16 ноември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мъж на възраст между 41 и 50 г. от Северозападна България или Русе със семейство. Това е профилът на средностатистическия длъжник у нас според наблюденията на агенциите, които събират пари от клиенти. Вчера 5 колектор-ски фирми - "ЕОС Ма-трикс", " Кредитреформ България", "Мелън България", "Сайкъл кредит" и "Кофас България", учредиха асоциация. Общо 65 агенции се занимават със събиране на дългове.

Най-много неплатени сметки има за кабелна тв -65 % от всички дългове, парно - 60%, и вода - 55%. Едва 10% от задълженията са по ипотечни кредити.

Основните причини за забавяне на плащанията са временна безработица, загуба на трудоспособност, болест, инцидент в семейството. Налице е и "синдромът Андрешко" - подценяване на последиците и нежелание за плащане.

Ако пропуснете да се издължите, след 3 до 5 дни получавате SMS, после ще ви звъннат по телефона между 8,30 и 20,30 ч.

От "Кофас" съобщиха,че очакват фалита на 350 фирми - в търговия, строителство и промишленост. Междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20%.

„ФЗЗ Мел инвест" АДСИЦ

0,80 лв. +18%
НАЙ-ГУБЕЩИ

ЗАД „Булстрад"

20,00 лв. -20%
Наскоро "Венчър екуити България отправи ръгово предложение за изкупуване на всички акции на „ФЗЗ Мел инвест".

141 000 лв. печалба за деветмесечието отчете ЗАД „Булстрад".

Вчера основният индекс на българската борсата отчете леко повишение. SOFIX се покачи с 0,4% до 334,04 пункта.


16.11.2011 г., с.9
София е втора в Европа по спад на наемите
на големите търговски улици, показва проучване на Colliers International. Намалението е с 15% през тази година. Само в Атина спадът бил по-голям - 17 на сто.


16.11.2011 г., с.12
Да заличиш 80 века
Сигурно не повече от 8 минути са били нужни на булдозерите да изравнят със земята праисторически паметник на 80 века. (Виж 4-а стр.)

Станалото, разбира се, е варварско. Но едва ли трябва да търсим зад него грозното лице на безхаберната държава, която само гледа да съсипе някоя старина, за да не й се налага да дава пари за проучването и съхраняването й.

В случая, изглежда, става дума за обикновена глупост - някой си заплюва удобно място да си паркира тежките машини. Но работниците не са длъжни да са професори по праистория или по опазване на културно-историческото наследство. Отговорността за съсипията едва ли е тяхна. Други са отговорни. Къде са били ръководителите на строежите?

Експерти по старините очевидно не могат да спят на всеки археологически обект, но трябва денонощно да са достъпни за въпроси и съвети. Такива хора има. Ангажимент на държавата е да ги осигури и да ги мотивира да са винаги на разположение, като им плаща достойно. А не да цеди стотинките за заплатите им.

Нали историческото наследство ни е приоритет?


16.11.2011 г., с.17
Отец Никанор, йеромонах от Гигинския манастир:
Криза на старогръцки означава съд Божи
Днес времената са по-различни -получава се спирала надолу, а тя може да доведе до апокалипсис
СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА

Финансовият анализатор Христо Мишков заряза фондовата борса на Уолстрийт и се отдаде на вярата. Духовното му име е отец Никанор. Вече 8 г. е йеромонах на манастира „Св.св. Козма и Дамян" в брезнишкото с. Гигинци.

Мишков завършва международни икономически отношения в УНСС в столицата. Още като дете обаче му попаднала книга за фондовата борса, която привлякла интереса му. С няколко приятели започнали да изучават процесите на световната икономика. В продължение на 3 г. той е финансов анализатор. След това се отдава на вярата и започва усилена работа за възстановяване на Гигинския манастир.
-Как Христо Мишков стана отец Никанор?

-Като повярва на отец Никанор. Предишният живот не ми липсва. Твърде трудна излезе обаче тази работа със строителството по манастира. Искам това да се вижда и по други манастири. Затова съм се заел да помагам. Става въпрос за 100 проекта за над 40 млн. лв., ако бъдат осъществени. Това са европейски пари, които не натоварват бюджета на страната. Ако успеем да ги реализираме, ще имаме хубави храмове, в които да се молим.

-Гигинският манастир бе почти разрушен, преди да се заселите в него. Сега е сред най-красивите в страната и му помагат финансово вече 2 правителства. Как стана това?

