Номинираните по азбучен ред

Доц. Александър Хинев, Варна, УБ "Св. Марина", хирург

Д-р Анастас Чапкьнов от Втора хирургия на университетската болница "Св. Георги" в Пловдив

Проф. Ангел Димитров, национален консултант по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина, "Майчин дом"

Доц. Андрей ЙОТОВ, началник на Катедра по ортопедична травматология и реконструктивна хирургия, ВМА

Доц. Анелия Буева, национален консултант по детски болести, СБАЛДБ "Княгиня Евдокия"

Д-р Анета Макуилова от Онкологичен диспансер, Велико Тьрново

Д-р Антоанета Ангелова от Хасково

Доц. Антони Георгиев, началник Клиника по ендоскопска травматология, ВМА

Д-р Антони Ненов, "Шейново"

Д-Р АНТОН Петков, кардиолог, болница "Свети Иван Рилски" в София

ДОЦ. Асен НИКОЛОВ, шеф на родилна зала "Майчин дом"

ДОЦ. Атанас ЙОНКОВ, хирург, Александровска болница

Д-р Атанас Щерев, САГБАЛ "Щерев”, репродуктивни проблеми

Д-р Бисер Георгиев, общопрактикуващ лекар в XI ДКЦ, София

Д-р БОЙКО ДИМИТРОВ, кардиолог, МБАЛ "Д-р Стамен Илиев"

Д-р Бонка Димитрова, общопрактикуващ лекар, Долни Дьбник и Плевен

Д-р Борил Петров, хирург, Александровска болница

ДОЦ. Боряна ДЕЛИЙСКА, национален консултант по нефрология.ИСУЛ

Д-р Валентин Владимиров, МБАЛ" Свети Мина", Пловдив

Д-р Валентни Иванов, онкогинеколог, онкоболница е Пазарджик

Д-р Валентина Мазнейкова, болница "Св. София", гинеколог

Д-р Валери Гелев, интензивна кардиология "Пирогов"

Д-р Валентин Велков, дерматолог, Александровска болница

Д-р Валери Мариановски, ръководител на Първо урологично отделение в "Пирогов"

Доц. Валерия Калева, завеждащ детска клиника по онкохематология в Университетска болница "Света Марина"

Д-р Васил Даскалов - МЦ "Надежда", Пловдив ДОЦ. Васил Димитров, национален консултант по алергология, Александровска болница

ДОЦ. Васил Хаджидеков, национален консултант по образна диагностика, Александровска болница

ДОЦ. Венцислав Цветков, началник на Клиника за ушни, носни и гърлени болести, ВМА

Д-р Веролина Найденова, личен лекар от xxv поликлиника в ж.к. Младост III, София

Д-р Веселин Матеев, дерматолог, Александровска

Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, Александровска болница

Доц. Владимир Лилософ, национален консултант по детска ревматология, Национална кардиологична болница

Доц. Галина Куртева, национален консултант по химиотерапия, Онкологията в София

Д-р Галина Ташкова, Мбал Шумен

Д-р Галя Гавраилова, педиатър в "Полимед", София

Проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, МБАЛ "Св. Екатерина"

Д-р Георги Велев, хирург, Александровска болница

Д-р Георги Георгиев, хирург от МЦ "Санос-2000" към ВМА

Д-р Георги Гърбев, хирург, Първа градска болница

Д-р Георги Стаменов, ЦРЗ "Надежда", клиника "Малинов",

София

Проф. Данаил Петров, национален консултант по гръдна хирургия, СБАЛББ "Св. София"

Д-р Даниела Красимирова, спешна медицина, Александровска болница

Д-р Даниела Николова, лекар в XXV поликлиника

Доц. Дарина Петрова, Транспортна болница

Д-р Даря Петкова - очен лекар в Първа градска болница

Д-р Денис Бакалов - ендокринолог, Александровска болница

Доц. Денчо Османлиев, национален консултант по пневмология, Белодробна болница "Св. София"

ДОЦ. Деян Йорданов, началник "Гръдна хирургия", ВМА

Проф. ДИМИТЪР Карадимов, национален консултант по анестезиология, ИСУЛ

Доц. Димитър Раденовски, национален консултант по спешна медицина, МБАЛ СМ "Пирогов"

