13 поучения върху стария завет
ПРИЗИВ ЗА УЧЕНИЧЕСТВО И СЛУЖЕНИЕ
Изтегляне 1.11 Mb.
|
ПРИЗИВ ЗА УЧЕНИЧЕСТВО И СЛУЖЕНИЕ При призоваването на първите ученици Исус каза: “Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матей 4:19). Призоваването на Петър, Андрей, Яков и Йоан беше, на първо място, призив към ученичество и, после, те трябваше да бъдат променени и да станат ловци на човеци. Исус дойде да промени не само имената им, но също характера и целите им, както направи с Петър. Никой, който не е готов да бъде променен, не може да бъде последовател на Господ. Истинският ученик винаги свършва като верен и плодоносен служител на Царството. Отговорът на тези първи последователи на Христос е много поучителен за нас. Те се покориха с готовност и без отлагане. “И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него” (Матей 4:22). Никое съкровище не може да бъде толкова голямо, никое взаимоотношение не може да бъде толкова ценно за нас, че да не отговорим на призива на Господаря. “Оставяне на всичко”, “Отказване от всичко” и “Продаване на всичко”, за да следваме Исус, са словосъчетания с близко значение и са основни изисквания за всеки последовател на Христос. Земното служение на Христос се обобщава в следния стих: “Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” (Матей 4:23). Служението Му беше балансирано, даващо разрешение на всяка духовна и физическа нужда на хората. То беше служение, което възстановяваше човека цялостно, във всяко отношение. Това е единствено приемливият, библейски пример за служение. Такова служение не може да не е плодотворно и ще устои на проверката на времето.
б) Как Исус преодоля изкушението? 4. Изложи важността на Христовите изкушения за вярващите днес. 5. Спомени някои причини, поради които Христовото служение беше толкова успешно и плодотворно. 6. Каква поука за нас има в разказа за призоваването на първите последователи на Исус и техният отговор на призива? ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 5:1-12 Евангелието на Матей правилно е наречено евангелие на царството, защото то представя Исус като Царя на Божието Царство. В предишната глава Исус демонстрира силата на Царството чрез изцеление на различни болести и мъки, причинени от господството на Сатана над човека. Като последствие, множествата Го последваха. “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки” (Матей 5:1-2) Исус продължи да демонстрира мъдростта на Царството чрез поучаване и проповядване. Онези, които са събрани чрез изявяване силата на Царството, трябва да бъдат поучавани и изградени чрез мъдростта на Царството. Иначе, те ще са склонни да станат разпалени, нестабилни, непродуктивни и ще бъдат оскърбление за Царството. УСЛОВИЯ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ Произнесените от Христос благословения над децата на Царството са наречени блаженства. Те ярко контрастират с проклятията, нанесени над всеки непокаян грешник, “чието сърце се отдалечава от Господа” (Еремия 17:5). Блаженствата са за вярващите, докато проклетиите са за грешниците. Още в началото на главата забелязваме разликата между множествата и учениците. Последователите бяха някога част от множествата; но техният публично заявен отклик на покорство ги изведе от съгрешаващите и светски хора и ги направи подходящи за благословение. Във всяко от тези осем блаженства Исус посочи качества на характера, които трябва да притежава всяко дете на Царството. Най-напред има вътрешно предразположение, което, обаче, се проявява във външни и забележими действия. Царството на Бога започва от сърцето на човека. Ето защо Господ започна проповедта с благословенията, а не със заповедите. Преди човек да преживее благословението на прошката за греховете и сърцето му да се съвземе от хватката на греха и осъждението, той не може да се покори на Божиите заповеди. Хората имат различни мнения относно това какво представлява благословението и как някой може да стане достоен за него. Но Господ не ни остави в съмнение. “Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят” (Лука 11:28) Покорството на Бога е условието за благословение. Грешникът, който се покае за греховете си и повярва в Христос, става достоен за благословение. Достоен също е и вярващият, който отказва да отпадне от вярата и ежедневно достига нови височини, като напредва в изкачването към небето. ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА БЛАГОСЛОВЕНИТЕ ДЕЦА НА ЦАРСТВОТО “Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство” (Матей 5:3) Първото блаженство се отнася за онези, които имат болезнено усещане, че не притежават нищо свое и смирено приемат факта, че нямат никакви духовни богатства или благодат от само себе си. Както бедния човек, така и те са духовно незадоволени и проявяват поведение на пълна зависимост от Божията сила и снабдяване. Грешникът, който е беден по дух, неприличащ на себе-праведните и горделиви фарисеи, ще дойде пред Бога с покаяние и молитва: “Боже бъди милостив към мене грешника” (Лука 18:13). Вярващият, който е беден по дух, ако бъде призован да служи на вярващите около него, ще се хвърли пред Бог като човек със неотложна нужда, молейки: “един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него” (Лука 11:6). Бедността в духа се забелязва лесно в начина на живот и в начина на говорене: “Сиромахът говори с умолявания, но богатият отговаря грубо” (Притчи 18:23) Онези, които са бедни по дух, не са горделиви, нито търсят велики неща за себе си. Те не търсят царство за себе си, нито в църквата, нито вън от нея. Небесното Царство принадлежи на такива обикновени, по детски откровени и смирени хора. Второто блаженство е за ония, които скърбят. Те са онези, които чувстват скръб и огорчение поради грешките и недостатъците, които виждат в своя живот или в живота на другите. Това е благочестива скръб, която прави някой да усеща наскърбяването на Бога поради греха и падението на човека, за да приложи победата на Голгота в техния живот. Скръбта на Неемия и плача на Еремия за бедите на Израил са пример за такова поведение. Човек като Павел, който имаше голяма тежест и непрестанна болка в сърцето си за необърнатите, също е пример за скърбящ дух. Това не е светска мъка, а благочестива скръб, която води до покаяние и практически действия, за да се поправи грешното, поради което сърцето е съкрушено. Исус каза: “...те ще се утешат”. Те ще се радват като първи плодове на служението на утешение, което Христос ще доведе до край по време на хилядолетното Си царуване: “Духът на Господа Иеова е на мене... Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той” (Исая 61:1,3) На трето място Исус благослови кротките с обещанието да наследят земята. Кротостта е благодат, която дава възможност на вярващия да понесе търпеливо, без излишни протести, без желание за мъст и без злоба всякакво ощетяване, което могат да му причинят другите. То е противоположно на агресията и самозащитата. Мойсей прояви тази благодат, когато се помоли за възстановяването на Мариам (Числа 12:3,13). Днес ти кротък ли си? Следваш ли Господаря, Който не само изисква кротост, но и Сам я демонстрира, когато беше в човешко естество? Исус каза: “Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си” (Матей 11:29) Ранните вярващи приемаха тези блаженства сериозно и буквално. Когато император Юлий конфискуваше имотите им, той подигравателно разказваше: “Аз го направих, за да има помогна да станат толкова бедни, че да влязат в небето”. Отговорът на вярващите беше кротко очакване на обещаното наследство. “Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот” (Евреи 10:32-34) Христос каза, че кротките ще наследят земята. Онези, които сега със сила и неправда се държат за земното, ще го изпуснат, “Но кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с изобилен мир” (Псалми 37:11). В четвъртото блаженство Исус благослови онези, които гладуват и жадуват за правдата, казвайки: “те ще се наситят” (Матей 5:6). Това са хора, които имат силно, непреодолимо желание за праведност в техния живот и в живота на другите. След като техните грехове са били простени чрез вяра в Христа, те са продължили по-нататък, за да бъдат осветени. И въпреки че са били осветени, те все още не са се чувствали удовлетворени, докато не са били изпълнени със Святия Дух. След това са поискали даровете на Святия Дух, с които да могат да приведат в действие праведността в живота на другите. Хората в света и плътските вярващи могат да гладуват и жадуват за богатства, позиции, сила и слава. Но това е незадоволителна утеха за жадната душа. На практика, преследването на такива цели потушава жаждата за праведност в живота на вярващия. Ето защо Господ каза: “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”; “Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта” (Матей 6:33; 1 Тимотей 