- Това е Божията воля. Аз нито съм познавал някого, преди да дойда в манастира, нито имам други отношения освен тези, които всички виждат. Явно сме им станали симпатични.

-Колко пари са вложени в обновяването на манастира?

-Мисля, че са над 2 млн. лв. Голяма част са осигурени от частни дарители.

Немалко вложи и правителството на България, за да върнем към живот този манастир, който се намира на много хубаво място.

Бойко Борисов обеща и като човек, и като премиер да стори всичко необходимо да направим и пътя до храма.

Той обаче е собственост на община Брезник. Досегашните управници нямаха отношение към църквата и нищо не правеха. От новия кмет сега зависи да извърши процедурата, за да може този път да бъде изграден.

- България е в трудна икономическа ситуация. Как се издържа „Св.св. Козма и Дамян"?

- По традиционния за Българската православна църква начин - от своето стопанство. Още навремето едно от каноническите изисквания за основаването на манастир е той да бъде снабден с достатъчно имоти, за да може да се издържа. Ние разчитаме на това, което имаме – ферма с биволи, кози, прасета и 3 дка градини. На манастирската трапеза избягваме да слагаме неща, купени от пазара.

Организирахме дори изложение на манастирски продукти. Това е пътят, по който трябва да се върви, ако искаме да видим църквата обновена и върната към нейното правилно място в обществото, което е имала до 9 септември 1944 г. Трябва да работят имотите в манастирите, които те имат.

Не е достойно да протягаме ръка за насъщния.

-В манастира се произвежда биволска луканка. Тя лицензирана ли е?

-Да. Тя се произвежда по поръчка на манастира в предприятие, което отговаря на всички изисквания. Наши биволи и прасета се карат в кланица и оттам по пътя, утвърден от ветеринарномедицинските власти, се придвижват нещата.

Луканката ни се произвежда по традиционна българска рецепта само от месо. Към нея има интерес.

Цените ни не се различават от цените на останалите колбаси. Няма увеличение за това, че е от екологични продукти. Разбира се, ние сме в самото начало на това начинание.

Все още няма места, в които продуктът да се предлага, а до манастира се стига трудно.

Предстои „ремонт" на стадото и ще излязат доста животни. Така че ще можем да направим по-голямо количество луканка.

Сега произвеждаме около 350 кг месечно. Това покрива елементарните насъщни нужди на манастира. Заради кризата тази година не сме получавали помощи от правителството.

Благодарение на стопанството в манастира успяхме да довършим някои неща от реставрационните работи.

-В тази връзка отразява ли се кризата на вярата?

-Криза на старогръцки означава съд Божи.

Понеже и вярата е от Бога, двете понятия по никакъв начин не си противоречат. Те са в такава зависимост, че когато на хората им отслабне вярата, идва кризата.

И обратно. Кризата винаги е карала човек да се постресне, да се посъбуди и да си направи равносметка. И тогава той винаги се сеща за вярата.

Днешните времена обаче са много по-различни от всички други времена, в които човечеството досега е живяло. Има опасност за жалост хората да почнат още повече да не се обръщат към Бога.

Получава се една спирала надолу, която се задълбочава. Това може да ни доведе до тежки картини, които да ни заприличат дори на апокалипсиса.

Вече чета, че от тази криза нямало как да се излезе освен по традиционния начин - с война. Страшно ми става.

-Вие сте бивш финансов брокер. Твърди се, че светът влиза в нова рецесия. Вярно ли е?

- Още когато започна кризата, мнението на специалистите, към които аз се придържам, е, че тя ще бъде дълга, на приливи и отливи. И май така ще бъде до края на десетилетието.

- Ще има ли фалити на банки в България?

- Не смятам, че на този етап има проблеми за българската банкова система. Голяма тояга ядоха банките преди година-две затова, че не кредитират хората. А сега се оказа, че ако го бяха правили, ще има много лоши кредити. Банките се усетиха и проведоха една разумна политика, имат своите резерви. Кризата не е предизвикана от тях, както ги обвинявахме през 2009 г. Сега виждаме, че те са постъпвали далновидно и разумно.

Икономическата активност и дейност имат своя кардиограма, която представлява движение нагоре и надолу. Това се отразява в борсовите индекси. Така е, защото всичката тази дейност се ръководи от хора, тя минава през човешкия мозък.

Често емоцията взема връх над логиката, дори тя в повечето случаи води нещата. Всяка новина хората тълкуват според своето настроение. Тази, която не се харесва, се тълкува негативно. Това се отразява на индексите.

