15 май 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Собствениците на миражния голф комплекс упорито отричат, че липсата му се дължи на кризата, макар да е очевидно. Той трябваше да се изгради от фирма "Кабланд", чийто управител има различни имена за различните си изяви. Като инвеститор на голф комплекса той се представяше за натурализирания италианец ДариоТомалети. Но като лидер на партия "Другата България" днес се изявява като българина Божидар Томалевски.

Декарите бяха общински, но заради странно ниската цена, дадена им от община Поморие - 15 стотинки на кв.м, тя получи само 20% от собствеността на "Кабланд". Другите са на частната фирма "Ен Джи Би кънсалтинг". Същевременно целият терен беше юридически прехвърлен на "Кабланд". В момент на криза, когато банките не кредитират, а инвеститорът не строи, в Поморийската община са силно обезпокоени, че реално могат да загубят този терен. Самият Томалети-Томалевски заяви пред "Сега", че няма нищо страшно. "Продължаваме да работим с пълна сила. Всичко върви по план, ние си придвижваме документите за инфраструктурата и очакваме да ни дадат отстъпени права за прокарване на тръбопроводи", казва той.

Шефът на общинския съвет в Поморие Янчо Славов обаче е скептичен: "Те получиха терен, сега ни притискат да им дадем отстъпено право за строеж на инфраструктура извън основния терен, което е за вечни времена, и после очевидно смятат да препродадат на трети лица. Те нямат проект, нямат и строително разрешително, а сроковете за получаването им изтичат през 2010 година". От общината показват и документ, подписан от Томалети, от който се вижда, че "Кабланд" е стартирала процедура за изключването й от общото дружество. Тъй като прогнозите са, че до 2010 г. финансовата криза въобще няма да е отшумяла, Поморие може да се окаже и доста пострадала със загубени цели 2500 дка.

Снимка на две колони - Никой не знае скъпо или евтино е 35 евро на квадратен метър в Каблешково. От началото на кризата в това градче не е извършена нито една сделка и собственикът от Ирландия може да почака още много, преди да успее да се отърве от имота си.

На входа на метрото ми се изпречи моят някогашен съсед Генади. Решил да сефтоса новата линия до "Младост", но не може да си "отвори" и да влезе. По правило електронните карти са неприложими в софийската транспортна мрежа, те са изпреварили времето си, а може би са сбъркали и града и почти за нищо не служат, освен за неприятности с контрольорите. Генади допираше ли допираше своята до прозорчето на автомата, но машината не го пусна и аз просто купих два билета от касата и го вкарах в метрото. Понеже пътят до края е само девет минути, нямаше време за никаква попътна беседа, затова първо се разходихме по пазара и погледахме репички и ягоди, после пихме и по една бира в малка сбутана пицария с много мухи.

Темата на срещата, естествено, беше метрото. Генади бе твърде критичен, рече, че това му е първото и последно возене. Беше естествено - живее и до днес в старата махала на "Светослав Тертер" и оттам не му трябва нито бърз, нито бавен превоз. "Освен това - каза - то си е едно чисто "ела, Вълчо, изяж ме" за световния тероризъм." Имал опит и впечатления: и в Мадрид, и в Лондон бил по време на атентатите. "Изляза - рече - отгоре и вътре: "Дум!". Зачудих се: на тези години старецът обикаляше Европа. Когато ергенувах на "Тертер", на него косата му беше вече начисто опадала, двете му наперени дъщери бяха по веднъж разведени, а компанията му в кварталната кръчма "Базата" обичаше да пее забравени песни от миналото. Всеки път, като се отбивахме с Коко и Томата, Генади ни изпращаше бутилка "Карловски мискет", но никога не приемаше да го черпим: "Първо стъпете на крака, създайте си положение, после можете да черпите наред." Трябваше да е много възрастен вече, а не беше редно да питам. Реших, че сигурно е закачил някаква реституция, но не познах.