6:11) “Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост”(Матей 5:7). В петото блаженство Христос посочи, че поведението и действията на децата на Царството се характеризират с благосклонност към непривилегированите, наранените и падналите. Онези, които имат чувство на състрадание, не могат да гледат братята и сестрите си в нужда и да не им протегнат ръка за помощ (Колосяни 3:12; 1 Йоан 3:17). Те са пълни със съчувствие и милост. Като Йосиф и Давид, те лесно прощават престъпленията на другите, дори без да бъдат помолени за това. Правейки так, те са блажени. “Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите е блажен” (Притчи 14:21). Такъв човек ще получи милост. Шестото блаженство се отнася до чистотата на сърцето. “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Те ще виждат Бог сега, във всекидневното общение с Него и също ще Го видят в бъдещото Царство, защото: “Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел” (Притчи 22:11) Онези, които искат да възлязат на хълма Господен и да застанат на Неговото свято място, трябва да имат чисти ръце и непорочни сърца (Псалми 24:4). Чистотата на сърцето може да бъде постигната чрез освещаващата благодат от Бога, след като човек е преживял опитността на оправданието чрез вяра. Но тя може да бъде задържана само чрез постоянно съпротивление на всяка нечистота, която се опитва да проникне през вратата на очите или ушите. Определено трябва да бъдат предприети съзнателни мерки за опазване чистотата на сърцето, като пресяваме това, което гледаме, слушаме или мислим. Чистото сърце не дава подслон на никакви грешни мотиви, мисли или чувства. То изявява святостта на живота също и по един видим, външен начин. Онези, които имат претенции за чисти сърца, а намират извинение за съмнителното си поведение, дълбоко се заблуждават. Такива хора не биха могли да видят Бог, защото “без святост никой няма да види Господа” (Евреи 12:14, KJV). Седмо: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матей 5:9). Миротворци са онези, които имат мира на Бога, защото са се помирили с Бога и живеят в мир с ближните си. Те не само се радват на това положение, но търсят мир и за другите. Както Христос примири човека с Бога чрез жертвата на Собственото Си тяло, така и миротворците жертват всичко необходимо, за да примирят грешниците с Бога. Те известяват мир, те се молят за него, те го търсят и се стремят към него (Исая 52:7; Псалми 122:6; 34:14; Евреи 12:14). Те не са лицемери, които прогласяват евангелието на мира на другите, докато самите те са във вражда с Бога и в постоянни конфликти с ближните си. Те се стремят към любов и единство между братята в църквата. Те нито говорят, нито действат по начин, който би могъл да доведе до разединяване на църквата. Те не клюкарстват, нито повтарят злонамерено паденията на другите. “Който покрива престъпление търси любов, а който многодумствува за работата разделя най-близки приятели” (Притчи 17:9) Миротворците са наречени Божии деца, защото те следват по стъпките на триединния Бог. Отец е Бог и Творец на Мира (Римляни 15:33; 1 Коринтяни 14:33). Исус, заедно с Когото миротворците са наследници на Царството, е Княз на Мира (Исая 9:6), а Святият Дух дава плода на Мира вътре в тях (Галатяни 5:22). Осмото блаженство е за онези, които страдат от гонения, защото са праведни и постъпват праведно. Всяко дете на Царството ще пострада от гонение в този свят под една или друга форма. Някои вярващи се опитват да избегнат преследванията, като правят компромиси със света. Такива служители се опитват да бъдат по-велики от техния Господар, Който Сам преживя гонения. Чудно е дали такива вярващи живеят благочестив живот в този нечестив свят, като не се срещат с гоненията на пророците и светиите от миналото, на които желаят да приличат? Чий ли пример следват, живеейки такъв живот на компромис? Гоненията могат да дойдат под формата на омраза, отказване на права и привилегии, изграждане на лош имидж, конфискуване на имоти, фалшиви обвинения, грубо критикуване, отхвърляне и дори физическо малтретиране. Отговорът на вярващия на такова жестоко и несправедливо отношение разкрива истинското му вътрешно естество. Точно в такива времена той трябва да прояви: беден дух, благочестива скръб, кротост, жажда за праведност за него и гонителите му, милост, чисто сърце и миротворство. Чрез гоненията светът ни изпитва, дали наистина нямаме нищо от него в нас. Нашето наследство е Небесното Царство.