Представете си новина -увеличила се е заетостта на пазара на труда. Тя е положителна. Обаче се оказва, че се е покачила не с очакваните 5%, а с мижавите 2%. И хоп, ето ти лошата новина. И пазарът тръгва надолу.

- Как виждате бъдещето на Гърция?

- Често ми се налага да пътувам до Гърция, за да купувам разни неща за манастира. Гърците вече приличат на българите. Ние искахме да дойде някой да ни спасява и това е премиерът Борисов. В Гърция обаче не искат своите, а европейци да ги управляват. Затова тя е нещо като първата съюзна република в новия Съветски съюз.

Има обаче един тънък момент. На Гърция ще й опростят много милиарди, а ние ще възроптаем, защото ни карат да стягаме коланите. Това обаче е неоснователно, защото безплатно е само сиренцето в капана. Да, ще им опростят, но на каква цена, при какви условия ще трябва те да приемат тази помощ.

От този ярем се опитва нашето правителство да ни отърве. Да не се налага да молим. Добре е още малко да свиваме уши, защото бурята, която бушува и в света, и в Европа, е много голяма. България ще се оправи с Божията помощ.

- Какво ще се случи с България, ако Гърция фалира?

- Ние сме по-уязвими от Гърция. Първо, тя има по-силна икономика, а освен това има църква и се раждат деца. Гърците са ни търговски партньори и с нас е най-дългата граница на южната ни съседка. Ако тя фалира, ще ни се отрази негативно. Ние

трябва да усилваме вътрешния си пазар и да научим децата си да не лентяйстват,

да не пият, да не се дрогират, а да се трудят. Трябва да се научат на тежък физически труд, за да може да издържат и на тежък интелектуален труд. Не да разчитат на хубава длъжност и да паразитират на обществото. Ако поговорката „Учи, мама, за да не работиш" стане проклятие, имаме бъдеще.

- В последно време много се говори, че краят на света ще настъпи през 2012 г.

- Оставете тези глупости. Не разбирам как може хората да са толкова лековерни! От правото учение като се отклонят, почват да вярват на глупави басни. Света ще го има, докато има хора, които се спасяват, докато имат правилна вяра.
Снимка на три колони – без текст


16.11.2011 г., с.18
Съсипват бизнеса на фермер, от 15 г. чака възмездие
Атанас Димов имал елитни животни и цех за месо. Мутрите обаче му ги взели заради заем от банка. Днес той е с два инсулта и паркинсон
ЮЛИЯНА ВЕЛЧЕВА

Днес 64-годишният Атанас Димов има два инсулта, болен е от паркинсон. Преди 15 г. обаче мъжът бил здрав и имал просперираща кравеферма.

Съдбата го сблъсква със съдия-изпълнител от ДС, който работи в банка.

По сложна схема имотът на Димов е отнет, но осъдени няма, защото следственото дело не е приключено. Историята съдържа всички особености на родния преход и всички пороци на правораздавателната ни система.

10 юни 1996 г., наближава 18 ч. Два джипа с яки момчета спират пред фермата на Димов в с. Люляково. На пътя под кравекомплекса чака полицейска кола. Мъжете застават на портала и крещят: „Отворете вратите! Не сте си платили дълга!"

„Мъжът ми беше в казармата, татко в командировка. Бяхме само аз, майка, децата и работниците", спомня си дъщерята на Димов Величка. В онзи момент двете й момиченца, на 2 и на 3 г., играят на двора. Тя излиза от обора и отива при мъжагите.

„Шефът им беше по гащета и потник. Попитах го защо са с пушки, а той ми показа изпълнителен лист от съдия-изпълнител Хинко Михайлов. В него се нареждаше да ни вземат животните, тракторите и цялото движимо имущество.

Каза, че всичко, което до този момент е било наше, преминава в ръцете на Володя Дамянов. Сега дошли да вземат животните.

След това главатарят нареди на въоръжените да влязат в кравекомплекса. Аз и мама застанахме от двете страни на обора и разперихме ръце.

Ония започнаха да стрелят във въздуха. Децата се разпищяха и почнаха да бягат надолу. В този момент от паркираната долу полицейска кола излезе цивилен полицай и ми каза да освободя вратата, иначе щяло да стане по-лошо. Не се дръпнах. Накрая ме хванаха, дойде полицай и ме закопчаха с белезници за яслата. От другата страна щракнаха скоби на майка ми.

