13 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.11 Mb.
|
ПОСВЕТЕНОСТТА НА СИТ (Битие 4:25-26; Псалми 55:16; Римляни 10:12-13; Софоний 3:9; 2 Тимотей 2:22) “Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име” (Битие 4:26). Този кратък, но силен, пасаж ни позволява да видим непорочния характер на Сит и неговата посветеност на Бога. Без съмнение, като праведен човек, подобен на Авел, той е призовавал Господното име и преди това. Сит и Енос направиха поклонението пред Бога свой главен приоритет. Те започнаха да Му се покланят не само насаме като Авел, но също и публично, в тържествени събрания, където изявяваха своето преклонение пред Бога. Беше прокарана ясна, плътна линия на разделение между святия и светския, между онези, които служат на Бога, и онези, които не Му служат. Тази истина съвсем буквално се вижда в Битие 4:26: “Тогава почнаха човеците да призовават (или *да се наричат с*) Господното име”. В Новия Завет, в книгата Деяния на апостолите имаме подобно изявление: “И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни” (Деяния 11:26). Писанието свидетелства, че Сит, въпреки вродената си греховност, стана непорочен човек в зряла възраст. Той беше с благороден характер и остави благочестиво наследство на потомството си. Повечето от неговите преки наследници до седмото поколение (като изключим самия Сит) подражаваха добродетелите му и се радваха на добър край, въпреки че по-детайлен запис имаме само за двама от тях. Ной беше от осмото поколение на Сит, по времето, когато святото потомство се смеси със светското чрез обвързването в женитбата. Положението беше безнадеждно и Бог беше принуден да сложи край на цялото това поколение (Битие 6:1-2; Езекиил 22:26). Ако по времето на Сит и Енос “човеците почнаха да призовават Господното име” , тогава тези човеци би трябвало да бъдат спасени (Римляни 10:12-13); те трябва да са викали към Бога от чисто сърце преди да са били послушани (2 Тимотей 2:22) и те трябва да са служили на Бога според мярката на откровението, което са имали (Софоний 3:9). Нещо повече, ако те са се именували с Господното име, те трябва да са отстъпили от неправдата (Псалми 14:4; 2 Тимотей 2:19). Начело на това открито посвещение на Бога стоеше Сит. Потомците му следваха стъпките му. Верните служители и християнски работници трябва непрестанно да се молят идващите след тях поколения да следват техния благочестив пример. Тук има предизвикателство към младите в църквата, както и към идещите поколения: “Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им” (Евреи 13:7).
Енох и Ной се открояват като главните потомци на Сит. И за двамата има свидетелство, че са ходили с Бога (Битие 5:24; 6:9). И двамата бяха проповедници на праведността (2 Петрово 2:5; Юда 14). И двамата живяха свят живот и бяха верни в служението си пред Бога, но с това се изчерпват приликите. В по-късните години на живота си Ной сгреши, докато Енох никога не спря да угажда на Бога и накрая Бог го взе от земята жив. Следвайки библейския запис, виждаме, че потомството на Сит имаше три клона, чиито родоначалници станаха тримата сина на Ной: Сим, Хам и Яфет. Окончателно Месия дойде стотици години по-късно по линията на Сим.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 3:1-24 Адам и Ева, венецът на Божието творение, се радваха на благословено общение с Бога, на блажени взаимоотношения по между си и на изобилното снабдяване в Едемската градина, докато коварната Змия не ги подмами към гибелното падение в греха. Тяхното неподчинение доведе до пълната поквара, греховност и вина на цялото човечество и човекът стана обект на Божия гняв и осъждение. БИБЛЕЙСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГРЕХА (Яков 4:17; 1 Йоан 3:4; 5:17; Притчи 10:19; 14:21; 24:9; Римляни 14:23) Да не живеем според Божия стандарт е грях! Едно-единствено греховно действие на човека произведе ужасяващите последствия на неизброими беди и божествено наказание над цялото човечество. Днес грехът е все още покваряващ, смъртоносен и разрушителен, и довежда до отлъчване от Божиите благословения и, окончателно, вечно отделяне от Бог. Писанието дава седем-кратно определение за греха: Първо: Грехът е престъпване на Божия закон, както ни е открит в Библията. Той предизвиква Божието негодувание. Второ: Всяка неправда е грях. Всеки принцип, правило или практика, които не са в съгласие с Божията праведност, са грешни. Трето: празното говорене е грях, защото в многото говорене грехът е неизбежен. Всяка форма на злоупотреба с езика – лъжа, клюка, клевета, присмехулство, проклинане, глупаво или преувеличаващо говорене и т.