Преди петнайсетина години някакъв юнак приватизирал ред малки предприятия от хранителната промишленост. Изкушавам се да напиша какви точно, но заради Генади ще го премълча. Инак го злепоставям фатално. Цеховете са пръснати в различни градчета и работят с машини дори не от късния социализъм, а още по-стари. (Ето, в това е компроматът.) Тези стари машини навсякъде са ги изхвърлили, но точно когато да ги бракуват, първият собственик просто обиколил "демокрациите" и които били годни, ги изкупил. Както и всичките резервни части по складовете на няколко държави. След това попаднал на Генади - един от последните още тогава специалисти по поддръжката на подобни машини. Назначил го. После този собственик го застреляли и фирмите му ги взели други. Но производството е доходно, пазарът му добър и мястото на Генади се бетонирало. Донякъде и по естествени причини: другите майстори, колкото ги имало, с годините "отпаднали", както внимателно се изрази той. А младите вече познавали само модерните западни машини, старата източногерманска техника им била недостъпна. И сега Генади е ценен, ухажван и практически несменяем. Радва се на "отворен" трудов стаж: "Ако нещо стане с мен - рече, - щат не щат ще трябва да се модернизират..".

Но той си има едно наум. Знае, че и неговата длъжност може да не е вечна. И само от мисълта, че утре може да изхвърчи, не посмява да "спре". Всяка възможност, всеки шанс или съблазън може да е за последно. Като го казва, няма предвид смъртта, а... пенсията. Иска му се малко почивка, уморява се от този житейски спринт, но паузата му е забранена. Има криза, има и фалити изневиделица. Във фирмите за почивки и екскурзии ЕГН-то му го знаят наизуст. Сами му се обаждат за новите дестинации, търсят го за примамливите оферти. Знаят, че той не пропуска, но не знаят защо. В театрите го познават и никой не се съмнява, че той ще изгледа всичко през сезона. Не е кой знае какъв театрал, но не пропуска. Не пропуска и бръснаря си всеки втори четвъртък. Нито карето за карти в края на седмицата. И между бръснарите му, и в карето с годините някои вече са "отпаднали", няма смисъл толкова да се упорства в традицията, но той знае защо го прави. Пък и харесва му да почерпи.

Опасението, че това всеки момент може да секне и той да се превърне в банален български пенсионер, не му дава покой. Един прекрасен ден се събуждаш без работа, с много свободно време и няма вече Лондон и Мадрид, няма даже Кушадасъ, нито театър на първия ред, нито доктор по желание, нито лекарства и витамини на корем, даже бръснарят ще те посреща с други очи. Дъщерите му отдавна са "изтеглени" в чужбина да гледат внуци и правнуци, ще се разхожда до банята за минерална вода и ще се вози по тролеите да чете вестниците на хората иззад гърба им. Затова сега не си дава почивка, уморява се, каталясва, но не се предава, макар този живот и на него да му изглежда някак сбъркан. И най-интересното - никой не го жали, всички му завиждат.

Видял по телевизията някакъв хирург в Павликени - на 83 години още оперира! "Този ме бие - рече, - има още хляб в нас." Каза го със страхопочитание, но и с надежда - че развръзката може би не е предстояща. Това ме прободе: какво бъдеще му е останало на тази възраст, че и да се бои от него? И ние, като жалим това поколение, изхвърлено зад борда, рядко разбираме какво им е на хора като дядо ти Генади, които на старини опъват каиша и не смеят да отпуснат ръце, защото утрешният ден ги плаши до смърт. И бедността, и унижението, които им готви той, промиват душите им и ги вледеняват - преди да са се състояли. Което също си е една неправда. Но какво е за нашия свят една неправда повече или по-малко? Доброто и злото в него се сливат.

Все пак до това "утре" имаше още време. След кратко колебание Генади се отказа от втора бира, взе си лазаня за вкъщи и после го натоварих на автобуса за към Орлов мост. С метрото беше приключил.

Така в София остават да чистят осемте, наети от общината фирми – „Чистота –Искър”, „АС – Х”, ”Титан”, „Екобулпак”, „Заубермахер”, „БКС-Кремиковци”, „Алара 2000” и „Астон сервиз”. С разпускането на кризисния щаб фактически се отменя кризисното положение с боклука в столицата.

Часове след като Министерският съвет обяви решението си, кметът на София Бойко Борисов счупи десен крак и скъса мускулни връзки по време на футболен мач. Той е настанен в Правителствена болница, където ще остане под наблюдение.