Взеха да гонят животните и ги подлудиха. Те бяха бикове, никога неизкарвани. Едни тръгнаха надолу, други - нагоре. Започнаха да се блъскат, минаваха върху малките телета и юниците,, част от които бяха бременни.

Подкараха ги към поясите, но добичетата бяха подивели от ужас.

Мъжете стреляха над стадото и това съвсем ги уплаши. Беше неописуемо. А mie c мама се гледахме, завързани през клетките за теленцата, и нищо не можехме да направим.

След час хората на Володя Дамянов се оттеглиха и полицаите ни разкопчаха.

През цялото време ченгетата наблюдаваха безмълвно и дори не попитаха за съдбата на малките ми деца. Намерих ги разплакали в административната сграда. Добре че готвачката ги бе прибрала."

Величка спира разказа и избухва в плач: „Никога няма да забравя това!"

Драматичната история на фамилията, която няма решение и до днес, започва през 1995-а. По това време ветеринарният лекар Димов е купил 2 обора в Люляково и отглежда в тях 144 племенни животни. Направил и кланица, назначил 36-има работници. Искал да изгради затворен комплекс с мандра и цех за производство на колбаси. Парите обаче не стигнали. Тогава теглил от Първа частна банка (ПЧБ) оборотен кредит от 3,91 млн. неденоминирани лева срещу ипотека на двата обора, апартамент и част от животните.

„В този момент юрист на ПЧБ беше Хинко Михайлов", разказва Димов.

От трезора му поставят изрично условие да продава месото си на определена в Генерал Тошево. Той носи там първата партида. За втората и третата обаче пари не са преведени. По-късно научава, че фирмата дължи на банката 20 млн. лв. и сметките й били запорирани.

„Увиснах и не можех да плащам кредита", обяснява пострадалият. Преди още да е изтекъл срокът за погасяване на дълга, юристът Хинко Михайлов поставя денонощна охрана във фермата и така животните, които не са предмет на залога, не можело нито

да бъдат продавани, нито да бъдат заклани.

„Можех да си върна заема, като продам част от юниците. 110 хил. лв. беше началната цена на такова животно - обяснява Димов. - Дойде фирма „Агрофинанс" и каза, че ще ми покрият заема, но искат да станем съдружници."

Ветеринарят приема. По-късно Хинко Михайлов, който вече е съдебен изпълнител, назначава търг за имуществото на длъжника. „Пред мен задраска протокола и отмени търга, но след като заминах, фалшифицирал документи, че е проведен търг, но не се явили купувачи", разказва потърпевшият.

Въз основа на документите цялото имущество на Димов става собственост на „Агрофинанс", ръководена от Володя Дамянов.

Няма съставен протокол какво е предадено на „Агрофинанс". Според Димов взети са 144 елитни животни.

„Седмица след като ни отмъкнаха добитъка, мутрите се върнаха - продължава Величка. -Стреляха пред административната сграда и чупеха прозорците. Викаха: „Не ви ли е мил животът, че стоите тук? Ще ви затрием!" Казах им, че ще се борим докрай."

Димов пък го пресрещат на помпената станция. „Изскочиха трима с качулки. Допряха пистолет до главата ми: „До 24 часа ако не напуснеш обекта, ще те намерят в канавка!"

„Баща ми заведе дела, но на която и врата да почукаше, му казваха: „Безсилни сме. Вие се борите срещу хора от Държавна сигурност." Татко се връщаше, влизаше в празния обор и чувахме как крещи. Цяла година. Един ден батко го намери паднал в обора. Беше получил инсулт. Успя да се вдигне след 40 дни в кома, но не искаше да се предаде. Пак започна да се затваря в обора. Получи втори инсулт. В това време ядяхме каквото намерим, защото нямахме пари. Нали всичко беше запорирано.

Събирахме бобените семена от редосеялката и ги варяхме. Татко съвсем падна

Всеки се страхуваше да свидетелства в наша полза."

„Оказа се, че веднага след като осъществили пладнешкия обир, продали „Агрофинанс" на 18-годишни роми - трепери Димов. - Преди продажбата дружеството е теглило 400 хил. долара кредит от ПЧБ-Варна, и е заложило цялото мое движимо и недвижимо имущество."

5-6 месеца след като тегли заема, „Агрофинанс" е обявена в несъстоятелност. Вещо лице, придружавано от един от новите собственици, пристига в Люляково и започва да мери и да оглежда фермата. „Аз се противопоставих и дойде полиция от Генерал Тошево, сложиха ми белезници", реди пострадалият.

