13 поучения върху стария завет

След наименуването на животните, не се намери подходящ помощник за Адам, защото устните му пазеха още едно име: “Жена”. Окончателно Бог извади едно от ребрата на Адам и му направи жена. Отговорът на Адам би трябвало да описва отношението на всеки мъж към жена му. В изказването на Адам ние виждаме признателност, приемане, обич и одобрение на партньора, даден му от Бога.

1. 
   Защо човекът се счита за венеца на Божието творение?
   
2. 
   Изложи накратко позицията на еволюционистите и подчертай как библейското описание на сътворението го опровергава.
   
3. 
   Защо смяташ, че човекът е страшно и чудно направен?
   
4. 
   Изброй три неща в Едем, които отразяват Божията грижа за човека.
   
5. 
   а) Каква заповед даде Бог на Адам, за да може той да продължи да се радва на благословенията на Едем?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 3

БОЖЕСТВЕН СЪД НАД КАИН И ЛАМЕХ

Изучаването на трета глава свърши с тъжното заключение, че човекът беше изгонен от Едемската градина поради неподчинението си. В днешния ни урок, ние виждаме началото на размножаването на човешката раса, както и нейния прогрес в попрището на греха. Размножаването беше едно от благословенията, които Бог изговори за женитбата (Битие 1:26-28), но то започна да се реализира вън от Едем.

Първият син беше наречен Каин, което значи “печалба”. Той се обърна към злото и божествения съд над него не закъсня. Ламех, първият многоженец, стана вторият убиец след Каин.
ВАЖНОСТТА НА ПРИЕМЛИВАТА ЖЕРТВА

(Битие 4:1-5; 1 Царе 15:22-23; Матей 5:23-24; Евреи11:4)
Каин и Авел бяха и двамата грешници, защото родителите им бяха грешници. Относно греховността на двамата сина, и изобщо на всички хора, Библията казва:“Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” (Римляни 5:12). Когато Каин и Авел искаха да се приближат при Бога, те Му принасяха жертви. Без съмнение, Каин и Авел трябва да са научили, че след падението на Адам и Ева, Бог ги облече с дрехи от кожа. Въпреки това знание, Каин се доближи до Бога без кръв – с произведенията на земята, която беше проклета. Той предполагаше, че може да се приближи до Бога и без жертва, която да го замести в смъртта (т.е. да поеме наказанието за неговите грехове) “И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение” (Евреи 9:22). Нашите грехове първо трябва да бъдат отмахнати чрез изкупление, преди да можем да имаме приемливо общение с Бог. Но Каин се облегна на заслугите от собствените си дела, за да бъде приет от Бог. Както и да е, Авел принесе жертва, в която имаше проливане на кръв, по подобие на това, което Бог показа в Едем. В този акт на Авел, ние виждаме вяра в изкупителната кръв на Пасхалното Агне (Евреи 11:4; Йоан 1:29).

Докато Авел се покори на показания от Бога път на спасение, Каин измисли свой собствен начин за получаване на Божието благоволение. Жертвата за грях трябва да предшества жертвата на общение, преди принасящият да бъде приет от страна на Бог. Преди да бъде приет подаръка, първо трябва да бъде приет този, който дава подаръка. Това е важен принцип, който Каин пропусна. Множества от религиозни хора днес са в плен на същата грешка и неправилно предположение. Те разискват относно тяхната вина, греховност и пълна поквара, но се втурват и стават страстни поклонници на църковните мероприятия. Бидейки невежи или преднамерено непокорни на посочения от Бога път към праведност, те са на път да установят своята собствена правда (Римляни 10:3). Те уповават на заслугите си от редовните посещения на събранията, даването на милостиня, постенето, поклонническите пътешествия и други впечатляващи религиозни усилия. Няма значение колко добре изглеждат такива жертви, те са неприемливи пред Бога. Никога не трябва да забравяме, че: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12). Исус е единственият път за спасение, посочен и одобрен от Бога. Нашите грехове са простени чрез Неговата смърт и ние сме оправдани чрез Неговото възкресение (Римляни 4:25; 1 Коринтяни 15:3-4). Авел беше счетен за праведен, защото постави вярата си в жертвата, която символизираше Христос. Много повече каещи се грешници днес ще бъдат направени праведни, ако само повярват в Неговата реалност.

