16 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Собственици сме на стогодишна стара къща в центъра на София. Една от онези пожълтели старици на гредоред и пруски свод, които с всяка година си отиват една по една и на тяхно място като гъби никнат нови сгради. И жилищата ни, уви, като нас, не са вечни.

И понеже знаем реалното състояние на имота си, преди няколко години потърсихме информация в ДАГ за това какво предвижда градоустройственият план на София за парцела със старата ни къща. Отговориха ни, че от няколко месеца има нова разработка за централната градска част и в нея е предвидено тя да бъде съборена и на нейно място да бъде построена от калкан до калкан нова жилищна сграда.

Това хем ни зарадва, хем ни обезпокои. Защо ли? Защото собствениците на единия от двата калкана са си отворили на него... прозорци, които при предстоящия строеж ще трябва да бъдат затворени.

Водени от неприятни предчувствия за неизбежен предстоящ конфликт с комшиите, но и от необходимостта да решим проблема с вече изживялата своето време наша стара къща, ние подадохме нужните документи за издаване на заповед за застрояване според плана. И тогава започна типичен български междусъседски сблъсък на интереси, който никой не знае кога ще свърши. Но през последните четири години всички вече пожертвахме толкова много усилия, време и нерви, че човек се пита: защо плащаме такава висока цена за всяко нещо у нас и защо всичко става - ако въобще стане - толкова бавно, сякаш ще живеем вечно?

Но нека разкажем накратко историята подред. След като подадохме искането си в ДАГ за разрешение за застрояване и то бе удовлетворено от главния архитект на София със заповед, комшиите обжалваха тази заповед и преписката отиде в съда. Дотук добре. С различни напълно законни процедурни хватки обаче жалбоподателите успяха без проблем в началото на делото да “спечелят” две години, а след това... продължиха в същия дух още две години, настоявайки за нови и нови технически експертизи, явяване на “свидетели”, представяне на “доказателства” и т. н. За съжаление нищо ново, просто класика в жанра, както ни успокояваха не един и двама адвокати и сведущи приятели.

Преди месец обаче, явно всичко дотук им се стори недостатъчно и те решиха да вдигнат малко медийна пушилка и да окажат “обществен натиск” преди поредното съдебно заседание, като включат в спора БНТ с предаването “Частен случай” на Владо Береану. Естествено, той веднага застана на страната на “ощетените” собственици на апартаменти с прозорци на комшийския калкан, защото ако този калкан се застрои и прозорците се затворят, както предвижда заповедта на главния архитект, цената на тези апартаменти щяла да падне.

Ами ако всеки вземе да си отвори прозорци на калкана на кооперацията си, при исторически наложилото се свързано застрояване на стара София, ще можем спокойно да преминаваме през тези отвори в калканните зидове и да си ходим на гости без изрични покани. Нашите комшии обаче не искат това, а точно обратното - да използват калкана “едностранно”, само за своя вечна полза, като само те имат прозорци на него заради южното изложение, а ние да не строим нищо в парцела си, за да им осигурим повече слънце.

Факт е, че според всички градоустройствени планове на центъра на София - от 1936 г., от 1939 г., от 1942 г., от 1955 г., в това число и в най-новата разработка от 2006 г. - застрояването на въпросната комшийска кооперация с нашия парцел е предвидено да бъде от калкан до калкан. Това не означава ли, че отворените от съседите калканни прозорци могат да бъдат единствено временни до наложеното свързано застрояване?

Прозорци на калкан могат да се отварят само временно - така повелява законът през всички тези години, та до ден-днешен. Останалото е “частен случай”, който се опитва да бъде извън правото или по-точно въпреки него. Но нали законът в една правова държава е еднакъв и задължителен за всички?

“Във времена на световна криза България остава добро място за германските инвестиции. Трябват само по-ефективни и улеснени процедури за обществени поръчки”, заяви посланикът на Германия у нас н. пр. Матиас Хьопфнер, който е патрон на проявата.

Заради натоварена програма премиерът Бойко Борисов не присъства, но изпрати мощен икономически екип на кабинета. Мегаминистърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пристигна с приятелката си Любов. Строителният министър Росен Плевнелиев обяви, че ще работи за разрастването на семейството на германско-българските предприятия. В словото си Плевнелиев демонстрира отличен немски език (б. р. - доскоро той ръководеше делата на германската компания “Линднер” у нас).

Сред най-елегантните дами бяха екоминистърката Нона Караджова и бившата вицепремиерка Меглена Плугчиева. Медийното войнство беше представено от Аксел Шиндлер, главен управител на “Вестникарска група България” - издател на “Труд” и “24 часа”.

Шефът на германско-българската камара Митко Василев апелира към гостите да не се страхуват от новите идеи и предизвикателства. “Оптимист е този, който вижда шансове в трудностите. А песимистът вижда трудности в шансовете”, каза Василев. Кулминацията на вечерта бе връчването на два чека по 7000 лв. - за дома за сираци “Св. Николай” в Нови хан и за детския център за социална рехабилитация и интеграция в с. Дълбок дол.

Преди това гостите участваха в благотворителен търг и томбола. Меглена Плугчиева спечели екскурзия до Будапеща и три нощувки в х-л “Кемпински”. А бившият председател на парламента Борислав Великов си тръгна с картина на Светлин Русев.

Най-ниската предложена цена е водещият критерий за избор на строител на магистрала "Тракия". Това става ясно от публикуваните тръжни условия за 31-километровата отсечка от Стара Загора до Нова Загора в регистъра на Агенцията за обществените поръчки.

Крайният срок за получаване на документацията (на цена от 120 лв.) за участие в търга е 31 декември. Подаването на офертите приключва в 17 часа на 11 януари 2010 г. Предложенията ще бъдат отворени в 12.30 часа на 12 януари. Максималният срок за оценка на офертите е четири месеца.

Отсечката трябва да бъде изградена за 25 месеца от датата на сключването на договора.

Кандидатите трябва да имат достъп до собствени финансови ресурси или кредитна линия за не по-малко от 20 млн. лв., а приходите им от строителство на пътища за последните 3 години да надвишават 200 млн. лв., е посочено в условията. Фирмите трябва да са построили минимум 35 км магистрали и пътища първи и втори клас през последните 5 години. Те трябва да докажат и собствен екип от специалисти.

За да не се допусне случаят с магистрала "Люлин", която се забави заради осигуряване на визи за турските работници, ако договора за "Тракия спечелят фирми извън ЕС, до подписването му те трябва да са извадили всички разрешителни от българските институции.

Гаранцията за участие в обществената поръчка е 1 млн. лв. Гаранцията за изпълнение на договора е 5% от общата цена, предложена от кандидата.

Тръжната документация е съобразена с исканията ни, коментира пред "Дневник" Румен Йовчев, председател на Браншова камара "Пътища" и изпълнителен директор на "Мостстрой". Той посочи, че първоначално е било предвидено изискване за 50 км построени магистрали и пътища през последните 5 години, но по настояване на бизнеса са заложени 35 км, съобразени с реалностите в страната. Йовчев похвали зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, който по "много умен начин" е защитил интереса на държавата с условието да се представи план-график в проценти за изпълнението на обекта. Това се прави за първи път в България.

Финансовият министър Симеон Дянков откри позитивни сигнали в спада на брутния вътрешен продукт - 5.8% за третото тримесечие (на годишна база), най-голям от началото на кризата в страната.

"Четвъртото тримесечие на тази година и първото на следващата ще са най-тежки, но вече виждаме положителни сигнали", коментира Дянков в петък. По думите му отчетения от Националния статистически институт спад не е толкова лош, колкото се е очаквало. Затова министърът смята, че свиването на българската икономика за цялата 2009 г. ще е по-малко от прогнозираните 6.3%, но не конкретизира.

Според Дянков светлината в тунела се дължи основно на борбата с контрабандата. "Производители, с които се срещам при пътуванията си из страната, отчитат ръст на поръчките, а причина за това е и прекъсването на контрабандата", каза той. Според него действията на агенция "Митници" са намалили вноса на нелегални стоки от Турция и Китай.

Данните на НСИ, изнесени в петък, почти съвпадат с прогнозите на икономисти, до които "Дневник" се допита миналата седмица. Средната им оценка бе за 5.5% спад за периода юли - септември.

