17 август 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Само преди месец и половина продавахме само една фабрика и един хотел, скокът при тези имоти показва ясно, че кризата се задълбочава, заяви шефът на камарата Георги Дичев. Заради необслужени ипотеки в момента се продават имотите на производител на метални изделия от Бургас, на текстилно предприятие от Видин, мелници и цех за замразени храни, мандра. В някои от случаите на търг са изнесени целите им мощности, което на практика означава, че настоящите им собственици закриват производството си.

Дичев обясни, че откакто гилдията обяви всички продажби в интернет, интересът към тях се е увеличил. Имаме по 10 000 посещения на ден, на публичните продажби се явяват повече наддавачи, но това не означава, че има увеличение на сделките, каза той. Според него макар имотите, продавани от частни изпълнители, да са атрактивни, и при тях се усеща общата стагнация на пазара. По думите му рядко има продажба още от първия път. За да се проведе нов търг обаче, цената трябва да се свали, а кредиторът невинаги е съгласен, защото сумата може да не стигне за покриване на дълга.

Има увеличение на ипотекираните имоти, които идват при нас, и това е нормално, след като данните на БНБ показват, че лошите кредити са нараснали, коментира Дичев.

Всички обекти се продават заради дългове по ипотечни заеми към банки. Според шефа на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев скокът в броя на публичните продажби на този тип имоти показва, че икономическата криза се задълбочава. Преди месец и половина камарата създаде сайт, в които се обявяват всички продажби. Това доведе до повишаване на интереса, но не може да промени пазара и при нас има стагнация, каза Дичев. Наблюденията му показват, че сега на търговете на частните изпълнители се явяват повече наддавачи, повече хора проявяват интерес да разгледат имота, но продажбите не стават от първия път. Провал на първия търг обаче означава сваляне на цената, а това не е в полза на кредитора.

Най-скъпият промишлен имот, изнесен за продажба, е в Бургас и първоначалната цена, на която ще започне наддаването за него, е близо 30 млн. лв. Той е собственост на "Метални изделия" АД и се продава в полза на Юробанк И Еф Джи България. Имотът е в регулация и се намира в индустриалната зона на Бургас. Площта на парцела е над 76 хил. кв.м, но към него има и серия от сгради - цехове, складове, леярна, парокотелна централа. Имотът е ипотекиран в полза на банката през 2005 г., а след това е възбранен за публични задължения и от Агенцията за държавни вземания. Кандидат-купувачите трябва да внесат по 2.9 млн. лв., ако искат да участват в търга до 28 август, когато частният изпълнител ще отвори всички предложения. Тогава имотът ще се даде на предложилия най-високата сума, а той ще трябва до 7 дни да плати или да се откаже и тогава сделката ще се сключи със следващия с най-висока оферта. По закон цената, от която започва наддаването, е 75% от пазарната стойност на имота. Това означава, че пазарната оценка на този парцел е 40 млн. лв. Бившето държавно предприятие "Метални изделия" произвежда стоманени телове, радиатори и гвоздеи. Според търговския регистър основен акционер във фирмата е кипърската офшорка "Стиим".

На тезгяха са фирми за текстил и храни

Заради дълг от 4.1 млн. евро на "Вида стил" към СИБанк частен съдебен изпълнител ще продаде принудително имот от 47 хил. кв.м заедно с всички сгради на шивашкото предприятие в него. Началната цена е 8.9 млн. лв. В обявлението е записано, че върху имота има и други възбрани освен тази в полза на банката, както и такива по дела за дължими заплати на работници. Продажбата ще се проведе на 8 септември в районния съд във Видин. До 1989 г. "Вида стил" е най-голямото предприятие за конфекция в страната. От 2007 г. има сертификат за качество ISO - 9001: 2000. В сайта на фирмата, която е приватизирана чрез работническо-мениджърско дружество през 1995 г., е записано, че дружеството е собственик на земя и сгради с обща площ от 53 хил. кв.м, от които 22 хил. кв.м е застроена. Там се намират главният корпус и административна сграда, столова и кухня, парова централа, гараж, перална и складови помещения. След продажбата фирмата ще загуби огромна част от активите си.

