БИБЛЕЙСКИЯТ ОБИЧАЙ НА ДАВАНЕТО НА ДЕСЯТЪК

Пак преди Закона, Яков, внукът на Яков, също даде десятък от всичките си притежания: “и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе” (Битие 28:22).

По времето на Закона, в Мойсеевите дни, Бог постанови десятъка. Той даде Своето неоспоримо одобрение на извършеното от Авраам и Яков. “Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу” (Левити 27:30). Това е заповед и има задължителен характер.

Също, по времето на пророците, Бог, чрез Малахия, подведе под отговорност цялата израилтянска нация, казвайки: “Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми; И опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него” (Малахия 3:10).

И в Новия Завет ние виждаме Исус Христос да подпечатва тази благородна практика, която Бог щедро възнаграждава. Ако даването на десятък е погрешно или е поставено под въпрос, Христос нямаше да го одобри. Изхождайки от Своето познание на Божия ум и воля по всеки въпрос, включително и относно десятъка, Исус каза: “Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате” (Матей 23:23).

По този начин, тази тема, по която все още има много погрешни разбирания, практически се радва на вниманието на цялата Библия. Какво убедително доказателство за всеки искрено търсещ поклонник на Бог! И какво предизвикателство за всички онези, които изопачават Божието Слово!

Каква е тайната на преуспяването? Даване. Каква е същността на библейското даване? Библейското даване е фокусиране върху възможността да се спечелят материални ресурси и готовност те да бъдат използвани по най-добрия начин за Божието Царство. Вярващият е отговорен за Божиите материални и финансови активи и той е призован да живее живот на даване. Този начин на живот далеч превъзхожда даването на десятък, който е минимума за даване.
ХРИСТИЯНСКО НАСТОЙНИЧЕСТВО
Разбирането на библейското учение за настойничеството ще ни доведе до предаване на всичките ни материални богатства в ръката на Бога и ще ни направи да даваме на Бога с радост и благодарност. Християнският настойник се е предал на Бога и използва притежанията си за Божия слава, като позволява на Бог да заеме първо място в живота му.

Нашето даване не трябва да е неохотно, а радостно. Даването е едно от най-големите предизвикателства на християнския ни живот и едно от най-големите привилегии, на които можем да се радваме като вярващи. Все пак, на мнозина тепърва им предстои да открият великия потенциал на даването. Много църкви и християнски служители изпитват недостиг на средства. Много църковни проекти и евангелизационни програми са възпрепятствани от липса на средства. Защо това е така? Защото на мнозина все още им предстои да проумеят библейското учение за настойничеството и библейския принцип на даването. Липсатa на пари не е проблем; истинският проблем е неясното разбиране на нашите отговорности като настойници на Божиите пари.

Има християни, които мислят, че десятъка е всичко, което Бог изисква от тях. Но уви! Те грешат. Десятъкът е само най-малкото, което Бог очаква от тебе. Бог е благодатен и пълен с всякакви милости, така че заслужава най-малко това. Християнинът може да даде на Господа много повече чрез доброволно даване, даване от любов, даване от благодарност и жертвоготовно даване.

Даването на десятък от приходите ти и даренията (доброволни, благодарствени, жертвени и т.н.) са жизненоважен аспект на твоето християнско даване. Това е така, защото то показва на практика твоето разбиране на факта, че всичко принадлежи на Бога. Твоите десятъци и дарения са “благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога” (Филипяни 4:18).

Даренията и десятъците са повече от задължение, което някои изпълняват механично. Бизнес партньора ти очаква дивиденти в края на месеца. Никой не очаква банката да му плати лихва за пари, които не е депозирал в нея. Обаче някои християни очакват Бог да ги благослови финансово, докато те все още не са се посветили на Него в даването. Мнозина пеят: “Вземи златото и среброто ми, не искам да задържа и лепта”, само за да смръщят вежди всеки път, когато се изправят пред възможността да проявят любовта и посвещението си на Бога.

Даването не се измерва с количеството пари, които даваш. Вярващите от Македония, въпреки дълбоката си бедност, даваха на Господа: “макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост” (2 Коринтяни 8:2). Има случаи, когато някои дават обет на Бога без да знаят как ще го изпълнят, но скоро Бог им дава такова изобилие, че дори им остава след като са изпълнили обрека си. Това показва, че даването е постъпка (риск) на вяра. И Бог винаги е верен.

Трябва съвсем малко въображение, за да разберем, че някой може да дава десятъците си и даренията си под формата на чекове. Търговецът или бизнесменът, който печели пари много пъти на месец, може да реши да държи 10% от спечеленото в отделна сметка за десятъци, която да може в края на месеца да бъде изтегляна и занесена в Божия дом. Очевидно няма някакви строги и догматични правила. Всеки човек може лично да планира с Божията мъдрост как да дава редовно и систематично.

Даването е като инвестиция в Божията банка и то наистина е духовна жертва, която носи печалба в сметката на даващия. Бог се интересува от материалните ти нужди. Когато даваш на Бог, ти пожънваш несметни благословения от Бог. Библията казва: “И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всичките народи ще ви облажават, защото ще бъдете желателна земя, казва Господ на Силите” (Малахия 3:11-12). Дай на Бога днес и Той ще изпълни обещанията Си в живота ти.

1. 
   Какво научихме от днешното ни учение за това, как Бог очаква да управляваме ресурсите, за които ни е поставил да се грижим?
   
2. 
   Как ни съветва Библията в 2 Коринтяни 8:11-12 да определяме това, което да дадем на Бога?
   
3. 
   Кога Бог очаква да даваме на Него – след като сме се погрижили за нуждите си или преди това?
   
4. 
   Какъв урок научаваме от 1 Коринтяни 16:2 за това как да планираме по отношение на даването?
   
5. 
   Бог интересува ли се да ни благославя, когато ние даваме на Него (Малахия 3:10)?
   
6. 
   Спомени някои практични начини за даване, според успеха на работите си?
   
7. 
   Какви важни уроци научихме днес относно това как да даваме на практика?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА