Спестих пари на държавата

В интервю по Канал 3 премиерът Бойко Борисов заяви, че така и не е получил точна информация от подчинения си за посещението му в Щатите. Затова наредил ДАНС да провери дали има конфликт на интереси.

"Не виждам никакъв конфликт на интереси, защото нито министерството, нито негова структура имат договор с фирмата "Остеотек", заяви Нанев. Той смята, че така е спестил пари на данъкоплатците. "Ако бях отишъл на държавна сметка, щяхте да ме питате защо съм похарчил толкова", контрира министърът.

По думите на д-р Нанев за първи път български здравен министър е имал срещи в американското здравно министерство. Аудиенцията била със заместници на щатския му колега, защото той имал здравословни проблеми и бил на операция.

За Нанев няма никакъв конфликт на интереси и в това, че "Остеотек" работи по договор с 13 болници, част от които държавни, на които принципал се явява самият министър. "Американското търговско дружество просто подпомага българската държава и българските граждани при тяхното лечение с продукти на базата на тъканни клетки и кости", защити се Нанев.

Шефът на Канал 3 Сашо Диков атакува министъра с въпрос дали знае кой е д-р Румен Хичев, от чието име е била поканата за пътуването.

"Освен вицепрезидент на "Остеотек" в САЩ д-р Хичев е вицепрезидент и на българския клон, но в това пак няма никакъв проблем. След като получих поканата, я съгласувах с всички институции - Държавния департамент, Министерството на външните работи и българското посолство. В САЩ бях и посрещнат, и изпратен от хора от посолството", уточни министърът.

Боряна Йотова


Властта се заплете в скандал с лобизъм за износ на тъкани
ДАНС проверява "Остеотек", която е платила пътуване на здравния министър до САЩ
Янина Здравкова

Поредни управляващи се забъркаха в скандал с фирма, която изнася човешки тъкани от България. Наредил съм проверка на ДАНС на цялата дейност на "Остеоцентър" - България, обяви пред "Канал 3" премиерът Бойко Борисов. Паралелно с това се оказа, че здравният министър Божидар Нанев и зам.-шефът на парламента Лъчезар Иванов са пътували през ноември м.г. в Америка на разноски на неправителствени организации, чийто президент е вицешеф и на фирмата майка в САЩ "Остеотек".

Според Нанев конфликт на интереси няма. "Питах Нанев и Иванов кое налага да не си платим ние от бюджета за това пътуване. Не можаха да ми отговорят", каза обаче премиерът. Според него, "ако се докаже, че двамата са излъгали, ще си понесат много тежка отговорност".

Договорът между "Остеоцентър" и държавата в лицето на тогавашната "Бултрансплант" беше сключен през 2002 г. Той предвижда фирмата да сключва договори с български лечебни заведения, които да й осигуряват донори за тъкани. "Остеотек" плаща разходите на лечебниците и труда на лекарите, а единственото й друго задължение е да осигурява безплатно нуждите на България от импланти от тези тъкани. Тъканите се преработват във Франция, след което се продават в САЩ и Европа. Цената на един такъв продукт е между 7 и 50 хил. долара. Става дума за кости и сухожилия. За 7 г. у нас се внесени 387 костни импланта, трансплантирани са 317, обясниха от МЗ. Освен това фирмата инвестирала 10 млн. лв. в технологии в болниците, откъдето взема тъкани.

Според ведомството няма статистика колко тъкани са изнесени за продажба на чужди фондове, но общо донорите у нас са били 2000. Не е ясно колко тъкани прави това, но вероятно става дума за десетки хиляди, което нарежда България на челни места в света по подобен износ. "Даваме им това, което така или иначе зариваме в земята", обясни директорът на агенцията по трансплантация Теодора Джалева.

Нанев призна вчера, че билетите и хотелът на българската делегация в САЩ са били платени от домакините - Евроатлантическия фонд и Федерацията "Американски граждани от български произход". Организацията на визитата беше съгласувана с американското законодателство за предотвратяване на конфликт на интереси и корупционни практики, с посолството ни във Вашингтон и с българското МВнР и те не откриха конфликт на интереси, обясни Нанев. Той обаче също така призна, че начело на двете организации, платили визитата, е Румен Хичев - американец с български произход и вицепрезидент на "Остеотек" в САЩ.

