15 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Освен големи рискове кризата крие и големи възможности за купувачите на имоти. Как да се възползват от тях, съветват от агенция Бългериан пропертис.

Криза на пазара на имоти се случва рядко, възползвайте се в максимална степен. Имоти в големите градове винаги ще се търсят за живеене. Имотите са сигурно убежище за инвеститори, които не желаят да поемат риск. Така че не се колебайте дали покупката си заслужава. Действайте именно сега, защото моментът може би няма да се повтори.

Изберете правилния момент. Падането на цените не става за една нощ, а обикновено протича няколко месеца. Купувайте, когато цените са на дъното. Трудно е да се определи къде е то, затова се обърнете за съвет към доказан консултант по имоти.

Преценете силите си. Когато цените паднат, ще се почувствате много по-богат с парите си. Сега за тях може да купите много по-голямо жилище. Все пак не се надскачайте и не забравяйте, че собствеността означава и немалки постоянни разходи за поддръжка и данъци.

Имате ли нужда от този имот? Кризата не засяга само пазара на имоти, а и много други отрасли на икономиката. Бъдещето е несигурно. Ето защо купувайте само ако наистина имате нужда от този имот и можете да си го позволите.

Купувайте качествени имоти. Не се подлъгвайте по ниските цени. При криза най-бързо и най-много поевтиняват некачествените имоти и тези с лоша локация. Похарчете повече, но изберете качеството.

Търсете оферти под пазарната цена. При криза е трудно да се определи коя е точно пазарната цена. Все пак при достатъчно търсене или добър късмет може да намерите имоти за продажба на цени, по-ниски от конкурентни оферти. Причините може да са различни - например спешна нужда от пари, желание за бърза продажба, подценяване на пазара и др. Опитайте да идентифицирате такива имоти и ако те са качествени, купувайте.

Договорете най-изгодната цена. Ако сте решили, че харесвате имота, редно е да направите всичко за най-добрата цена. Продавачите обикновено залагат резерв в офертната цена, който могат лесно да свалят при преговори. Тази отстъпка ще получите без особени проблеми. Опитайте обаче да получите и допълнителна. Формулата е в сериозните намерения и добри познания за имота. Демонстрирайте на продавача, че сте сериозен купувач и сте готов да платите за имота, но не обявената цена. Преди да пристъпите към преговори, проучете детайлно имота и неговата история. Опитайте да разберете за някакви скрити отрицателни характеристики, които да използвате като оръжие при преговорите. Разберете от колко време имотът се предлага за продажба - колкото по-дълго е стоял на пазара, толкова по-склонен на отстъпки ще е продавачът. Опитайте да разберете каква е причината за продажбата - ако това е спешна нужда от пари, продавачът ще е по-склонен да намали още цената.

Ограничен избор. Имайте предвид, че по време на криза много продавачи се изтеглят от пазара и решават да изчакат по-добри времена. Особено често това се случва с качествени и луксозни имоти. Ето защо по време на криза изборът е ограничен.

Луксозни имоти. По правило цените на тези имоти не падат или падат най-малко при сътресения на пазара. Рядко излизат луксозни имоти под пазарна цена дори при криза. Все пак ако имате късмет, може да се сдобиете с такъв на добра цена.

Покупка „на зелено”. Твърде вероятно е най-добрите офертни цени в кризата да са за имоти в строеж. Рискът при покупката е голям, тъй като достъпът до кредитен ресурс е ограничен и е възможно строителният предприемач да не може да довърши сградата. Все пак ако искате да се възползвате от ниските цени „на зелено”, проучете предприемача, направете безупречен договор и стартирайте с максимално ниска начална вноска. Поискайте да платите по-голямата част от цената накрая, при по-завършен етап на строителството.

Малък брой иновативни начинания създават непропорционално голям брой нови работни места. Предприемачи обаче има във всички области, не само в малкия бизнес. Съществуват много заблуди за предприемачеството. Пет от тях са особено устойчиви.

Мит първи

Първият мит е, че предприемачите са „вдовици и изгнаници” според фразата на американския интелектуалец Джордж Гилдър - самотни великани, борещи се с враждебния свят, или антисоциални чудаци, които изобретяват променящи света приспособления в мансардите си. Всъщност предприемачеството като всеки бизнес е социална дейност. Предприемачите могат да бъдат по-независими от обикновените бизнесмени, които просто следват правилата, но почти винаги се нуждаят от бизнес партньори и социални мрежи, за да постигнат успехи.