Д-р Димитър Терзиев, детски психиатър, Александровска

Проф. Добрин Свинаров, национален консултант по клинична лаборатория, Александровска болница

Д-р Дончо Етугов, дерматолог, Александровска болница

Проф. Драган Бобев, онкохематолог, национален консултант по детска трансплантология, СБАПДХЗ

Д-р Евгени Аструков, хирург, доскоро в "Св. Екатерина"

Доц. Евгени Белоконски, началник-катедра "Спешна медицина и коремна хирургия", ВМА

ДОЦ. Евгений Възелов, национален консултант по хемодиализа, Апександровска болница

Д-р Евгени Кирязов, коремен хирург, У МБАЛ "Света Марина", Варна

Доц. Елена Илиева, национален консултант по физикална и рехабилитационна медицина, МБАЛ "Св. Георги", Пловдив

Д-р Елена Маринова, специалист УНГ, Разград

Д-р Елена Тодорова, лъчетерапевт, онкоболница в Пазарджик

Д-р Елена Цолова, невролог, Александровска болница

Проф. Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология, Александровска болница

Д-р Емил Аструков, хирург, белодробна болница "Св. София"

Д-р ЕМИЛ Заимов, акушер-гинеколог. МБАЛ Пловдив,

Д-р ЕМИЛ Начев, ендокринолог, Университетска болница по ендокринология "Акад. Иван Пенчев"

Д-р ЕМИЛ Филипов, акушер-гинеколог, "Майчин дом"

Д-р Жан Читалов, урологична клиника към Университетска болница "Св. Георги", Пловдив

Д-р Живко Христов, Хасково, педиатър

Д-р Здравка СеЙКОВа, личен лекар, 22-ро ДКЦ

Проф. Златимир Коларов, Център по ревматология, София

Д-Р Зорка Петкова, личен лекар, ДКЦ V, Варна

Доц. Ива Петкова, национален консултант по очни болести, Александровска болница

ДОЦ. Иван ГИГОВ, началник на отделение по хематология, ВМА

Д-р Иван Гьорев, детски травматолог в "Пирогов"

Проф. Иван Миланов,национален консултант по нервни болести, СБАЛНП "Св. Наум"

Доц. Иван Поромански, национален консултант по гнойно септична хирургия, МБАЛСМ "Пирогов"

Проф. Иван Ценев, национален консултант по УНГ болести,

МБАЛ "Царица Йоанна"

Д-р Иванка Радева, Инфекциозна болница в София

Проф. Иво Кременски, национален консултант по медицинска генетика, МУ-София- СБАЛАГ

Доц. Иво Петров, национален консултант по интензивна кардиология, МБАЛ "Токуда"

ДОЦ. Ивона Даскалова, началник на клиника по ендокринология и болести на обмяната, ВМА

Д-р Илиян Илиев, хирург във Военна болница

Доц. Илия Салтиров, началник на клиниката по ендоурология в катедра 'Урология и нефрология", ВМА

Проф. Ирена Костадинова, национален консултант по нуклеарна медицина, МБАЛ "Александровска"

Доц. Калинка Коприварова национален консултант по детска ендокринология, СБАЛДБ "Княгиня Евдокия"

ДОЦ. Камен Плочев, началник на Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА

Д-р Катя Тодорова, репродуктивен ендокринолог, София

Д-р Кирил Генов, личен лекар, Свиленград

Д-р Кирил Драганов, хирург, Токуда"

Проф. Константин Чернев, национален консултант по вътрешни болести, Александровска болница

Д-р Корнелия Горанова, общопрактикуващ лекар, Монтана

ДОЦ. Коста КОСТОВ, началник на Клиника по белодробни

заболявания, ВМА

Доц. Красимир Василев, началник-клиника ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктолош, ВМА

Доц. Красимир Генов, началник-клиника "Неврология", ВМА

Проф. Красимир Иванов, национален консултант по хирургия, МБАЛ "Св. Марина", Варна

Д-р Красимир Каменов, хирург МБАЛ "Д-р Стамен Илиев"

Д-р Красимира Жекова, завеждащ Родилно отделение в Окръжна болница "Света Анна", София