н. е грях. Четвърто: Този, който презира ближния си, съгрешава. Пренебрежителното отношение към другите, надменността спрямо властите и незачитането на водачите е грях. Пето: Неверието е грях, защото това, което не е чрез вяра е грях. Невярващите са отстранение от Божиите обещания и снабдяване, както и от Божия рай. Шесто: Да пренебрегнеш възможността да направиш добро е грях, затова онзи, който знае да прави добро и не го прави, грях е нему. Седмо: Да мислиш за глупости е грях. Не само външното извършване на греха, но също и вътрешното желание и удоволствие от греха е грешно. ИЗТОЧНИЦИ НА ИЗКУШЕНИЕ (Битие 3:1; 1 Летописи 21:1; Откровение 12:9; Яков 1:13-15; Притчи 1:10) Сатана е главният източник на изкушения. Понеже дяволът завижда на хората заради привилегиите им и иска да ги отстрани от тях, целта му е да накара вярващите да забравят Бога, да изоставят Неговите пътища и да изгубят вечния живот. Изкушенията са дяволски предложения да не се подчиниш на Бога, примамки да извършиш грях или подлъгване да се отклониш от пътя на покорството. Изкусителят разполага с внушителен брой средства, които използва умело, за да заблуди души. В нашия урок той използва змия, за да измами Ева, и, по-късно, използва самата Ева, за да измами Адам. Той използва много хора – брачният партньор, домашната помощница, родителите, децата, съдружника, съседа и дори членовете на църквата. Още по-лошо, желанията, страстите, стремежите и амбициите, дори за основателни неща, могат да се превърнат в готови инструменти в ръцете на дявола. “И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде” (Битие 3:6) Змията подмамваше Ева в три посоки: (1) по посока на задоволяване на физическия глад (защото дървото беше приятно за храна); (2) по посока на задоволяване на чувството за естетика (защото то беше приятно за очите); (3) и по посока на задоволяване копнежа за мъдрост (защото то можеше да дава знание). СТЪПКИТЕ КЪМ ПАДЕНИЕТО (Битие 3:1-6; Исус Навиев 7:20-21; Лука 22:54-61; 2 Царе 11:1-4) Змията започна разговора с въпрос, предизвикващ съмнения “Истина ли каза Бог?”. Тогава тя продължи да цитира невярно Божията заповед и да Го представя погрешно като несправедлив и, по този начин, да постави под въпрос добротата на Бога и необходимостта от подчинение на Неговите наставления. Първо: Жената се изложи на опасност, когато започна разговор с дявола. Стратегията на дявола е да посее съмнения в умовете на вярващите относно писанията, като им представя половината истина или изкривени идеи и илюстрации, в опит да предизвика недоволство срещу Бога. Писанията наставляват вярващите да не дават никакво място на дявола (Ефесяни 4:27). Второ: Тя започна да мисли върху злите предположения на изкусителя. Размишлявайки върху тях, тя допусна тези мисли да пуснат корен. Писанията предупреждават: “Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог” (Евреи 3:12). Трето: Тя фокусира вниманието си върху обекта на изкушението и по такъв начин позволи на изкусителят да я измами чрез блясъка и очарованието на греха. Йов каза: “Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?” (Йов 31:1). Четвърто: Тя стоеше близо до обекта на изкушение. Трябва да е била опасно близо до това дърво, за да може изкусителят толкова лесно да я хване. Когато отиваме на места, пълни с изкушения, даваме шанс на дявола лесно да ни изкуши. Пето: Тя пропусна да се консултира със съпруга си: своеволието и самоуправлението улесняват изкусителя в залавянето на жертвите му. Шесто: Тя извърши престъпление като яде забранения плод и даде също и на мъжа си, като по този начин стана съработник на дявола. С тяхното ново познание на доброто и злото дойде и чувството за срам. СРАМЪТ И ВИНАТА КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ПАДЕНИЕТО (Битие 3:7-10; Изход 32:25; Ездра 9:6; Псалми 44:15) Последствията от грехопадението на човека включваха срам, вина, осъждение, скърби, болести и смърт. Вместо да се изкачат на по-високо ниво, както им обеща змията, те слязоха до дълбочините на покварата и унижението. Напразни бяха усилията им да се покрият със смокинови листа и да се скрият от Бога. “Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост” (Притчи 28:13)
Обратно, Сам Бог, по-късно, ги покри подобаващо с дрехи от кожа. “Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит” (Псалми 32:1). Друга поука, която можем да си извадим от тука, е, че дрехите, подобни на смокинови листа – перфорирани, прозрачни, плътно-прилепнали, без ръкави, с оголени части и т.н. са светски, неприемливи и небиблейски.
Въпреки че Бог, в Неговото всезнание, знаеше за престъплението на човека, Той все още търсеше общение с него. Бог зададе въпросите “Где си?” и “Да не би да си ял?” не от неосведоменост, а за да предизвика отговор у човека. Бог увещаваше човека, но Адам и Ева се заплетоха в клопката на самоизвинението. Те може би за известно време си мислеха, че техните извинения бяха солидни и задоволителни. Осъждението върху Адам и Ева може би беше отложено за известно време, но сигурно беше, че ще ги постигне.