Според Дянков антикризисният план на кабинета "Станишев" е бил грешен и заедно с провала в усвояването на еврофондовете е ускорил свиването на икономиката с между 1% и 1.5%. "Фискална експанзия по време на криза се прави с малки инфраструктурни проекти, които да дават бърз ефект или секторни политики, каквито видяхме в областта на автомобилостроенето. В България можеше да се предприеме саниране на болници, училища и детски градини, но вместо това се заложи на мащабни проекти и нищо не се постигна", коментира Дянков.

България е на пето място по спад на брутния продукт сред 18-те държави членки на ЕС, по данни на Евростат. Най-голям е сривът в Естония и Литва, следвани от Унгария и Румъния. Според Дянков резултатът ни е по-добър и от този на Словения, Дания и Ирландия, които още не са подали информация към европейската статистическа служба.

Предварителните данни на Евростат показват, че в сравнение с второто тримесечие, през третото еврозоната и Европейския съюз най-накрая са се върнали към растеж, отчитайки повишение съответно от 0.4% и 0.2%. Анализаторите обаче са скептични доколко той е устойчив на фона на еднократните монетарни и фискални стимули, все още свитото кредитиране и растящата безработица.

Според Тим Аш, главен анализатор за развиващи се пазари в Royal Bank of Scotland, задълбочаващата се рецесия в България подчертава несигурността в държави с фиксиран валутен курс. "За да могат да затворят все още големите дефицити по текущите си сметки, правителствата ще трябва агресивно да ограничат вътрешното потребление", допълва той, цитиран от "Блумбърг".

С развитието на кризата обаче платежният баланс на България се подобрява. Септември е третият пореден месец, в който текущата сметка приключва с излишък. Данните на БНБ показват, че той е в размер на 24.3 млн. евро при дефицит от 606 млн. евро за същия период на миналата година. За деветте месеца дефицитът по текущата сметка е в размер от 2.114 млрд. евро, което е с 62% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Енергийната и строителна компания "Енемона" ще се опита да привлече около 110 млн. лв. от българския капиталов пазар през следващите 6 години по начин, който никой друг не е изпробвал до момента. Компанията предлага на инвеститорите варанти, които дават право да се запишат акции от бъдещо увеличение на капитала на дружеството.

Проектът получи зелена светлина миналата седмица, след като Комисията за финансов надзор го одобри, като той вече е публикуван на интернет страницата на компанията и на сайта на регулатора.

"Подобно нещо се прави за пръв път в България", каза Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика". Проектът на дружеството ще е и своеобразен лакмус за инвеститорските настроения на българския капиталов пазар към деривативните инструменти, каквито по същество представляват варантите.

"Енемона" ще предложи на акционерите си малко под 6 млн. варанта, срещу които през всеки момент в рамките на следващите 6 години последните ще могат да си купят същия брой нови акции от бъдеща емисия на компанията (срещу един варант инвеститорите ще могат да запишат една нова акция).

Цената на един варант ще е 0.17 лв., като той ще може да бъде придобит срещу два броя права, предоставяни по силата на две акции от настоящия капитал, според поясненията в проспекта. Цената, която инвеститорите пък ще трябва да платят, за да придобият нови акции срещу притежаваните от тях варанти, ще е 18.50 лв. за брой.

Преобразуването на варантите в обикновени акции ще изисква специална процедура и действия от страна на инвеститорите, която наподобява тази за превръщането на конвертируеми облигации в капитал на едно дружество.

При тази цена на варантите в касата на "Енемона" ще влязат около 1 млн. лв., които ще бъдат използвани за оборотни средства. При успех на настоящата емисия и бъдещето увеличение на капитала чрез нови акции пък енергийната компания ще привлече около 110 млн. лв., които най-вероятно ще инвестира в планираните си крупни проекти в областта на енергетиката.

Отделно от варантите "Енемона" вече обяви, че ще се опита да набере 60 млн. лв. от фондовия пазар чрез издаване на близо 6 млн. привилегировани акции с гарантиран кумулативен дивидент от 10% годишно. Една част от очакваните постъпления се предвижда да отиде за "Ломски лигнити" - проект, включващ разработването на находище на въглища и изграждането на топлоелектрическа централа. Друга част ще е за проекта за оползотворяването на биомаса в Северозападна България, част от който е и ТЕЦ "Никопол", която трябва да бъде пусната през 2011 г. Придобиване на енергийни дружества и преструктуриране на дълговия портфейл са други две направления, за които компанията ще се нуждае от свежи пари.

