16 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница5/9
Дата23.07.2016
Размер1.3 Mb.
#2555
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Тук забравят за морето
Най-атрактивният пакет в Арбанаси "По стъпките на дедите" тепърва може да се доразработи, смятат местните хотелиери. Повечето от къщите, които посрещат туристи, са заредили домашната библиотека с учебници по история, справочници, енциклопедии и друга литература, която може да послужи на гостите да научат повече за корените на своя род. Някои от тях търсят контакти с преподавателите във Великотърновския университет, защото това, което намират в библиотеката, е недостатъчно. Пакетът според хотелиерите може да се разработи и да се разшири във формат "По стъпките на българските царе" и туристите да обикалят не само манастирите, но и местата, свързани със съхранение на българщината. Освен в Търново гостите могат да пътуват до Плиска и Преслав, за да се запознаят по-широко с българската история. Повечето от туристите, които идват с такава цел, въобще не питали за морските ни курорти, а се интересували от историята и бита на българина.


15.11.2009 г., с. 18-19
Заедно с Ванга са пели "Слушай как шумат буките" на сватба през 1985 година
Войводата спечелил 1000 марки за 4 минути
Култовите му песни "Далавера, далавера" и "Петричките милионери" подлудявали клиентите на ресторант "Мираж" , чийто собственик е Васил Илиев
Мелодия. Така наричали внука си в продължение на няколко месеца баба Божия и дядо Стоян. На двамата им трябвало доста време, за да налучкат точното име на бебето. Кълчили дълго езиците си, за да уцелят думата - Володя. Така кръстникът нарекъл новороденото мъжко отроче на Варвара и Георги. Той решил, че юнакът трябва да носи умалителното име на Владимир Илич Ленин. "Дядо и баба в началото не могли да го произнесат правилно. И за тях съм бил Мелодия. Но грешката е вярна, няма нищо случайно в това. Музиката е в душата ми, носи ми радост и благодат, спокойствие и вътрешен мир. Това е най-великата терапия", твърди певецът Володя Стоянов-Войводата. Категоричен е, че призванието на един творец е да може да дава. Не да взема до безкрай, а да дава. Не да трупа само за себе си, а да помага и да е полезен на другите...

Връзката му с песента е откак се помни. Едва 3-годишен припявал заедно с близките си в къщата в петричкия квартал "Дълбошница". Все още в махалата не бил прокаран ток. Вечер газената лампа мъждукала в стаята, а помещението се огласяло от пеенето на домакините. "Спомням си зимата, на масата се слагаха греяна ракия, туршия и мръвки от прасето. И започваха едни дълги и хубави песни. Имаше някаква мистика в това. Дори съжалявах, когато през 1968 година електрифицираха квартала. Появи се телевизията и тя развали магията, отне дори част от човещината", разказва 48-годишният петричанин. Някога човек можел спокойно да си излее и радостта, и мъката в песен. Сега се живее забързано и задъхано, обществото е с опънати нерви, валят наляво и надясно заплахи и закани за саморазправа. Сякаш хората са захранени на нож, както се казва в Пиринския край. Всеки творец няма как да не е наранен от тази действителност. "Затова помагам на хората с моите македонски песни, които разказват за войводи, за любов, за красота, за болка, за мъжество. След толкова години на сцената прозрях, че написаното в Библията - словото бе първо, касае песента. Това е нещото, което и чужди цивилизации, ако ни открият след милион години, ще харесат най-много", убеден е Володя. Като дете рисувал с удоволствие. И досега пази картини, на които личат музиканти с тъпан и кларинет, засвирили пред стара възрожденска къща. Да рисуваш, е да виждаш това, което другите не могат. Непросветените са милиони, просветените са хиляди, но посветените в голямата истина са единици на тази земя, избива го на философия събеседникът ни.



