14 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура, имоти

Според нея обаче дан­ните в доклада говорели за пълната деградация на българската администрация и за хаоса, който тя създава. „Посочва се, че няма архив, договори и анекси към тях. Липсват реални връзки между пътния фонд и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има липси на подписи върху тръжни документи. Из­лизат свързани лица и фирми. Липсва инфор­мация какво е предприел министърът", ко­ментира още Капон.

Тя е категорична, че разсекретяването на одитния доклад и пре­доставянето му на медиите няма да навредят на прокуратурата, а до­ри ще подпомогнат ра­ботата й. Мария Капон съобщи, че тя и нейни ко­леги са поискали да бъ­дат направени допълни­телни счетоводни про­верки във ведомството. Във въпросния доклад нямало и записани конкретни имена на политици. Упоменати били единствено периоди, в които са ставали нару­шенията, твърди депутатката.

Веселина АНГЕЛОВА



14.07.2008 г., с. 4
Спортна зала с 10 000 места в „Младост"
Спортна зала с 10 000 ме­ста, в която ще могат да се правят и концерти, ще бъде изградена в столичния жк „Младост"-4, обяви вчера главният архитект на София Петър Диков. Планът за за­строяването на общинския терен бе одобрен на сесия на градския парламент в че­твъртък. Залата щяла да е готова до 2011 -2012 г., а из­пълнителят - избран с кон­курс. Срещу изграждането частникът щял да получи право на строеж за друг те­рен с 80 000 кв. м разгърната застроена площ.

Общината ще предприе­ме и действия, за да си върне собствеността на стадион „Юнак", както и на площите и тротоарите пред хотел „Ри­ла" и заведенията там, които сега са държавни, каза още Диков.

Сега се извършвал ана­лиз на дружеството, а след това документите щели да се внесат в общинската агенция за приватизация. „Градският парламент тряб­ва да реши каква ще е про­цедурата и дали фирмата ще се приватизира нацяло или имот по имот", обясни изпъл­нителният директор Алек­сандър Шопов. Решение за продажбата на „Софийски имоти" има от около 7 г.

Дружеството разполага­ло с 235 имота. За 98 обекта имало сключени 145 догово­ра за наем. Останалите не били отдадени, тъй като за някои от тях имало съдебни спорове за собствеността, други били в крайни райони без нужната инфраструктура.

Докато чака съветниците да решат бъдещето на фир­мата, бордът планира ня­колко социални инициативи. Дружеството е готово да из­гради върху свои терени, да оборудва и дари на община­та 9 детски градини с близо 1000 места. Списък с тере­ните бил внесен за разгле­ждане в кметството. Места­та били в „Студентски град", „Младост", „Надежда", „Лю­лин", фирмата обмисля да предостави на общината и 4-5 терена в центъра за из­граждане подземни или надземни паркинги.

Нов общински театър мо­жело да отвори врати скоро на терен от 900 кв. м, собственост на „Софийски имо­ти". Дружеството е готово да участва|в проекта, който бил по инициатива на кмета Бой­ко Борисов и Съюза на арти­стите. Теренът за театъра бил до Евангелистката църк­ва срещу Булбанк.

Вангелина МИХАЙЛОВА



14.07.2008 г., с. 15
МАРШРУТНИ ПРОМЕНИ
Поради пропадане на пътното платно на ул. "Божан Ангелов" в ж.к. Младост 4, считано от днес до 7 септември т.г. маршрутът на автобусна линия 76 е променен, как­то следва (в посока цен­тър): от ул."Филип Авра­мов" по ул. "Александър Паскалев", ул. "д-р Атанас Москов" и по маршрута си двупосочно.

В променения участък автобусите спират двупо­сочно на ул. "Александър Паскалев" в района на ул. 412. Това съобщи прес­центъра на Столична ком­пания за градски транс-

порт.

Поради преасфалтиране на ул. "Ал. Пушкин" между бул. "Цар Борис трети" и ул. "Даскал Стоян Попандреев" до 31.07.2008 г. се забранява влизане­то на пътни превозни средства по западното пътно платно на ул. "Пуш­кин" в посоченото каре. Движението на автобуси­те от линия 107 и остана­лото движение ще се из­вършва двупосочно по източното пътно платно на улицата, като ще бъде оси­гурено пропускане на дви­жението през напречните улици.