Бог посочи на Каин, че ако прави добро ще бъде приет. Това беше окуражение, че отхвърлянето на жертвата му не означава окончателно осъждане за него. Той можеше да се покае и да намери благоволение като Авел.

Историята на Каин можеше да свърши по различен начин, ако той се беше помолил като псалмиста:“Оправяй стъпките ми в словото Си, и не оставяй да ме завладее никое беззаконие” (Псалми 119:133).

Ако вярващите изберат силата на делото на изкуплението чрез вяра в Христа, те могат да се съпротивят и да надделеят над всеки грях. Но Каин беше твърд и не се покая. Той се закорави в яростна омраза към праведния си брат и преднамерено го уби. Каин зачена завист в сърцето си, която доведе до убийство и последвалото осъждение. Всички ония, които убиват, правейки аборт, самоубийство или насилствено отнемане на нечий живот, са виновни пред Бога. Няма значение колко умело е прикрит, грехът ще бъде наказан, ако човек не се покае за него.

Чрез убийството на Авел, Каин стана първият убиец, символ на човешко-измислената религия и организирано преследване на праведните. Авел стана пример на всички онези, които страдат заради правдата. С историята за убития Авел, Бог учи всички, които страдат за правдата, че Онзи, Който съди справедливо, ще бъде техният Адвокат. Бог попита Каин: “Где е брат ти Авел?”. Това беше вторият път, когато Бог задава на човека въпроса: “Къде?”. Не че имаше някакво невежество или незнание от страна на Бога, това беше с цел саморазобличаване и изповядване на вината. Но Каин излъга: “Не зная” и, за да се прикрие, попита Бог: “пазач ли съм аз на брата си?”. Каин отиде до края на бунта си срещу Бога. Отхвърляйки милостта, той трябваше да получи осъждението.
НЕЗАБАВНО ПРОГЛАСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИЯ СЪД

(Битие 4:10-16; Изход 21:14; Исая 26:9-10)
“И рече Бог : Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем” (Битие 4:10-16)
“И сега проклет си от земята...” (Битие 4:11). Проклятието беше изговорено над Каин.“Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори” (Евреи 6:7-8).

Подчинението носи благословение, а грехът донася проклятие. Както това е вярно за личности като Каин, то е вярно също за семейства и нации. Израел не беше прокълнат от Валаам, докато Бог не виждаше “... беззаконие в Якова, нито ...извратеност в Израиля... ” (Числа 23:21). Но когато същите тези израилтяни започнаха да блудстват с моавските дъщери, язва повали двадесет и четири хиляди измежду тях (Числа 25:9).

Проклятието върху Каин съдържаше в себе си, че Бог няма да благослови неговите усилия. Дължината и широчината на проклятието върху Адам бяха разтегнати толкова, че Каин да изпита повече разруха, изтощение и страдание. Нещо повече, той щеше да бъде бежанец и скитник на земята: това означаваше, че той щеше да бъде обсебен от страх, нестихваща вина и безцелно скитане. Каин възкликна, че това наказание е повече, отколкото може да понесе, но все пак не се покая. Страхът от смъртта го сграбчи, но Бог го увери, че той ще живее. Бог постави върху него специален белег, за да не бъде убит, с което се разкрива Божията специална незаслужена милост към грешниците.
ИДВАНЕТО НА СВЕТСКАТА И ЕЗИЧЕСКА КУЛТУРА ЧРЕЗ ЛАМЕХ

(Битие 4:17-24)
“Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем” (Битие 4:16)

Каин изгуби Божието присъствие и със своите потомци постави началото на безбожна човешка цивилизация. Без Бог, те полагаха усилия да преодолеят потомственото проклятие и да се избавят чрез вродените им творчески способности. В опит да избегнат скитничеството, те построиха градове, оградени със стени. Колко е глупаво човеците да си мислят, че техните стени ще ги направят недосегаеми за Бога!