„Съдът в Добрич отмени всички действия на Хинко и трябваше да ми бъде възстановено цялото имущество. Не стана. Хинко заплашваше магистратите, те си даваха отводи. В един момент Хинко изпрати призовка на баща ми с уведомление, че имотът му е възложен на „Агрофинанс". Баща ми след няколко месеца почина, а след него и майка ми." Тук болният мъж не успява да продължи разказа, защото от гърлото му излизат само хрипове.

Според съдебната преписка през 1996 г. Димов подава жалба до прокуратурата за извършено престъпление. Обжалва и действията на съдебния изпълнител. След 3 г. митарстване е образувано следствено дело. 10 свидетели с нотариално заверени декларации опровергават твърдението, че е проведен търг. Графологична експертиза потвърждава, че са поправяни думи в протоколите за търга.

„С това дело се захванах през 1999 г.", разказа пред „24 часа" прокурорът Пламен Николов от Добрич. „Преписката дойде при мен късно, защото колегите от Генерал Тошево си направиха отвод. По случая имаше безспорни доказателства за престъпление и поисках от съда Хинко Михайлов да бъде отстранен от длъжност. За съжаление съдът и на първо, и на второ ниво отхвърли това искане. Спомням си, че се сблъсках с абсолютно нежелание за съдействие отвсякъде.

станах с впечатление, че доста хора искат случаят да бъде потулен. Всъщност съдът връзва ръцете на прокурора. През цялото време, докато траят следствените действия, Хинко е имал абсолютен достъп до всички документи, които го уличават. „24 часа" го издири. Оказа се, че Михайлов и в момента работи като частен съдебен изпълнител

в Генерал Тошево. Разговорът бе проведен по служебния му телефон. Мъжът беше неприятно изненадан от темата на разговора: „Не желая да ме занимавате с Атанас Димов", заяви Михайлов.

„Вие, журналистите, само глупости пишете! Съжалявам, че тогава не ви осъдих. Но ако пак напишете нещо невярно, ще ви осъдя", закани се той. На въпрос за някогашната му принадлежност към ДС бившият оперативен работник повиши тон: „Гордея се, че съм служил на родината и съм награден за това."

Варненският бизнесмен Володя Дамянов се оказа неоткриваем. Според Търговския регистър фирмите му са застинали и за част от тях няма движение от 1999 г., а за останалите - от 2004-а. Не са променяни активите, няма регистрации по ДДС, няма данни от НОИ за осигурени лица.

„Ако е жив, би следвало да е на 54 г. Не вярвам да е жив. Сигурно са го застреляли".

допуска Димов. Навремето срещу Дамянов тръгнало наказателно производство във Варна. И това следствие обаче било спряно по неизвестни за Димов причини.

След поредица от съдебни дела през 2009 г. фамилията успява да си върне апартамента в Добрич и имота в Люляково. Фермата обаче е разсипана и окрадена, а елитните животни са потънали някъде.

Родната къща на Мина -жената, за която Яворов е написал най-хубавите си стихове, е в окаяно състояние. Импозантната сграда на първия еленски кмет Юрдан Хаджипетков била едно от бижутата на възрожденското градче. Допреди години там се помещаваше картинната галерия на Елена.

Сега обаче 130-годишната постройка - паметник на културата, прилича повече на къща на ужасите.

Заключена е, картините са изнесени, а по подовете, стените и покрива зеят огромни дупки.

След реституцията сградата е върната на наследниците на прочутия еленски род, чиито издънки са любимата на Яворов, писателят Петко Ю. Тодоров и Христо Тодоров, свързан с полагането на основите на социологията у нас.

Община Елена е била стопанин на къщата до 2008 г. според договор, сключен 5 г. по-рано от тогавашния и сегашен кмет Дилян Млъзев. Общината плаща месечен наем от 150 лв. на собствениците, които живеят в София.

След изтичането на договора обаче друг не е сключван, няма подписвани и анекси, категоричен е Сашо Топалов, който беше кмет на Елена допреди изборите.

Според договора общината трябвало да се грижи за къщата, да я поддържа за своя сметка и да плаща за всичките й разходи. Наемодателите дори са й дали правото да прави реконструкции, след като ги съгласува с тях.

"Това, което аз помня, е един ремонт на покрива по „Красива България” преди 10 г.