По-рано стана ясно, че правителството „открадна” такса „смет” от Столичната община, след като вчера кабинетът прие закон за управлението на отпадъците в София. Според новия закон налогът за битови отпадъци ще се събира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Размерът на таксата ще се определя с решение на МС. Тя ще се формира на базата на разходите за сметопочистването, без държавата да реализира печалба. Според закона средствата от таксите ще се използват само за почистването на столицата. Ведомството на Асен Гагаузов ще изземе и функциите на столичния кмет по организацията на сметосъбирането, сметоизвозването и почистването на града.

Правителството остави правото на Столичната община да бъде единственият реципиент по програма „Околна среда”, по която ще се финансира заводът за боклук в Кремиковци. Така опасенията на кмета Борисов, че кабинетът ще направи завода частен и ще го даде на Румен Гайтански-Вълка, отпаднаха.

Въпреки това все още не е ясно коя или кои фирми ще избере държавата за почистването на София. Така се открива възможност „Новера” отново да чисти столицата. Законът предвижда още сметището в Суходол да бъде затворено не по-късно от 1 януари 2010 г.

Все още не е ясно обаче кога МС ще депозира законопроекта в Народното събрание. По думите на министъра по европейските въпроси Гергана Паси законопроектът е приет на вносител и предстои части от него да бъдат подложени на ново обсъждане.

Едва след това документът трябва да мине на комисии, за да стигне до пленарна зала.

Проектът за управление на софийския боклук най-вероятно ще бъде атакуван в съда. Според конституцията местните данъци и такси, каквато е и такса „смет", се определят от общинските съвети.

издръжката на сградата на парламента, а 33,6 процента – за заплати на депутатите и други сътрудници на институцията.

Наказанието, предвидено в закона по новото обвинение на Желязков, е от 1 до 6 години затвор и глоба от 3 до 5 хил. лева. В Бургаския окръжен съд вече се води дело срещу Митьо Очите за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество в размер на 2,3 млн. лева.

Слизаш от метрото, кач­ваш колело, което те чака на паркинг, отиваш до работа­та си, оставяш го на друг пар­кинг. Имаш абонамент с електронна карта. Движиш се бързо, няма задръства­ния.

Това обаче не се отнася за София, а за градове в Герма­ния и Холандия.

1,5 млн. са велосипедите в България, което значи, че всеки пети българин има ко­лело, изчислиха вчера производители.

Само че този с колелото върти педалите едва някол­ко пъти в годината. Велоси­педът като транспортно средство е непознат в дър­жавата ни. Изключения правят селата и малките гра­дове.

В големите градове да стигнеш от вкъщи до работа с колело е абсурд. В София при 3000 км улици има изгра­дени само около 8,2 км велоалеи, и то голяма част от тях са в парковете.

Колелото сме го открили отдавна, но няма къде да го караме, каза Величко Рай­ков от научно-техническите съюзи по време на конфе­ренция за велосипедния транспорт вчера в София.

Планират се 255 км велоалеи, а за 36 км има инвести­ционна готовност, обяви от името на общината арх. Веляна Найденова от „Софпроект". Според нея ще се прави вътрешен ринг око­ло центъра на София от велосипедни пътища и външ­но колело, а посредата лъчове ще свързват алеите за велосипедисти. {Виж кар­тата на 3-а стр.) В общия градоустройствен план на столицата, който е проме­нян през 2007 г., преброих­ме 40 велогардероба (пар­кинги за колелета с навеси) и близо 50 стоянки за вело­сипеди. Изобщо София я чака едно светло велоси­педно бъдеще. Найденова обаче не ут­очни за кои години са тези инвестиционни намерения. В момента се строи велоалея по „Цар Борис III" - от Руски паметник до около­връстното, обясни арх. Найденова. След като бъде завършена, тя щяла да извежда велосипедистите чак при Витоша.

Производителите на велосипеди коментираха, че сега в никакъв случай няма да пуснат децата си с колело по улиците на

столицата

В залата пък Магдалена Дерменджиева от клуб „Бизит" каза, че тийнейджъри от Френската гимназия хотели на училище от Княжево с колела и с ролери. В кои училища вече имало шкафчета за ролери и стоянки за велосипеди.