"Текстилният сектор в България е един от най-тежко засегнатите от кризата", каза председателят на българския браншови съюз по трикотажна промишленост Стефко Колев. Той обясни, че голяма част от предприятията в сектора са фалирали или са пред затваряне заради невъзможност да изплащат кредитите си. "Преди години фирмите взеха заеми с цел да се разраснат в страната и да финансират купуването на сгради, складове, машини. Преди кризата нямаха никакъв проблем да ги изплащат, но след като икономиката се влоши, не могат да се справят." Колев обясни, че някои от банките проявяват разбиране - преструктурират заемите, предлагат периоди, в които фирмите длъжници да плащат само лихвите. Но има и други, които на втория месец, в който фирма не отчете месечна си вноска, вече обявяват заема за изискуем и изземват имот или друг даден залог. Като главна причина да се стигне дотук Колев посочи огромния спад в износа на текстил (30%) заради задълбочаването на кризата. "Фирмите правят все по-малки поръчки както в страната, така и в Западна Европа. Текстилът е една от най-засегнатите промишлености от кризата и правителството трябва да се намеси, за да спаси сектора." Колев обясни, че в сектора работят предимно жени (около 90%) и при уволнение за тях би било много трудно да си намерят нова работа и голяма част ще трябва да минат на държавни помощи. "Това също налага намеса на правителството", каза той.

Напълно оборудван мелничен комплекс в Любимец също е за продан. Имотът е ипотекиран в полза на Райфайзенбанк и "Райфайзен лизинг България" за 9.2 млн. лв. Комплексът е собственост на регистрираната в Свилеград "Хранко инвест" ООД. Частен съдебен изпълнител от Хасково е обявил начална цена за наддаването от 1.95 млн. лв. за земята и сградите и от 525 хил. лв. за мелничното оборудване с всички машини и съоръжения. Общата площ на имота е близо 16 хил. кв.м, като в него влизат самата мелница, складове, лаборатория, асфалтирани площадки. За същия дълг принудително ще бъде продаден и имот от 4 хил. кв.м в Свиленград. Това пак е мелница заедно с необходимите за функционирането й постройки. Цената за нея е 1.275 млн. лв. Продажбата й ще се извърши в районния съд в Свиленград на 14 септември. Частният съдебен изпълнител продава и съседния имот, който е собственост на "Витта фуудс" ООД. Мажоритарен собственик на дружеството е "Хранко инвест". Имотите на производителя на замрaзени тестени изделия се продават с начална цена за малко над 1.5 млн. лв. "Витта фуудс" произвежда витите баници с марка "Царица" и точени кори. Фирмата е въвела системата за контрол и управление безопасността на храните НАССР.

Друг тежко засегнат от кризата сектор, този на хранителната промишленост и най-вече на хлебната промишленост, тепърва ще се влошава от началото на есента, твърди Мариана Кукушева, член на управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Според нея фалирането на предприятия в бранша не е следствие от лошо управление на фирмите, а от лошото управление на предишното правителство и липса на политика за подпомагане на бизнеса. Според Кукушева е необходима държавна намеса и тя посочи, че вече има ясни сигнали за това. "За бизнеса вече няма накъде по-зле, ако правителството задържи тази насоченост на политиката, която демонстрира в момента, съм оптимист, че нещата ще се подобрят", каза Кукушева.

С начална цена от 477 хил. лв. се продава базата на производителя на тоалетна хартия и салфетки "Стемит" - Стара Загора. Обектът е в индустриалната зона на града и е с площ от 419 кв.м. Продават се земята, сградата, производствените помещения, офисите, котелно, съблекални за работниците. Причината е необслужена ипотека към Райфайзенбанк. Търгът за имота ще се проведе във вторник в Старозагорския районен съд.

