16 януари 2010 г. Тема: здравеопазване

"Как няма да са им бели престилките. Та нали не им се налага да ги използват всеки ден." Тази фраза на един бивш шеф на Българския лекарски съюз и депутат взриви преди години залата по време на събор на съсловната организация. Година беше 1998-а. Дискутираше се финансирането на болниците и в частност на общинските, които още тогава отдавна куцаха и с двата крака.

Дванайсет години по-късно се оказва, че престилките в същите тези болници все така си остават чисти, защото просто няма работа. Хората, облечени в тях обаче, си взимат парите, до стотинка - откъдето и както може. По клинични пътеки от здравната каса, от субсидии от общините. Може и от болния, ако болният даде някой лев. Ако няма, може и кокошчица, или каквото Бог дал в двора му. Все е на кяр. Само че кярът не е за болния, а за белите престилки. Колкото до пациента, "кяр" му се пише, ако има късмет овреме да се усети и отиде в областната болница при онези с измачканите престилки, преди в общинската лечебница да са го довършили. Защото не е тайна, че от болниците в малкия град ползата е твърде спорна. Освен ако не ги броим за своеобразно защитено жилище, в което куп хора поминуват на топло през зимата с някоя диагнозичка, колкото докторът да си вземе паричките по клинична пътека, а те да спестят от отопление и осветление вкъщи.

За този "кяр" обаче плащаме всички ние, данъкоплатците. При това два пъти - веднъж с парите от данъците си и втори път със здравето си, когато им паднем в ръчичките на онези със снежнобелите престилки. Затова някак си утешително звучи фактът, че те скоро ще ги окачат на закачалката.

Евроатлантическият фонд и Федерацията "Американски граждани от български произход" отправили поканата, поясни Нанев. По думите му поканата дошла чрез българския посланик в САЩ и била съгласувана с държавния департамент на САЩ и МВнР. Според Нанев няма конфликт на интереси и в съответствие с американското законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси и корупционни практики. В съобщение на Министерството на здравеопазването се обяснява, че министърът бил командирован със заповед на министър-председателя.

Нанев твърди, че нито българска, нито чужда фирма, включително и "Остеоцентър", са поемали разходите на делегацията, в която е бил включен и шефът на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов. От здравното министерство казаха, че то не е страна по договор с тъканната банка "Остеоцентър" ЕАД-България. През 2002 г. тъканната банка сключва договор за обмен на тъкани с Националния център за създаване и координация на трансплантациите "Бултрансплант". С появата на агенцията по трансплантациите през 2004 г. и Закона за трансплантации договорът автоматично спира да действа, защото е юридически нищожен, обясняват от МЗ.

В телевизионна изява в четвъртък Бойко Борисов призна, че ДАНС проверява фактите около посещението на Нанев и Иванов в САЩ и обвързаността им с "Остеотех". В момента, в който за мен стане ясно или службите и прокурорите имат достатъчно сведения, че се генерира престъпление, към никого до днешна дата не съм проявил милост, заяви Борисов.

Пациентите ще имат гарантиран достъп до 25 областни болници, около 40 държавни, от тях 19 университетски, и до над 30 общински лечебни заведения. Това обяви вчера здравният министър Божидар Нанев.

142 болници и диспансери през м. г. са лекували средно по 5 пациента на ден, като държавата е похарчила 56 млн. лв, съобщи Нанев. От 250 хил. лв. приходи на болницата в Ивайловград, например, 180 хиляди са за заплати и осигуровки, каза доц. Стоян Александров, директор на "Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности" в МЗ. Използваемостта на леглата в 142-те лечебни заведения е била около 12%. Здравните експерти са пресметнали, че за да бъде ефективна една болница, средното равнище на използваемост трябва да е поне 70%. 76 общински болници през 2009 г. са работели и по по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни, е друг довод министерството да преструктурира болничната мрежа.

От 80 до 100 хиляди пациенти ще бъдат пренасочвани от неефективните общински болници към областните и университетските, като очакването е така да бъде напълно използван капацитетът на големите лечебници. Пациентите не са получавали достатъчно качествена помощ в малките и неефективни болници и затова е трябвало за втори и трети път да бъдат приемани в областни и университетски болници, коментира зам.-министър Валерий Митрев. По думите му около 40% от рехоспитализациите през м. г. са били в малки общински болници.