Връща се назад в годините. През 1974 година пристига в София да учи в Текстилния техникум "Начо Иванов". Бил на квартира и водел спартански живот. Сам си готвел, перял, чистел. Следващата година се прибрал в Петрич по време на ваканцията. И тук пак се намесила баба му Божия. След като го прекръстила като бебе на Мелодия, сега пък му издействала чисто нова китара. Не спряла да повтаря на баща му да купи музикалния инструмент. Той се опитал да се измъкне с оправданието, че Володя още не може да свири. "Ке се научи и ке весели вред (б.а. - всички) хората", отсякла възрастната жена. Георги нямало накъде да мърда. Той бил обикновен, земен човек. Взел заплатата си и тръгнал със сина си към магазина. "Баща ми имаше принцип: Колкото по-скъпо, толкова по-истинско. Каза, че ще купим най-скъпата китара. Взехме една голяма крушовидна "Кремона" на цена от 70 лева, а в ЦУМ в София имаше и за 28-30 лева китари. Щом излязохме с покупката, срещнах мой приятел. Той ми написа на лист три гами и ми нарисува грифа", разказва Володя. Разбира се, по цял ден той започнал да дрънка на инструмента. С китарата лягал, с нея ставал. Репетирал в градината. Постилал върху земята черги и дърпал струните на природа и на воля. За 3-4 години усвоил занаята и имал репертоар от 100-120 песни. Завършил техникума, специалност моделиер на облекла. Рисувал модели на дрехи, няколко детски облекла в петричката фабрика "Биляна" произвели по негови идеи. Но въобще нямал дилема с какво ще се занимава. "Музиката удовлетворява напълно потребностите ми като човешко същество. През 1979 година влязох в казармата - в поделението в Драгоман към Гранични войски. Имаше прослушване на музиканти. От 700 души комисията избра четирима, сред които и мен - като певец и на ритъм китара", споделя Войводата. През 1980 година печели първо място с 3 авторски песни музикално съревнование в Гранични войски. След казармата се връща в Петрич и става фронтмен на рок банда, създава и група за сватби и кръщенета. Схемата е перфектна - финансовите постъпления са от веселите ритуали, а с рока се печелят престижни награди на различни фестивали. Почти няма веселба в Петричкия край, на която да не пее Володя. Обикаляли села и паланки в целия регион. Катерили се високо в планините Огражден и Беласица. Често се налагало да товарят тонколоните в кошове за тютюн и с мулета да ги придвижат до трудно достъпните населени места. "Пял съм дори върху ремарке на трактор. Започнал съм от А и Б, затова успях. Спомените ми за пеенето по селата ми носи много умиление. Срещата на музиката с обикновения, отрудения човек е магия", твърди той. Веднъж един овчар, облякъл най-новите си премени, започнал да наднича в тонколоната. Няколко минути се взирал, преди Володя да го попита: "Чиче, какво гледаш?". "Да видя кой пее вътре", отговорил спокойно човекът. "Обясних му как звукът от микрофона отива в колоната. А той ме помоли да остана да им пея в селото, всеки ден щели да ми колят по едно агне", казва Войводата. Точно след демократичните промени у нас заминал да пее в бивша Югославия с група "Сандански". Там научил много нови песни. С първите спечелени 10 000 германски марки, толкова струвал един апартамент в България, без да се колебае, заминал за Мюнхен. Купил си първата собствена уредба - 2 тонколони и 1 миксер, марка "Бел". Било голяма радост за него, защото знаел, че по този начин си гарантира независимост. У нас в началото на 90-те години на миналия век са размирното време на прехода. Петричките милионери, силовите групировки. "Бях забелязан от Жоро Илиев, Бог да го прости. Пеех в Сандански. Един ден дойдоха два мерцедеса и заминах за София. Започнах в "Мираж" на Васил Илиев, Бог да го прости и него. Накараха ме да изпея "Два гълъба, двама сина", "Чаша вино". Впечатлиха се, че аз съм ги писал. Към онзи момент вече имах паспортни песни", твърди певецът. Не могъл да подмине модерната социална тематика на времето. Изпял песни като "Далавера, далавера", "Петричките милионери", успял да пипне струната и да предизвика интерес към себе си. "Пял съм много пъти на така наречените мутри. Никога не съм изпитвал страх. До сутринта съм бил в заведението с микрофон в ръка. Видят ли страх в очите ти, губиш уважението им. Никога не съм страдал от липса на фенове", категоричен е Володя Стоянов. През 1997 година събира в албум всички песни за войводи и комити, сред тях има и доста авторски творби. После идва ред на песни с любовна тематика. "Професионализмът е в това да създадеш нещо твое, нещо различно. Имам зад гърба си цели 12 албума.