15.05.2009 г., с. 2
Половин стотинка струвал километър с този транспорт
В София на 1000 жители се падали по 801 автомоби­ла. Така българската столи­ца излиза пред европейски­те държави, Русия и Япо­ния по този показател. Са­лдо САЩ й водят с 900 коли на 1000 души. Това съобщи доц. Иван Брешков по вре­ме на конференцията за ве­лосипедния транспорт. В България на 1000 жители се падат 456 коли. Общо автомобилите у нас са 3,465 млн. при 1,5 млн. ве­лосипеди.

Ученият обаче силно се усъмни в числото за столи­цата. "Сложете по 6 метра дължина на автомобил и

3000 км улици и ще видите, че то при това число про­сто няма движение."

50 ст. излизала себестой­ността на километър, изми­нат с автомобил, докато ки­лометър с колело струвал 100 пъти по-малко, или по­ловин стотинка. Изчисле­нията ученият е направил при цена на велосипеда от 130 до 760 лева и колело с оборудване от 250 до 1000 лева. В него се включват каска, радио, на коленки и всякакви екстри за безо­пасност на пътя. Той приз­на, че в себестойността не е включил човешката енер­гия за въртенето на педа­лите, но не я осребрява, тъй като тя имала значение за здравето на човека. При все това хората и на близки разстояния предпочитат на яхват автомобила, тъй като е опасно за живота върте­нето на педали. У нас съот­ношението новорегистрирани леки автомобили към ве­лосипеди е 5,66 пъти, е изчислил Брешков. Докато в Холандия съотношението е велосипеди към автомо­били -1,8 пъти. Европа смята да се качва на коле­ла, до 2011 г. трябва да са

готови 12 веломаршрута с дължина 66 000 км. Те обаче заобикалят държа­вата ни, показва карта на велосипедните пътища.
Снимка на две колони- Велосипедист на една от малкото алеи в София


15.05.2009 г., с. 3
Къде ще бъдат алеите в София
Учени от УНСС и от Вис­шето транспортно училище обясняваха как пътуват 5 км от дома до работа по 40 мин с коли, а биха предпочели ко­лелото.

Ученици, запалени по ве­лосипедите, искали да ком­бинират велотранспорт и влак, разказа Дерменджие­ва. Уредили с железницата да им прекара колелетата, родителите обаче провали­ли начинанието, след като се запознали с маршрута в

София, по който децата трябвало да минат с колеле­тата.

Иначе на конференцията се говореше за електрически велосипеди, за паркин­ги, на които зареждат коле­лото с ток. За колелета със слънчобрани, които акуму­лират слънчевата енергия. За нас това са още фан­тастика. Тапите в нашите градове и липсата на пъти­ща за велосипеди блокират и пазара. За година шест

фабрики произвеждат към 500 хил. велосипеда. 87% от тях обаче заминават в Евро­па и едва 13% остават тук. Имало и нелегален внос, оплакаха се собственици на фабрики.

Китайски колелета минавали като детски играчки

Евросъюзът е въвел антидъмпингови мита за вело­сипедите от 48% и това ги прави непродаваеми, ако

влизат по легалния път. ЕС защитава местното произ­водство на колелета заради сигурността им.

Еврофедерацията на ве­лосипедистите пък се е фо­кусирала в 10 точки, вклю­чително и лобиране за пре­ференции за този транс­порт, искат ниски данъци при продажбата за велоси­педи. 10% от финансовите средства на ЕС да отидат за инфраструктура и безопас­ност, настоява още феде­рацията.


15.05.2009 г., с. 3
Петър Диков, главен архитект на София:

Наемате за € 1 на ден и пътувате до метрото
ВЕНЕТА НАЧЕВА

- Арх. ДИКОВ, КОЛКО велоалеи има в мо­мента в София?

- По бул. "Витоша" до НДК и Южния парк има една. Втората по бул. "Цар Борис III" от около­връстното до пл. "Маке­дония" я ремонтирахме според изискванията с нова настилка. Тя се по­лзва активно и сега, но очаквам още повече ве­лосипедисти да се дви­жат по нея - това трасе е много натоварено. За­вършихме и алеята по­край реката от Орлов мост до НДК.