В момента около 15 до 20% от капацитета на големите болници не се използва, твърдят от МЗ. Очаква се малките общински болници да сключат договор по 7 до 10 клинични пътеки. Около 400 лечебни заведения са имали договор с НЗОК през 2009 г., толкова кандидатстват и сега. Книжата на 32 болници изобщо не отговарят на изискванията, съобщи шефката на бюджетната дирекция в НЗОК Жени Начева.

Достъпът на пациентите до големите болници ще се осигурява чрез спешната помощ. В момента до всяка общинска болница има филиал на спешна помощ. В страната има 28 спешни центъра и 197 филиала към тях, показват данните на МЗ.

Министерството е похарчило 150 хил. лв. за 500 хил. листовки и клипове за болничното преструктуриране. Информационните материали ще бъдат разпространявани от понеделник. Божидар Нанев съобщи, че от предвидените 30 млн. лв. допълнително за спешната помощ около 7.5 млн. лв. ще бъдат за заплати и осигуровки на екипите, около 8 млн. лв. за 12-часовите дежурства на лекарите, а останалите ще са за дооборудване. В момента се обсъждало лекарите да вземат средно 60 до 100 лв. за 12-часово дежурство.


На 80 000 българи - една болница
Аида Ованес

Проблемите около болниците все още не са съвсем ясни. Ясно е само, че пак каруцата е сложена пред коня. От данните, които изнесе здравното министерство, излиза, че през ситото на здравната каса и на МЗ ще могат да преминат около 95-100 болници. Лошо няма. Особено като се има предвид, че част от малките болници съществуват повече заради персонала, отколкото заради пациентите. Или - повече заради социалния, отколокото заради здравния ефект от дейността им. Според здравните експерти хората вече ще ходят директно в големите болници. Вместо да лежат първо в малките и да губят ценно време, а състоянието им да се влошава. И едва когато докторите видят, че не се справят, да ги пратят в голямата болница. Идеята може и да се окаже добра.

Само че...

Само че тя може да получи и добра реализация, ако преди да се започне със затварянето на малките болници, бе изградена наистина добре работеща мрежа от спешни центрове; ако имаше достатъчно оборудвани линейки, ако имаше достатъчно добри пътища, ако имаше достатъчно кадри в "Спешна помощ", за да може бай Иван от село Х на 60 км от най-близката голяма болница да бъде закаран там за час. А дали е така?

Неработещите вече болници тепърва ще започнат да бълват и неработещи лекари. Не ни разбирайте грешно - не сме се затръшкали за докторите. Защото те и преди закриването на малките болници имаха в тях по 1/2 или 1/3 трудов договор, не цял. Тоест, тези доктори ще отидат да работят на пълен работен ден в другата болница, където е останалата половинка на договора им.

Питаме какво ще стане с пациентите, които няма да могат да разчитат на медицинско лице в планинските, пограничните или труднодостъпните райони, след като и малкото лекари напуснат населеното място? Очевидно най-лесният отговор (досъщ като "Краставицата съдържа 99% вода) е, че "преструктурирането не означава непременно закриване на болници". А дали по подобие на защитените училища не е добре в тези райони да има и защитени болници по закон?

И още нещо: добре е, че пациентите ще бъдат насочвани към големите болници, в които и сега имат доверие. Но въпросните болници са за активно лечение (т.е. за изваждане от острото състояние) и след 5-7 или 10-12 дни по клиничната пътека пациентът ще бъде изписан, без да има къде да се долекува. Защото шумно пропагандираните болници за долекуване и клинични пътеки за долекуване, както и медицинските стандарти за долекуване... ги няма. Сиреч, няма законово основание да бъдат приемани болни за долекуване. Е, какъв ще е тогава ефектът от "преструктурирането"? Листа на чакащите като в Англия и Германия? Защото ако наистина само 100-тина болници са годни да лекуват хората както трябва, но няма места за долекуване, на 80 хил. нашенци ще се пада една болница. При това положение болният може да стигне навреме до болницата и да се излекува, но само ако е в германски или американски ТВ сериал. Но не у нас и не сега.

На този фон лозунгите за повишаване на качеството на обслужване звучат най-малкото несериозно и безсмислено.

Божидар Нанев: Да, разбира се. Парите за профилактика са на практика достатъчни. Важно е все пак пациентите, здравите хора всъщност да ползват своето право и наистина да се явяват на профилактични прегледи. Това е изключително важно за тях самите, има социално значение, прави се превенция, рано се откриват заболявания. Ранната диагноза води до много по-лесно лечение. Спестяват се средства така.