Но нека ония, които страдат, да са сигурни, че е заради правдата, и че обвиненията, с които светът ги напада, са фалшиви. По никакъв начин един престъпник, изправяйки се пред справедливата отплата за греховете си, не може да претендира за блаженството на гонените. Накрая, преследваните вярващи не трябва да имат жажда за отмъщение и трябва да избягват всяко насилие. В блаженствата Христос подчертава духовната природа на Божието Царство и разкрива колко е безмислено да се спечели света за сметка на небето. Човек достига всичко, което може в този свят, чрез битки и планиране и по също такъв труден начин успява да задържи достигнатото. Може ли всичко това да се сравни със славните награди, за които говори Исус? Учениците трябва да следват примера на Своя Учител, Който издържа гоненията като агне, което не издава глас пред стригачите си. Това е пътя на благословението.
б) кротост в) милост
б) Какво ни учат тези подобни награди за окончателната съдба на всички истински вярващи? ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 26:17-30; 1 Коринтяни 11:23-34 Господ Исус даде две важни постановления, които буквално да се спазват от всички вярващи. Първото беше водното кръщение - еднократна церемония, с която се символизира отъждествяването на вярващия с Христос в Неговата смърт, погребение и възкресение. То трябва да се направи, когато някой се покае, прояви спасителна вяра в изкупителната кръв на Христос и получи благодат да живее живот над греха. Второто постановление е това, което ще изучаваме днес – Господната вечеря, постоянно спазвана наредба, постановена от Самия Господ и заповядана за всички новородени вярващи. Внимателното изучаване на евангелията е разкрило, че най-значими за християнската вяра са записите на Матей, Марк, Лука и Йоан, които представят живота на Спасителя от различни гледни точки. Важно е да се отбележи, че всеки от тях е записал това важно събитие в живота на Господ Исус Христос. Освен това, апостол Павел, който беше обърнат няколко години след възнесението, също имаше откровение за Господната вечеря, което записа (1 Коринтяни 11:23-24). ОТ ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА КЪМ ХРИСТИЯНСКАТА ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ Всяка година Христос спазваше еврейската Пасха, която беше възпоменание на великото избавление на израилевите чеда (Изход 12:1-37,41; Матей 26:17). Този обред сочеше към бъдещата изкупителна жертва на Месия. Няма много информация, свързана с това събитие през първите две години от Христовото служение, но последната Пасха е толкова незабравима и забележителна, че записаното за нея отеква в евангелията и посланията. Господната вечеря беше установена по време на последната Пасха на Господ с Неговите ученици. Това е така, защото между тях има връзка. Пасхата се празнуваше като възпоменание на великото избавление, чрез което Бог изведе израилтяните от Египет. Кулминационната точка в събитието на Пасхата беше убиването на пасхалното агне без недостатък, което символизираше заместващата жертва. Тя беше постановена почти три хиляди години преди времето на Христа. Господ спазваше този обред преди две хиляди години и многократно повтаряше неговото значение. В онази нощ Той обяви, че скоро ще се извърши Великата Жертва на истинският Божий Агнец, Който идва да отмахне греха на света. Затова Господ Исус постави началото на Господната вечеря и замести Пасхата с нея. Отсега нататък ние трябва да възпоменаваме Христовата заместваща жертва и това става по време на Господната вечеря (Лука 22:14-20). Господната вечеря се различава от Пасхата по това, че тя не се извършва веднъж в годината, а “колкото и често (или всеки път)” (1 Коринтяни 11:25-26). След Христовите страдания на кръста беше сложен край на спазването на Пасхата, както и на другите старозаветни закони и постановления (Еремия 31:31-34; Евреи 10:1,14-20). Господната вечеря днес е постановена, за да се празнува постоянно от изкупените за възпоменание на Христовата смърт. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|