Преди около половин век произ­веждахме главно селскостопанска продукция. Нашите плодове, зелен­чуци, млека, сирена, кашкавал бяха толкова вкусни и висококачествени, че се търсеха в цял свят. Бяхме про­чута аграрна държава. Сетне, без да зарязваме земеделието си, се захва­нахме с индустриализация. Отново постигнахме огромни успехи. Малко преди да гътнем тоталитаризма, бях­ме на второ място в света по производство на електрокари, мотокари, електротелфери. Заслужено се фукахме, че сме нация - техническа. МК „Кремиковци" беше на второ място в Европа, т.е. бяхме и „нация - металургическа". За производството на на­шите дискове за запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора лично Бил Гейтс даде най-висока оценка. Той предрече, че скоро ще станем воде­щи в това производство сред евро­пейските страни. Нашата оръжейна промишленост беше една от най-доб­рите в света, строяхме ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, АЕЦ-ове, каскади, с голямо усър­дие. Спазвахме завета на Ленин: „Комунизъм, значи съветска власт плюс електрификация на цялата страна."

Произвеждахме много еленергия. Даже изнасяхме ток, но баш до „свет­лото комунистическо общество" не ус­пяхме да го докараме. Но минахме през „нормално", „развито" и „зря­ло" социалистическо общество... Бъл­гария беше „огромна строителна пло­щадка". Бяхме „строителна нация". Из­граждахме Девня, магистралите „Хе­мус" и „Тракия", заводите във Видин...

Да не изброявам всичко. Ще спо­мена само, че по данни на Световна­та банка за 1988 г. България беше на 27-мо място в света, националният ни брутен вътрешен продукт се из­числяваше на 7500 долара. За све­дение Гърция, Испания и Португалия тогава имаха БВП около 4000 дола­ра. Сега България е с 3000 долара, а Гърция, Испания и Португалия с по 13 000 долара...

Няма друг начин!

Какво произвеждаме?

Най-много произвеждаме партии и партийни лидери. Произвеждаме ко­алиции. Изграждаме агенции, коми­тети, комисии, неправителствени ор­ганизации. Различни фондации, охра­нителни фирми... Произвеждаме но­ви и нови данъци. Нови или реставрираме стари компромати. Произвеж­даме безсмислени реплики и дуплики в НС, които се слушат от 7 депу­тати в празната зала по време на пар­ламентарен контрол. Произвеждаме корупции в особено големи размери. Показни или битови убийства, изна­силвания, издевателства, отмъщения...

Бяхме Народна Република Бълга­рия. И тогава правителството ни бе­ше коалиционно. Коалицията беше между БКП и БЗНС. На принципа 8 на 3 за БКП. Липсваше петицата между тях. Турци, роми и т.н. влизаха във властта или парламента, като се вмес­тваха в редовете на БКП или БЗНС. И тогава не се правеха референдуми. Но може би за камуфлаж имаше „все­народни обсъждания на тезисите на др. Т. Живков за по-нататъшното раз­витие на..." Обсъждахме на задължи­телни събрания новия кодекс на тру­да и т.н.

Така на практика дори много по­вече показно, отколкото реално се осъ­ществяваше основният принцип, че в Народна Република България „цялата власт произтича от народа..."

Сега сме само Република Бълга­рия!

Но каква: Република?

Живеем по законите на банано­вите републики. Обаче тъй като не произвеждаме банани и не може да се наречем Бананова република. Мо­же би сме МПРБ (многопартийна Република България). Или КРБ (корум­пирана Република България). А защо не и СРБ (Сексуална Република Бъл­гария)? Последното може би е най-точно. Вземете партньорите от трой­ната коалиция. Постоянно се дебнат как да се прекарат един друг. От своя страна управляващите пък гледат как да прекарат сиромасите с нови и по-високо данъци, такси, цени на ток, парно, транспорт... Ами вземете ме­диите! И печатни, и електронни. Те преливат от сексуални и порно сним­ки, изяви, изявления. Не упреквам ко­легите журналисти, които демократич­но и добросъвестно отразяват подобни събития. Въпрос на пазарна ико­номика. Проблемът е, че тази порно инвазия има застрашителни послед­ствия. Неслучайно онзи ден „Евро­пейската комисия отчете, че поло­вината от 15-годишните българи имат проблеми с четенето и едва сричат". Става ни страшно ясно! За­що тийнейджърите да се мъчат да четат, да учат, да усвояват някаква професия? Покажи си голото тяло във вестник, списание, телевизия и ако някой баровец те хареса - „пей сърце". Вместо да работиш за жъл­ти стотинки - ставаш му любовни­ца. И получаваш пари, апартамент, кола, вила и дори яхта. Въпросът е колко милиона синковецът е открад­нал от Република България.

Защото стотици милиони могат да се откраднат безнаказано само от Ре­публика България. Дори да те хванат - ще те уволнят. Може и да започнат някакво досъдебно производство, но то ще продължи поне колкото триде­сетгодишната война.

