13 поучения върху стария завет

Всичко около Неговото раждане изглеждаше незначително. Градът Витлеем беше незначителен:

Всички тези, на пръв поглед, незначителни неща съдържат значимо послание, а именно, снизходителността на Христос (Филипяни 2:5-7) и върховенството на Бог. Христос избра да се появи на сцената на света в скромна ясла; Неговото скромно начало контрастира силно с вечното Му възвеличаване (Филипяни 2:9-11). Негов беше изборът да влезе в тоя свят не с пищност и величие, а с крайно смирение, както беше пророкувано за Него. Какво красноречиво порицание за много съвременни вярващи и служители, които се наслаждават при подчертаването на техните права и положение.

Като виждаме как “Бого-Човекът” дойде между нас, можем само да застанем в страхопочитание. Всеки ред от тази история изявява по една от следните седем истини. В началото на историята, в начина, по който Христос избра да дойде на земята, виждаме:

На второ място е девствеността на Мария (Матей 1:18,23). Бог беше първият, Който разкри раждането на Христос от девица, когато Го нарече “семето на жената” (Битие 3:15). Това загатваше факта, че Христос щеше да бъде заченат от жена, която не е познала мъж. Седемстотин години по-рано пророк Исая прогласи в своето пророчество: “Ето, девица ще зачне и ще роди син...” (Исая 7:14). Думата девица, използвана от Исая, както и в случая с Мария, не означава нищо друго, освен чиста и добродетелна жена, която не е познала мъж. И така, когато ангел Гавраил дойде да извести раждането на Христос на бъдещата майка, Мария беше толкова изненадана, че съвсем естествено зададе въпроса, който всеки на нейно място би задал: “Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?” (Лука 1:34). Матей разказва, че това събитие стана по времето, когато Мария беше сгодена за Йосиф, преди да бяха се съединили, и фактически, Йосиф не я докосна “докато тя роди първородния си син; и нарече го Исус” (Матей 1:25).

Божествеността на Христос беше пророкувана много преди чудотворното Му раждане. След първото прогласяване в Исая 7:14, по-нататък Исая дава и друго пророчество:

Накрая, в какъв смисъл Христос е “Бог с нас”? Великият методистки проповедник, Адам Кларк, писа: “Исус е наречен Емануел, или “Бог с нас”, при Неговото Въплъщение, когато Бог се съедини с нашето естество, Бог с нас, Бог в човек. Той е “Бог с нас”, когато ни закриля непрестанно; “Бог с нас” – при Неговото влияние чрез Святия Си Дух: в святото причастие, в проповядването на Неговото Слово и в личната молитва; и “Бог с нас” във всяко действие в живота ни, което започваме, продължаваме и завършваме в Неговото Име. Той е “Бог с нас”, за да ни утеши, просветли, защити и закриля винаги във време на изпитание или изкушение, в часа на смъртта, в деня на наказанието; И той е Бог с нас и в нас; И ние сме с Него и в Него, за цяла вечност”.

1. 
   На какви две главни части разделихме нашият текст днес и кои бяха основните истини, които научихме?
   
2. 
   Обясни как “златния акорд на благодатта” звучи в родословието на Христос?
   
3. 
   Опиши как на практика Христос показа смирение в начина, по който се роди?
   
4. 
   Какво гласи учението за Непорочното зачатие? Цитирай две места от писанията (по едно от Стария и Новия Завет), които са директно свързани с това учение?
   
5. 
   Изброй седемте възвишени истини, които са скрити във Въплъщението на Христос?
   
6. 
   Каква беше главната причина за Христовото раждане? Как това те касае лично?
   
7. 
   В какъв смисъл Христос е нашият Емануел?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 7

ПОСЕЩЕНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ

Нашият текст днес ни показва как Бог, съвсем безпристрастно, изявява Себе Си на хората, независимо от тяхното положение, произход или нация. Божият изкупителен план включва всеки, който Го търси, без значение дали е евреин или грък и, за да подчертае това, Бог позволи раждането на Спасителя да бъде разкрито по свръхестествен начин на езичниците, които Го търсят, както и на еврейските овчари. По такъв начин може “да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога” (Римляни 3:19).