Порочния кръг на греха продължи да се върти в рода им, като на преден план се открои Ламех. Той стана първият многоженец, и верен на своя праотец, вторият убиец, записан в Библията. Думите му, записани в Библията, са в поетична форма, с подчертан тон на гордост в нечестието. Със самохвалство заявява, че ако на Каин се отмъсти седмократно, на него трябва да се отмъсти седемдесет и седмократно. Той погрешно разбра Божията закрила над Каин като одобряване на злото, точно както грешниците днес считат Божията милост и благоволение към тях за одобрение на греховния им живот. Колко вярно е, че: “Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло” (Еклисиаст 8:11)

Ламех безсрамно отхвърли моногамията (едноженството) като даден от Бога принцип в семейството и се възгордя с насилието си и само-отмъщението си. Той не чувстваше никаква нужда от Бог. Той и потомците му разчитаха на творческите си способности и на насладата от тяхната музика. Докато от една страна те се отличаваха със сръчността и постиженията си, от друга страна те се търкаляха в дълбините на злото и покварата.

Но в тъжната история на Каин и Ламех ние виждаме скритата ръка на Сатана, който се опита да поквари цялото човечество, като отстрани преведния Авел. Неговият грандиозен план беше да спре идването на “семето на жената”, което щеше да му строши главата. Позволявайки да бъдат използвани, Каин и Ламех станаха сътрудници на дявола в неговата открита съпротива срещу Бог. Краят на Ламех не беше достоен за документиране.

В историята на Каин и Ламех има очевидни уроци за всички. Първо: ние се уверяваме във верността на твърдението, че “грехът не може да бъде ограничен на мястото и времето, където е извършен. Грехът е крайно продуктивен и всяко дело на злотворство ти слага вечни окови, от които само Бог може да те освободи”. Животът на Каин илюстрира тази истина и всеки грешник трябва мъдро “да напусне греховете си чрез вършене правда” (Даниил 4:27). Не бива да се позволява на нито един корен на греха да остане или да расте в сърцето. Второ: ние научаваме да не отхвърляме поправлението или напътствията от Бога, дошли директно от Него или чрез Неговите избрани служители. Всяко порицание за грях трябва да ни води към незабавна поправка на погрешното в нашия живот, защото продължаването в греха, ще ни доведе до осъждение. Достоен за отбелязване е намекът, който се прави за скотовъдците, за майсторите на арфи и кавали и за ковачите на желязо и мед. Днес има някои модерни изобретения, някои от които са добри, но истинският вярващ не бива да се вплита в безбожни технологии и в извратена музика, която подтиква към похотливост и насилие. Ние трябва да правим разлика между святата музика и морално увреждащата, плътска лирика в тоя свят, независимо, че може да се споменава името на Исус. Тъй като светът става едно “голямо село” поради напредването на технологиите, вярващите, които “си служат със света”, трябва да вземат предвид неговите “омагьосани основи”: и както казва Святият Дух “и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава” (1 Коринтяни 7:31). Ние не бива да си позволяваме да бъдем впримчени в себеиздигане или някакво провокиращо Бога преуспяване. Старият тесен път е все още единственият път за спасение.

1. 
   а) Покажи разликите между Каиновата и Авеловата жертва?
   

2. 
   Как днес хората принасят жертви, подобни на Каиновата?
   
3. 
   Изброй няколко от греховете на Каин.
   
4. 
   Опиши накратко Божият съд над Каин.
   
5. 
   Кои бяха греховете на Ламех?
   
6. 
   Защо вярващите трябва да бъдат предпазливи в областта на технологиите и музиката?
   

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 4

БЛАГОЧЕСТИВОТО ПОТОМСТВО НА СИТ

В много отношения, раждането на Сит беше ново начало за първата брачна двойка. Адам и Ева едва бяха се съвзели от ужасната трагедия с убийството на Авел от Каин. От една страна загубиха Авел; от друга – загубиха и Каин, който си навлече присъдата на божественото наказание. Авел беше благочестив поклонник, чиято вяра беше одобрена от Бога. Той трябваше да бъде баща на благочестиво потомство. Каин, от друга страна, беше груб и зъл; той беше “от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви” (1 Йоан 3:12). И оттогава води началото си тенденцията “роденият, по плът (да гони) родения по Дух” (Галатяни 4:29). Коварството на Каин беше първото изявено последствие от грехопадението на човека.