Компанията обяви също, че ще прави фонд за инвестиции в енергийни дружества и проекти, който да привлича различни инвеститори. Сред изброените проекти бяха "Ломски лигнити", ТЕЦ "Никопол", "Енемона ютилитис", приватизацията на енергийни компании, както и АЕЦ "Белене".

- Същност на варантите - финансови инструменти, които дават възможност да се запише дадена акция по предварително определена цена (18.50 лв. за брой в случая). Те могат да се търгуват на борсата и също като акциите имат пазарна цена. Купувачът на варанти може да извлече изгода от тях при следната ситуация: ако цената на акциите на компанията на борсата през следващите години се повиши, той ще може да упражни правото си, като ги придобие на по-ниската договорена цена и ги продаде на по-високата пазарна (в този случай се казва, че варантите са "в парите"). В най-лошия случай купувачът ще загуби сумата, платена за срочните инструменти - 0.17 лв. за брой.

- Права по варантите: 1) право на една акция от бъдещо увеличение на капитала; 2) право на един глас в ежегодно свиквано събрание на притежателите на варанти

- Условия за упражняване: 1) решение с мнозинство на събранието на притежателите на варанти; 2) решение на съвета на директорите за увеличаване на капитала чрез нови акции; 3) подаване на заявка и заплащане на акциите

- Период на упражняване - 6 години


16.11.2009 г., с. 3
Областният на София разваля сделка за 2,4 млн. лв.
Фирма "Кага Бул" заменила 5 неизползваеми ателиета и 2 апартамента в "Манастирски ливади" за 2,5 дка на "Черни връх"
Иглика Горанова

Скандална заменка за 5 ателиета и два апартамента в „Манастирски ливади“ срещу терен от 2,5 дка на столичната ул. „Черни връх“ с четири броя сгради - бивши гаражи на МРРБ, е обект на юридическа експертиза от страна на областния управител на София Данаил Кирилов. „Решени сме да развалим сделката, която е станала в рамките на няколко дни в края на февруари. Държавата е заплатила за въпросните седем помещения по 1600 евро на квадрат, а голяма част от тях са неизползваеми“, каза пред „Класа“ Кирилов. Той съобщи, че в момента усилено се събират всички доказателства по сделката, която ще бъде атакувана в съда като изключително неизгодна.

Как се заменя кон за кокошка

Фирмата, която ще трябва да се явява в съда, се казва „Кага Бул“, регистрирана е на „Леге“ 10 и неин представител е Григор Цветков Иванов. Предмет на дейността на фирмата е инженерингова и инвестиционна дейност и се занимава с общо строителство и строителни съоръжения.

Забележително кратката история на сделката показва, че на 19.02.2009 г. фирмата се сдобива с пет ателиета и два апартамента в кв. „Манастирски ливади“ за 780 хил. евро, или 1,560 хил. лв. Държавата обаче оценява тези имоти за 2 270 500 лв. и спешно ги закупува на 27.02.2009 г. на тази цена. Парцелът на бул. „Черни връх“ до ресторант „Кошарите“ пък е оценен за 2 266 380 лв., или по 300 евро на квадрат. Така че София е трябвало да доплати на „Кага Бул“ 4119 лв., от които фирмата благородно се отказва в полза на областната управа. Под тази сделка стои подписът на тогавашния областен управител Тодор Модев. Това, което я прави скандална, е фактът, че няколко дни след нея влиза забраната за замяната на държавни имоти под натиск от Европейската комисия. От Брюксел са категорични, че подобни заменки създават условия за корупция заради липсата на конкуренция и публичност при тях.

„Огледах имотите, на които областната управа в София е станала собственик, и установих, че ателиетата в „Манастирски ливади“ са неизползваеми“, обясни пред „Класа“ Данаилов. Той отказа да коментира дали тази фирма има нещо общо с БСП заради адреса й, който е „Леге“ 10 – сградата, в която се намира Градският съвет на БСП. На телефоните, посочени в ДАКСИ, собствениците на фирмата не бяха открити за коментар.

Жилища със септични ями срещу апартаменти в центъра

Проверка на заменките и сделките в периода 2005 – 2009 г. е показала, че са извършени 280 такива. „Уведомил съм прокуратурата за всички тях“, каза още Кирилов. По негови изчисления вследствие на неизгодни заменки областната управа в София се е оказала „щастлив“ собственик на 23 жилища и 11 ателиета. Голяма част от тези апартаменти са в кв. „Витоша“, където няма канализация и инфраструктурата е изключително лоша. „Силно се надявам, че след съдебно решение ще се лишим от седем такива имота“, коментира Кирилов.