Мандра в Хаджидимово, Благоевградска област, също е изнесена на публична продан от частен съдебен изпълнител. Началната цена е 375 хил. лв., като се продават сградата и цялото оборудване за производство на млечни изделия. Офертите ще се отворят на 11 септември в районния съд в Гоце Делчев. Производителят на посадъчен материал "Ценко-95" от Бяла, Русенско, също ще загуби имот заради банкови задължения. Частен съдебен изпълнител е изнесъл за продажба обект от 1.8 дка с масивна сграда, който е ипотекиран за 250 хил. лв. в полза на ОББ. Началната цена за търга е 120 хил. лв. "Ценко-95" изнася продукция за ЕС и Мароко.

Излизат ипотекирани хотели

Най-скъпият хотел, изнесен за продажба от частен съдебен изпълнител, е в Слънчев бряг. Началната цена за него е 10.4 млн. лв. Той се състои от парцел от над 1600 кв.м, лоби 94 кв.м и 33 ателиета. Ателиетата са оценени по 267 хил. лв. и по 465 хил. лв., съответно за 47 кв.м и 81 кв.м. В обявлението на частния изпълнител е записано, че сградата и обособените самостоятелни обекти с оборудването в тях се продават изцяло. Хотелът е собственост на "Аери Билд" ЕООД и от обявата става ясно, че е ипотекиран в полза на Българо-американска кредитна банка. Не става ясно обаче дали тя е кредиторът, по чието искане се продава имотът. Всеки кандидат да участва в търга за хотела трябва да внесе над 1 млн. лв. до 3 септември. Ден след това изпълнителят ще отвори офертите в районния съд в Несебър.

Заради ипотека към Юробанк И Еф Джи на търг е изнесен спортно-възстановителен комплекс "Кошерина" (хотел "Еделвайс") в Банско. Той се намира в Национален парк "Пирин", обзаведен е луксозно и разполага с над 50 стаи, 80-местен ресторант с кухня, барбекю, градина, SPA център, лоби и нощен бар, конферентна зала и вътрешен басейн. Началната цена за хотела е 5 млн. лв., а за земята към него 272 хил. лв. Той е собственост на фирмата "Кошерина" ООД на местния строителен предприемач и притежател на заведения Иван Кацарски.

На 560 хил. лв. е оценен хотел "Олимпик" в Твърдица. Затова началната цена за публичната му продан от съдебен изпълнител е 420 хил. лв. Имотът е собственост на "Олимпик гарден" ООД и се продава заради дълг на "Симдекс" ЕООД към "Деспред" АД, става ясно от обявлението на изпълнителя. Хотелът е на четири етажа и с обща площ от 1300 кв.м. Семеен хотел с бирария в Св. Влас се продава за 292 хил. лв. Собственикът му Мариян Тодоров го е ипотекирал в полза на Банка ДСК.

Проверка на "Дневник" показа, че най-много пари през 2009 г. са отпуснати за изграждане на т. нар. защитени жилища. Най-скъпият проект тази година е във видинската община Димово. В преустроената сграда трябва да има дневна с трапезария, четири двойни стаи, две стаи за администрацията, медицински кабинет, три тоалетни и една баня с обща застроена площ 240 кв. м. Ремонтът излиза около 560 евро на кв. м, което според експерти е цена като за ново строителство от основи.

Една от общините, спечелила най-голямо финансиране, е Елена. Там участието на "Красива България" е с близо 199 хил. лв. Най-много проекти в общината е взело събирателното дружество "Галант- 2 Илиева, Маринова и сие". То трябва да озелени спортна площадка, да смени покрива на читалище и да ремонтира църква, като субсидията по програмата е 78 хил. лв. "Отличник" в Елена само с един проект за близо 100 хил. лв. е фирмата "Трапезица". Тя трябва да ремонтира детска градина. И двете компании не бяха открити за коментар.

"Консорциум "Красиво Севлиево" е спечелило близо 197 хил. лв. с два проекта по "Красива България". Единият е за ремонт в Дома за стари хора в с. Добромирка, а другият - за реконструкция на спортна зала. За консорциума няма информация в Търговския регистър.

