16 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Намалели приходи от нощувки и съответно невъзможност за погасяване на кредитите на собствениците им могат да доведат до фалити на хотелиери по морето", прогнозира председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова в средата на юли. През октомври вече е ясно, че прогнозата є е на път да се сбъдне.

Според Крушкова причина за неплатежоспособността може да се окаже и конкуренцията в резултат на огромния брой легла. През юни и юли около половината от базата извън централните части на големите курортни комплекси е била празна, а цените на нощувките са спадали непрекъснато. В същото време има и огромно разминаване в данните за общия леглови фонд. По данни на Националния статистически институт в края на 2005 г. броят на леглата в България в туристическите обекти е бил 221 хиляди. Според подадената от общините информация те са почти двойно по-малко, или 125 хил. легла.


16.10.2008 г., с. 8
Ваканционните имоти стават общежития
Руснаците не харесват апартаменти кутийки
ИЛКА КАТРЕВА

Ваканционните апартаменти ще се превърнат във виетнамски общежития, ако продължи спадът на сделките с тях. Ако кризата се проточи, в тях най-вероятно ще бъде настанявана внесена от чужбина евтина работна ръка. Това прогнозираха брокери на пазара на недвижимите имоти във Варна. Те отчитат спад на продажбата на построените и непродадени ваканционни имоти с около 25 процента само за година.

Драмата на Северното Черноморие е доста по-лека в сравнение с 30 000 непродадени ваканционни апартамента по Южното Черноморие, които стоят празни в комплекси за милиарди левове от Обзор до Резово. На юг цените на ударените от световната ипотечна криза имоти варират между 500 и 1500 евро кв. м по Черноморието и курортите. Сривът на цените кара продавачите да бързат, за да не загубят повече.


16.10.2008 г., с. 8
В Албена не продават
Ива Димитрова

„Албена не продава хотели, това е несериозно", коментира изпълнителният директор на дружеството Красимир Станев. „Що се отнася до информацията, че по Южното Черноморие масово се продават хотели по едно евро, ако ви кажа истината, мнозина няма да повярват. Може би инвеститорите и собственици на хотели са мислили, че печалбата идва лесно. Това обаче не е така. Печалбите са бавни и идват много трудно. Истината е, че броят на хотелите и на леглата нараства в пъти повече, в сравнение с темпа на увеличаване на туристите", коментира още Станев. Обстановката е усложнена и от инфлацията, която средно е 5-10 процента. По Северното Черноморие няма бум на евтини продажби на хотели, установи репортерска проверка. Брокери коментират, че застой на пазара има, но продажби на безценици няма. Това е така, защото самото Северно Черноморие не е така гъсто застроено, както Южното.

Снимка на две колони - По Северното Черноморие няма бум на евтини продажби на хотели, установи проверка на “Монитор”.


16.10.2008 г., с. 8
Бавят Хаинбоаз

Проходът на републиката Хаинбоаз едва ли ще бъде отворен на 15 ноември - така както бяха обещали изпълнителите на проекта. Това стана ясно по време на работна среща на областните управители на Стара Загора и Габрово и директорите на областните пътни управления на Стара Загора, Велико Търново и Габрово. В момента проходът е един строителен обект, а движението се пренасочва през Шипка. Хаинбоаз не е обезопасен, не отговаря на стандартите и не е подходящ за движение.

Прокуратурата да провери законността на изграждането на ВЕЦ "Моста" под стената на язовир "Тича" на 30-ина километра от Шумен. Това поиска областният управител Тодор Тодоров, след като стана ясно, че заради бездействие на строителната инспекция са изтекли всякакви срокове за оспорване на строежа по административен път.

Казусът с бъдещата ВЕЦ се появи, след като кметовете на Шумен, Търговище и Велики Преслав вдигнаха аларма, че централата ще застраши снабдяването с питейна вода от "Тича". Първа зелена светлина за енергийния проект на фирмата "Касиопея 7" дала бившата екоминистърка Долорес Арсенова без всякаква обществена дискусия. На 15 юли т. г. главният архитект на община Върбица издал разрешително за обект "Малка ВЕЦ, напорен водопровод, централа".

Областният управител е поискал преди десет дни от кмета на Върбица Исмаил Мехмед цялата документация за проекта, но кметът му отказал под претекст, че това е класифицирана информация. Тодоров все пак се снабдил с документи, по заобиколен път - помолил да ги поиска временната шефка на строителната инспекция.