“А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим” (Матей 2:1)

Тези мъже бяха описани като мъдреци, защото те бяха учили медицина, естествени науки и астрономия (Естир 1:13; Битие 41:8). Те проявиха мъдрост да търсят Господа, но вместо да отидат направо във Витлеем, те дойдоха в Ерусалим и запитаха Ирод, относно раждането на Еврейския Цар. Тук те приложиха светска мъдрост и потвърдиха, че мъдреците не винаги са мъдри, освен чрез мъдростта от Бога. Те трябва да са заключили, че е нормално царят да се роди в царския палат, и така, те навестиха двореца на Ирод. Не знаеха, че Христос е божествен Цар, Който дойде като Агне и беше роден в ясли. Тук се сещаме за писанието:“Ще унищожа мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля” (1 Коринтяни 1:19).

Бог откри на мъдреците раждането на Христос по начин, който те най-добре разбираха, а именно, с езика на звездите. “Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им” (Пслами 19:1-3). Дали тези мъже бяха астролози (Бог винаги е забранявал астрологията – предсказването по звездите) или астрономи, Бог ги обичаше и не искаше да ги накаже. Той им разкри идването на истинския Цар и ги мотивира да Го търсят. В това ние виждаме Божията снизходителност да общува с хората на нивото, на което най-добре могат да Го разберат и да Му отговорят. Но Божията снизходителност не трябва да бъде обърквана със съгласие. Той все още осъжда и мрази греха на астрологията; Той обича грешника и му дава възможност да се покае.

Целта на посещението на мъдреците беше да се поклонят на новородения Цар. Те не Го търсеха просто от любопитство или егоизъм, а бяха хора с цел. Затова те оставиха всичко друго и положиха голямо усилие в търсенето на Спасителя. Ако хората днес бяха само толкова ревностни да търсят Господа, колко скоро щяха да Го намерят!

Когато цар Ирод чу казаното от мъдреците, се смути; с него се смути също и целия Ерусалим. Новината за раждането на друг Цар и възкачването Му на трона смущаваше Ирод и го безпокоеше. Мнозина, вместо да подчинят живота си на посочения от Бога Цар, търсят начин да Му попречат да царува в сърцата на другите. Но въпреки езическия гняв, Бог е поставил Царя Си на Неговия свят хълм. Ирод извика всички еврейски водачи, за да разбере от тях, къде трябваше да се роди Христос. Неговото разследване не беше с чисти мотиви, а за да унищожи Месия. Днес все още мнозина използват писанията за злите си цели. Те или злоупотребяват с посланието им или си служат с Библията като с магьосническа книга.

Книжниците и главните свещеници можаха да покажат от Свещените Писания, че Христос трябваше да се роди във Витлеем Юдейски (Михей 5:2); но те нямаха никакво духовно усещане, че Той вече се е родил. Те се грижеха за мъртвата буква и търсеха просто интелектуално знание, което не можеше да им даде познанието на Бога. “...не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява” (2 Коринтяни 3:6).

Ирод изпрати мъдреците във Витлеем, уверявайки ги, че очаква тяхното завръщане и че той също иска да отиде и да се поклони на Новия Цар. Какво поклонение само! То приличаше на поклонението, което римските войници отдадоха на Исус преди разпятието (Матей 27:29). “Тия люде Ме почитат с устните си; но сърцето им далеч отстои от Мене” (Матей 15:8).

За отбелязване е все пак, че “човешкият гняв не върши Божията правда” (Яков 1:20). Въпреки Иродовия план, провидението на Бог осуети връщането на мъдреците в Ерусалим. Мъдреците бяха посетили Ерусалим, за да разберат къде щеше да се роди Еврейският Цар. Търсенето им ги доведе до царския палат, но само за да разберат, че Новият Цар няма нищо общо със земните царства. Провидението на Бога накара звездата, която бяха видели в небето на Изтока, да се появи отново и да ги води до Витлеем, където беше Детето. Бог показва търпение и дълготърпение докато води грешниците към покаяние, но те не бива да се връщат отново в безумието си.

По времето, когато мъдреците достигнаха Витлеем, Исус не беше вече в обора, а в къщата. И Той вече не беше мъничко бебе, повито в пелени, а “малкото дете” (Матей 2:11, KJV). Около две години бяха изминали, откакто звездата се появи. Мъдреците Му се поклониха и Му дадоха подаръци. Онези, които са мъдри, и днес правят така, а “злите човеци” все така казват: “Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух” (1 Царе 10:27).