Над 290 хил. лв. за три проекта ще отидат в община Велинград. Единият от тях е за превръщането в музей на къщата на баба Ката Калпазанова, известна като майка на участници във Втората световна война. Цялата стойност на проекта е над 150 хил. лв., а изпълнител са "Братя Николови".

"Туризмът и спортът - приоритет в развитието на общината чрез реконструкция и рехабилитация на стадион "Юнак" е името на проекта в Ардино, спечелен от "Керванстрой" АД. Общата му цена е 200 хил. лв. Фирмата е основана през 2006 г. от Нурхан Ахмед и Шабан Али. Али е брат на депутата от ДПС Неджми Али и според ДАКСИ е излязъл от дружеството през 2008 г. Миналата година "Керванстрой" сключи 14 договора с община Ардино и получи над 400 хил. лв. от комисията за възстановяване и подпомагане. В описанието на проекта пише, че "положителният ефект от проектното предложение ще повиши качеството на предлагане в туризма и подобряване на естетическата визия на града".

Един от скъпите проекти - с финансиране от 100 хил. лв., е за подобряване на материалната база в бюрото по труда в Якоруда. Изпълнител е "Балканстрой", която построи първото голф игрище край Разлог.


17.08.2009 г., с. 4
Комисията „Кушлев" отчете активна дейност
За първите седем месеца на 2009 г. комисията за отнемане на имущество­то, придобито от прес­тъпна дейност, е обра­зувала 101 производства срещу 126 за 2008 г., нало­вила 128 обезпечителни мерки срещу 134, съобщи пред БНР председателят п Стоян Кушлев. Като най-голямо постижение Кушлев определи реше­нието за отнемане иму­ществото на Димитър Желязков-Митьо Очите.


17.08.2009 г., с. 8-9
София - няма такава дестинация

Според "Уикипедия" туризмът възникнал през XIX век, когато хората започнали да намират удоволствие в обиколките (туровете) на непознати места. Идеята била една-единствена - да извлекат наслада и разнообразие от видяното. В България началото на туризма било положено в София от Алеко Константинов с прословутото му изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г. От онези славни времена нещата доста са се променили и към днешна дата може да се каже, че София е антимясто за туризъм. Няма такава дестинация, казано на туроператорски език.Поводът да констатираме това е проектът на столичната община "Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики между София и Атина в областта на туризма". Това, че развитието на туризма е и софийски приоритет, е добро начало, въпросът е какви ще са стъпките, за да се случи. За изходната точка какво първо трябва да се промени е достатъчно да погледнем през очите на чуждите туристи в момента.

За малкото идващи неприятните изненади започват още от летището

съответно от централната гара/автогарата/околовръстното шосе. На летището нелегалните таксита, които вземат поне по 5 лв. на километър, захапват новодошлия, преди още да се е огледал. Абсурд е чужденец да хване номерата им, ако за първи път е в България. Този факт не безпокои никоя институция, вероятно на ограбването на туристите се гледа като на чуждестранна инвестиция.

Легалните таксита често конкурират нелегалните с нелюбезност, стигаща до грубост, багажниците им са пълни с газови бутилки, предните им седалки са избутани назад така, че и дете не може да се вмъкне на задната, смърдят на цигари, често шофьорите си пушат спокойно и в присъствието на клиенти, слушат шумно чалга и не говорят грам английски. Освен това сред тях се намират и такива, които също опитват да изнудват. Класическа ситуация - Централна гара, вечер, вали хладен дъжд, шофьор на иначе легално такси иска тройно по-висока цена от изписаната на стъклото му, получава отказ и отпрашва без туриста.

Пътуващите с кола туристи въобще не са в по-добро положение. Като оставим опашките по границата и изнудването за винетки и ваксина за свински грип, дупките по Околовръстното на София им идват като за "добре дошли". Ако влизат откъм магистрала "Хемус", доста ще се затруднят къде е отбивката за "Цариградско" и за центъра, тъй като миниатюрната табела е завряна в едни буйни храсти и само кореняците софиянци знаят нейното местонахождение. Дано някой не се заблуди да влезе в София по тъмно откъм "Младост 4". Там вероятно и живеещите в квартала се губят, какво остава за чужденци. Да живеят GPS навигаторите, те са единственото спасение.