Детето, което Адам придоби след тази трагедия, беше очаквано с голяма надежда. Когато то се появи, му дадоха името Сит, което значи “Заместник”, “защото Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби” (Битие 4 :25). В Божия план, детето щеше да бъде заместник на праведния Авел и баща на благочестивото потомство, от което щеше да произлезе окончателно Месия. Наистина “Известни на Бога са всичките Му дела от създанието на света” (KJV, Деяния 15:18).

МОРАЛНАТА ПОКВАРА НА СИТ

(Битие 4:25; 5:3; Йов 14:4; Псалми 51:5; Йоан 8:44; Римляни 5:12-14,19; Ефесяни 2:1-3)
Въпреки, че потомството на Сит беше благочестиво, все пак човекът носеше белегът на поквара, поставен върху Адам и потомството му след грехопадението. Сит беше третото дете, което се роди на Адам и Ева, след като изгубиха божественото благоволение. Неговият естествен произход и характера му по рождение силно контрастират с произхода и характера на Адам при неговото сътворение. Докато от една страна Сит беше сътворен по образа и подобието на Бог, от друга страна – той беше роден по образа и подобието на баща си Адам. “Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит” (Битие 5:3). В този стих има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Наистина, това означава, че синът е жива душа, като баща си; и също, че е от мъжки пол, като баща си. Но така също той беше морално покварен, греховен, податлив на изкушения, смъртен и земен, точно като баща си. Подобието на Адам по това време вече беше противоположно на божественото подобие, по което беше сътворен. Тази промяна беше предизвикана от неговото неподчинение и грях. Душата на Адам беше сътворена по моралния образ на Бога – чиста, праведна и просветлена. Допускайки грях, той загуби всякаква прилика с Неговия Създател. Неговият образ и подобие по това време бяха напълно различни в сравнение с началото. И тъй като Адам раждаше себеподобни, той можеше да роди само покварено потомство, Сит.

Раждането на Сит ни изправя пред факта на моралната поквара на всички човеци, истина, която ни е напомняна от светиите на Бога през всички епохи. Йов казва: “Кой може да извади чисто от нечисто? Никой” (Йов 14:4). Давид, в неговата изповед, изглежда че напомня на Бога същото:“Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми” (Псалми 51:5). Ние имаме и свидетелствата на Исая (Исая 64:6) и Еремия (Еремия 13:23). От Своя страна, Христос използва същия факт, за да смъмри фарисеите, като каза: “Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си” (Йоан 8:44). А Павел писа на християните в Рим: “Няма праведен ни един... Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:10,23).

Непроменящото се учение на Библията е, че в кръвта ни не тече благодат, а поквара. Грешникът ражда грешник, но светията не може никога да роди светия. В светлината на тази истина нека всеки родител-християнин, да се грижи и да осигури началото и действието на благодатта в душите на своите деца, “тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог... тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин” (Второзаконие 29:18). Много родители изглежда забравят, че пороците са като плевели, които растат дори и около собствените им добродетели, които, като житото, трябва да бъдат отглеждани с предварително обмисляне, молитва и търпение. Ако родителите искат децата им да растат диви, те не трябва да правят нищо. Но, в пълен контраст на това, и най-добрите човешки усилия не са достатъчни, за да се изобрази Христос в нашите деца; Бог трябва да се намеси. Причината е проста: грехът е естествен за всички хора, докато праведността не е.

Това ни довежда до ясно очертаното, чудотворно Божие дело в живота на Сит и потомците му в далечните дни преди Потопа. Ако и да беше роден вътрешно покварен, Сит притежаваше някакво мъничко откровение за Бог; той живееше в това откровение и положи началото на човешкото родословие, чрез което окончателно дойде Месия.