Водещ: Този проблем има обаче две други измерения. Едното е чисто физически. Ако вземем 7 млн. българи, които в рамките на една година трябва да се явят при своите джипита и трябва да им бъде направен наистина обстоен, а не формален преглед, който на всичко отгоре да бъде и описан достатъчно подробно в писмена форма, ще имат ли време тези лекари, които и без това са с опашки пред кабинетите си, да отделят по половин час, или поне по 20 мин. за истински профилактичен преглед на абсолютно всичките си пациенти? Или България трябва просто да увеличи джипитата си, за да може да прави това, за което вие говорите – истинска профилактика?

Божидар Нанев: Да, разбира се. Това е основна програма, програма за профилактика и не можем да смятаме, че нямаме капацитет или че нямаме средства. Напротив, заложено е и като средства, и като капацитет, и като време джипитата, евентуално специалисти да извършват такива прегледи. Така че не бива да подценяваме този момент и трябва да настояваме. Затова сме предвидили и промени в закона, че който не направи своя профилактичен преглед ще носи и съответна санкция за своето състояние.

Водещ: Вижте, аз няма да ида да чакам два часа пред един кабинет заради профилактичния си преглед. Струва ми се, че никой няма да го направи. Ако обаче едно джипи има между 1000 и 2000 души, за които отговаря, това разпределено във времето, даже да преглежда по 200 дни да прави профилактични прегледи, и да има 100 души, това са 5 души. По 20 мин., това означава, че 2 часа едно джипи трябва да отделя дневно за...

Божидар Нанев: Така е...

Водещ: А пък ако са му 2000 пациентите, трябва половината от работния си ден да отдели само за профилактика. Това дали е физически осъществимо според вас, без да раздразните пациентите, и без това да е просто да напишем, дойде, добре е?

Божидар Нанев: Да, смятам, че е физически осъществимо и не бива, още веднъж ви казвам, не бива да подценяваме този момент, напротив, смисълът на здравеопазването на практика, истинският смисъл е превенция на заболяванията, да не се стига до тях. И нека да опитаме, ще видим, че наистина ще стане.

Водещ: Вие сте абсолютно прав, това е правилно, което искате. Само че възниква другият въпрос, има ли пари за действителни изследвания? Четох, ако вярно съм разбрал, че всеки трябва да бъде изследван за холестерол и триглицерити, това вярно ли е първо?

Божидар Нанев: Над 18-годишна възраст, да, веднъж годишно трябва да бъде изследван.

Водещ: Около 4-5 млн. българи трябва да бъдат изследвани. Има ли лаборатории, които могат да поемат такъв тип изследвания?

Божидар Нанев: Има лаборатории.

Водещ: И пари за тях.

Божидар Нанев: Предвидените пари, които се изразходват за тази дейност, ги има наистина, и те са от порядъка на профилактични прегледи под 18 години са близо 7 млн., над 18 години са още няколко милиона. Има и известен резерв в НЗОК, ако те не достигнат, също да бъдат използвани. Така че в никакъв случай тук не бива да правим компромиси и да казваме, че нямаме пари. Това са няколко милиона, ако се наложи всичко да бъде попълнено като изследвания, освен предвидените, и тъй като сме длъжни да го извършим, има си механизми, има си резерв, с който да бъдат преразпределени. На базата на всички огромни суми, които се изразходват в здравеопазването, още 2, 3 или 4 млн. няма да окажат никакво значение, напротив ще постигнат много сериозен икономически ефект.

Водещ: Освен холестерола и триглицеридите какво е задължителното изследване, което всеки трябва да получи и джипито му няма право да мрънка и да не му даде нужната бележка, за да иде да даде кръв съвършено безплатно в лабораторията и да получи резултат?

Божидар Нанев: Задължителни изследвания, те са записани като един списък, където съобразно състоянието на пациента, съобразно възрастта, съобразно тези хронични заболявания, които има, са различни за всеки един човек. Така че всяко джипи си знае пациента, това е смисълът на неговата работа, и знае към кого какви изследвания трябва да бъдат направени, за да може да се постигне този ефект.

Водещ: И ако не идеш на профилактичен преглед, губиш здравноосигурителните си права за един месец? Аз поне така разбрах.

Божидар Нанев: Да, това е една санкция, която предвижда законът.

Водещ: А откога ги губиш? В смисъл, ти си в някакъв график ли трябва да ходиш на профилактичен преглед? Примерно аз не знам кога трябва да ида, когато си реша ли тази година, или трябва да ида, примерно конкретно май месец?