Според МЗ няма конфликт на интереси и защото министерството и министърът не са страна по договор с "Остеоцентър", тъй като в момента тя работи на принципа на отделни договори с лечебните заведения. Оттам обаче признаха, че повечето от тези болници са държавни, при това най-големите - "Пирогов", ИСУЛ, "Св. Екатерина", Военна болница, Александровска и т.н.

В САЩ Нанев се е срещнал с Румен Хичев, посетил и "Остеотек", видял как се правят имплантите, обменил опит в трансплантациите. "Нямаше планове за бъдещето", обясни министърът.

Около половината от частните болници, които в момента работят със здравната каса, също ще имат орязване на дейността заради липса на кадри, съобщиха експерти. В момента 100 частни болници и медицински центрове работят по клиничните пътеки на касата и се очаква 50 от тях да не успеят да сключат договори по всички пътеки, по които са работили през 2009 г.

В момента касата сключва договори за 2010 г. по новите изисквания. Болниците трябва да гарантират 24-часово обслужване по диагнозите, по които работят. Това пък значи, че трябва да имат съответните специалисти на основен трудов договор. Всички 400 лечебни заведения, които са имали договори в болничната помощ, са подали документи за нов, а към момента 32 от тях напълно не отговарят на условията и не могат да работят по нито една пътека, обясниха от касата. Те обаче още се опитват да отговорят на критериите, затова не може да се каже, че всички ще трябва да прекратят изцяло работа. 142 болници - общински и частни, ще сключат договори за по-малко дейност от досегашната. В тези клиники са лекувани средно по 5 пациенти на ден, което според МЗ означава ниско качество и ефективност. Там работели и по 6-7 лекари.

Заради закриването на дейност в тези болници се очаква 80 до 100 хил. пациенти да бъдат пренасочени към по-големите лечебни заведения. Започнал е и процес на пренасочване на кадрите.

Представете си човешка ръка, счупена мал­ко под рамото, на нивото на мишницата. Клатушка се напред-назад като махало на стар стенен часовник, понеже се държи само на кожа, на един от трите големи нерва и част от мускул - костта впрочем е счупена с множество дребни фрагменти. Срязана е главната артерия на мишницата. Четири пети от масата на мишницата са излезли от строя. От важните структури незасегна­ти са само един нерв, кожа и част от задния мускул на крайника.

Спасената ръка - професионалната работа невинаги има красив вид. Поне на първо време.

Така изглеждала ръ­ката на 58-годишния пазарджиклия Драгоя Ангелов след катастрофата на магистрала „Тракия". Той пътувал за София по служба. Уж шофьорът на служебното „Пежо" бил опитен, но колата поднася на дъжда и се преобръ­ща два пъти. Ангелов седял до шофьора и с дясната ръка се държал за дръжката на прозо­реца. При преобръщането ме­талната рамка едновременно чупи и реже ръката. Изрязала костта като трион - напред-на­зад, напред-назад. Това унищо­жава много повече капиляри, нерви, сухожилия и тъкани, от­колкото ако костта е била сря­зана от раз.

При тези случаи ампутацията е неизбежна - така постъпват в много болници, включително и елитни.

Ангелов обаче е имал щастието

да попадне на 53-годишния ортопед и хирург Николай Воденичарски от Клиниката по орто­педия и травматоло­гия на болницата „Св. Ана" в София. Заради загубата на кръв бър­зо се правят необхо­димите изследвания. Особено важна е ангиографията за кръвоснабдяването на крайника. На мони­тора това изглежда така - по кръвонос­ните съдове се пус­ка контрастна теч­ност, под рентге­нов апарат се виж­да как тя ги запъл­ва, но в един момент течността спира. Там съдът е срязан.

„При скъсана основна арте­рия трябваше да видим какво има като съпътстващи съдчета. Ангиографията може да послужи като основание за ам­путация или не. Когато все пак има някакво пропускане на малки кръвоносни съдове, това дава по-голям шанс за опера­цията", пояснява д-р Николай Воденичарски.