Само че тогава сложиха турски керемиди, които трябва да бъдат подменяни през три-четири години. След като мандатът ми изтече, нямам представа какво се е случило", призна Дилян Млъзев.

Той не знае от колко време се помещава художествената галерия в къщата на Мина, но в неговите спомени градът никога не е имал друга.

Пълна проверка за състоянието на имота, документите около него и обстоятелствата, довели къщата до плачевното й състояние, е решил да направи сега кметът Млъзев. Това ще е една от първите му задачи, след като встъпи официално в длъжност.

Германецът с български корен д-р Ернст Юде пък разбуни духовете около къщата на Мина преди месец. 68-годишният пенсиониран стоматолог, който живее във Франкфурт, попаднал случайно в Елена преди 5 години.

" Придружавах дарение от германско-българското културно сдружение "Кирил и Методий" за местното училище "Иван Момчилов". Тогава видях тази къща и започнах да разпитвам за нейната история", разказа д-р Юде.

Той научил за необикновените обитатели на дома, оставили дълбока следа в националната ни литература и в развитието на възрожденския град. Ернст Юде разбрал, че през 1965 г. къщата била превърната в галерия.

Повече от 1000 картини, скулптури, икони и щампи имало в галерията, която дълги години била едно от най-привлекателните за туристите места.

"При всичкото това богатство не намирам за нормално днес в Елена да няма художествена галерия. Недопустимо е паметник на културата да изглежда така. Пък и хората, които непрекъснато ме търсят, споделиха, че част от картините са в къщата на директора на местния музей и не са в добро състояние", каза д-р Юде.

След като няколко лета гледал как сградата се събаря пред очите му, пробвал да ремонтира покрива й със собствени средства, за да може поне да не тече. Тази спасителна акция се оказала напълно ненужна, след като архитект му обяснил, че сградата трябва да се събори напълно и да бъде изградена отново.

В крайна сметка германецът издирил собствениците и купил къщата.

"Аз съм колекционер и ще направя картинна галерия вътре. Няма друга жена, за която да са писани такива красиви стихове, Мина не заслужава забрава", казва д-р Юде.

Родната къща на Петко Ю. Тодоров и Мина е паметник с местно значение и се

намира на главната улица в града. Построена е върху основите на изгоряла по време на Освободителната война стара сграда. Има голям дюкян с два входа към улицата, три помещения, мазе и втори етаж, който е жилищен.

В двора е запазена стара къща на Юрдан Хаджипетков, наследена от дядо му хаджи Тодор. Там признателните жители на Елена са поставили паметник на майстора на идилии Петко Тодоров.

"Собствениците решиха да я продават и ние изнесохме картините. Тя отдавна вече беше тясна за галерия, но там държахме нещата, защото нямаме друга подходяща площ", разказа директорът на музея в Елена Георги Стефанов.

Той обясни, че е много емоционално свързан със сградата, където повече от 40 години е откривал изложби и подреждал експозиции.

"Надеждите ни бяха да бъде купена заедно със съседната, също собственост на фамилията Тодорови, двете да се съединят с топла връзка и да се реконструират по всички изисквания за съхраняване на картини, но това не се случи", казва Стефанов.

Обяснява, че единствен се грижи за барелефа на Петко Ю. Тодоров. Според него покривът на къщата бил изкривен под напора на годините и трябвало изцяло да бъде подменен, а музеят не разполагал с такъв ресурс. Почти две десетилетия-пък до къщата имало преградено помещение за магазин без канализация, откъдето избила влага по стените на първия етаж.

Стефанов категорично отрече, че съхранява в дома си част от картините.

Те са прибрани в Камбуровия хан - уникална стара къща, пренесена преди половин век от близкото село Йовковци, залято от едноименния язовир.

"Там сме обособили депо. Всички картини, както и скулптурите, са в много добро състояние. Очакваме благоволението на съдбата, за да можем да ги показваме някъде", обясни шефът на музея. Той признава, че е песимист относно намеренията на германеца.

Майката на д-р Ернст Юде е българка, емигрирала в Германия през 1926 г. След това цялата фамилия се върнала в България през 1947 г. В продължение на девет години баща му Вилхелм Карл Юде преподавал германистика в Софийския университет. Д-р Юде е меценат и основните му ангажименти сега са свързани с хуманитарни мисии у нас.
Снимка на четири колони – От родната къща на Мина Тодорова (на малката снимка) е останала само представителната фасада.
Снимка на три колони – Д-р Ернст Юде смята да върне блясъка на къщата на прочутата фамилия.