16 януари 2010 г. Тема: здравеопазване

С появата на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) през 2004 г. и влизането в сила на Закона за трансплантации обаче договорът с “Остеотех” (българският клон се нарича “Остеоцентър”) автоматично спира да действа. Той става юридически нищожен. Причината е, че агенцията има друг предмет на дейност - само контролни функции, и не би могла да сключи подобен договор (т. е. да контролира сама себе си). Оттогава “Остеоцентър” работи на принципа на отделни договори с лечебни заведения, м. г. техният брой е 13. Сред тях са столичните: “Св. Екатерина”, “Царица Йоанна”-ИСУЛ, “Пирогов”, ВМА, “Св. Анна” (бивша Окръжна) и др., изредиха вчера от Министерството на здравеопазването На същия принцип в момента у нас работят още 5 тъканни банки.

Ситуацията е доста реалистична. Наистина от 1 април законът предвижда гражданите без европейска здравна карта да не могат да пътуват към ЕС и въпреки уверенията на Министерството на здравеопазването, че той няма да се спазва, от парламента продължават да държат на решението си. Пък и си е записано в закона.

Новата регулация не просто означава още загубено време за много хора. Тя ограничава основни човешки свободи, гарантирани от самия ЕС - като тази на свободно придвижване. И това само защото държавата не може да измисли начин да различи редовните от нередовните платци на здравни вноски. Наистина, в България 1.1 млн. души са без осигуровки за здраве. Никой обаче през последните години така и не си направи труда с безбройните информационни системи да засече дали тези хора са безработни и бедни, или просто лъжат държавата. И затова сега се въвежда изискване, което ще удари и редовните "данъкоплатци" на здравната каса.

Картата е полезна и това е безспорно. По-ефективният начин за популяризирането й може би е адекватна разяснителна кампания, опростяване и ускоряване на процедурата по издаването й и "качването" й в интернет. Иначе скоро Еленко може да опише и тази процедура. Но отново с цената на излишно загубено време и нерви.

Когато един човек се чувства като двама отделни души, психиатрите му поставят диагноза "шизофрения". Горе-долу в това състояние е и българското здравеопазване, поне що се отнася до отговорът на въпроса ще можем ли след 1-ви април да пътуваме в чужбина без европейска здравна карта.

В понеделник здравното министерство обяви пред вестник "24 часа", че от 1 април гражданите ще могат да пътуват в страни, членки на Европейския съюз, само ако имат такъв документ, а ако нямат - ще бъдат спирани на границата. Задължението е заради нов текст в Закона за здравното осигуряване, приет преди Коледа, според който тази карта става задължителен документ при пътуване в ЕС. Последва бурна обществена реакция по въпроса и здравното министерство обяви, че няма да иска от граничните власти пътниците да бъдат спирани, но ще обмисли как да санкционира нарушителите на закона. Заместник-председателят на парламента и председател на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов, който е вносител на текста, обаче е категоричен, че правилото си остава в сила и от 1 април ще се изпълнява.

Зад паравана

Всъщност първоначалният замисъл на здравните институции не е да връчат на гражданите още един задължителен за носене документ. Причината да се внесе този текст е, че … събираемостта на здравните вноски е ниска и до началото на тази година не беше предвидена санкция за невнасянето им освен дежурната наказателна лихва. Европейска здравна карта може да получи само гражданин, който редовно си е внасял осигуровките за здраве.

В момента около 1.1 млн. души са без здравноосигурителни права заради три неплатени вноски за период от 12 месеца. Вместо обаче да си плащат в брой за преглед при лекар, много от неосигурените дават дължимото, когато им се наложи и така ползват същите права, както и редовните здравноосигурени. Разбира се, сред хората без здравноосигурителни права има и много социално слаби и безработни без право на обезщетение.

"Трябва да се въведе ред в системата. Не може да си социално слаб и 50 пъти годишно да влизаш и излизаш от страната, а в същото време да не си плащаш здравните вноски", коментира мотивите си д-р Лъчезар Иванов.

Здравните институции дълго време обмисляха как да приравнят неплащането на осигуровките към неплащането на данъци, заради което гражданите могат да бъдат задържани на територията на страната, докато не се издължат. Първата стъпка беше, че в промените в Закона за здравно осигуряване беше гласуван текст, според който здравни права се губят ако не си платил три месечни осигуровки за здраве през последните не една, а три години. На второ място бяха гласувани глоби за работодателите, които не внасят осигуровките на служителите си и за самоосигуряващите се, които не декларират и плащат вноски, независимо от това дали работят.