Д-р Красимира Ковачка, кардиолог и управител на МБАЛ Самоков

Доц. Крум Кацаров, началник-кликата по гастроентерология, ВМА

Д-р Кузман Гиров, началник-клиника по Съдова хирургия и

антология на ВМА

Д-р Лалка Райчева

Проф. Лилия Гочева, национален консултант по лъчелечение, ИСУЛ

Д-р Любомир Бойчев, акушер-гинеколог, МБАЛ Тутракан

Д-р Любомир Киров, национален консултант по обща медицина, София

Доц. Людмила Танкова, национален консултант по гастроентерология, ИСУЛ

Доц. Майда Тихолова национален консултант по инфекциозни болести, МБАЛ "Св. Ив. Рилски"

Д-р Максим Загоров, ортопед-хирург, СБАЛО Торна баня"

Д-р Малинка Боцова, личен лекар, Троян

Доц. Маргарит Пенев, кардиолог, доскоро в "Александровска"

Доц. Маргарита Гешева, национален консултант по клинична токсикология, МБАЛСМ "Пирогов"

Доц. Маргарита Цонзорова, национален консултант по детска кардиология, Национална кардиологична болница

Д-р Мариела Хитова, дерматолог, кожен диспансер, София

Доц. Марио Сганкев национален консултант по съдова хирургия, Национална кардиологична болница

Д-Р Мария Рашкова, педиатър, ДКЦ V, Пловдив

Д-Ц Мария Пикова, акушер-гинеколог, Правителствена болница

Д-р Марияна Вълчева, химиотерапевт, онкоболница, Пазарджик

Д-Р Маруся Веселинска, личен лекар в Благоевград

Д-р Миладинка Николова, педиатър от Нови пазар

Д-р Мирослав Мирояов, офталмолог, Общински медицински център

Доц. Мирослава Кадурина, началник на катедра "Дерматология, венерология и алергология", ВМА

ДОЦ. Михаил Боянов, ендокринолог, Александровска болница

Д-Р Михаил Генов, 29-о ДКЦ, София

Д-Р Михаил ТОДОРОВ Мекянов. хирург, Пета МБАЛ, София

Д-р Надежда ТОНКИН, дерматолог, София

Д-р Надя Накова, невролог от 22-о ДКЦ, София

Проф. Никола Владов, национален консултант по трансплантология, ВМА

Доц. Николай Габровски, национален консултант по неврохирургия, МБАЛСМ "Пирогов"

ДОЦ. НИКОЛАЙ Петров, началник КАРИЛ, ВМА

Д-р Николай Попов, гинеколог, "Шейново"

Д-р Николай Цуцумански, детска травматология "Пирогов"

Д-Р НИКОЛИН СТОЙКОВ, хирург, МБАЛ "Ст. Черкезов" Велико Търново

ДОЦ. Николина Б0ВЯНСКА, началник на Клиника по

анестезиология и интензивно лечение, Александровска

Проф. Николай Доганов, гинеколог, "Майчин дом"

Доц. Николай Милев, национален консултант по ортопедия и травматология, СБАЛО "Горна баня"

Шеф. ОГНЯН Бранков национален консултант по детска хирургия, "Пирогов"

Проф. Огнян Хаджийски, национален консултант по термична травма, "Пирогов"

Доц. Петко Лисарев, национален консултант по съдебна медицина, УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен

Проф. Петко Минчев, национален консултант по детска пневмология и фтизиатрия, белодробна болница "Св.София"

Д-р Пламен Хуоанов офталмолог, център "Св. Николай Чудотворец", Варна

Д-р Радосвет Горнев, началник "Хирургична клиника", Правителствена болница

Д-р РЗДОСТ Кабакчиева, педиатър, Александровска болница

Доц. Ралица Георгиева, национален консултант по неонатология, СБАЛДБ "Княгиня Евдокия"

Д-р Райна Ковачева, акушер-гинеколог, Първа АГ болница "Света София"

Проф. Рашо Рашков, национален консултант по ревматология, болница "Ив. Рилски"

Д-Р Розапика Балабанска, гастроентеролог в Токуда"

ДОЦ. Роман Романски, национален консултант по пластично-възстановителна хирургия, Александровска