За да бъде издадено разрешение за строеж, трябва да има документ за собственост, обясни Тодоров. Към момента на издаването на разрешението обаче "Касиопея 7" е нямала нито акт за собственост, нито сервитут за водопровода, който трябва да захрани централата.
Снимка на една колона - Областният управител на Шумен Тодор Тодоров (вдясно) иска прокуратурата да се намеси за ВЕЦ „Моста".


16.10.2008 г., с. 10
Синята зона в Благоевград е незаконна

Наредбата за въвеждане на синя зона в областния център е незаконна. Това реши Административният съд в Благоевград, председателстван от магистрата Ваня Вълкадинова. До решението в полза на гражданите и собствениците на моторни превозни средства, се стигна след жалба от благоевградските юристи Георги и Теодор Тошеви. Нищожна е наредбата на Общински съвет - Благоевград, в частта й за платено паркиране в централна градска част, се мотивират административните магистрати в обнародваното вчера решение на първа инстанция. В случай, че то бъде атакувано пред Върховния административен съд и евентуално потвърдено, гражданите, плащали за платено паркиране на МПС, или съответно глоби, имат възможност да предявят финансови претенции спрямо Общинския съвет и общинската администрация.

“Танц със саби” в изпълнение на сборен ансамбъл на дясното политическо пространство.

Прогнозите, че Слънчев бряг ще се превърне в мъртъв град от бетон, не са от вчера. Не са едно и две изказванията на специалисти, които твърдят, че най-големият ни курорт скоро ще стане като Палма де Майорка. Там преди години се наложило да събарят десетки хотели, защото разбрали, че курортът е заприличал на квартал, в който няма спокойствие, и съответно затова туристите избягали.

Това обаче няма да е сценарият за Слънчев бряг. Нашият ще е много по-лош. Типичен за Балканите - ще бъде като сюжет за филм на Костурица, а не като за Алмодовар.

Всеки, който сравнява Слънчев бряг с който и да е испански курорт, със сигурност не е посещавал никога Испания. Там дори и през най-лошите години на масово строителство не се е случвало да си подадеш ръката от прозореца на хотелската стая и да хванеш протегнатата длан на съседа от близкия хотел. Прекалено близкия… Не съм чула в западноевропейските курорти да има и проблем с канализацията. При нас този проблем е с главно „П". При първия пороен дъжд алеите и улиците в Слънчев бряг стават реки, при това пълноводни. И при това изпълнени с …. фекалии.

Канализацията е пригодена за десет пъти по-малко натоварване, това е и причината понякога в реките да се забелязват и плуващи екскременти.

Не трябва да пропускаме и друга много важна подробност за нашия курорт. Освен реки има и кални блата, тъй като между голяма част от новите хотели няма улици. Има само кал и мръсотия. Тази „екстра" също си е чисто балканска. Впрочем да не обиждаме останалите държави в нашия регион. Те като че ли нямат точно такива проблеми. Това е и причината все повече туристи да предпочитат курортите им пред нашите.

Дори и българите вече бягат възможно най-далеч от родното Черноморие и остават милиони в съседни държави - най-вече в Турция и Гърция. Малко останаха мазохистите, които плащат хиляди, за да слушат до ранни зори чалга или хаус в курорт, който създава усещане за софийски квартал. Не е ясно и докога у нас ще идват социално слаби европейци. Току-виж се насочили към други евтини дестинации. Там поне токът няма да спира, винаги ще има вода и обслужващият персонал ще знае поне един западен език.

Всичко, изброено по-горе, се вижда с просто око. Трябва само да постоите няколко дни в Слънчев бряг. Това е и причината дори за по 1 евро трудно да се намират купувачи на тези бетонни паметници на глупостта. Справка в агенции за продажба на имоти показва, че хотелите се продават дори и с подписани договори с туроператори. И пак никой не ги иска!

Ясно е, че отсега нататък само можем да си мечтаем Слънчев бряг да бъде като Палма де Майорка в най-тъмния период на испанския курорт. Сравнението е нелепо. Слънчев бряг е обречен. Единственото, на което можем да се надяваме, е това да не се случи и с райските най-южни точки на България. Уви, май вече е късно за молитви. Дивият къмпинг „Корал" ще става луксозен курорт с 2500 апартамента, село Лозенец има амбиции да се превърне в огромен квартал, Синеморец вече сивее от десетки постройки, крупни инвеститори са хвърлили око и на Резово… Тъжно и нелепо!