Божидар Нанев: Графикът самото джипи го прави, уведомява пациентите, определя дати от до в рамките на няколко месеца...

Водещ: Тоест джипитата трябва да прозвънят на тези всичките си примерно 1000 или 2000 души, които са при тях, да им се обадят по телефона, и да им кажат, чакам те на 25 юни да си тук за профилактичен преглед?

Божидар Нанев: Определят от-до...

Водещ: Да, или през юни, до 30-и трябва да дойдеш.

Божидар Нанев: Този месец, или тези два месеца на теб ти се полага профилактичен преглед, има сестра, има сътрудник, който се грижи, води регистър за тази работа. Има контакти, пациентите по принцип, голяма част от тях минават през джипитата, тогава им се казва...

Водещ: Тоест отиваш, преглеждат те, оттам отиваш задължително в лаборатория. Както разбирам все нещо ще трябва да ти изследват в лабораторията?

Божидар Нанев: Да, точно така.

Водещ: И от кой месец, ако не си отишъл, ако ти се пада да отидеш най-късно до 30 юни и ти не си отишъл, кога нямаш права, кога ти е наказанието? Кога ако ти се случи нещо, нямаш право да ползваш лекар безплатно?

Божидар Нанев: По принцип веднага след като изтече този срок и в рамките на тези няколко месеца, които са ти определени, примерно до средата на годината трябва да си отишъл, ако не отидеш до средата на годината, би трябвало след вече седмия месец по ред ти да нямаш тези права, и ако ти се наложи някаква помощ, т.е. да си платиш изследване, преглед и т.н.

Водещ: Тоест наказанието е месецът следващ месеца, в който ти е изтекло задължението да се явиш на профилактичен преглед. А ще ви работи ли системата? При джипитата, ако ти се пада до 30-и да идеш, той на 30-и вечерта да е пратил вече в централната система информация, че не си се явил, та ако ти отидеш на 1 юли да искаш помощ някъде, да трябва да я плащаш? Това как ще го организирате?

Божидар Нанев: Точно така, трябва да подадат информация към РЗОК, съответно към НЗОК и когато пациентът отиде на преглед на друго място или при специалист, или при джипи, или вземе направление, да се окаже, че електронният регистър показва, че си загубил права. Тази система сега се залага като контрол, трябва да се отработи и да се види какъв ефект ще има от една страна. От друга страна, механизмът, за който говорим в момента, да се отработи, тъй като досега това не е правено. Предвиждани са глоби между 50 и 100 лв., но на практика никой не е глобяван. Разбира те ли, не е важно да търсим санкцията, важно е да накараме хората да ползват правата си и да знаят, че здравето е отговорност. И трябва сами да търсят лекаря, сами да спазват сроковете, да се явяват за имунизации, които са задължителни, да се явяват на тези профилактични прегледи. Това е смисълът, а не толкова да накажем някого. Това, което е разписано в закона, тепърва ще се отработи като механизъм.

Водещ: Тоест откога ще работи тази система наистина, която обявявате? Ако на мене ми се е падало до февруари да отида, трябва ли през март месец вече да работи това за наказанията?

Божидар Нанев: Би трябвало след като е уведомен пациентът, след като се е подписал, че знае, че трябва да се...

Водещ: Трябва да се подписваш? Това е нещо ново, което казвате. Ами те няма да идат да се подпишат, и тогава няма да работи системата.

Божидар Нанев: Има механизми, по които може да стане това нещо. Сега, дали трябва да се подпише, това е въпрос на организация, която джипитата сами ще създадат.

Водещ: Тоест вие ще приемате и без да е подписал, ако джипито каже, аз му казах, а той не дойде, така думата срещу думата, вие ще приемате...

Божидар Нанев: Не е дума срещу дума. Той ще обяви един списък, ще се знае кой кога е, ще ги разпрати и по електронен път, и по телефон. Ще бъдат сложени на видно място тези списъци, така че всеки да е информиран, да има право да бъде информиран. Този механизъм тепърва ще се отработи.

Водещ: Последно, ще може ли да се минава границата без европейска здравна карта или не? От ваши изявления, които четох през последните дни, вие казвате, че ако ще се спазват законите на страната, и сега не трябва да мога да мръдна от България, ако нямам европейска здравна карта и не я покажа на границата?