Доц. Росен Коларов, национален консултант по лицево-челюстна хирургия, София

Д-р Росица Стайкова, общопрактикуващ лекар в МБАЛ "Св. Екатерина", Пазарджик

Д-р Румен Пандев, хирург-ендокринолог, ИСУЛ

Д-р Румяна Кузманова, болница "Свети Наум"

Доц. Румяна Търновска, кардиолог, Александровска болница

Д-р Румяна Христова, акушер-гинеколог, Правителствена

ДОЦ. Руска ХРИСТОВА, офталмолог, ИСУЛ

Д-р Сабина Персенка, Център за репродуктивно здраве "Надежда"

Лроф. Събина Захариева, национален консултант по ендокринология, специализирана болница "Акад. Иван Пенчев"

ДОЦ. Светла Христова, национален консултант по обща и клинична патология, Александровска болница

Д-р Светлик Митев, личен лекар, ДКЦ V, Варна

Доц. Светослав Николов, началник-клиника "Обща урология", ВМА

Д-р Симеонка Цацова педиатър и личен лекар, 22-о ДКЦ, София

Д-р Слава Мавродиева, офталмолог, Медицински център "Зора", София

Д-р София Ангелова, пулмолог, Специализирана болница по белодробни болести "Св. София"

Д-р Станислав Бадаланов, Инфекциозна болница в София

Д-р Станислав Цолов, кардиолог, Александровска болница

Д-р Станка Дичева, клиника ЕВА, Сливен

Д-р Станка Христова, алерголог, Александровска болница

Д-р Стефан Ковачев, онкогинеколог, ВМА

Проф. Стоян Тонев, началник на ВМА, началник на МБАЛ- София, главен лекар на Въоръжените сили на РБ, ВМА

Доц. Таньо Сечанов, национален консултант по ендокринна хирургия, СБАЛЕНГ "Акад. Ив. Пенчев"

Д-р Таня ТИМЕВА, САГБАЛ "Щерев", репродуктивни проблеми

Доц. Тихомир Евтимов, началник на клиника "Неврохирургия", ВМА

Д-р ТОДОР Кошов, хирург, IV градска болница, София

Проф. Тома Пожарлиев, ръководител на "Обща и лапароскопска хирургия" в УМБАЛ "Св. Анна" София

Д-р ТОНИ ТОДОРОВ, хирург, Монтана

Д-р ТОНЯ Драгнева, съдова хирургия в ДКЦ "Чайка"

ДОЦ. ТОШО МИНЕВ, кератопластика, трансплантация от донор

Проф. Трайчо Троен, физиотерапия, ВМА

Д-Р ФИЛИП Хаджиев, фелдшер в Ардино

Д-р Цветан Ангелов, хирург в МБАЛ, Кърджали

Доц. Цветана Дянкова, онкогинеколог

Д-р Цонка Видева, ендокринолог, София

Проф. Чавдар Славов, национален консултант по урология, УМБАЛ "Александровска"

ДОЦ. Юлиан РАЙНОВ, началник-катедра "Хематология, онкология, радиационна защита, радиобилогия и нуклеарна медицина", ВМА

На въпроса "Доколко сте доволни от реформите в здравния сектор и как те се отразяват на вашата работа като лекар?" над 87% от анкетираните са отговорили, че са недоволни. 52,2% са "много недоволни", 27,2% са се определили като "недоволни", а 7,8% - "отчасти недоволни". Само 5% са отговорили "отчасти доволни" и нито един не е избрал опцията "много доволен".

И лекарите в държавния сектор, и работещите в частния изразяват своето недоволство от реформите в здравеопазването, като разликата в процентите е минимална - 95% в държавните болници и 85% от частните практики.

Около 47% от анкетираните лекари отговарят, че биха променили работното си място. От тях 78,6% обмислят да заминат в чужбина, 16,5% - да се прехвърлят от държавния в частния здравен сектор, а 5% - да променят професията си.