Иво Атанасов е роден през 1953 г. в Кюстендил

Завършил е икономика на промишлеността

По професия е журналист

Владее английски и руски език

Народен представител от БСП в 36-ото, 37-ото, 38-oто, 39-ото и настоящото 40-о народно събрание.

Председател на комисията по гражданско общество и медии и член на комисията по културата

- Г-н Атанасов, предвижда ли се промяна в статута на СЕМ? Напоследък там възникнаха проблеми от различно естество - лустрационни текстове, непопълнени квоти?

- СЕМ оповести в декларация, че ще иска отмяна на лустрационния текст, какъвто има само в Закона за радио и телевизия и на още едно място в законодателството ни. Тук трябва да се подхожда диференцирано. Да си работил за службите не е укоримо, освен, разбира се, ако не си бил политически доносник. Така или иначе - това, съчетано със забавената ротация в СЕМ, която трябваше да е факт миналия ноември, би дестабилизирало в много голяма степен съвета.

- Прави ли се нещо по въпроса, както е тръгнало, СЕМ може да остане без членове?

- Аз често поставям въпроса, тъй като един орган не може по този начин да виси. В края на миналата парламентарна сесия имаше известни надежди, но така или иначе въпросът не беше решен и зацикли. Това не е добре, защото не може да влезе в сила и указът на президента, който е от януари, но който влиза в сила едновременно с решението на Народното събрание, каквото още няма.

- Има ли надежда за раздвижване при положение, че на СЕМ реално му се възлагат още нови и доста сериозни функции?

- Надявам се. Това е над моето ниво на компетентност. Иначе има внесени кандидатури - и от БСП, и от НДСВ даже две, и от партията на Софиянски. Първоначално се предвиждаше в проекта за изменение и въвеждане на по-високи права на председателя на СЕМ, но самият орган излезе с декларация, че това не е необходимо. Далеч по-важна е стабилността му. А сега на 20 октомври изтича и мандатът на председателката, на Мария Стефанова, и какво ще правим? Пак ли временен председател? Реално това е един дестабилизиран орган и държавата до голяма степен го дестабилизира.

- Очаква се през следващата седмица в Народното събрание най-сетне да бъдат внесени поправките в медийния закон. Какви ще са те?

- Нека кажем първо, че има нужда от изцяло нов медиен закон, защото настоящият е приет още през 1998 година и е с много частични поправки. Той показва дефекти. Освен това от миналата година има нова аудиовизуална европейска директива, която трябва да стане част от нашето законодателство до ноември 2009 година. Така че става дума за сериозна реформа. Сегашният законопроект дава отговори на много въпроси, които стоят и се обсъждат и в гилдията, и в обществото.

- Става дума за така наречените мултиплекси?

- Да. Например на първия етап на цифровизацията едно предприятие ще получи правото да изгради три мултиплекса. За да се разбере по-ясно, да го опишем. Представете си, че сега имаме една мрежа, каквато има например БТК - кули, мачти. Може да бъде сателитна или кабелна мрежа. Докато мултиплексът, за да си го представят хората, може да бъде един сандък, голям колкото маса. Той получава сигнал от четири телевизии, събира ги, прави ги на един сноп лъчи и ги пуска на мрежата, примерно на БТК, която на една честота излъчва всичките тези четири лъча информация. Това може да са телевизионни програми, радиопрограми или дори нещо трето.

- Колко ще са тези мултиплекси?

- Те ще са три на първия етап, по четири програми - общо дванайсет програми.На втория етап също ще са три - общо стават 24 програми за България. Така че с поправките в този закон и в закона за електронните съобщения конкурсите могат да стартират.

- Как ще протича конкурсът?

- Водеща роля ще има Комисията по регулиране на съобщенията и това е положителен момент. Ролята на СЕМ ще е само да прави регистър на програмите, които искат да бъдат качени на мултиплекс. Собствениците на мултиплекси от своя страна ще могат да избират от този списък програми. По едно време имаше идея да се направи специална агенция (или комитет), която да се занимава само с цифровизация, защото това е сложен процес, а ако съдим по досегашното взаимодействие между СЕМ и КРС, което трудно ражда плодове, това означава да изтървем срока за цифрово излъчване. Смятам обаче, че това, че се даде водеща роля на КРС, ще придаде нужната скорост на процеса.

- Как ще изглежда самата процедура?