И така туристът е в София - какво му се предлага?

Българската столица може да разчита само на едно - че е "екзотична", тоест ориенталска по западните представи. Че е мръсна, неуредена, без тротоари, затънала в боклуци, без зелени полянки, задръстена от грозните бараки на уличните търговци на некачествени китайски и турски стоки, със смърдящи пазари и бутащи се тълпи. Табелите на улиците в центъра продължават да са на кирилица. Историческият музей е далеч. Паметниците се изчерпват кажи-речи с Левски, Цар Освободител и с този на Съветската армия. Малките музеи и галериите тънат в анонимност и туристът доста би се лутал, за да ги намери. Разходка в Борисовата градина едва ли ще донесе очакваната наслада заради неподдържаните тревни площи, боклуците и съмнителните типове по тъмните пътеки. Зоопаркът е цяло изпитание откъм паркирането, а свикналият на естествени хабитати западняк ще се изуми от бетона, в който се отглеждат животните в София, както и от отсъствието на стандартни сенчести алеи. Липсата на обществени тоалетни сигурно довежда до отчаяние дори най-печените скиталци, защото в Европа такова чудо като в България с тоалетните и боклука няма. "Къде да изхвърля изхабените си батерии", пита турист в лъскава книжарница. Продавачката го гледа опулено и той разбира, че се е върнал в миналия век.

Вероятно след изпитанието София чужденецът ще поиска да се скрие в прохладата на Витоша, но и там го чакат изненади от подобно естество - нищо не е направено така, че да стимулира туризма. Планината хем вече не е дива, хем няма елементарни условия за хапване, почивка и преспиване. Мръсотията и там е завзела територия, а неуредиците отблъскват прохождащите в туризма.

Според и.д. кмет столицата трябва да се превърне от бизнес дестинация в туристическа като Атина. Предвиждало се изграждането на маршрут за 40 манастира в околността. Звучи много амбициозно, цяло чудо ще е, ако манастирите в Софийско попаднат в туристически маршрут, като се има предвид безобразната инфраструктура. Според Герджиков това ще струва 276 200 лв., като част от парите ще бъдат отпуснати по оперативна програма "Регионално развитие", а останалите - от държавния бюджет, което звучи съмнително, особено във времена на криза. Скептицизмът се засилва и от информацията, че с тях ще бъдат обучени над 70 общински служители и ще бъде изграден информационно-туристически център на площ от около 200 кв.м в подлеза на Софийския университет.

С обучението и строежа на центъра парите ще свършат

а ефектът едва ли ще е нужният.

На всички е известно, че туризмът в градове като Атина, Берлин, Париж, Лондон, Будапеща не се крепи на скъпи информационни центрове, а на създаването на отлични условия за посещаване на забележителности, на прекрасната инфраструктура, на зеленината в изобилие, на широките тротоари, на чистия и редовен градски транспорт, на достъпната среда за хората с увреждания и с малки деца, както и на приятелската обстановка, която те посреща още от летището и те съпровожда на връщане. Тези градове печелят здраво от туризъм, защото първо са осигурили отлична среда за живот на собствените си граждани. От това положение до туристическия наплив крачката е съвсем малка. След това трябва да се направи стратегия и да се вдъхне живот на всички исторически и културни свидетелства за живота по тези места. В София те също не липсват, проблемът е, че не ги познаваме или отдавна сме спрели да ги забелязваме.

Преди обаче да стигнем до стратегията, трябва да сме наясно, че в София все още липсва нормална среда за обитателите й. Затова да не си правим илюзии за чужденците.