Бог изговори наказание и върху жената. Тя щеше да ражда със скръб чадата си и щеше да бъде зависима от мъжа си - обект на неговото управление и власт. Над Адам също беше произнесена присъда. Тежък труд, тръни, бодили, беди и скърби щяха да го придружават. Проклятие беше нанесено и върху земята, тя нямаше вече да се отплаща щедро за труда на човека. Приятният живот в Едем беше заместен от еднообразния живот извън Едемската градина. Физическата смърт не беше моментална, но стана неизбежна “понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”. Все пак, в мрака на наказанието проблясваше лъч надежда. Бог, в Неговата милост, обеща окончателната победа на семето (потомството) на жената в личността на Месия.
Проляната кръв на животното, с чиято кожа бяха облечени Адам и Ева, е преобраз и сянка на вечната кръв на Новия Завет, която изтече от Христос за опрощаване на греховете на света. Човек сега може да бъде издигнат от дълбочините на покварата и да бъде поставен да седи с Христа в небесни места чрез искрено покаяние спрямо Бога и вяра в Господ Исус Христос.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 1:1-25 Матей, бирникът, наричан още Леви, беше един от апостолите на Исус Христос. Неговите писания бяха с очевидно еврейски мироглед. Главната му цел беше да представи Исус от Назарет като Царствения Месия от еврейските пророчества. Евангелието от Матей се фокусира върху живота и епохата на Царя. Есенцията на първа глава може да се обобщи в два главни факта. Матей 1:1-17 разглежда родословието на Царя, докато останалата част от главата се фокусира върху идването Му. Първата част разкрива човешкия произход на Христос, докато втората част се фокусира върху Неговата божественост. Първата част представя Христос като Човешкия Син, докато втората част потвърждава прогласяването Му за Божий Син. В началото на главата Той е “син на Давид и Авраам”, а по-нататък Той е разкрит като “Бог с нас (Емануил)”. РОДОСЛОВИЕТО НА ЦАРЯ (Матей 1:1-17; Лука 3:23-38; Матей 22:41-45; Рут 4:17) Нищо в родословието на Царя не е без значение, дори и най-малкия детайл. Защо Бог чрез Неговия Дух ще отдели толкова много място за изброяването на родословието на Христа, ако не е възнамерявал да ни научи на някои ценни уроци? Със сигурност, то не може да се определи като “безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията наредба” (1 Тимотей 1:4). Родословието на Христос е пълно със задълбочени духовни поуки. Благодатта е основната черта на Неговия живот и служение, “понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа” (Йоан 1:17). Благодатта е незаслужена милост и благоволение. Златният акорд на благодатта звучи в родословието на Христос. Първо: Той произхожда от дълго родословно дърво. Той беше “син на Давид” – най-малкото дете на Есей, което не влизаше в ничии сметки. В родословието на Христос се появяват и някои други имена: Яков, по-младия брат на Исав; Соломон, един от по-младите синове на Давид от Витсавее. Нищо друго, освен чудесната благодат на Бога, не можеше да въздигне тези младежи над по-възрастните им братя. Такъв е пътят на благодатта; тя достига онези, от които нищо не се очаква, въздига недостойните и спасява безбожните. Второ: при прегледа на Христовото родословие откриваме още една прослава на благодатта. Споменати са четири жени; само Божията благодат можеше да направи нещо от тях. Тамар – прелюбодейката (Битие 38:12-26; Матей 1:3), Рахав – блудница и езичничка (Исус Навиев 6:17,25; Матей 1:5; Евреи 11:31), Рут – моавката, принадлежаща към прокълнат от Бога езически народ (Рут 1:4; 4:13’17; Второзаконие 23:3-6; Матей 1:5-6) и, накрая, Витсавее – съблазнителката, жената, която причини единственото черно петно в живота на Давид (3 Царе 15:5; Матей 1:6). Това е благодат в пълен размер. Кой би си помислил, че тези недостойни жени ще станат прародители на Месия! Каква неизразима благодат! Великият апостол Павел е видял тази безкрайна благодат в неговия собствен живот и я е изразил със следните думи: “На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство” (Ефесяни 3:8) Въпреки всичко това, едва ли има някой човек, който може да се похвали с такова уникално родословие, каквото има Исус Христос. Измежду праотците му бяха Авраам - “Божият приятел” с най-съвършения характер за неговото време; Давид – най-знаменития монарх и Соломон – най-мъдрия човек в цялата история. Еднакво достоен за отбелязване е факта, че в Христовото родословие участват и евреи, и езичници, което изразява, че Той е Спасител и на двете групи. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|