30 минути след постъпването на пациента ортопедът има първата картина на увредата. Шансовете за ycпex били не по­вече от 20 на сто,' но хирургът решава да спасява ръката, а не да реже. Малко по-късно Анге­лов е „под ножа". Най-напред се стабилизира ръката с метал­на плака, захваната за нея с винтове. След това е възстано­вена липсващата 10-сантиметрова част от артерия брахиалис, която кръвоснабдява гор­ния крайник - за целта е взета вена от крака на пациента. Следват майсторски „шеф и кройка" на съдове и сухожи­лия, възстановяване на муску­ли, съединяване и „ремонт" на тъкани.

След три часа ръката започва да показва признаци на живот. Успехът е още по-значим, за­щото артерии и мускули са се съживили след близо 5 часа без кислород

При толкова време на хипоксия те обикновено умират и то­гава крайникът трябва да се от­страни.

Днес, близо 7 месеца след ка­тастрофата, Драгоя Ангелов може да натиска дръжката на вратата, да вдига ръката и да си бърше с нея потта от чело­то. Вече има чувствителност на палеца и показалеца, а като кръстоса пръстите на ръцете, изобщо не си личи коя от тях е висяла като махало на стенен часовник и е била пред ампута­ция. С нея дори е вдигнал ново­годишната наздравица за 2010-а, макар чашата да е била пъл­на наполовина. При подобни травми засегнатите структури се възстановяват с по един милиметър на ден, значи след около година и половина ръка­та трябва да заработи пълно­ценно, изчислява Ангелов.

Драгоя и съпругата му Лиля­на, която, без да е медицинско лице, му прави дневно по 4-5 часа домашна рехабилитация, споделят какво са им казали хората от болницата след опе­рацията - че трябва да са бла­годарни на д-р Воденичарски,

който настоявал ръката да се спаси, а не да се реже.

Хирургът не се чувства „звез­да" и не от показна скромност. Просто работата е такава, че без екип от професионалисти няма как да се стигне до търсе­ния резултат. Редом с неговите пръсти ловко и точно са пипа­ли ръцете на „ортака му" - д-р Бисер Бончев, с когото всъщ­ност заедно са кърпили тъка­ните. Много важна е била ро­лята и на шефа на клиниката доц. Румен Кастелов, с когото 15 години са работили заедно в реанимацията на българската медицина - института „Пиро­гов". Двамата така си пасват, че се чувстват медици от една кръвна група. Впоследствие доц. Румен Кастелов отива в „Света Ана" - София, но Воде­ничарски се премества при не­го едва през 2008 г. Той е опи­тен хирург с над 20-годишна практика, но за „Света Ана" е нов колега. Затова, когато възниква

дилемата „ампутация или не", думите на Кастелов към други­те - да слушат какво им казва

Воденичарски, изиграват важ­на психологическа роля. Те са били онова рамо, от което е имало нужда спасяването на ръката.

„Останах много очарован от кардиохирурга доц. Финков, който направи ангиографията. В „Пирогов" лекарите се раз­бират с половин дума, поняко­га без дума. Докато тук трябва­ше да се обяснява. При доц. финков обаче не бе така, той от раз разбра какво е необходи­мо и направи максимално бър­зо изследването", споделя Во­деничарски. Много важна е би­ла и ролята на шефа на Клини­ката по кардиохирургия доц. Владо Данов, който съединил разкъсаната артерия брахиалис.

Семейство Ангелови са бла­годарни и на хирурзите, и на целия персонал. Клиниката е била на бойна нога по време на операцията. Отишли са об­що 9 банки кръв плюс кръвна плазма.

В късната есен Драгоя Анге­лов получава бъбречна криза и от Пазарджик го изпращат в Правителствена болница при уролога Генадиев. Той остава впечатлен от състоянието на ръката. „Голяма работа е, мис­лех, че операцията е правена в чужбина", казал той на семейс­тво Ангелови.