Въз основа на тези данни оценката на авторите на проучването е, че 4000-5000 лекари от 35 000 планират да заминат в чужбина и биха го направили при първа възможност. Характерният профил на лекар, желаещ да замине в чужбина, е мъж или жена на възраст между 36-45 г., със завършена специализация, трудов стаж от 10-15 години, практикуващ в държавна болница, недоволен от ниската заплата, липсата на ясни работни правила и без авторитет в обществото.

На въпроса биха ли препоръчали професията си на по-младите си колеги, 44% отговарят негативно. 29% заявяват, че въобще не биха препоръчали професията лекар.

Няколко основни групи проблеми според анализа са причина за недоволството на лекарите в България: ниските заплати и начинът на финансиране от НЗОК, многото и сложни административни процедури, неясните и частични реформи, липсата на визия за развитие на здравната система, отношението на обществото и медиите към лекарите, корупцията в здравеопазването.


Дянков харчи резерва на здравната каса
В момента финансовият министър покрива текущите разходи на държавата с парите от резерва на здравната каса. Това обяви депутатът от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Оре-шарски пред TV7. Той припомни, че ГЕРБ заложи три поредни години бюджетни дефицити, които са довели до изхарчване на фискалния резерв.

Според Орешарски в момента България има близо 2.7 млн. евро нов дълг. Той прогнозира, че с управлението на Симеон Дянков до края на 2012 г. сумарният външен дълг на страната ще достигне 8 млрд. лв. Единственият верен ход пред Дянков е нова емисия, за да превърти дълга, смята депутатът.

Като грешки на сегашното финансово управление на страната Орешарски обяви вдигането на акциза върху цигарите, което е "отворило вратите на контрабандата".

Не е добре да се тръби невъзможността на България да си плати външния дълг, смята Пламен Орешарски. Според него "този шум ще се отрази негативно на инвеститорския интерес".

- Ето докъде ни доведе здравната реформа - да започваме всеки разговор с финансовите дългове на болниците, вместо да говорим за показателите на здравната услуга – смъртност, процентна използваемост на леглата, за броя на постъпили пациенти. Това е защото преди години болниците бяха направени търговски дружества. Лекарят обаче първо е отговорен за здравето и живота на пациента, а завеждащите клиники и директорите са тези, които трябва да се занимават с финансовите проблеми. Университетската многопрофилна болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” може да се похвали с три показателя – болничната база, която миналата и по-миналата година малко намаля, но въпреки това е усвоена на 91 на сто. Това е изключителен показател за университетска болница, тъй като в последните години в София и големите градове буквално никнат частни лечебни заведения. Този факт би следвало да рефлектира върху легловия фонд в държавните болници. При нас намалението за две години е един-два процента. Нашата клиника по „Уши, нос, гърло” обаче събира най-тежката патология на страната. Нейното първо отделение приема най-страшните онкологични случаи, но и там има известен спад на болните. В немалка степен това бе в резултат на атаката, която започна срещу университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” след трагичната смърт на 4-годишната Гергана преди година. Преди броени дни имахме изключително тежък случай на млада жена с няколко здравословни, изключително тежки проблема. Екипът от лекари се справи чудесно, животът й бе спасен. Имах желание да наградя лекарите, но си дадох сметка, че всеки втори-трети ден трябва да издавам заповеди за награждаване, защото при нас колегите непрекъснато спасяват човешки животи. Имаме и горчиви случаи, както и на други места. За съжаление има заболявания, пред които ние все още сме безсилни.

- Хората обаче не го разбират, пък и трудно е да се приеме такава теза, когато си отиде близък човек. Напоследък доста критики чуваме по адрес на здравеопазването у нас. Имате ли обяснение основателни ли са те, откъде идват?

- За положителния резултат от едно лечение трябва да има доверие и от двете страни – и от страна на пациента, и от страна на лекаря. Ако това доверие се наруши, страдат и едните, и другите. Вече тридесет години съм лекар. В моята дълга професионална практика не помня друго време, както напоследък, в което и болните, и медиците да ги е страх да лекуват.

Реформата, която започна преди две десетилетия, все продължава и продължава. Аз ще се пенсионирам, но реално ще се окаже, че ние не сме я извършили. Много се говори, на хората вече им омръзна. Резултати, за съжаление такива, каквито желаем да има за пациентите от една страна, и за нас – лекарите, от друга, все още не се случват. Неудовлетвореността е и за едните, и за другите в огромен процент.