Заради промените, които регламентират и първия етап на здравната реформа, текстът за това, че европейската здравна карта от препоръчителна става задължителна при пътуване, мина между другото и беше внесен без мотиви от председателя на парламентарната здравна комисия. След това необходимостта от още един документ обрасна в

От здравното министерство коментираха, че е наложително гражданите да си носят картата, защото има много случаи, при които те пътуват без нея, налага се да си плащат за здравни услуги и после си търсят парите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По закона за бюджета си тя трябва да се разплаща с останалите европейски здравни фондове, когато болници и медицински центрове са оказали услуги на български граждани. От касата обаче обясниха, че случаите на граждани, които не са си носили здравните карти, а те са им потрябвали, се броят от здравното министерство. До редакционното приключване на броя оттам така и не съобщиха колко такива граждани са заявили пред тях правата си. Но обясниха, че законовият текст е един повод пациентите да научат правата си на здравноосигурени – на безплатен профилактичен преглед (ако не посетиш лекаря си, следва глоба) и на безплатна спешна и неотложна медицинска помощ на територията на ЕС (за притежателите на европейската здравна карта).

Проблемът е, че в различните държави спешната и неотложна помощ има различни измерения – в някои държави зъбоболът е спешно състояние, в други – не. Европейската здравна карта може и да е единен документ, но гражданите на всяка държава могат да ползват различен пакет от услуги в зависимост от това какво получават от общественото здравеопазване в държавата си. На фона на това, че медицинските застраховки при пътуване са евтини и покриват лечението при почти всякакви заболявания, обяснимо картата не е особено популярна. Още повече че в първите месеци след въвеждането й НЗОК така и не можа да обясни към кои здравни каси и фондове трябва да се обърне пациентът при нужда в съответната европейска държава.

Така на фона на 7 млн. души население през 2007 г. НЗОК е издала 100 хиляди европейски здравноосигурителни карти, през 2008 г. – 91.5 хил., а пред 2009 – 91.2 хил. Издадени са и временни удостоверения, заместващи европейската здравна карта – съответно 52.8 хил. през 2007 и 25-27 хил. през следващите години. Освен това здравната каса е издала удостоверения на живеещи в чужбина българи и е разрешила на определен брой граждани да се лекуват в чужбина. Последният тип разрешения са символични – съответно 4, 10 и 15 през 2009 г., и то за случаи, които не могат да бъдат лекувани в България. Встрани от исковете за възстановяване на разходите за разрешено от здравната каса лечение, чийто пик е през 2009 г. (83 иска за 15.2 млн.лв.), идва ред на гръмовното число 291.

Толкова са заявленията за възстановяване на разходите за спешна и неотложна медицинска помощ, ползвана на територията на ЕС от български граждани. За това здравната каса е платила 136 хил. лв. по 198 завления, останалите са нямали основание. Общо от 2007 г. досега 698 граждани са получили бърза помощ срещу европейската си здравна карта. Така аргументът за нейната жизнена необходимост леко издиша.

Въпреки че издаването на картата е безплатно, процедурата по получаването й трае две седмици. Освен това документът може да се получи само на едно място във всеки областен град и на две места в София - 22-ра и 29-та поликлиника.

За сметка на това аргументите против спирането на границата са много на брой и предостатъчни. Като начало няма нормативен документ, според който Гранична полиция да изисква друг документ за самоличност, освен личната карта или паспорт.

Според д-р Стойчо Кацаров, експерт към Центъра за защита на правата в здравеопазването, идеята да бъдат спирани на границата и проверявани за европейска здравна карта или за редовност на здравните вноски противоречи на чл. 35 от конституцията. Той гласи, че гражданите имат право свободно да се придвижват на територията на страната и извън нея и това право може да се ограничи, ако те представляват заплаха за националната сигурност или могат да ограничат правата на други хора. "Ако става въпрос за заразно болни, те биха могли да бъдат спирани на границата и да не пътуват, за да не заразят останалите. Но едва ли неплатените здравни вноски представляват заплаха за националната сигурност", коментира той.

Адвокат Александър Иванов, магистър по европейски науки, тълкува новият законов регламент и в европейски контекст. "Ако идеята на текста в закона наистина е да ограничава излизането от страната, то той противоречи на Договора за създаване на европейската общност, сега заменен с договора от Лисабон. Там са установени 4 основни свободи, една от които е свободата на придвижване и установяване, това е удар в сърцето на идеята на европейската интеграция", коментира Иванов. Според него разпоредбата би трябвало да уреди въпроса за упражняването на здравноосигурителните права в чужбина.

Според д-р Лъчезар Иванов в европейските страни здравни карти при пътуване притежават средно 60% от населението, в някои страни – над 70%. Но те са извадени доброволно, а не задължително.

Освен това въвеждането на европейската здравна карта представлява пилотен проект за това как ще заработи електронното здравеопазване, при което пациентът в България ще се идентифицира пред личните лекари, специалистите, в болницата и в аптеката със своята електронна здравна карта, твърди Иванов. По думите му няма необходимост от промяна на закона, която да премахне текста. Затова всички пътуващи трябва да разполагат с европейска здравноосигурителна карта от 1 април нататък. Нищо, че е излишна.