При влизането си в къщата мъдреците поднесоха някои дарове. Те подариха на Христос злато, ливан и смирна, като част от тяхното поклонение и подчинение на Неговото владичество. Каква поука само има тук за поданиците на Царството, да му се покланят не само с думи, но също и с всичко, което притежават. Даровете на мъдреците бяха поднесени доброволно и имаха определено значение. От една страна, в тях се разкрива символът на трикратното служение на Христос. Златото сочи към Неговата Царска власт, ливанът – към Неговото Първосвещенство, а смирната – към Неговото Пророческо служение. От друга страна, златото е символ на Неговата божественост, ливанът – на неговата Човешка същност, а смирната – на Неговите страдания. Исус вече пострада и мисията Му в човешка плът беше завършена. Сега Той е нашият Първосвещеник в Небето. Много скоро Той ще се върне отново на земята като Цар на царете и Господ на Господарите.
МАСОВОТО ИЗБИВАНЕ НА ДЕЦАТА

(Матей 2:12-23, Еремия 31:15)

Бог предупреди мъдреците в съня им за злите намерения на Ирод, така че те не се върнаха, както той очакваше. Ангел от Господа предупреди също и Йосиф в съня му, да избяга в Египет с детето, за да го опази от ръката на Ирод. Йосиф се подчини незабавно. Ако Йосиф се беше забавил с изпълнението на божествената инструкция, Ирод щеше да убие детето. Когато Ирод разбра, че е надхитрен от мъдреците, той разкри истинската си природа, като нареди във Витлеем и околностите му да бъдат избити всички деца под две години. Той се надяваше, че измежду тези невинни деца, ще бъде убит и Христос. Както и да е, Ирод умря след това, а Христос живее и днес.

Ние откриваме няколко поуки в начина, по който Бог защити момчето Исус от пагубните действия на Ирод. Човек трябва да съработва с Бога като се покорява на божествените инструкции. Това изисква всеки от нас да бъде чувствителен в духа и да бъде очистен от всяко нещо, което може да смути и възпрепятства спокойното общение с Бога.

Виждаме също, че Бог може да допусне някои трудности в нашия живот, но Той бди над нас и е в пълен контрол дори и в страданията ни, и Той винаги ни вижда преминаващи и побеждаващи. Бог можеше да убие Ирод и да пощади Своя Син от безпокойствата по преселването в Египет. Но Той не го направи, за да ни научи, че трудностите не са предназначени да ни унищожат.

Накрая, в събитията около ранните години на Господ Исус Христос, ние виждаме изпълнението на няколко пророчески писания. Първото е, че мъдреци ще Му се поклонят и ще Му принесат дарове (Псалм 72:10, Исая 60:3,6,9). Второто е, че Той ще се роди във Витлеем (Михей 5:2). Третото е, че Той ще бъде извикан от Египет (Числа 24:8; Осия 11:1). Четвъртото е избиването на децата (Еремия 31:15). Петото е, че ще се нарече Назарей (Исая 11:1).

В Египет Йосиф чу за смъртта на Ирод и беше наставен да се върне, но като чу, че Архелай, Иродовия син, царувал вместо баща си, се убоя да отиде в Юдея и се установи в Галилейския град Назарет.

Изпълнението на тези писания са уверение, че всяко слово на Господа към вярващите, ще се изпълни. По същия начин, всичките съдби, написани за непокаяните грешници, ще бъдат извършени. Колко е важно грешниците да се покаят без да го отлагат, преди да е станало твърде късно.

1. 
   Какъв урок научихме от това, че Бог даде откровение за раждането на Христос на мъдреците?
   
2. 
   Каква е разликата между астролозите и астрономите? Кои са под осъждение съгласно писанията?
   
3. 
   Каква е опасността от познаването на “буквата” на Писанието, но без Духа?
   
4. 
   Спомени значението на даровете на мъдреците?
   
5. 
   Изброй три пророчества, които се изпълниха в събитията по време на ранните години на Христос?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 8

СЛУЖЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