Оказва се, че броят на желаещите да продават е почти толкова, колкото във времето, преди рецесията да връхлети България. Обяснението в повечето случаи е, че собствениците прибягват до продажба, за да разрешат финансови затруднения. В същото време купувачите в лицето на големите фондове за земя, повечето от които са публични дружества със специална инвестиционна цел (търгуват се на Българската фондова борса), са далеч по-предпазливи. Оттук и активността в сделките намалява.

"Интересът към продажба не е намалял. Има много заявки от продавачи, но купувачите сме много по-внимателни", обясни ситуацията пред "Дневник" Десислава Йорданова, изпълнителен директор на "Агро финанс", един от водещите играчи на пазара.

В момента по оценка на мениджърите в бранша цените на декар в България вървят по 240 - 250 лв. Изключение са окрупнените парцели, чиито цени може да скочат до няколко пъти. Текущите ценови нива са далеч под прогнозите на водещите играчи в сегмента през миналата година, че ще стигнат 450 лв. Съществено намаление има и в сравнение с високите нива през миналата година, когато се сключваха сделки при средна цена 350 лв. Тогава обаче търговията беше плод на огромна доза спекулативни очаквания, които изобщо не отчитаха фактора криза.

Кое държи сегмента стабилен?

Световната икономическа криза помете продажбите на фирмите от почти всички отрасли на българската икономика за полугодието, в това число и на компаниите в недвижимите имоти. В същото време финансовите резултати на фондовете за земя не само че не пострадаха, а, напротив, бележат ръст. Приходите на петте големи фонда на този пазар, представени на борсата, се увеличиха със средно над 200% за полугодието. Печалбата им пък достига над 2.4 млн. лв. на фона на загуба за шестмесечието на 2008 г. Добрите резултати на тези дружества, при това от реална дейност, не от преоценки, се откроиха ярко на фона на срива на продажбите на фондовете за имоти, който стига 70-80%. Нещо повече, перспективите са земеделските фондове непрекъснато да растат с евросубсидиите, окрупняването на земята и подобряването на ефективността в земеделието.

Атрактивността на сектора започна да се оценява от инвеститорите в глобален мащаб още през миналата година, когато цените на суровините на международните борси се покачваха стремглаво, не без мощната подкрепа и на спекулантите. Усетили накъде духа вятърът, банкерите бързо започнаха да регистрират специализирани в земеделие инвестиционни фондове. "Нарастването на населението на света с 80 млн. души всяка година и последвалите от това растящи доходи и потребление на храни води до постоянен натиск върху цените на продоволствените култури в посока нагоре. Инвестициите в земеделие са атрактивни в дългосрочен период и те имат място във всеки инвеститорски портфейл", посочва Джонатън Блейк, мениджър на Baring Global Agriculture Fund.

Кой купува и продава земя в България?

Земеделската земя в България е значително разпокъсана в резултат на реституцията в България. Държавата все още е най-големият играч на пазара, като делът на водещото частно дружество в сегмента е по-малък от процент. При това положение предлагането на пазара се формира основно от много на брой малки собственици на земя с няколко дка парцели. Това е и един от факторите за доста по-ниските цени на земята в България спрямо нивата в ЕС. Колкото по-разпокъсана и по-слабо концентрирана е тя, толкова по-евтина е и, обратно. Средните цени на обработваемата земеделска земя в по-развитите държави от съюза са между 500 - 1500 евро/дка (от 1000 до 3000 лв.). Тази с високо качество в страните от Централна Европа (Чехия, Унгария и Полша) също е по-скъпа от аналогични парцели в България.

Структурата на търсенето през последните години се развива много по-динамично покрай набиращите мощ фондове. Именно големите дружества, специализирани в изкупуването, уедряването и отдаването под аренда на земеделски площи, поддържат активността на пазара в момента, макар и в много по-малка степен спрямо времето преди кризата. Повечето са публични и са регистрирани на борсата като дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Стриктно регулирани от закона, под контрола на Комисията за финансов надзор, те са задължени да разпределят 90% от печалбата си като дивиденти за акционерите. Това важи, когато положителният краен резултат е постигнат от реална дейност - събиране на ренти от селскостопанските производители. Ако печалбата е от преоценки на земята, които се правят веднъж в годината, то дивиденти не се изплащат.