"Обявихме това с идеята, че по този начин ще накараме хората да се възползват от правото си. Заради обществената реакция обаче, въпреки че е записано в закона, че картата е задължителна, ще заменим спирането на границата с разяснителна кампания, а за допълнителни санкции ще мислим", коментира д-р Божидар Нанев, министър на здравеопазването.

"Какво искат да кажат от Министерството на здравеопазването, че няма да променят един несъстоятелен текст и няма да изпълняват закона ли? Нали прокуратурата следи за законността и трябва веднага да се самосезира. Ясно е, че идеята им е да има още една бариера пред това гражданите да не си плащат здравните осигуровки, но трябва да се намери по-нормален начин те да бъдат мотивирани", коментира д-р Стойчо Кацаров. По думите му здравното ведомство трябва да убеди хората, че има полза от това да се осигуряват – като намали осигуровките например или като гарантира, че ще получават винаги качествена услуга на поносими цени. "В противен случай по тази порочна логика неосигурените не само трябва да бъдат спирани на границата, защото част от тях не пътуват. Те трябва да бъдат глобявани на място и да бъдат въдворявани по адресите им на местоживеене", допълва той.


САМО 90 ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ САНАНИВО МАЛКИТЕ БОЛНИЦИ ЗАТВАРЯЛ
32 не отговарят 110 едва кретат

Личният лекар ще ходи по спешност
ДЕЯНА ПАВЛОВА

32 болници у нас не от­говарят на никакви ме­дицински критерии, за­това или ще затворят врати, или ще станат частни.

Те имат срок до 20 януа­ри да покрият стандарти­те, иначе няма да сключат договор със здравната ка­са. Това съобщи Жени На­чева, шеф на дирекция "Бюджет и финансови па­раметри" към НЗОК.

Статистика

Други 110 болници, сред които главно са общински, пък ще сключат частични договори с касата и ще мо­гат да лекуват по около 7 клинични пътеки. Данните показват, че в тези болни­ци са се лекували по 5 ду­ши на ден през 2009 г. Това показва ниска ефектив­ност и качество, каза от своя страна здравният ми­нистър д-р Божидар На­нев. Във всяко от тези лечебни заведе­ния е имало под 2000 хоспи­тализации на година. За сравне­ние в голя­ма болница като варненската "Св. Марина" те са по 44 хил. или 120 души дневно. Използваемост­та на леглата

пък е била 12%, а в големи­те лечебници е поне 70%. Въпреки това 142-те бол­ници са изразходили 56 млн. лв. миналата година. Най-драстично е било по­ложението в болницата в Трън, която сключила договор само за 1 клинична пътека и за година помог­нала на 94 пациенти. По­добни са и случаите с ле­чебните заведения в Лю­бимец, Брезник, Царево, Ивайловград, където ра­ботят само по 6-7 лекари.

Пациентите няма да усе­тят промените, тъй като те и в момента не се лекуват в тези болници, а директно отиват в големите, комен­тира още здравният ми­нистър д-р Нанев. Реално болниците, които имат не­обходимите качества, са 20 областни, 40 държавни (от тях 19 университетски) и над 30 общински. Това означава, че само около 90 здравни заведения рабо­тят на нужното ниво.

Дежурства

Филиалите за спешна помощ обаче ще продъл­жат да работят, дори и

болницата, към която са, да няма договор с НЗОК. У нас има 28 спешни цен­търа и 197 филиали. Те ще бъдат укрепени с апарату­ра и линейки и ще работят денонощно. Предвижда се до филиалите да се из­градят и спешни кабине­ти, които да облекчат ра­ботата и да ходят по адре­си. В тях дежурства ще могат да дават лични ле­кари, медици в извънболнична или болнична по­мощ. За да приемат тези 12-часови дежурства, те ще бъдат стимулирани с парични възнаграждения. Обмисля се да им се пла­ща между 60 и 100 лв.

Средно по пет пациенти на ден са лекувани в 142 болници през миналата година. Това означава, че тяхната ефективност е изключително ниска, обясни министърът. За пример той даде болница "Св. Георги" в Пловдив, където за година са преминали 70 000 пациенти. За същото време в болницата в Трън са лекувани едва 94 пациенти. Около 100 000 души в страната ще трябва да се пренасочат от по-малките към по-големите болници.

В момента у нас има около 250 държавни и общински лечебни заведения и стотина частни. Причината за закриването на болници са новите изисквания на здравната каса. За да сключи договор с касата по клинична пътека, болницата трябва да има поне двама лекари със специалност и един специализиращ. Изискването досега беше за един специалист. Промяната е, защото касата изисква 24-часов прием или за дежурствата ще трябват поне трима лекари.