Д-р Воденичарски не знаеше за задочното признание, но не скри, че му звучи обидно. „Ще ви кажа защо. Говоря за друг случай - млад човек, кой­то учи в Англия, по време на ваканцията си в България чупи лакът. Аз го оперирах, много проста интервенция, с такива операции започват специализантите. Казах му да си напра­ви снимка в Англия. Миналото лято пак дойде при мен и спо­дели как английските колеги останали изненадани, че в Бъл­гария можело да се извърши такава „великолепна опера­ция". Разбирате ли, това е опе­рация за начинаещ в професия­та. Представяте ли си какво си мислят там за нас?" Терзае го мисълта, че в ЕС на България се гледа като на малка лечеб­ница в края на континента.

А колкото до дилемата „ам­путация или не", според него тя е породена повече от иконо­мически причини: „Разсъжда­ва се като за бизнес. Има ли смисъл в това предприятие да влагаме средства, ако шансо­вете не са големи? Когато оба­че на медицината започне да се гледа като на бизнес, а не като на лечение и на социална функция, става зле за общест­вото", довършва изповедта си ортопедът.

Премиерът Бойко Борисов е издал заповед да бъде проверена скандалната компания „Остеотек” заради пътешествие до САЩ на здравния министър Божидар Нанев и депутата Лъчезар Иванов на нейни разноски. ДАНС вече разследва компанията заради съмнения, че Нанев е изпаднал в ситуация на конфликт на интереси.

„Възложил съм проверка за цялостната дейност на тази фирма. В момента, в който за мен стане ясно или службите и прокурорите имат достатъчно сведения, че се генерира престъпление, към никого до днешна дата не съм проявил милост!”, предупреди Борисов. Министърът заедно с Иванов са пътували до Америка на разноски на организациите „Евроатлантически фонд” и на федерацията на „Американските граждани от български произход”, чийто основател е Румен Хичев, вицепрезидент на българския клон на „Остеотек”.

Това е вторият министър от кабинета Борисов, на когото премиерът размахва жълт картон. Преди седмица министърът на българите в чужбина Божидар Димитров обяви, че София поставя условие на Анкара да плати 20 млрд. долара компенсации за бежанците от Източна Тракия от 1913 г., за да бъде допусната до преговори за членство в ЕС, без да съгласува изявленията си с външно министерство.

Разноските по визитата им са били поети от две неправителствени организации – „Евроатлантическия фонд” и на федерацията на „Американските граждани от български произход”. Шефът на двете организации обаче е Румен Хинчев, който е и вицепрезидент на българския клон на „Остеотек”, регистриран у нас като Тъканна банка Остеоцентър България”.

Премиерът Бойко Борисов заяви в интервю за Канал 3, че ако проверката на ДАНС докаже конфликт на интереси, Нанев и Иванов ще бъдат наказани.

От 2002 г. насам тъканната банка неколкократно попада във вихъра на скандали, свързани с износ на тъкани. По време на управлението на НДСВ компанията сключи договор с Бултрансплант, който е предшественикът на сегашната Агенция по трансплантациите, с който придоби пълен монопол върху експлантациите и износа на тъкани от трупни донори.

Редица водещи болници нямаха право да предоставят тъкани на трети страни, включително и на български лечебни заведения. По непотвърдена информация благодарение на този договор за 5 години извън граница са изнесени 21 тона тъкани от починали българи. По данни на Агенция „Митници” Остеоцентър е най-големият износител на човешки тъкани в Европейския съюз.

Здравният министър отрече вчера да е бил въвлечен в конфликт на интереси. Той обяви, че нито една държавна институция у нас няма договорни отношения с „Остеотек”, тъй като контрактът с компанията е бил анулиран през 2004 г., когато Бултрансплант спира да съществува и на негово място се създава агенцията по трансплантациите.

Нанев заяви, че в момента банката за тъкани има договори с 13 болници за предоставяне на тъкани. Той пропусна да поясни, че много от тях са собственост на държавата и са на пряко подчинение на министерството. Сред болниците, работещи с Остеоцентър, са „Пирогов” и Военномедицинската академия. В замяна „Остеотек” са инвестирали в техника и обучение в болничните заведения 10 млн. лв. Здравните заведения са получили безплатно общо 217 костни трансплантанта, произведени от фирмата, които се присаждат на хора с гръбначни увреждания. Цената на един трансплантант е между 7000 и 50 000 долара.

Според Нанев не можело да става дума за монопол на компанията, тъй като болниците у нас имали контракти с още четири банки за тъкани.