- Да си представим това предприятие, което ще спечели първите три мултиплекса. То ще може да качи общо 12 програми на тях. То ще бъде задължено да качи двете програми на националната телевизия и програмите на телевизиите, които имат обхват над 50% от населението. Казано с имена, това са bTV , Нова телевизия и TV2. Докато се проведе конкурсът, е възможно и някоя друга телевизия да постигне това покритие от 50% и да получи, така да се каже, по силата на закона, правото да се качи на мултиплекс. В момента ви изброих пет, а се предвижда шест от 12 програми да бъдат качени по силата на закона, заради покритието си.

- За останалите шест остава правото на собственика на мултиплекса да си избере?

- Да, той може да избира, но не абсолютно. Ограничението е въпросната програма да е в регистъра на СЕМ. Тоест - СЕМ има задачата да защитава обществения интерес, в смисъл да следи за разнообразието на медийната среда. Но и СЕМ няма да може да определя например името на телевизията, която да се качи, а само профила є - например спортна, музикална и т.н. Тоест - СЕМ ще решава от какво има нужда нашата аудитория в момента.

- СЕМ как ще преценява кой да регистрира и кой не?

- Този въпрос трябва да се детайлизира на второ четене, защото СЕМ трудно може да откаже регистрация на който и да е кандидат. Освен, разбира се, ако не докаже, че произходът на капитала е свързан с проституция, наркотрафик или други непозволени дейности.

- Ще е възможен ли отказ например, ако тази медия е етнически или религиозно нетолерантна?

- Това е по-скоро въпрос на надзор след излъчването, а не въпрос, който да се постави предварително. Така че списъкът на СЕМ ще е дълъг, а това касае и избора на собственика - едно е да избере шест от десет, друго - шест от сто например. Това доста олекотява СЕМ и го превръща в безпроблемна инстанция за всички кандидати. Възможно е обаче да се направи по-различна преценка в парламента и на второ четене СЕМ да получи малко по-големи права, за да се стесни и улесни малко изборът.

- Как ще се регулира отношението на собственика на мултиплекса към двете категории програми - тези, които така или иначе трябва да качи, и тези, които сам ще избере?

- Собственикът на мултиплекса би могъл да притеснява с техническите и финансовите условия, които поставя, натрапените му програми. Например - да поиска по-висока цена или пък така да ги подреди в тази честотна лента, че те да са с по-лошо качество. Така че е необходимо по законодателен път собственикът на мултиплекса да бъде задължен да равнопостави програмите, които ще излъчва. На второ място, трябва да има контрол върху цената, която ще се иска за излъчването на програмите.

- Това не е ли твърде сериозна държавна намеса на медийния пазар?

- Така е, но тези пари откъде идват? Например държавата дава субсидии на БНТ и БНР, една огромна част от които отива в БТК за пренос на сигнала. Така че както ДКЕВР се произнася за цените на определени неща като ток, въглища и т.н., защо КРС да не може да постави в някакви граници цените, които мултиплексите ще искат?

- Какви ограничения още могат да бъдат налагани на собствениците на мултиплексите?

- Според мен е много положителен момент, и той е записан в закона, че собствениците на мултиплекси не могат да разпространяват свои програми. Това също е гаранция за равнопоставеност на всички програми и избягване на конфликт на интереси. Освен това аз доста дълго време настоявах да има държавен мултиплекс в България. Такъв има в повечето страни от Европейския съюз. А там, където няма държавен, в лиценза на един от частните е записано, че разпространява само програмата на обществената телевизия. Това се прави, защото тези телевизии изпълняват обществени функции и се грижат за неща от типа на запазване на националната идентичност. Това от своя страна не може да се иска от частните медии, които са създадени с цел реализиране на печалба, а не постигане на подобни обществени цели. Така или иначе обаче в България държавен мултиплекс няма да има и тук се постигна един приемлив компромис - на първия етап ще бъдат качени не една, а цели две програми на БНТ, като сателитната ще се превърне в отделен канал. В противен случай БНТ беше осъдена да си остане с една програма, защото първоначалното завземане на позиции ще е от изключително значение.


16.10.2008 г., с. 16-17
Газената лампа и вощеницата - запазената марка на квартала
“Асенова махала” - търновският “Сървайвър”
Транспортни неволи тормозят жителите през зимните месеци
Иван Първанов

Повечето от къщите на кв. "Асенов" са разположени в подножието на хълма Трапезица.