Историята

Историята на високотехнологичните начинания е по-скоро история на делови сътрудничества - Стив Джобс и Стив Возняк (Апъл), Бил Гейтс и Пол Алън (Майкрософт), Сергей Брин и Лари Пейдж (Гугъл), Марк Цукърбърг, Дъстин Московиц и Крис Хюз (Фейсбук). Компанията Бен енд Джерис възниква, когато двама приятели от детинство - Бен Коен и Джери Грийнфийлд, започват заедно бизнес със сладолед (намерението им било да стартират производство на кифли, но не могли да съберат необходимите пари). Ричард Брансън (създател на авиокомпанията Върджин) разчита на братовчед си Саймън Дрейпър, както и на други партньори. Рамана Нанда от Харвард Бизнес Скуул (Ейч Би Ес) и Джеспър Соренсън от Станфорд Бизнес Скуул демонстрират, че степента на развитие на предприемачеството е много по-висока в организации, където голяма част от служителите са бивши предприемачи.

Клъстърите

Предприемачеството процъфтява и под формата на клъстъри. Една трета от американския рисков капитал се влива в две места - Силициевата долина и Бостън, а две трети от него отиват само на шест места - Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Диего и Остин, както и в Бостън и Силициевата долина. Това е отчасти защото предприемачеството в подобни места е начин на живот - кафетериите в Силициевата долина са пълни с млади хора, които обсъждат на висок глас своите бизнес планове, и отчасти защото вече има създадена инфраструктура, което значително снижава стартовите разходи за новия бизнес.

Мит втори

Вторият мит е, че повечето предприемачи са довчерашни жълтоклюни патета. Някои от днешните най-известни фигури в тази област наистина са били много млади, когато са стартирали. Бил Гейтс, Стив Джобс и Майкъл Дел са напуснали колежа, за да започнат бизнес, а основателите на Гугъл и Фейсбук са още студенти, когато стартират.

Но не всички успели предприемачи са хлапета. Харланд Сандърс започва с франчайзинг на Кентъки Фрайд Чикънс, когато е на 65 години. Гари Бърел е на 52 години, когато напуска Алайд Сигнал, за да помогне за старта на джипиес гиганта Гармин. Хърб Келър е на 40 години, когато основава Саутуест Еърлайнс, компания за сигурни и същевременно евтини полети в Америка. Фондацията Кауфман изследва 652 родени в Америка шефове на технологични компании, започнали дейност в интервала 1995-2005 г., и установява, че средностатистическият бос започва бизнеса си на 39 години. Броят на лидерите основатели над 50-годишна възраст е два пъти повече, отколкото на тези под 25 години.

Мит трети

Третият мит е, че предприемачеството се управлява предимно от рискови капитали. Това навярно има значение в капиталоемките индустрии, като например високите технология и биотехнологиите. Инвестиращите в рисков капитал наистина помагат на много от начинаещите бизнесмени да израснат доста бързо. Те осигуряват на предприемачите не само пари, но и съвети, контакти и управленско ноу-хау.

По-голямата част от рисковия капитал обаче влиза в тесен отрязък от бизнеса - компютърен хардуер и софтуер, полупроводници, телекомуникации и биотехнологии. Рисковите капиталисти финансират само малка част от начинаещите предприемачи. Парите за повечето нови начинания идват от банкови заеми, взети лично от предприемачите, и от трите основни стълба за подкрепа - приятели, наивници и роднини. Гугъл често се цитира като пример за триумф на рисковия капитал, но Брин и Пейдж основават компанията си, без да имат никакви пари, и я лансират само с около 1 млн. USD, събрани от приятели и познати.

Компанията за консултации в мениджмънта Монитър, която неотдавна направи обстойно проучване на предприемачеството, подчертава значението на „ангелите инвеститори”, които оперират в полето между рисковите капиталисти и семейно-приятелските среди. Те обикновено имат някаква лична връзка с предприемача, когото са решили да подпомогнат, и с по-голяма вероятност, отколкото рисковите капиталисти, биха инвестирали в бизнес, който е още на стадия на напъпилата идея.

Мит четвърти

Четвъртият мит е, че да успее, предприемачът трябва да произведе някакъв нов продукт, който коренно да променя света. Сър Роналд Коен, основателят на Апакс Партнърс, една от най-успелите европейски компании за рисково финансиране, изтъква, че някои от най-успелите предприемачи се концентрират върху процеси вместо върху продукти. Ричард Брансън прави летенето по-разнообразно, като осигурява развлечения на клиентите си. Фред Смит гради бизнес за милиони долари, подобрявайки процеса на доставяне на пратки. Опра Уинфри става една от най-богатите самоиздигнали се американки чрез успешен бранд мениджмънт.