Я открадни, излъжи или завлечи с 50 долара някоя силова групиров­ка или наркобос?! Веднага ще ти от­режат носа, ушите и пръстите. Ще те отвлекат или показно ще те убият.

За съжаление всекидневно се убеждаваме в това. Защото природа­та не търпи празни пространства. Ко­гато в една държава има слаба управленческа и съдебна власт, ведна­га се появяват силови групировки..И колкото повече съдебната и управ­ленческата власт отслабват, толкова силовите групировки стават по-влия­телни, по-мощни, по-богати. И изземат функциите на правителството и съдебната власт.

Коалицията 3-5-8 не успя да спре, дори не успя да забави този зловещ процес. Напротив! Тя го доразви и за­дълбочи. По ирония на съдбата има една такава игра на карти. Казва се „Три, пет, осем". На разговорен език тази популярна игра се нарича „Бла­то". Та ние вече сме в „Блатото". Не от Брюксел, от Марс, Венера или Юпи­тер да ни изпратят вежливи препоръ­ки или елегантни космически емиса­ри, не можем като Барон Мюнхаузен да се самоизмъкнем от Блатото. Пом­ните ли как баронът лъжеше своите наивни слушатели:

- Веднъж попаднах в едно бла­то. Отникъде никаква помощ. Все повече затъвах. И тогава хванах със собствените си ръце собствената си коса и така, дърпайки се чрез косата си нагоре, успях да се измък­на от блатото.

Вече никой не вярва във фанта­зиите на сладкодумния барон. Още повече че всекидневно четем, слу­шаме и виждаме как най-корумпира­ните най-много говорят срещу коруп­цията. И един друг се заплашват със съд. Има и изключения, но те само потвърждават общото правило.

Всеки от нас знае поне десетина човека, които с единия крак са във властта, с другия в някаква силова групировка или сива икономика. Или той голям началник, а брат му, жена му, зет му и т.н. собственици на фир­ми, които обслужват неговото ведом­ство. Под прикритието на криворазб­рана демокрация управляващите аб­дикираха от своите управленчески и контролни функции. Щом един пар­тиец (независимо от коя партия) ста­не министър, първата му работа е да си намери „обръч от фирми", с които да сключи договори, фирмите да по­емат неговите високоотговорни задъл­жения и обязаности. А министърът са­мо да ходи на срещи, коктейли, да дава интервюта или предизборни обе­щания. И когато безчинствата на ня­коя от тези фирми прескочи всякак­ви граници, той да застане пред мал­кия екран и като божа кравичка да рече:

- Аз не мога да се мешам в рабо­тите на фирмата. Това си е фирмена политика.

Преди около месец медиите раз­духа онзи скандален случай с няка­къв полковник от НАТО, на когото ня­какво такси му взело по 7 лв. на ки­лометър. Пълен грабеж!

- Такава е политиката на фирма­та. Няма нищо незаконно - отговарят достолепно съответните органи.

А кой даде лиценз на тази фир­ма? Не може ли да се каже: „Мак­сималната цена на таксито у нас е 60 ст./км. Който иска повече, няма право да носи отличителните знаци на нормалните таксиметрови фир­ми. Нека си сложи пиратско знаме - череп и кости. И е длъжен винаги да предупреждава клиента: Нашата фирма взима 10 пъти повече, но за това пък...

Клиентът да прецени. Иначе е из­мама от особено големи размери. Но законът закриля измамниците, а не потърпевшите. Сетне се разбра, че има много измамени от тази фирма. Но никой не пише за тях и не ги зак­риля, защото тези потърпевши не са полковници от НАТО.

Преди седмица разбрахме, че кай­сиите от Силистра се изкупуват по 10-15 ст. от производителите. В София се продаваха между 1,50 и 2,50 лв. Това не е ли гавра с труда на тези, дето създават благата? Не може ли произ­водителят да бъде защитен? Съответ­ното министерство да обяви: „Мини­мална изкупна цена на кайсиите - 0,80 лв. Прекупвачите да сключат договори до... След тази дата ще предложим то­зи прекрасен ароматен и здравосло­вен плод на чужди фирми". Все ще се намерят умни хора по света да се снаб­дят с прочутите кайсии, от които могат да си направят прочутата силистреска ракия. Нека всеки от прекупвачите да печели по 10-20 ст. на килограм. От 10 ст. до 2 лв. има много мегдан за много прекупвачи, транспорт и т.н. Но трябва да има мярка. Във всички де­мократични държави се защитават твор­ците на благата, а не техните рекетьори. Става дума не само за плодове, зеленчуци, мляко и т.н.