Скандал с търговия на тъкани избухна и преди две години. Тогава шефът на Съдебна медицина Станислав Хирстов беше обвинен в незаконните експлантации на тъкани и кости от трупове на починали хора. Той беше оправдан от Софийския районен съд.


Фирмата за втори път забърква министър в афера
Името на компанията "Остеотек" не за пръв път е замесено в скандал за конфликт на интереси. През 2002 г. беше разпро­странена информация, че синът на тогавашния здра­вен министър Божидар Финков ще учи в САЩ с финансовата подкрепа на зам.-шефа на „Остеотех" Румен Хинчев. Хинчев то­гава лично декларирал пред американското по­солство, че ще спонсори­ра образованието на То­дор Финков. Здравният министър от НДСВ се оправ­да, че семейството му по­стоянно получавало пока­ни за посещения в САЩ.

През същата година беше сключен и ексклузивен договор между „Бултрансплант" (сега Изпълни­телна агенция по трансплантация) и компанията за износ на костна тъкан от български донори. По­ради скандалността на до­говора срещу шефа на "Бултрансплант" Янко Начков беше образувано досъдебно производство.

Болниците, които не са лекували качествено пациентите си, но са имали възможности за това и състоянието на болния е можело да бъде подобрено, ще бъдат глобявани. Това съобщи заместник здравният министър Валерий Митрев. Санкцията ще се определя на базата на докладите на медицински одитори, които ще проверяват изненадващо лечебните заведения по всяко време.

Обичайната практика сега е общински болници без специалисти и с остаряла техника да

държат болни до последно, за да си вземат парите

от здравната каса по клиничните пътеки, а когато положението им стане фатално, да ги препращат в областната или в специализирана болница. Така се е случило с близо 100 000 пациенти през миналата година, заяви д-р Митрев.

Средно по 5 човека на ден са лекувани в 142 болници и диспансери в страната през 2008-а. За година преминалите болни в тях са 2000, показва проверка на здравното министерство. Това означава, че хората ги избягват заради ниското качество на лечение. Те обаче са изразходвали общо 56 млн. лв.

Центровете за спешна помощ нямат достатъчно лекари и медицински сестри. Хората бягат от там заради тежката и отговорна работа и ниското заплащане. Няма доктори и за спешните екипи, които трябва да поемат извозването на хората до най-близките болници от местата, където лечебните заведения ще бъдат превърнати в такива за долекуване или в хосписи. Това пък съобщи министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев вчера. За пример той посочи филиала на спешната помощ в Трън, който е оборудван по последна мода, но няма нито един екип. Когато се обади болен, телефонистката звъни в спешния център в Радомир да изпратят лекари.

Ще стимулираме джипитата да поемат дежурства в спешната помощ в извънработно време, заяви зам. здравният министър д-р Валерий Митрев и подчерта, че за момента това е най-удачният вариант, за да запълнят на първо време оголените места за доктори.

За тези, които се наемат на тази работа, се предвиждат 12-часови дежурства и неколкократко по-високо заплащане, отколкото това на щатните спешни диктори сега. По думите на д-р Митрев в МЗ се обсъждат варианти за

заплащане от 60 и 100 лв. за 12-часово дежурство

30 млн. лв. са предвидени допълнително за спешната помощ тази година. От тях 7 млн. лв. са за повишаване на работните заплати на работещите в центровете, а с останалите средства ще бъдат купени нови линейки и апаратура.


Наддават за специалисти в страната
д-р Валерий Митрев

Директори на общински болници са започнали да привличат лекари от по-големите лечебни заведения с обещания за по-високи заплати, съобщи зам.-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев. Само болница, която има специалисти на трудов договор и пълен работен ден, ще може да подписва договор за плащания със здравната каса от 20 януари. Осигуряване на 24-часов прием по спешност, модерна апаратура и клинична лаборатория са другите задължителни изисквания, за да работи болницата по клинични пътеки. По думите на д-р Митрев 70% от общинските болници не могат да покрият тези критерии. Това означава, че 98 лечебни заведения в малките градове и села ще бъдат преобразувани в такива за долекуване и хосписи.