Отдавна не участва в класации, не вижда смисъл в подобни инициативи. Вече е печелил първо място на "Пирин фолк" в Сандански през 2001 година. "Човек се доказва веднъж. Не искам нищо да се повтаря. Признавам, че се разплаках, когато в южния град получих признанието на публиката и журито. Обичам да пея много на емигранти. Сестра ми Бойка вече 3 години е в Чикаго. Тези хора са наши сънародници, на които родината липсва. С моите песни им помагам да почувстват родната си страна", казва Володя. Десетки концерти има в САЩ и Канада. В Отава пял до 5 часа сутринта. "Пея "Два гълъба, двама сина", а край мен хората клекнали и плачат с глас. Често съм плакал и аз, защото съм един от тях. Тези неща не могат да се опишат. Край езерото Мичиган се носи "Охридското езеро" и се вие тежко македонско хоро", споделя певецът. Уверява, че никога не е треперил за пари, колко ще изкара от даден концерт, колко ще му дадат слушателите. При показване на долари той не трепва. Други изпълнители са търсили на емигрантите ни допълнително пари, за да им пеят час повече. Володя кара до сутринта и не се пазари никога. Много колеги се чудели как издържа да пее по 6-7 часа. Тайната? "Като дете пиех направо от бакъра току-що издоеното мляко от кравата. Закърмен съм от бакъра, от гюма", издава Стоянов.



Прибирал е 1000 германски марки за 4 минути пеене. Но тръпката не е в банкнотата, а в това да уцелиш слушателите с песента си в сърцето, да им доставиш наслада. Те сами ще ти дадат, колкото преценят. Та нали съм отишъл в САЩ заради нашите сънародници, а не за няколко долара повече! Съдбата отрежда какво ще вземеш от живота и нито цент, нито йота над това, каквото и да правиш. Един успял човек в даден момент трябва да започне да връща на обществото. Не трябва до края на дните си да работи само за себе си. Певецът от 2-3 години дава открити уроци на ученици от първи до четвърти клас в Монтана. Слушат го със затаен дъх. Не чуват дори звънеца, който бие за край на часа. "Обяснявам им как се ражда една песен. Уча ги, че всичко трябва да става и става с любов. Че омразата няма място в обществото, защото не ражда нищо добро", казва Войводата. Наскоро пял на погребението на свой приятел, от когото се учил на пеене. Семейството на Андон Бичаков, един от последните петрички трубадури, обяснило, че последното му желание било Володя да изпее песента "Чаша вино" на погребението му. Взел китарата и запял, колкото и да му било трудно. Защото животът продължава и след Тони, и след Володя. Щафетата се предава. "Песента вечно ще е жива! Човек няма от какво да се плаши, когато създава и твори. Материалното е без значение. Вече дори нямам собствен автомобил. Ползвам колата на сестра ми, която ми служи да ме закара от точка А до точка Б. Аз пък ще служа докрай на хората с песните си", изповядва творецът.
Радвам се, че успях да запазя човещината си. Захлебен съм с нея, тя ми помага в трудни моменти. Човещината те кара да мислиш. Избяга ли тя, ставаш част от това зомбирано и безчувствено общество, само и само да оцелееш", смята Войводата. Не понася нещата извън човещината - насилие, агресия, убийства. "Аз запазих човещината, защото знам, че това е най-сигурният щит, частица от Христовата вяра.
Леля Ванга казваше: "Обичайте се, не се мразете". Обичай и ще победиш - това е моят девиз", разкрива певецът. С петричката пророчица е сядал на една маса. Заедно са изкарали песента "Слушай как шумат буките" на сватба през 1985 година. "Имаше невероятно чувство за хумор и бе повече мъжкар от мъжете леля Ванга, Бог да я прости. Написах песен и за нея. Държеше се непринудено, та ако ще и папата да е пред нея. Интересно ми бе да я слушам как говори, как се отнася към околните, притежаваше страхотна памет", спомня си Войводата.


15.11.2009 г., с. 18
Гради Духовен център на песента
Володя Стоянов е започнал да строи Духовен център на песента и човещината в родния си град Петрич. За целта ще вдигне възрожденска къща с размери 12 на 10 метра. Ще е с три чардака и с вътрешна стълба. "Ще бъде нещо като войводски център. Младите хора да идват и да чуят песните, написани за героите ни. Ще има и библиотека, събрал съм над 3000 тома. Сам ще го изградя. Заделям пари от песни, от концерти", твърди той. Пял е на много благотворителни концерти в България, в САЩ и в Канада. Правил е дарения за децата, за църквите. Не е забравил и собствените си 4 дъщери, на които е дал необходимото. Вече ги е оставил сами да се развиват. Благодарен е на съпругата си Евгения, че винаги го е разбирала и е била като орлица за семейството. Двамата се радват и на две прекрасни внучки - Евгения и Борислава. "Не бива само да се печели, а и да се дава. Не да гледаш само за семейството и близките си, а и за останалите", подчертава отново Володя.