Винаги съм твърдял обаче, че здравеопазването не е само функция на Министерството на здравеопазването. За да разчитаме на един добър резултат, трябва да се съберат в една точка интересите на пациента, на здравните работници и на обществото. Подчертавам обществото, защото в него до голяма степен трябва да стои държавата. Отклони ли се тази точка в една или друга посока, резултатът не е толкова добър, колкото очаквания. Нужен е баланс, защото здравеопазването означава национална отговорност.

- Тази точка къде е изместена в момента?

- Неясно къде витае. В момента здравеопазването се тресе, всеки критикува и атакува. Звучи като човек от публиката, който казва на тези от сцената какво не трябва, но не и какво точно да бъде направено.

- Какво предлага д-р Коруков за подобряване на здравеопазването? Вие, изпълнителните директори на болници, в момента, имате най-голямото право да заявите какво е нужно.

- Ние можем само да дадем съвет, защото съм убеден, че проблемът здравеопазване е проблем не само на управляващите. Това е национален проблем и ще бъде решен, символично казано, на кръглата маса между политическите сили. А те трябва да постигнат някакво съгласие до определено ниво. Оттам нататък, в зависимост от своята политическа ориентация – ляво, дясно, център, може да има варианти. За националната стратегия обаче трябва да има единодушие. Детайлите ще решат експертите в здравеопазването и ние, лекарите в болниците и в доболничната помощ.

- Напоследък всички говорят за клинично свързаните групи, които ще заменят клиничните пътеки, като за спасителен пояс. Ще спасят ли те действително болничната помощ?

- Частното не би могло да реши част от общото. Диагностично свързаните групи са система за отчитане и финансиране на здравеопазването. Ние се подхлъзнахме в плоскостта да противопоставяме клинични пътеки на диагностично-свързани групи. Който разбира и който не разбира, дава съвети. Впрочем едно проучване показва, че 98% от нашето население отрича едните и одобрява другите. Аз се учудих откъде хората познават толкова добре проблема, че да се изказват така компетентно. Аз вече шест години съм директор на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, едва от две години се запознах по-подробно и се осмелявам да изказвам някакво мнение. След като с диагностично-свързаните групи работи цяла Западна Европа, целия цивилизован свят, очевидно е, че няма защо да се правим на по-умни от тях, а да ги въведем и у нас. Въпросът е кога, тъй като е необходима много добра подготовка за тях.

- Какво ще спечели от въвеждането им пациентът?

- Очаква се те да са от голяма полза не само за лекарите, но и за пациентите, тъй като по тях ще има финансиране не само за лечение на основното заболяване на болния в лечебното заведение, но и на съпътстващите заболявания. На практика диагностично-свързаните групи са инструмент, позволяващ да използваме по-рационално финансовите ресурси. Трябва да си дадем сметка обаче и за други неща. Френски колеги вече ни предупредиха, че за тях трябва да се налеят доста пари в тази система. Затова преди да ги въведем, трябва да преценим имаме ли достатъчна финансова обезпеченост за тях. Засега ние работим с клинични пътеки. Това е по-скоро система, алгоритъм за действие. Сериозен проблем при нея е, че когато човек е приет в болница, здравната каса плаща само за лечението на основното заболяване, но не и на съпътстващите. Например ако имаме пациент, който се нуждае от коремна операция, се плаща само за операцията. Ако обаче той е хипертоник или диабетик, се налага да лекуваме и тези негови съпътстващи заболявания, да се съобразяваме с тях, но финансиране няма. Същевременно ние, лекарите, не можем да оставим болния, лекуваме го, както изисква състоянието му. Разходите остават за сметка на лечебното заведение. Затова е необходима много добра подготовка преди въвеждането на диагностично-свързаните групи. Всяка една промяна в здравеопазването като цяло е много чувствителна. Затова дискусията трябва да се направи с повече разум и по-малко емоции.

- Много лекари напускат страната, имате ли достатъчно специалисти в Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”?