Мит пети

Теория и практика

Още през 1942 г. Йозеф Шумпетер предупреждава, че бюрократизацията на капитализма убива духа на предприемачеството. Вместо да рискуват с хаоса на „творческото рушене”, икономистите кейнсианци, работейки ръка за ръка с едрия бизнес и с правителствата, твърдят, че могат да допринесат за бъдещ разцвет.

В последвалите десетилетия перспективите се променят и предприемачите на Шумпетер пак плъзват по земното кълбо. След революцията от ерата Рейгън - Тачър през 80-те години правителствата от почти всички политически цветове протягат ръка на предприемачите. ЕС, ООН и Световната банка се присъединяват към тях.

Тенденцията вече е толкова стабилна, че е станала обект на сатира. Главният герой в един от най-добрите романи за 2008 г. „Белият тигър” на Аравинд Акида твърди: Слушайте ме и ще знаете всичко за предприемачеството - как се е родило, как е раснало и се е развивало в този славен XXI век.

Ейдриън Уулридж, наблюдател в сп. Икономист, твърди, че духът на пред­приемачеството в днешно време изплува на повърхността - лансиран и от леви, и от десни политически лидери, подкрепян от мощни групи за натиск.

Напористите предприемачи се опират и на разрастващата се инфраструктура от университети и рискови капиталисти, към редиците им се присъединяват и популярни бизнес герои като Опра Уинфри, Ричард Брансън и софтуерните крале на Индия.

Според Уулридж предприемачеството трябва да бъде подложено на преоценка - почти винаги то предполага не „творческо рушене”, а творческо създаване.

Въпреки многобройните критики правителството все пак иззе всички правомощия на Столична община по управлението на отпадъци и на практика национализира боклука на София. От 1 юли приходите от таксата за битови отпадъци в столицата вече ще постъпват в държавния бюджет.

Това е записано в проекта на закон за боклука на София, който вчера бе приет от кабинета. Още отсега е ясно, че законът ще предизвика сериозни проблеми с почистването на столицата и събирането на такса смет заради неясноти в някои срокове и липсата на администрация.

Решението на практика ще лиши общината от каквато и да било власт в управлението на отпадъците. Общинският съвет няма да може да казва каква част от парите да отиват за работата на сметопочистващите фирми, колко да се отделят за сепариране, депониране, строеж на нови инсталации. За обявяването на нови обществени поръчки ще отговаря министерството на регионалното развитие, ще бъде създадена и нова структура - инспекторат, който да поеме контрола.

Очаква се това да породи серия от проблеми и нови скандали. И вчера например не стана ясно какво ще стане с вече сключените общински договори за чистотата. След като развали договора с "Новера", общината нае 8 фирми. Договорите им са за 15 месеца, но могат лесно да бъдат разтрогнати, защото са сключвани под условие до провеждане на нов конкурс. Столичният кмет Бойко Борисов запита вчера как и кой ще плаща на фирмите. Накрая заключи: "Това е едно просто безотговорно управление и ние ще оспорим закона пред Конституционния съд и Брюксел. Депутатите, включително и тези от БСП, няма да ни орезилят, приемайки подобен закон в последните дни". Преди седмица обаче соцдепутатите обещаха да приемат ударно проектозакона.

Нещата допълнително се усложняват и от факта, че законът предвижда в тримесечен срок от влизането му в сила министрите на околната среда, на финансите и на регионалното развитие да внесат в МС проект на наредба и тарифа за заплащане на такса смет.

Тя трябва да покрива всички разходи на държавата по управлението на боклука в София и дори ще се калкулират пари за подобряване на услугата.

Със събраните от столичани пари ще се издържа и новата специализирана администрация - държавен инспекторат, който ще следи за изпълнението на закона. Предвижда се, ако е в обществен интерес, държавата да субсидира част от разходите за отпадъците. Според закона и след 1 юли администрацията на Столична община ще продължи да събира местните данъци и такси, но ще ги внася в държавния бюджет до 10-о число на месеца. Разходите по управление на битовите отпадъци от 1 януари 2009 г. до края на юни ще трябва да поеме общината.