Може би понеже става дума за Добруджа, неволно си спомних за ста­реца от произведението на Йовков, който мечтаеше пред Индже войво­да: „Дано се намери някой юнак, кой­то да ни стриже. И да ни дои. Но поне от вълци да ни пази".

Индже войвода се зае с тази ми­сия. Без да стриже и дои народа. И народът му се отблагодари с прекрас­ната народна песен: „Заплакала е го­рата все за Индже войвода..."

Много от горите в България вече изчезнаха. Едни ги запалихме умиш­лено. Други изсякохме и продадохме като дървен материал. Но мечтата на електората за личности, които да го пазят от вълци, още е жива.

Сред политиците трудно ще наме­рим такива. Те доказаха, че не могат да защитават своите предизборни обещания, своите идеологически иде­али, камо ли да се грижат и защита ват сиромасите.

Тогава защо да гласуваме за пар­тии, които са подчинени на различни финансови или силови групировки? Направо да си гласуваме за босове­те от подземния свят. Не е необходи­мо да издържаме цели министерства, които нищо не сътворяват и създа­ват. Само чакат указания от някой бос. Нека самият бос да си стане министър. И така и така един държи енергетиката. Друг - строежите на пъ­тища и магистрали. Трети...

Ще речете, че е смешно. А сега не е ли смешно? Колко милионери има в ИБ на БСП? Това е все едно в щаба на Спартак, водача на първото антиробовладелско въстание, да е пълно с робовладелци.

Ами щом един убеден социалист стане мултимилионер, да напусне ИБ на БСП и да отиде при Костов. Или да се оттегли от политиката и да под­помага социално слабите.

А може и по-просто. Абдикирали­те управници отново да дебаркират във властта. Да се захванат яко със своите управленчески и контролни функции. Да забравят комисионите. Да заработят мъжки, а не все да хлен­чат, че нямат власт, нямат права, нямат време. Имат достатъчно време, ако се съсредоточат главно върху за­дълженията си, за които са избрани, назначени и получават заплати. А не като влъхви да шетат във всички об­ласти на живота и цялото медийно пространство.

И понеже написаното стана мно­го тягостно, позволете да завърша с поредната шега, която народът сътвори тези дни за свой любимец.

Половин час преди да стане беля­та с боеприпасите край София, кучето пазач надушило аварията. Успяло да скъса синджира и веднага тръгнало да търси Бойко Борисов, за да може Ге­нералът пръв да пристигне на местоп­роизшествието. Но горкото кученце не знаело къде в момента е лидерът на ГЕРБ. Дали играе футбол или тенис. Дали язди кон. Дали организира дам­ски клуб, дали някъде си вдига рей­тинга. Дали дава интервю, или участ­ва в полемика. Кученцето се отчаяло. Почнало да скимти и плаче, защото не си свършило работата.

Добре, че Б'ат Бойко има много привърженици. Та щом избухнали първите снаряди, някой му се оба­дил по мобилния телефон. И кметът на София бил един от първите на местопроизшествието. Както е един от първите и по рейтинг според со­циолозите.

Сред многото иници­ативи, осъществени през неговото управле­ние с личното му пряко участие, е спектакълът „Звук и светлина". Име­нитият режисьор Въло Радев става художест­вен ръководител на ав­торски екип, който сът­ворява приказната ис­тория на Велико Търно­во. Величието на Търновград с гордост се демонстрира пред многобройните туристи, а заедно с тях и граж­даните могат да прежи­вяват безброй пъти вну­шителната картина.

Международният фес­тивал за традиционни и модерни изкуства е очакван тук с все по-голям интерес от годи­на на година.

Поради историческия си характер, огромното наследство, което про­дължава да се открива в района, Велико Тър­ново е обречено да се развива като културен център. Това е огромна ниша, смята Драгни Драгнев. Индустрията на града трябва да бъде туризмът и основна те­ма в него е културният туризъм. Връщането към корена и модерното му осмисляне от съвремен­ниците е нещото, към което търновчани тряб­ва да се стремят, убе­ден е бившият дългого­дишен градоначалник. В контекста на тази пер­спектива самият той стои начело на иници­атива, за която очаква последователи.

Контактите между България и Русия са в нов етап и е нормално православието да бъде един от новите символи на българо-руските от­ношения, споделя тър­новчанинът. Негово пре­освещенство Великотър­новският митрополит Григорий дава идея за храм и кметът Драгнев го подкрепя веднага.