От началото на тази година фондовете за земя преосмислиха стратегиите си и поохладиха еуфорията. "Кризата при недвижимите имоти се отразява навсякъде и във всеки един сегмент на пазара. Земеделската земя не прави изключение", обясни Радослав Манолов, изпълнителен директор на "Адванс терафонд". Ръководеното от него дружество е едно от малкото, което продължава да увеличава портфейла си и през второто тримесечие на тази година. Само през юни са закупени 10 хил. дка, като средната цена на придобиване за този месец скача до 348 лв./дка, тъй като около една трета от новоприсъединените площи са концентрирани. "Окрупняването на земите повишава качеството им и води до 1-1.5 пъти увеличение на печалбата", коментира Радослав Манолов.

Внимателен, но все пак реален купувач е и фондът "Агрофинанс". "Специално нашето дружество продължава да купува. Разбира се, правим го изключително избирателно - не правим разпокъсани покупки в цялата страна, а само в определени райони, които отговарят на стратегията ни", заяви Десислава Йорданова, изпълнителен директор на "Агро финанс".

За периода април - юли фондът за имоти е придобил над 2500 дка нови земи, във фокуса на вниманието на дружеството са парцели в Северна, Централна и Северозападна България.

Определено се чувства липсата на активност от страна на най-големия частен играч в бранша - "Еларг фонд за земеделска земя", който притежава над 293 хил. дка земя. Дружеството не е купило и педя земя от края на миналата година, като това продължава и до днес, макар мениджърите да уверяваха през юни, че ще се включат скоро. "Все още не сме се върнали на пазара. Пазарът не е в равновесие", коментира Стоян Малкочев, изпълнителен директор на "Еларг", визирайки прекалено големите очаквания за високи печалби от търговия с площи.

По-рано тази година компанията овласти съвета на директорите да увеличава основния капитал до 500 млн. лв. и да издава облигации на обща стойност до 500 млн. лв. в срок до 5 години - крупно за мащабите на България финансиране, което към момента трудно може да бъде набрано. За да реализира успешно увеличението на капитала си през миналата година, "Адванс терафонд" например привлече като финансов инвеститор Международната финансова корпорация (IFC), подразделение на Световната банка.

Освен АДСИЦ има и фондове, които развиват дейност като обикновени акционерни дружества. Сред тях по-големи са "Серес" и "Феърплей аграрен фонд". И те обаче са предпазливи в момента. "Купуваме само с дългосрочни стратегически цели", уточни Васил Белморов, изпълнителен директор на дружеството.

Критерии за покупка на земя и цени

Дружествата със специална инвестиционна цел се фокусират основно върху 1-ва до 5-а категория земи, най-вече в Дунавската равнина и Добруджа (над две трети от портфейлите им). Географската концентрация в Северна България е логична на фона на достъпа до много по-големи и концентрирани масиви за разлика от южната част на страната, където заради по-ограничените обеми цените са доста по-високи.

Освен категорията земя водещ критерий за фондовете, за да започнат преговори за покупка на парцели, е и тяхната големина. Приоритет са тези над 10 дка. Предвид силната разпокъсаност на пазара това изискване не е особено лесно изпълнимо. Вариантът да се договори по-висока цена е няколко собственици да обединят усилията си. Следващите два фактора, които имат значение са разположението на парцела - възможност за бъдещо окрупняване чрез покупка на съседни или близки парцели, както и наличието на арендатори в региона. Както се казва - колкото повече, толкова повече.

Колкото до начина, по който фондовете ценообразуват в отговор на офертите от продавачите - това се определя от инвестиционен комитет, като обикновено има тавани в зависимост от приоритетните в стратегията на фондовете землища. Такава представа дават проспектите на публичните дружествата и текущите им отчети и бюлетини, достъпни на интернет страницата. Експертите на дружествата правят или ползват ежемесечни анализи и проучвания на обемите и цените.