Депото в Суходол се закрива от 1 януари 2010 г. Предвижда се ускорена процедура за строителство на ново депо. Кабинетът твърди, че вече е избрал място за ново депо, но го пази в тайна.

В проекта се предвижда по решение на МС до 20% от капацитета на регионалните депа да може да се използват за депониране на отпадъци, образувани на територията на други общини. Досега правителството искаше разрешение от съответния общински съвет срещу заплащане. Записано е и че Столична община остава бенефициент по ОП "Околна среда", за да не изгубим европари за депото за отпадъци, тъй като там процедурата е стартирана по старите правила.

Преди седмица законът бе отложен, но вчера бе приет с обикновено мнозинство от кабинета. Основните критики бяха насочени към това, че проектът не е съгласуван с отделните ведомства. Преди ден министрите получили втори, преработен вариант, а после им бил раздаден и трети. В тях било записано, че кризисният щаб няма право да се разпуска. Той обаче бе разпуснат няколко часа по-рано, разказаха участници в заседанието на МС. Правосъдният министър Миглена Тачева обяснила, че е подготвила становище със съответните забележки по втория проект. Накрая законът бе приет на вносител и тепърва МОСВ и МРРБ ще го поправят


15.05.2009г.,с. 4
Станишев ще се разпорежда с военното НДК
Ръководството на МО настоява да получи пари, а не други имоти за него
Диян Моркин

Премиерът Сергей Станишев ще има последна дума за съдбата на Националния армейски комплекс. Висши магистрати настояха новопостроената сграда на бул. "Скобелев" в центъра на столицата, известна като военното НДК, да бъде дадена за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура.

"В условия на криза на нас не ни трябват някакви други сгради, а свежи пари. Нормално е всяко министерство, ако е построило нещо само, да иска финансово обезвъзмездяване", обясни вчера пред "Сега" зам.-министърът на отбраната Спас Панчев. Той бе категоричен, че бъдещето на сградата ще се решава от Министерски съвет. Преди това военният министър Николай Цонев тръгна на своя глава да прави данъчни оценки на военното НДК и да обмисля организирането на търгове, като многократно обяви, че смята първоначалната цена на обекта да е 100 млн. лева. Дори това била малка сума, защото сградата още не е завършена.
"Имаме нужда от пари, за да стартираме някои от важните проекти за модернизацията на армията като придобиване на нови изтребители или нови корвети", допълни Панчев. И двата проекта обаче касаят суми, не по-малки от по 1 млрд. лева, припомниха експерти.

Панчев обаче не отрече, че е възможно в бъдеще военното НДК да премине в ръцете на столичния съд и прокуратура. "И други институции имат интерес към тази сграда, но всичко е в ръцете на МС", поясни той.

Идеята на магистратите е във военното НДК да се настани новата Съдебна палата, а МО да получи няколко сгради в центъра на София, които сега се ползват от СРС, СРП, Националния институт на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Инспектората към него.

Запознати твърдят, че военният министър Николай Цонев бил твърдо против всякакви размени и търсел единствено кешови пари за този мегаломански обект. Цонев ще остане в историята като един от малкото министри, който успя да продаде военен имот на свой колега - министъра на образованието Даниел Вълчев. Преди няколко месеца МО даде свой терен до Пловдивския университет, а срещу това получи 4 млн. лева от образователното министерство. И двете ведомства са поверени на НДСВ.

Амбициите на Цонев са колкото се може по-бързо да купува голямо количество жилища за запълване на фонда на Министерство на отбраната. Правителството вече даде допълнително 45 млн. лева за жилища.

Зам.-министър Панчев отчете вчера пред депутатите от комисията по отбрана изразходването на бюджета за 2008 г. Според него всичко било точно, а парите за 2009 г. трябвало да стигнат.

Бившият шеф на "Топлофикация - София" Валентин Димитров поиска съдът да разпита нов свидетел по делото за източването на близо 6 млн. лева от дружеството. Според него хърватинът Вук Мартинович може да обясни каква е реалната цена на арматурата, която столичното парно е купувало от фирма "Шибър". Заедно с Димитров подсъдими по това дело са наследникът му Георги Рогачев, Емил Антонов, Лина Абланска и Мая Стоилова.

Мартинович е представител на фирмата "Адамс" - една от компаниите, от които българската "Шибър" със собственик подсъдимата Мая Стоилова е купувала арматура, за да я препродава на "Топлофикация". Димитров лично обясни пред съда, че показанията на хърватина щели да подкрепят тезата му, че цените на резервните части, на които е купувало дружеството, не са завишени.