Правят първа копка в деня на Второто Въз­кресение - 27 април 1997 г. Руските гробища е гражданското име на мястото на храма „Въз­кресение Христово" с крипта и параклис „Св. Георги Победоносец". Из­борът не е случаен. Тук е имало руски лазарет, в който са докарвани ранени войници от Еле­на и от други места в района на тежки битки през Руско-турската ос­вободителна война 1877-1878 г. Починалите вои­ни са ги погребвали на място.

Край главния път София-Варна, между квар­талите „Кольо Фичето", „Бузлуджа" и „Никола Габровски", в съседство с огромен търговски ком­плекс, учебни заведе­ния, болница. От всяка гледна точка уникално място. Парк-оазис го на­ричам, въодушевено раз­казва Драгни Драгнев.

Когато господин кме­тът тогава полага ъгло­вия камък, ген. Пешлеевски е началник Стро­ителни войски, обеща­ва, че ще строи чер­квата в града, където е завършил средното си образование. Изли­ват темелите. Драгнев не бива преизбран на поредните избори, а ген. Пешлеевски е сме­нен. Строежът остава в основите. След 8 годи­ни застой бившият кмет оглавява и регистрира в съда гражданско сдружение „Св. Георги Победоносец", Великотър­новският митрополит Григорий го благославя и започва дарителска кампания. И така до първия етап. Някои от извършените неща бяха компрометирани, поч­нахме от нула. Наме­рихме строител. С па­рите на дарителите, те са над 60, успяхме да вдигнем сградата до покрив. През тази го­дина искаме да напра­вим куполите и покри­ва и ако можем, парадното стълбище.

Едно време бях пър­вият, който посети Твер, разказва бившият кмет. Потърсих символите на побратимяването с на­шия град. Първо, Твер е стара столица на Руско­то княжество и, второ, недалеч от него, в име­нието Сахарово, е пог­ребан ген. Гурко, нашият освободител. Там има паметник. Ние бяхме ини­циатори и почнахме да правим и параклис.

Побратимяването ста­на във Велико Търново през 1997 г. в присъс­твието на руския посланик Леонид Кересте-джиянц и председателя на Думата. След това ходих в Русия. Открих магазин „Велико Търно­во" в Твер и започнаха нашите много интензив­ни контакти. И затова нашите побратими се отзоваха. Направиха три огромни куполни кръс­та, единият е позлатен. Съхраняват се в Метро­полията в града.

Регистрирахме фили­ал на сдружението в Москва, за да набира средства за строежа. Първите двама руски посланици - Александър Авдеев и Леонид Керестеджиянц, направиха лични дарения. Тази го­дина на Великден тук беше консул от руското посолство и обеща, че една от първите визити на бъдещия посланик ще бъде в Търново. За­щото той се впечатли от това, което видя.

Впрочем от първата копка всяка година на Възкресение Христово, на втория ден на Великден, гражданското сдружение и владиката раздаваме специално изработени дарителски грамоти на всички да­рители. Прави се служ­ба на открито. Идват много хора.

Арх. Теофил Теофилов, който направи и „Св. Четиридесет мъче­ници", е автор на проекта. Също е бил кмет на Велико Търново, по­чина наскоро и сме определили един кът в преддверието на бъдещата черква в негова памет.

Ще има стопанска част, една зала, която ще бъде развита в това пространство. Руската част - крипта, черква с олтар, иконостас и всич­ко друго. Горе е българ­ската част. Храмът ще бъде наситен с релик­ви, открити на терито­рията на Велико Търно­во, продължава своя разказ радетелят за православен храм, сим­вол на българо-руските отношения.

Надяваме се тук да стане силно посещава­но място, затова е пред­видено и много голям паркинг. В Търново ид­ват много туристи и ако всяка руска група ми­нава оттук, хората па­лят свещички и така дават своята лепта, ще бъде добре. Русите са отзивчи, щом стане реч за история, за солдати, за духовност.

Драгни Драгнев е убеден, че идеята е толкова значима, че зас­лужава по-широка подкрепа.

Когато бъдат завър­шени куполите, с кръс­товете, всичко бъде из­рисувано, ще бъде много внушително, въоду­шевено разказва Драг­ни Драгнев.
Снимка на 2 колони - Освещаване на кръстовете, дарени от побратимения на Велико Търново руски град Твер за бъдещия храм

Снимка на 2 колони - Историческото място - Руските гробища, избрано за храма „Възкресение Христово" с крипта и параклис „Св. Георги Победоносец"

Снимка на 2 колони - Проектът на храма от арх. Теофил Теофилов. Обектът ще струва около 1,2 млн. лв.

Снимка на 4 колони - На паметната плоча четем: „Дедамъ и отцамъ павшим за освобождение Болгарш в 1877-1878 и. П Армейски Корпусь Руской Армии 1922 г.