"В края на януари ще има яснота по сключените договори кой продължава да работи. Не всички общински болници ще затворят. Отделни отделения, структури ако отговарят на условията и имат лекари и пациенти, ще продължат да работят. На някои места ще останат само вътрешни, детски, или АГ отделения. Някъде цели болници или части от тях ще отпаднат. Там ще се пренасочи потокът от пациенти и ресурс от касата", обяснява министърът. Някои от определените за затваряне болници вече са започнали да се самозакриват: лечебниците в Царево, Кула, Брезник, Трън, Рудозем, Годеч, Ивайловград и Любимец.

Според тях изписването на лекарства ще бъде съобразено с националното съгласуване между отделните съсловни организации и представители на пациентите за лечение на различните групи заболявания. Платените от касата лекарства ще бъдат вписани в позитивния списък и не е истина, че те ще бъдат остарели или задължително най-евтините за заболяването.

Пациентите трябва да продължат да получават адекватно и гарантирано от бюджета на НЗОК лечение, настояха от организацията за интеграция на хората с увреждания. Те поискаха и нови контролни механизми.


Криза за лекари и медсестри в малките градове
Само 95 болници прескачат трапа

Лечебници с по 5 пациенти на ден нямат шанс да оцелеят
Само 95 държавни и общински болници ще успеят до 20 януари да сключат договор със здравната каса. Останалите нямат шанс да оцелеят. Това прогнозираха вчера министърът на здравеопазването Божидар Нанев и финансистът на касата Жени Начева. Според данните на здравните институции през 2010 година средства ще бъдат заделени за всичките 25 областни болници, 40 държавни, сред които 19 университетски, и над 30 общински здравни заведения. Жени Начева уточни, че към момента документите на 32 болници не отговарят на изискванията по нито един показател. Възможно било обаче в оставащите няколко дни някоя от клиниките да успее да намери недостигащите й специалисти и да сключи договор със здравната каса. Прогнозите обаче сочат, че малки болници, които през миналата година са имали 80 договора, през 2010 ще успеят да сключат не повече от 7 и ще останат с по две отделения. Според закона за лечебните заведения една болница трябва да има не по-малко от три отделения от основните пет.

В най-честия случай двете оставащи отделения - неврологично и по вътрешни болести, няма да бъдат достатъчни болницата да продължи да съществува. Според данни на здравното министерство и НЗОК през миналата година са похарчени 56 млн. лева за 142 болници и диспансери в страната, през които са преминавали средно по петима пациенти на ден. В данните си обаче здравното ведомство включва и болницата в град Кула, Видинска област, която беше закрита още в средата на миналата година. Не само поради недостиг на пациенти, но и поради липса на достатъчно жители в града. Сред клиниките с под 5 пациенти дневно са общо 76 общински болници, които са работили по по-малко от 50 от близо 300-те възможни клинични пътеки. Отсега е ясно, че със сигурност без болници ще останат в Любимец, Царево, Ивайловград, Рудозем, Годеч, Тервел, Брезник и Трън. Всички тези лечебни заведения са имали под 10 договора и разполагат с не повече от 6-7 лекари.

В същото време здравното министерство отчита увеличаване на приема в много от големите държавни болници. Според доц. Стоян Александров, докато преди през "Пирогов" са минавали около 19 хил. души годишно, през миналата година те са били 28 хиляди. От 20 000 пациентите на "Александровска" са скочили на близо 30 000. А повече от двоен ръст - от 30 на 60-65 хиляди, има Университетската болница в Пловдив.

Доц. Александров уточни, че и към момента пациентите се насочват към по-добрите болници. Той подчерта, че сериозният проблем за обезпечаването с лекари не е в големите градове София, Пловдив и Варна, а в по-малките областни центрове. Доста по-сериозен обаче е проблемът с медицинските сестри. Според зам.-министъра на здравеопазването Валери Митрев най-вероятно в цяла Бургаска област ще останат единствено лечебните заведения в Бургас. Подобна ще е ситуацията със Северозападна и Североизточна България. Очакванията са, че закриването на здравни заведения ще засегне между 80 000 и 100 000 души в общини, където няма нито една многопрофилна болница. "Нямаме за цел да закриваме болници, а да създаваме стандарти", бе коментарът от здравното министерство.

Идеята на ведомството е всички лекари в даден регион по желание да могат да работят към спешните центрове. По този начин ще се осигури спешен достъп до медик, когато болницата в дадената община бъде закрита. В момента докторите в линейките не получават пари за дежурствата си, тъй като са на трудов договор. От министерството обясниха, че и в момента например спешната помощ в Трън се обслужва от два екипа, пътуващи от Перник, въпреки че в градчето има болница. Поради тази причина хората на Божидар Нанев не смятат, че закриването на неефективните клиники в малките градове ще лиши местните хора от достъп до доктор.