Защитата поиска и преразпит на свидетеля Любчо Ананиев, както и да бъде изискан анекс към договор между Световната банка и "Топлофикация", сключен през 2006 г. Днес съдия Георги Колев ще се произнесе по исканията. "Аз не смятам, че има нужда от нови свидетели, тъй като по делото са събрани достатъчно писмени доказателства и показания", коментира пред "Сега" наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов.

Строителството на нови детски градини, обещани от Столична община, се бави недопустимо. Някои градини изобщо не са започнати, а строителството и реконструкцията на други закъсняват, обявиха от дискусионния клуб за социална местна политика към БСП след проверка на започнатите от общината обекти.

Общината обеща през 2008 г. да започне строителството на 6 нови детски градини, но по данни на ДКСМП работа по 4 от тях изобщо не тече - в районите "Оборище", "Красно село", "Красна поляна" и "Слатина". По график обектите трябваше да стартират през май и септември м.г. Справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показва, че поръчките за две от тези градини - в "Красно село" и "Слатина", са били прекратени, но за останалите райони данни за открити процедури няма. Детската градина в "Красно село" бе спряна след протест на местните жители, а поръчката за "Слатина" е отменена заради прекалено скъпи оферти. Бави се ремонтът и на освободени от фирми помещения в съществуващи градини, ОДЗ 34 в "Изгрев" месеци наред стои неремонтирано, изтъкнаха от ДКМСП. Оттам настояват кметът да не пуска в лятна отпуска отговорните за програмата чиновници, за да наваксат изоставането.


15.05.2009г.,с. 6
"Булгаргаз" излиза от нефтопровода "Бургас-Александруполис"
Христо Николов

"Булгаргаз" излиза от смесената компания, която представлява българското държавно участие в нефтопровода "Бургас-Александруполис" и продава своите акции на съдружника си - също държавната "Техноекспортстрой". Това реши кабинетът вчера. Газовата компания ще получи от дружеството, чийто принципал е регионалният министър Асен Гагаузов, 2.9 млн. лв. Самата "Техноекспортстрой", която нашумя покрай вкарването й в провалилата се концесия за магистрала "Тракия", наскоро бе извадена от забранителния списък за приватизация.

"Те са решили, че трябва да се концентрират върху останалите си енергийни проекти като "Южен поток", АЕЦ "Белене" и да водят по-консервативна инвестиционна политика", обясни мотивите пред "Сега" Стефан Гунчев, член на борда на "Техноекспортстрой" и началник на кабинета на Гагаузов. По все още експертни оценки "Бургас-Александруполис" ще струва между 700 млн. и 1 млрд. евро, като задължението на акционерите е да наберат от собствени средства между 20 и 30% от тази сума.
ПАРАФ

"Газпром" и италианската ЕНИ ще подпишат второ допълнение към меморандума за газопровода "Южен поток" днес в Сочи. Парафите ще сложат шефовете на двете компании в присъствието на премиерите на Русия и на Италия Владимир Путин и Силвио Берлускони. В рамките на същата церемония ще бъде подписано и споразумение между "Газпром" и "Български енергиен холдинг" за съвместните дейности до регистрирането на проектна компания за "Южен поток" на българска територия.


15.05.2009г.,с. 10
Репортаж
Имотните акули подвиха опашки
В криза всеки губи по нещо. Имотните агенции – пазара, продавачите – купувачи, а община Поморие като нищо може да се раздели с цели 2500 дка
Божидар Божков

В края на 90-те години един британски журналист посетил Рила и пропътувал от край до край маршрута на единствената ни оцеляла теснолинейка. След това призова пламенно от пресата на Острова: посетете България, преди акулите от агенциите за недвижими имоти да се настанят там и да я превземат.

Малко по-късно те действително я превзеха. А какво се случи след това, знаят всички. Днес обаче има надежда на хоризонта. Достатъчно е да се разлисти вестник за обяви и да се сравни брой от началото на миналата година и от тази седмица. През лятото на 2008 г. само в Бургас са оперирали 150 фирми. Днес те вече са 75 и продължават да намаляват. Онези, които някога са рекламирали на цяла страница, в момента се задоволяват със скромни карета. Огромните рекламни пана са свалени, офисите в скъпия център се освобождават, текат и уволнения сред брокерите. По морето е пълно със замразени строежи, а курортите ни за първа година няма да посрещнат новия сезон с купчините кал и пясък. Една добра новина...