Ако продуцентите "Сървайвър" решат да спестят малко пари и да снимат предаването си у нас, спокойно биха могли да изберат за място на живеене на двете конкуриращи се племена великотърновския квартал "Асенова махала".

Въпреки че се намира само на 3 км от центъра на града, условията за екстремен живот в него са налице. През зимата вечерите в кв. "Асенов" напомнят недотам умилителната картинка от соца с токовите режими 2:1 и 3:1. Жителите на този квартал редовно прекарват вечерите си на свещи и газени лампи. Причините за това са, че все нещо в електрическата мрежа в района се поврежда и се налага да бъде ремонтирано. За някои вечерите, прекарани на вощеници, може и да са романтични. Цялата романтика обаче отива на кино, ако домакинята тъкмо е сложила на печката тенджерата и токът спре.

За да спасят семействата си от глад, местните жени вече са се научили и винаги държат в хладилника си по някоя консерва или колбас за екстремни ситуации. Когато пък има електричество, идва ред на токовите удари и тогава целият квартал започва да прилича на една гигантска дискотека.

Освен без ток в кв. "Асенов" често се случва да останат и без телефони, кабелна телевизия и интернет. Но за тях това са "бели кахъри".

Другият основен проблем за хората от тази част на Велико Търново са градските превозни средства. Според транспортната схема на общината през Асенова махала трябва да минават три автобусни линии - 5, 50 и 110. Последният рейс за квартала е едва в 20 ч.После, който не иска да се прибира пеш, просто е длъжен да си хване такси. През зимата обаче шофьорите редовно съкращават последните си курсове и въобще не стигат до този район. Автобусите спират на площада пред хълма Царевец и потеглят обратно към града. А оттам до центъра на "Асенова махала" са не по-малко от 600-700 м. Изминаването им късно вечер в зимния студ, виелиците и преспите, едва ли е най-приятният начин за завършване на работния ден. Още повече когато това става в един град - областен център, в началото на 21 век. Автобусните шофьори обясняват отказа си през зимата да слизат до отдалечения квартал с големия сняг и риска да закъсат на връщане. Подобно е положението и рано сутрин, когато по същите причини някои от водачите си спестяват първите курсове. А това, че в квартала живеят над 1000 души, които трябва да отидат на работа и на училище, въобще не ги интересува.


16.10.2008 г., с. 16
Наводнение отпреди 2 години още стряска хората

Не на последно място за жителите на кв. "Асенов" е и водният проблем - не че се оплакват от липса на вода. Дори напротив, понякога тя им идва в повече. През лятото на 2006 година минаващата през целия квартал река Янтра вдигна няколко пъти нивото си и причини истински потоп. Улиците и целите долни етажи на къщите бяха потопени. Наложи се хората спешно да евакуират семействата и домашните си животни по горните етажи и таваните, за да ги спасят от водната стихия. За изваждането им на безопасно място бяха използвани БТР-и на Гражданска защита и Националния военен университет. Оттогава при всеки по-силен дъжд жителите на "Асенова махала" тръпнат да не се повтори ужасът отпреди две години.

След пороя от 2006-а, от местната община взеха решение и "облицоваха" бреговете на Янтра с бетонови подпори, т.нар. габиони. Те трябва да предпазват улиците и къщите от водата. Хората от квартала обаче са доста скептично настроени, че габионите биха ги спасили при евентуално наводнение.


16.10.2008 г., с. 16-17
Камъни и змии падат “от небето” през лятото

И ако през зимата проблемите на жителите на "Асенова махала" са свързани с транспорта, то през лятото са от друго естество. Една от главните улици в квартала "Цар Иван Асен Втори" е разположена точно под хълма Трапезица. През лятото особено след някой по-силен дъжд, камъни и пръст падат от хълма върху покривите на къщите долу. Често се случва от Трапезица по хората да валят и змии. Мъж от квартала разказва, че след един от дъждовете, намерил в двора си два смока, дълги по над 1 метър. Влечугите били живи и се наложило да ги трепе с брадвата. Смоците са безобидни, но наред с тях понякога "от небето" валят и пепелянки.

След започналите археологически разкопки на Трапезица бяха взети мерки за цялостното укрепване на хълма. Гъстата растителност бе окосена, а част от дърветата отсечени. Въпреки това обаче и през това лято хората от ул. "Цар Иван Асен Втори" са имали нежелани посещения от животински вид.
Снимка на три колони - При дъждовни лета камъни и пръст падат от хълма върху покривите на къщите.