Проверката, която той е назначил, е показала тенденция служители на областта да купуват апартаменти в неатрактивни квартали и да ги заменят за огромни жилища в центъра на столицата с минимално доплащане. През 2009 г. замените от този вид са най-малко - четири на брой, заради забраната за замяна. Особено драстичен е случаят с бивша директорка в администрацията, която вече е освободена. Тя е закупила 87 кв. м жилище на ул. „Казбек,“ което е заменила за апартамент от 170 кв. м в кв. „Изток“ в края на миналата година. Доплатила е 4 хил. и 350 лв. Мястото в кв. „Изток“ е изключително атрактивно, защото там са дипломатическите блокове. В тях един куп бивши министри и политици придобиха собственост по тази схема по времето на двама предишни областни управители - Росен Владимиров и Тодор Модев.

През 2008 г. в кв. „Изток“ с такова жилище се сдобива Валентин Петров, бивш главен секретар на МВР по времето на Румен Петков. Въпреки забраната членове на политически кабинети да придобиват такива имоти той става собственик на жилище от 120 кв. м в кв. „Изток“. Сделката е станала в края на миналата година. В момента тече проверка в МВР как е разрешена продажбата.

В Топ 10 на абсурдните сделки влиза и замяната, която е направена от брата на бившия финансов министър Пламен Орешарски – Милети Орешарски. Бившият шеф на Софийския затвор е заменил апартамент в гр. Дупница за апартамент в столичния кв. „Лозенец“. Жилището в престижния софийски квартал е оценено на 101 300 лв., а това в Дупница - на 69,500 лв. Милети Орешарски е доплатил 31 800 лв. В момента областната управа в София се чуди какво да прави с имота си в Дупница.

Има и поредица сделки от покупки на имоти на ул. „Кра кра“, където апартаменти от 100 кв. м са оценявани за 30 хил. лв.

Според Кирилов изключително неприятно впечатление прави фактът, че една фирма оценител се занимава с оценката на имотите, и тази практика според него трябва да се прекрати. Той е предложил ВСС да му даде списък с оценители, от които да се избира с жребий, за да няма конфликт на интереси.

Имоти на изчакване Още 6 сделки, започнати от бившия областен управител Тодор Модев, чакат да бъдат довършени. „В момента правим преоценка на имотите, защото имаме съмнения в цената, която е дадена“, каза пред „Класа“ Кирилов.

Сред недовършените сделки са имот в землището на район „Нови Искър“, кантора на ул. „Алабин“, имот на ул. „Пиротска“ и др.
Данаил Кирилов, областен управител на София: Безобразията са ставали с огромно желание от страна на държавата
- Г-н Кирилов, има ли оценка с колко е била ощетена държавата от заменката ателиета срещу терен на бул. „Черни връх“?

- Оценка колко е била ощетена държавата на този етап не може да се направи. Но може да се каже, че придобивната стойност на тези седем обекта е била с около 800 хил. лева по-ниска от стойността, на която те са придобити от държавата. В този смисъл може да се направи известен извод за това, колко скъпо струват на държавата тези седем обекта. Те й струват по 1600 евро на кв. м в момент, в който пазарът на недвижими имоти е силно стагниран.

- Стават ли за живеене въпросните ателиета?

- Ходих да ги видя и те са просто безумни. Това дори не са стаи, а има са скосения в таваните от по 6-9 кв. м с огромна колона по средата, което прави задачата да се отграничат като стаи невъзможна. Бих казал, че приличат на килери. И затова съм категоричен, че в този случай ще търсим възможности за разваляне на сделката. Да не говорим, че към имота, който е прехвърлен на държавата, има претенции от реститути. Както и има твърдения, че този имот не е държавен, а бил придобит 1998 г. от трето лице.

- При това положение как изобщо е станала сделката?

- С огромно желание от страна на държавата на 28 февруари.

- Какви са шансовете вашето искане да мине в съда?

- Според мен сделката трябва да бъде развалена. В момента събираме доказателства и уточняваме позициите си с Министерството на регионалното развитие.