"На практика пазар на имоти вече няма. Той се срути през октомври миналата година. Тогава ни удари кризата", споделя не особено радостно шефът на "Омега" Борис Къдрев. Неговата агенция се намира в центъра на Бургас, но удобното й разположение не значи, че стагнацията я е подминала. Сделки вече няма, защото банките се страхуват да отпускат заеми и кредитират слабо. Поради което клиентите само оглеждат, но не купуват.

Най-ярко кризата личи в Службата по вписванията

Миналия април там са били входирани 657 новозакупени имота. Миналия месец са били само 32. Местен нотариус, който не желае известност, признава, че изповядваните сделки за реално купени жилища, а не такива, прехвърлени между роднини, сега са едва 3-4 на седмица. Само преди година той и колегите му са заверявали по 30-40 на ден.

Невероятно, но катастрофата с пазара за недвижими имоти радва някои от бранша. Силвия Бенчева от "Бургас сити" смята, че няма нищо притеснително. "Да, кризата ни удари, но тя има и оздравителен смисъл. От януари 2008 беше ясно, че цените на имотите са прекалено високи за българския потребител. За мен нещата не са толкова апокалиптични - когато нещо тръгва нагоре, е нормално после да се спусне надолу. Не може да имаме стандарт на живот като в Третия свят, а цени на имотите като във Великобритания", смята тя. Силвия признава, че нейната агенция, както и останалите оцелели в момента съществуват единствено от предлагане на апартаменти под наем.

Една от най-честите случки, която през 2006-2008 г. можеше да споходи датчанин, швед или британец в Слънчев бряг, бе да му бъде предложена имотна сделка направо в таксито. Шофьорите в комплекса вършеха това по съвместителство с бедния си английски речник. Достатъчно бе да чуят, че някой чужденец се възхищава от България, и веднага му обясняваха, че ей сега ще го заведат на един обект, където може да си намери апартамент за чудо и приказ, за да идва в тази красива държава винаги. Хем иностранецът можеше да вземе, че и да си купи нещо, хем шофьорчето заработваше комисиона. Такива странични доходи трупаха и администраторките по хотелите. Дори адвокати се изявяваха като брокери, а в крайморските общини бе публична тайна, че техническите сътрудници, използвайки добрите си служебни връзки със строителни фирми и агенции за недвижими имоти, смятаха за най-нормално да допълнят заплатата си с подобни на пръв поглед несъвместими с официалните им задължения "услуги".

Изобщо в последните три години

с недвижими имоти се занимаваше куцо и сакато

Даже и фирми, опериращи на съвсем други територии, се насочиха към "златната ябълка" - недвижимите имоти. Дори бургаската телевизия СКАТ създаде "СКАТ инвест". "Беше ясно, че балонът ще се спука. Външните за бранша лица никога не са разглеждали купувачите като реални клиенти, а единствено като обект за допълнителна печалба", коментира Силвия. Теренът се е изчистил и от спекулантите - тези, които купуват жилища на килограм, често по интернет и дори без никога да са стъпвали в тях, с единствената цел после да ги препродадат с печалба.

Освен финансовата криза, довела до сегашния страх у банките да отпускат ипотечни кредити, другата причина за липса на сделки е и в ината на продавачите. "Купувачите чакат цените да паднат, а продавачите не искат да ги свалят. Ако има някакви сделки сега, те са съвсем инцидентни. Аз лично не очаквам цените, особено на качественото строителство, да паднат с повече от 15-20 %. Ако някъде биват понижени с повече, то вероятно не става дума за качествен строеж. Тези смешни прогнози, че, видите ли, ще има намаления със 70%, които постоянно чувам по медиите, са нереални", заявява шефът на "Омега".

Той обаче признава, че все пак има едни клиенти, за които финансовата криза като че не съществува. "Единствени реални купувачи в момента са руснаците. За тях проблемът явно е не в наличието на пари, а в това как да ги изнесат в България", разказва Борис Къдрев. Впрочем, явно неслучайно интернет сайтът на агенцията му е изцяло преведен на руски.

За разлика от руснаците, британците, които в миналото бяха любим контрагент за сделки с имоти у нас, вече са избягали. Има дори ужилени. Но тъй като кризата в самата Великобритания настъпи значително по-рано, много британци се усетиха навреме и все пак успяха да си продадат имотите у нас. На практика те са продали жилището си по-евтино, отколкото са го купили. Но не им пука, защото това се компенсира от девалвацията на паунда спрямо еврото.