15.11.2009 г., с. 18
Петричанинът е страстен рокаджия
Дълбоко в душата си съм рокаджия, смятам, че тази музика повлия най-много на световната общност. Рокът създаде гражданските общества, дотогава цели поколения се лутаха. Щастлив съм, че съм нещо като набор на тази музика, твърди Володя Стоянов. И досега в детската му стая се пази огромна картина на Дейвид Ковърдейл, както и рисунка на "Дийп Пърпъл". "Хората се учудват, че стаята на народен певец е изцяло рокаджийска. Рокът оформи моя мироглед", казва той. Помни наизуст цитат от солокитариста на "Лед Цепелин" Джими Пейдж, който казва: "Свалям шапка на всеки, който се занимава с това, за което е призван. Прави го с чувство и в същото време отказва да се продаде". "Свободата е да изпееш това, което искаш, и никой да не ти диктува. Не съм губил тази си свобода до ден днешен", уверява Войводата.

/Плюс минус

16.11.2009 г., с. II
Наемаш офис - хамалите без пари
Фирмите зарибяват наемателите с атрактивни бонуси
Безплатно преместване на мебелите за всеки, който наеме нов офис. Това е последният хит за привличане на клиенти от страна на собствениците на офис сгради. Заради насищането на пазара и кризата инвеститорите са принудени да прибягват до трикове, за да запълнят площите си. Това твърдят експертите от имотния бранш. Наемателите могат да се договорят изгодно, казва Таня Косева-Бошова, изп. директор на най-големия офис комплекс у нас - Европейски Търговски Център. Цените са значително по-ниски спрямо преди година-две. В момента един кв. м. офис площ в широкия център и по големите булеварди на София се предлага за 13-14 евро на месец, докато преди цената бе 16-17 евро за квадрат, обяснява бизнес дамата.

Наемните нива за офиси клас В и С са съответно 9 и 4,5 евро/кв.м. Само година по-рано за същите офиси собствениците са искали съответно 14 и 8 евро за квадрат. Това твърдят от консултантската компания в областта на недвижимите имоти "Фортън". Заради многото оферти на пазара и свитите фирмени разходи близо 15% от луксозните офиси стоят празни.

Фирмите могат да се възползват и от предложения за безплатно преместване или довършителни работи като поставяне на окачени тавани, подове или вътрешно преграждане на офисите в ЕТЦ. Някои собственици оферират бъдещи клиенти за дългосрочни договори с около 20% по-ниски цени за първите 1-2 години, коментират от "Колиърс Интернешънъл". "Стъпаловидният" наем постепенно нараства, докато достигне стабилните пазарни нива според качеството и локацията на сградата, обясняват от компанията.

Въпреки атрактивните оферти пазарът е пренаситен и инвеститорите отново може да не запълнят бизнес сградите си, твърдят експерти.



Дори да обявим, че предлагаме една година гратисен период в нашата офис сграда, това може да не е достатъчно да си осигурим наематели, обясни директорът на "Бенчмарк фонд имоти" Веселин Генчев.

Наталия Малчева
/Плюс минус

16.11.2009 г., с. III
Апартаментите с кабелна и охрана
Кабелна телевизия и СОТ като бонус предлагат собствениците на жилища, за да намерят наематели. Тези схеми, макар и все още рядкост, вече си пробиват път и в този сегмент на пазара. Заради все по-атрактивните оферти контрактите за наеми на апартаменти масово се предоговарят. Това обясни маркетинг мениджърът на "Адрес Недвижими Имоти" Калоян Богданов. При някои жилища цените при новите разговори със собственици падат до 44%. Наемите в столицата в районите с добра инфраструктура се движат средно между 4 и 5 евро на квадрат.
Търсенето в центъра се увеличава, като цените доближават тези, на които миналата година се отдаваха гарсониерите в кварталите - от 230 до 320 евро на месец, обяснява Богданов. Голям процент от тези жилища се използват за офиси от малки консултантски компании, за които преместването в бизнес сграда е свързано с много допълнителни разходи.
Наталия Малчева
/Плюс минус

