Исус започна Своето трикратно служение на поучаване, проповядване и изцеление. Трябва да отбележим, че победоносния живот над греха и помазанието на Святия Дух са необходими условия за служение. Така ние виждаме връщането на Исус в Галилея и, по-късно, в Назарет, със силата на Духа: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите; Да пусна на свобода угнетените; Да проглася благоприятната Господна година” (Лука 4:18-19) Без Святия Дух нашето служение ще бъде без масло и колелото на нашата служба пред Господа ще се завърта трудно. Служението на Христос започна от там, където свърши Йоан Кръстител. Йоан, бидейки син на свещеник, официално заяви, че Исус е съвършения “Божий Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). С това знаменателно въведение служението на Исус започна от Капернаум в Галилея. Още в началото Той декларира трикратния призив, с който се характеризира Неговото земно служение. Първи е призивът за покаяние и достъп в царството. След това идва призивът за ученичество като необходимо условие за призива за служение и плодотворност в царството. ПРИЗИВ ЗА ПОКАЯНИЕ (Матей 4:17; 3:2; Марк 6:12; Деяния 2:38) “От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матей 4:17) Покаяние от мъртви дела и вяра спрямо Бога е един от първите основополагащи принципи в християнския живот (Евреи 6:1). Това беше подчертано от Йоан Кръстител и последователите, където и да отиваха, проповядваха същото послание. То също беше и основното послание на ранната църква. “Покайте се понеже наближи небесното царство”, “А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух” (Матей 3:2; Деяния 2:38) Покаянието е правилото за влизане в небето и то означава обръщане на ума, волята и поведението от Сатана и греха към Бога и праведността. Благодатта от Бога, която помага на човек да направи това, е излята над всеки чрез Христос. На каещите се Бог е обещал прошка, а за тези, които отказват да се покаят, също има обещание: вечно наказание в огненото езеро. “...но ако се не покаете, всички така ще загинете” (Лука 13:3). Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|