- Нашата болница си върна и старата абревиатура ИСУЛ – Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Тук са създадени много катедри, сред които тези по анестезиология и неврохирургия. Катедрата на проф. Генчо Начев по сърдечна хирургия също е създадена тук. „Царица Йоанна – ИСУЛ” е люлката на високоспециализираните кадри. Стигнахме обаче дотам, че и ние вече изпитваме остър недостиг на лекари в някои специалности. Това от своя страна възпрепятства цялостната дейност. В страната нямаме достатъчно анестезиолози, това вече започва да се чувства и в болница с добър имидж, каквато е нашата. Ако не се вземат мерки, след четири години проблемът ще стане още по-остър. Трябва да се знае, че за изграждането на един специалист са нужни около десет години. Много малко са патоанатоми, те са 82 в страната. Същевременно болниците са 450. Работата на тези хора е от изключително значение. Ако хирургът извади тумор и не е наясно дали е доброкачествен или злокачествен, трябва да изпрати проби за незабавни хистологични изследвания в рамките на 10 минути. Като се има предвид дефицитът на патоанатомите, пределно ясно е, че такива експресни изследвания са трудно осъществими. Нямаме още достатъчно вирусолози, микробиолози.

- Защо има отлив от тези специалности?

- Изглежда младите хора не ги приемат като престижни. Лекарите от тези специалности са като бойци на тихия фронт, без тях не може, но остават някак по-незабележими. Съвсем различно звучи хирург, акушер-гинеколог, сред тях има известни, търсени личности, хората ги познават, по-добре платени са от останалите. Работата в медицината е екипна. Аз неведнъж съм отправял забележки на колегите хирурзи да не забравят, че колкото и да са велики, без анестезиолога не могат.

- Какво може да се направи, за да се преодолее дефицитът?

- Вече сме изпуснали срока, сега предстои да берем горчивите плодове. Може би е късно да поправим грешката. Може обаче още отсега да се заложат някакви преференции за младите хора, които решат да изберат тези специалности, за да може недостигът да бъде преодолян след десетина години. Не бива да забравяме, че движението на лекари е интензивно от изток на Ззапад – германските, френските лекари пътуват към САЩ, а нашите запълват местата им.

На въпроса ”Доколко сте доволни от реформите в здравния сектор и как те се отразяват на вашата работа като лекар?” над 87,2% от анкетираните специалисти са отговорили, че не са доволни. Това недоволство варира от гняв до апатия – 52,2% са направо възмутени и разгневени от случващото се, 27,2% са се определили като недоволни, но с нюанс на примирение със ситуацията, а 7,8% споделят, че отчасти са недоволни. Само 5% от общия брой анкетирани лекари са казали, че са доволни. Любопитен е обаче фактът, че нито един от анкетираните не е избрал опцията “много доволен”, а 7,8% от анкетираните нямат мнение.

И лекарите, работещи в държавния сектор, и тези в частния изразяват своето недоволство от реформите в здравеопазването, като разликата в процентите е минимална - 95% в държавните болници и 85% в частните практики. Почти половината, или 47% от всички анкетирани лекари, отговарят, че биха променили работното си място. От тях 78,6% обмислят да заминат в чужбина, а значително по-малък процент (16,5%) искат да се прехвърлят от държавния в частния сектор. Около 5% от анкетираните лекари дори обмислят възможността да променят професията си.

Около 5000 лекари от общо 35 000 обмислят да заминат в чужбина и биха го направили при първа възможност. Характерният профил на лекаря, който желае да замине в чужбина, е мъж или жена на възраст между 36 и 45 г., със завършена специализация, трудов стаж от поне 10-15 години, практикуващ в държавна болница, недоволен от ниската заплата, липсата на ясно определени работни правила и без авторитет в обществото.

На въпроса “Бихте ли препоръчали вашата професия на по-младите си колеги?’’ 44% са дали отрицателен отговор и са избрали съответните опции на скалата. Тревожно висок процент от анкетираните доктори – 29%, заявяват, че въобще не биха препоръчали професията лекар.

Направеното проучване очертава 5 основни проблема, които определят причините за недоволството от работата на лекарите в България:

- ниските заплати и начина на финансиране от страна на НЗОК;

- многото и сложни административни процедури;

- неясните и частичните реформи, липсата на визия за развитие на здравната система;

- отношението на обществото и медиите към лекарите;