16.11.2009 г., с. III
Наемите в София паднали с 28%
С 28% е паднала цената на жилищните наеми в София, твърди оперативният директор на "Бългериан Пропъртис" Полина Стойкова. През октомври 2009 г. средната цена според реално сключените сделки за отдаване под наем на дом е 480 евро на месец. Само преди година клиентите е трябвало да броят средно по 670 евро месечно. Предложенията за отдаване на жилища под 300 евро вече са по-скоро правило, а не изключение, става ясно от анализа на компанията.
Причината за спада е кризата на имотния пазар, която прави купените като инвестиция жилища непродаваеми. Затова собствениците им са склонни да ги дават за по-малко пари на месец, но да имат някакъв доход от имота си.


16.11.2009 г., с. 11
200 бона на ден глоба за “Тракия”
Строителят на аутобана ще отнася солени неустойки за забавяне
Близо 200 хил. евро на ден глоба може да плаща строителят на "Тракия". Солените неустойки са предвидени в контракта, който ще подпише фирмата изпълнител на проекта за отсечката Стара Загора-Нова Загора. Санкциите са част от договора, публикуван на сайта на пътната агенция. При забавяне на изграждането фирмата ще дължи по 0,2% от цената на поръчката на ден. Прогнозната стойност на поръчката според експертите е 96 млн. евро. Така глобата за ден може да удари 192 хил. евро. Максималната стойност на неустойката е до 25% от целия проект. Така ако изостава постоянно с графика, изпълнителят може да дължи на държавата до 24 млн. евро. Ако работите бъдат наваксани и магистралата бъде завършена в срок, парите ще бъдат върнати на изпълнителя, пише още в договора. При лошо или непълно изпълнение на строителството глобата също е до една четвърт от цената на сделката. Неустойка се дължи и за цялостното закъснение на проекта, като парите са допълнителни към глобите от забавянето на отделните етапи. За всички други задължения, които избраната фирма не изпълни в срок, тя ще бъде санкционирана с 2000 лв. на ден, като максималната глоба е 60 000 лв. При лошо изпълнение на дейности извън строителните санкцията е в размер до 10 000 лв. Фирмата ще дължи пари на държавата и при неизпълнение на задължение по договора - до 10% от стойността му. Ако не може да бъде определена точно, санкцията ще е 0,5% от цената на поръчката.

Наталия Малчева




16.11.2009 г., с. 11
До три дни поправят дупките
Изпълнителят на пътя от Стара до Нова Загора от магистрала "Тракия" ще трябва да поеме ангажимент за отстраняване на бъдещи дефекти само 3 дни след като бъде уведомен за проблема. Това е записано в бъдещия контракт за отсечката. Ако компанията откаже да отстрани нередностите, открити по време на гаранционния срок, държавата може да удържи нужната сума за поправянето на дефекта от финансовата гаранция. Тя е в размер на 5% от стойността на поръчката и се удържа за срок от 5 години след пускането на аутобана. Ако дефектът е на по-голяма стойност, държавата може да предяви финансовите си претенции по съдебен ред. Договорът може да се промени при форсмажорни обстоятелства или ако се намали цената на поръчката, е записано в документацията. Работата по "Тракия" трябва да започне до 3 месеца след подписването на договора. Очаква се това да стане напролет.

Наталия Малчева


16.11.2009 г., с. 11
Документи за милиони изчезнали от пътния фонд
В пътния фонд липсвали документи от договори за милиони евро, сключвани по програмите ФАР и ИСПА. Това показва докладът на КPMG за работата на ведомството до 31 мрат 2008 г. Секретният преди одит бе публикуван вчера на сайта на финансовото министерство. В пътната агенция нарочно или небрежно са загубили договори, анекси към тях, документация за проектиране и сертификати за междинни плащания, твърди компанията. В някои случаи под контрактите липсват подписите на една от двете страни по него. Извършвани са нерегламентирани и непроверени плащания, включително и след крайния срок на контрактите. Сред най-сериозните проблеми на фонда са липсата на достатъчно кадърни служители и фактът, че ведомството не може да се справи ефективно в критични ситуации. Липсват и писмено разписани процедури по програма ФАР, както изисква Брюксел. Сред нарушенията е отбелязана и липсата на комуникация между служителите в строителното министерство и пътното ведомство, което води до колективна безотговорност, е отбелязано в одита. Архивът на фонда е непълен. В доклада са отбелязани и още редица по-дребни нарушения.