Божидар Нанев: Да започнем от там, че по Закона за здравно осигуряване, всички сме длъжни да бъдат здравно осигурени. Това означава, че спазваме закона, и това означава, че този, който трябва да пътува зад граница, трябва да притежава такава здравна карта, издадена от съответната РЗОК. Тя има за цел да осигури медицинска помощ при спешни състояния в чужбина. Това е много важно, защото ако се случи, не дай си боже, някакъв инцидент, катастрофа или някакво нараняване, или някакво състояние, което е спешно, този пациент да бъде обслужен в чужбина в съответно лечебно заведение. Длъжни сме всички по закон, както са записани промените в закона за здравно осигуряване в преходни и заключителни разпоредби да притежаваме тази здравна карта, когато излизаме в чужбина. Ние сме длъжни. Така че когато напуска страната един български гражданин, той трябва да я притежава. Друг е въпросът как точно ще се проверява. Няма конкретният разписан механизъм да бъде върнат. Тоест сега от 2010 г. ще се иска и това. Освен паспорта, се надявам по митници, по КПП да се проверяват и тези здравноосигурителни карти дали се притежават.

Водещ: И хубаво, и като те проверят и нямаш, не трябва да те пуснат да излезеш, така ли?

Божидар Нанев: Би трябвало да не те пуснат да излезеш, въпреки че по друг закон може би нямат право да те задържат.

Водещ: И сега какво правим?

Божидар Нанев: Сега започваме да разписваме и тези механизми за 2010 г.

Водещ: Знаете ли обаче какъв е проблемът от друга гледна точка? Аз самият имам желание да имам такава карта, но те се дават на две места в София. Свързано е с ужасна процедура. Ходиш веднъж, попълваш един формуляри, независимо че си плащал вноските и че те има в компютъра. След това трябва да ходиш пак след време, става бавно на всичкото отгоре, не я печатат на мига като отидеш, те в центровете нямат. Трябва да ходиш два пъти, щеш не щеш трябва да ходиш два пъти, за да я вземеш. Божидар Нанев: И за едно отиване става.

Водещ: Е как, нали първо подаваш заявление, после...

Божидар Нанев: Подаваш на място и трябва на място да го получиш.

Водещ: И моментално ще ти я отпечатат? Те имат такива устройства, с които произвеждат картите на място ли?

Божидар Нанев: Те не са карти, те са като...

Водещ: Те са като лични карти изглеждат, едни такива картончета, ламинирани.

Божидар Нанев: Да, но възможно е и на място. Сега се създава организация и почти нямаме оплаквания от граждани за това, че се забавят.

Водещ: Защото почти не ходят гражданите. Друг е въпросът, не може ли вие да поемете тежестта като разпределяте картите на всички, които имат платени осигуровки и ги давате, вариант А, на джипитата, вариант Б, изпращате ги по адреси на хората. Откъде накъде тези хора дето плащат трябва да са активните, а не държавата, дето им прибира парите?

Божидар Нанев: Може би е по-добре на самите места, здравноосигурителни каси, те да са готови в момента, в който се отиде, да, ти си здравно осигурен, ето заповядай, вземи си картата.

Водещ: Добре, това все пак е някаква идея да се подобри работата.

Божидар Нанев: Това може би е най-лесният начин.

Водещ: Освен това карате хората всяка година да си вадят нови карти?

Божидар Нанев: Ами, вноските са месец за месец на практика и ако той прекъсне здравноосигурителните си права, т.е. не си внася вноските, няма как да се издаде с години напред.

Водещ: Но вие не виждате шанс касата да изпраща служебно на всички, които са коректно осигурени, да им изпраща на адреса, като жест, включително за тяхната коректност...

Божидар Нанев: Аз мисля, че ще се създадат много повече проблеми, ако се изпращат по адреси, тъй като не винаги посоченият адрес в личната карта е същият, не винаги има кой да го получи, не винаги има... Скъпо струва това изпращане. Според мен най-разумният начин е да се създаде организация да са готови, и в момента, в който ги потърси гражданинът, да си ги вземе.

Водещ: 2 млн. души в София, ако се наредят на две места, са по 1 млн. на място. Дори да са разпечатани...

Божидар Нанев: 2 млн. души наведнъж трудно пътуват...

Водещ: В рамките на една година, дайте да ги разделим, пак се получават хиляди опашки, ако наистина всички са примерни граждани.

Божидар Нанев: Не са толкова хилядни граждани. Опашките... Нека да видим какво ще се случи. И досега това става. И между другото, повечето, може би поне две трети от гражданите, които пътуват, си пътуват редовно с тези, към настоящия момент си пътуват със съответните карти.

Водещ: Впрочем това е нещо, за което също сте прав, но е въпросът как ще се организира.