- А къде предвиждате следващите велолъчове?

- Разработихме схема и за Младост, ще се направят технически проекти как да минава трасето вътре в от­делните части на квартала. Основното обаче е да се стига с велосипед до новооткритата метростанция 13 в Младост 1. Идеята е, че карането на велосипед не е фитнес, а начин за придвижване, който е по-екологи­чен и помага за облекчаване на трафика.

Ако преди 30 години, откакто се занимавам с темата, съотношението у нас беше 120 коли на 1000 души, се­га моторизацията е 500 на 1000. За сравнение в малките и средните градове на САЩ 50% от жителите hi\V" се придвижват с велосипед.

Освен за Младост се подготвя схема и за Люлин. Искаме да организираме възможност за движение с ко­лело в двата квартала, от които към центъра тръгва ме­тро. Есента ще е готова връзката на подземната желез­ница и в центъра - между "Граф Игнатиев" и Булбанк.

- Значи хората с велосипед ще стигат до станция­та?

- Да, идеята на кмета Бойко Борисов е да разрабо­тим практиката на Барселона и Прага с общински ве­лосипеди. Те ще са т.нар. довеждащ транспорт до станциите. Срещу такса се взема колело от стоянка в твоя квартал, което оставяш на метрото. Вероятно ще мислим за системата, при която с кредитна или дебит­на карта се плаща услугата. Така ще се предпазим от опита на Прага - вместо да го върне, ползвателят го захвърля в парка.

- Колко колелета ще пуснете в началото и колко може да е таксата?

- Ще тестваме интереса на столичани с около 200 велосипеда. Системата ще въведем до 2-3 години. В Прага например това струва 1 евро на ден.


15.05.2009 г., с. 9
60 хил. лв. да стане прагът за лихвоточките,
предлага депутатът от БСП Захари Геор­гиев. В момента собствениците, които имот имоти за над 40 000 лв., не могат да поучат обезщетение. Захариев и незави­симата Мария Капон искат и удължаване на срока, в който може да се кандидатства за включване в списъка на правоимащите.


15.05.2009 г., с. 9
Вносителите на турски цимент опитват да фалшифицират проби,
като го смесват с български, твърдят от Българската асоциация на циментовата индустрия. Организацията пратила дока­зателства до прокуратурата и полицията.


15.05.2009 г., с. 39
Дафовска продава хотела
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ, ГЕОРГИ БАНОВ

Единствената ни олимпийска шампионка в зимен спорт Екатерина Дафовска е обявила хотела си в Пампорово за продан. Според офертата тя иска 2,4 милиона евро, или по 800 на квадрат, за 3000 кв. м застроена площ и парцел от 1000 кв. м. Той бе получен от общината за титлата в Нагано преди 11 години.

Катя откри хотела преди две лета, но за да го завърши, теглила кредит, който сега трудно обслужва.

“Все още се надявам да постигна споразумение с банката, защото са трудни единствено летните месеци. За другата зима вече имам договори за почивки”, обясни Катя.

Миналата година успяла да направи споразумение с банката, но сега ударила на камък. “Не разбирам обаче какво ще правят с толкова имоти в банките, ако ги вземат. Не съм се отказала от работата”, категорична бе Катя. Тя ще си прибере и трофеите от хотела, ако все пак бъде продаден. “Вероятно ако има интерес, ще е от чужбина”, категорична е Дафовска.

Хотелът е с 55 стаи, лоби бар, парна баня, джакузи, масаж, складове и офиси. На партера има и 4 магазина.

Вчера тя бе в София и за заседание на управата на биатлона. На нея бяха утвърдени съставите и треньорите на националите ни, които ще се готвят за олимпиадата във Ванкувър.

Боран Хаджиев ще тренира индивидуално Павлина Филипова. Георги Фъртунов и Красимир Дойчев при мъжете ще готвят Красимир Анев, Владимир Илиев, Мартин Богданов, Мирослав Кенанов и Михаил Клечеров. Младият специалист Венцислав Илиев ще помага на Василий Мукшин в дамския състав, който е Нина Кадева-Кленовска, Емилия Йорданова, Десислава Стоянова, Ния Димитрова, Дафинка Джаджарова и Дафинка Коева.