16.11.2009 г., с. 17
Нощният бар събирал най-прочутите бохеми през 80-те години
Камили возят първите гости на “Астория”
Хотелът легенда на Златните бе продаден навръх 10 ноември
Eдна от емблемите на Златни пясъци бе продадена на търг заради борчове. По ирония на съдбата сделката за хотел "Астория" стана навръх 10 ноември, точно 20 г. след падането на Тодор Живков. Наддаването за легендата предизвика повече сантименти и спомени, отколкото интерес към цената. Все пак по времето на соца комплексът се смяташе за черешката на тортата в курорта.

Досега "Астория" бе собственост на "Капси Турс" ООД на братята Красимир и Стефан Джанкови. Имотът беше обявен за продажба заради ипотечен дълг от 2,45 млн. евро към Първа инвестиционна банка. Началната тръжна цена бе определена на 3 019 350 милиона лева, а стъпката за наддаване - 301 925 лева. Седем оферти отвори на 10 ноември частният съдия-изпълнител Станимира Данова, която настоя представителите на медиите да напуснат залата. Цената на легендата стигна в наддаването над 5,6 млн. лева. Новият собственик обаче не пожела да се представи пред медиите.

"Астория Палас" е на пъпа на елитния курорт на първа линия на плажа и е в непосредствена близост до морето. Общата му застроена площ по документи е 2156 кв. м, а по скица - 2009 кв. м заедно с правото на строеж върху мястото, където е вдигната сградата. Един от първите хотели в Златни пясъци е построен през 1962 г. Тогава генерален директор на "Балкантурист" е бил Илия Несторов. Навремето на това място е имало дървена къща на собственик от село Кичево. Преди там се е намирал първият участък за охрана - през далечната 1957 г., разказват в юбилейната си книга за 50 години Златни пясъци, авторите и доайените в курортното дело Борис Калинков и Петър Дойчев. Те проследяват историята на хотелския сектор и посрещането на първите чешки туристи. Летовници се разхождали с камили по това време пред "Астория". Екзотичните двугърби вече са само в спомените на ветераните от туристическия бранш. Те припомнят, че в хотела навремето е отсядал и скандалният английски милионер

Джон Блум.

Той пристигал тук със собствен кораб и наемал с жена си апартамент. По времето на соца Блум получил монополни права да води туристите от Острова, като обещавал над 100 хиляди поданици на короната годишно у нас. Тогава срещу българското правителство и комитета по туризъм скочили всички английски туроператори.

"Астория" се слави най-вече с култовия си нощен бар, единствен по цялото Черноморие през 70-те и 80-те години. Държавата е инвестирала стотици хиляди, за да лъсне вариетето по италиански лиценз. Това била единствената дискотека със светещ под и лъскави въртящи се кълба, както и още куп за времето си интересни атракции. Входът бил 10 лева, а тузари и баровци запазили седмици по-рано места за скъпарската дискотека.

От бранша тези дни се чуха различни противоречиви мнения за сделката с "Астория". Според някои това е хотел с малък капацитет от 160 места, само три звезди, без басейн, стар и амортизиран. Цената е прекалено висока, категорични са познавачи. Според други за 5,6 милиона лева не може някой да си мисли, че може да купи хотел в центъра на Златните. Всички обаче се питат как може собственик на комплекс на първа линия да не е в състояние да си обслужва борчовете

В бранша припомнят станалите известни скандални разкрития от бялата книга за управлението на СДС. През времето на правителството на Костов братята Джанкови са се сдобили с "Астория" и съседния "Морска звезда" (сега "Астория бийч") за общо 3,566 млн. долара. През1999 г. във "Капси тур" ООД държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" налива близо 1,6 млн. лева, а следващата година - над 3 млн. лв. с договор за 10 години профилактика и рехабилитация на работещите. В същото време пилотите, които отсядали в двата хотела, плащали рекордните 92 долара за една нощувка при средна цена на хотелите тогава - 30 долара на нощ.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница