17 август 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Собственикът на хасковската фабрика Глобал ООД Шенер Сабри получи 3-годишен сертификат за съответствие с международния стандарт ISO 9001:2008 след одит на SGS България. Сертификатът е с обхват за производство на силиконова, термосвързваща и полиестерна вата, силиконов пух и др. Той е под акредитацията на UKAS, Великобритания.

Всички обичаме думата туризъм, особено когато става въпрос за собствената ни почивка, но туризмът като бизнес не е чак толкова приятна работа. Заради кризата браншът пострада повече от очакваното и ако някой е успял да запази финансовите си резултати от миналата година или дори да ги увеличи - нека ми се обади. За някои ценовите отстъпки може и да гарантираха сравнително малки спадове, но това далеч не е достатъчно. Все още не е измислена панацеята и търсенето на антикризисни мерки продължава.

И така отново започнаха да се лансират идеите за данъчни реформи. Представителите на бизнеса припомниха искането си да има преференциална ДДС ставка от 7% не само за туристическите пакети, т.е. нощувка и изхранване, а и за други съпътстващи почивката разходи, като трансфер от летището до хотела или кратки екскурзии в района, в който е отседнал туристът. Заместник-министърът с ресор Туризъм Иво Маринов пък заговори за данъчни облекчения за българи, ако почиват в страната повече от шест дни.

И двете идеи са свързани с по-ниски разходи за самия турист и съответно би означавало, че ще имат търсения положителен ефект - да се увеличи броят на почиващите, а съответно и постъпленията в бранша. Дали обаче туристическото лоби в страната няма да дръпне дявола за опашката, ако се изпълнят желанията му. И без това и в момента представителите на други индустрии се чудят защо пък точно туризмът трябва да се ползва с данъчни преференции. Защо да се насърчава точно този сектор, който уж формира 15% от БВП, но може би много по-голям дял от него остава в сивия сектор?

Относно идеята на зам.-министър Маринов - звучи добре и българинът веднага плясва с ръце, ама не е ли прекалено добре и малко популистко?
Остават неизяснени въпроси, като например какъв да бъде размерът на данъчната отбивка и няма ли да се лиши държавата от важни фискални постъпления? За кои точно услуги ще важи тя и дали трябва да се ползват коментираните шест дни накуп, или ще се броят няколкото уикенда през годината... Дали дори и с данъчни облекчения пак няма да ни е по-комфортно и приятно в Гърция или Турция вместо на строителните площадки по Черноморието? И още - няма ли този нов подход да задейства други „сиви” механизми и вместо секторът да се изсветли, да се създаде нова форма за данъчни измами? И колкото на майтап, толкова и наистина - това ще означава и че бизнесменът И. И. ще получи данъчни облекчения за извънбрачните си забежки...


17.08. 2009 г., с. 3
Три дружества от енергийния холдинг излязоха на червено
Започват финансови проверки, за да се открият причините за загубите
Красимира Тонева

Три дружества от Българския енергиен холдинг (БЕХ) отчитат загуби на полугодието на 2009 г. Това показва анализ на холдинга. Трите дружества са Националната електрическа компания (НЕК), Мини Марица-изток и Булгартел (телекомуникационната структура на Булгаргаз). Загубите на НЕК са най-големи - 44.2 млн. лв. Мини Марица-изток са на минус със 17.3 млн. лв., а Булгартел - с 0.17 млн. лв.

Проверки

Изпълнителният директор на БЕХ Галина Тошева е възложила финансови проверки в дружествата с отрицателни финансови резултати. Целта е да се открият причините за загубите и да се предложат мерки за подобряване на представянето на тези компании. В същото време ръководствата на трите фирми от холдинга анализират възможностите за подобряване на финансовото представяне чрез оптимизиране на разходите и текущите инвестиционни планове, както и чрез мерки за подобряване на оперативната дейност, специфични за всяко дружество. Възложена е актуализация на бизнес програмите на всички дружества от групата, като те ще бъдат готови до 15 септември т.г.

Печалба

Като цяло обаче БЕХ отчита печалба преди данъци от 226.4 млн. лв. Сравнена с първите 6 месеца на 2008 г., ръстът й е 59.3 млн. лв., или 35.4%. Приходите на холдинга възлизат на 2 577 млн. лв., или с 271 млн. лв. повече от периода януари - юни 2008 г.

Спад

Трябва да се прибави и общият спад на икономическата активност и съответно на енергопотреблението в Балканския регион, където дружествата от БЕХ реализират основната част от своите нерегулирани приходи. Спадът на цените през второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на тази прави износа на електроенергия нерентабилен, от което дружествата, произвеждащи и търгуващи с електроенергия, имат значителни загуби.

Ефект

До 2008 г. дружества от БЕХ са изнасяли над 4 млн. мВтч. електроенергия за региона. За първите 6 месеца на 2009 г. износът е намален до 1.55 млн. мВтч, а спадът в сравнение със същия период на миналата година е 28.4%. Приходите от износ са 134.2 млн. лв., а за първото полугодие на 2008 г. са били с около 100 млн. лв. повече.

От холдинга признават, че той ще се изправи пред много предизвикателства занапред. Затова освен финансовите проверки в губещите дружества до края на годината, ръководството на БЕХ ще направи анализ на регулаторната и законовата рамка и ще излезе с предложения за тяхната промяна.

Холдингът прави пълен преглед на стратегическите инвестиционни планове. Целта е приоритетно да се реализират тези обекти, които имат бърза възвръщаемост. Другите вероятно ще бъдат разсрочени във времето, стига да нямат отрицателно влияние върху текущата дейност. Основните приоритети, които са си поставили от БЕХ, са газопроводът Набуко, алтернативният проект Южен поток и АЕЦ Белене.
Снимка на три колони- Галина Тошева и колегите й от БЕХ ще подготвят до края на годината предложения за законови промени


17.08. 2009 г., с. 5
Повече хотели, по-малко туристи и заетостта се сви до 21.5%
Приходите от нощувки за полугодието намаляват с 11% до 155.6 млн. лв.
Дарина Черкезова

Заетостта на легловата база в страната се сви до 21.5% в края на второто тримесечие на годината, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). Резултатът е рекордно нисък спрямо данните за предходните пет години. Разликата е почти 10% в сравнение с второто тримесечие на 2005 г. и 5.8% спрямо януари - март 2009 г.

База

Резултатите до известна степен се обясняват със статистическото изкривяване, което се дължи на ръста на легловата база. В края на юни в страната вече има 3015 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла, т.е. хотели, мотели, къмпинги, хижи и др. Те са с 382, или 14.5% повече в сравнение със същия период на 2008 г. Най-голямо е увеличението в групата Други места за краткосрочно настаняване - с 257, или 25%, следвани от хотелите - със 115, или 7.8%. Местата за настаняване са се увеличили почти три пъти в сравнение с данните за цялата 2004 г.

В същото време статистиката отчита и рекордно ниски данни за реализираните нощувки през полугодието, което допълнително се отразява негативно на показателя заетост.

В края на юни нощувките спадат вече под 4 млн., което до голяма степен е проекция на кризата в туристическия бранш. В сравнение с година по-рано те намаляват с 16.4%, или 747.8 хил.

Нощувките на българите в края на юни са със 108.7 хил., или 7.1% по-малко на годишна база, а тези на чужденците намаляват с 21.1%.

Туристите

Общо 1.2 млн. души, от които 53% българи, са пренощували в средствата за подслон и местата за настаняване през второто тримесечие на 2009 г. Това е по-малко със 168.9 хил., или 12.7% на годишна база. Броят на чужденците намалява с 84.6 хил., или 13.8%. Сред тях с най-висок дял са нощувалите граждани от Германия - 17.5%. Почти всички чужди граждани - 99.3%, са предпочели да отседнат в хотели.

Приходи

Увеличената леглова база и по-малкият брой туристи за шестмесечието свиват и финансовите постъпления за бранша.

Динамика

За полугодието на 2009 г. повече нощувки са реализирали гражданите на Република Корея - със 166%, Китай - с 30.7%, Словения - с 22.2%, Румъния - с 13.5%, Литва - с 12.7%, Испания - с 12.4%, Чехия - с 11.8% и др.

Намаляват нощувките на чужди граждани от Бразилия - с 88.7%, Малта - с 84.3%, Исландия - с 82.4%, Австралия - с 68.4%, Южна Африка - с 58.7%, Белгия - с 50.5%, Естония - с 50.4%, Ирландия - с 47.8%, Канада - с 47.2% и др.


17.08. 2009 г., с. 5
През юни сме получавали 305, а сме харчили по 273 лв.
Доходите се увеличават с 9.9%, а разходите - с 0.8% според НСИ
Дарина Черкезова

Средният общ доход на лице от домакинство през юни 2009 г. е 305.23 лв., което е с 9.9% повече на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В същото време общият среден разход на лице от домакинство през юни е 273.56 лв. Той също нараства на годишна база, но само с 0.8%, показва статистиката. Разликата между двете цифри показва, че през юни сме спестили по 31.67 лв. средно на човек от домакинство.

Приходи

Основната част от дохода на домакинствата традиционно се формира от работна заплата и пенсии, като относителният им дял през юни е 80.4%. Наблюдава се изменение в структурата на източниците, коментират от НСИ. Делът на работната заплата е 162.12 лв., като участието й в общите приходи на лице от домакинство се увеличава с 6.7% на годишна база. Доходите от пенсии нарастват до 83.37 лв., или с 30.3% спрямо юни 2008 г. През юни 2009 г. доходите от самостоятелна заетост пък намаляват с 3.1% на годишна база до 20.52 лв. средно на лице от домакинство.

Най-големи харчове домакинствата имат за храна и разходите за жилище - енергия, горива и вода, като те представляват 51.3% от всички разходи.

През юни за храна и безалкохолни напитки българинът е харчил 103.01 лв., или с 3.7% повече в сравнение с миналата година. С 1.6% до 46.99 лв. пък се увеличават разходите за дома. Разходите за здравеопазване нарастват с 20.0% през юни 2009 г. и възлизат на 14.67 лв. средно на лице.
Снимка на две колони- Консумацията на месо, сирене и яйца през юни леко се повишава в сравнение с миналата година. За сметка на това българинът яде с 200г. по-малко хляб


17.08. 2009 г., с. 6
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата
Много фирми избират кредит пред пари от Европа
На кабинета ще му бъде трудно, но в обществото има желание за промяна
Мила Кисьова

Господин Симеонов, първите стъпки на това правителство оправдават ли очакванията на бизнеса?

- Това че са доста активни е удовлетворително. Виждаме, че обещанията за борба с корупцията, за намаляване на публичните разходи и администрацията започват да се осъществяват. Строгият преглед на всички действия досега с оглед разкриването на корупционни схеми и запушване на пробойните за изтичане на средства от бюджета действат оздравяващо за обществото. Това действа оздравяващо и за морала на самата администрация, за това тя да бъде стриктна и да не се възползва от своето положение за извличане на материални облаги. Хубаво е, и защото действа превантивно за новите управляващи, които навлизат и които без съмнение ще бъдат изкушени от властта.

Фокусът обаче не трябва да бъде само върху запушването на дупките в бюджета, защото ако няма какво да наливаме отгоре, ще останем без нищо. Затова заедно с ограничаването на разходите акцентът трябва да се постави и върху работата на данъчните да повишат събираемостта. За нас свиването на икономиката не е толкова голямо, колкото голямо е намаляването на събираемостта на данъците. Дефицитът в бюджета заради по-малкото приходи е ефект не само от кризата, но и заради липсата на ресурс във фирмите. Например има двоен скок на броя на водените дела в арбитражния съд към БТПП. Фирмите започват да си търсят вземанията, защото нямат средства. От своя страна започват да бавят плащания по редовни сделки. Притеснени, започват да бавят и данъчните си плащания.

Укриват ли се много данъци в България?

- Да, и заради кризата обемът на укритите данъци се увеличава. Тук обаче е ролята на правителството чрез БНБ да даде съвет на банките да отпушат кредитирането. Най-вече заради кризата ние трябва да продължим да се развиваме, защото тези, които изостанат, стават още по-подчинени на кризата. Затова банките трябва предлагат по-интензивна и по-ориентирана към клиентите дейност на кредитните си отдели. Добре е служителите там, които имат огромния опит с много бизнес планове, минали през тях, да бъдат инструктирани да оказват съдействие на малките и средните фирми в дооформянето на бизнес плановете, с които кандидатстват за кредити. Не може банките само да набират ресурс, без да го пласират.

А какво ще кажете за „успеха” ни да усвояваме европейски фондове?

- Откриването на корумпираните е чудесно. Но има един съпътстващ ефект, който е отрицателен - стига се до цялостно спиране на програми. Спират се парите и за редовните проекти. Затова трябва да се диференцира подходът.

Но това зависи от Брюксел?

- Ще се говори с Брюксел, нали за това са управляващите. Нека се спират нарушенията, но не цели програми. Нима в Германия няма нарушения? Или в Гърция? Вече стигаме до парадокса фирмите да започват да се замислят дали въобще да кандидатстват по тези програми. Защото те трябва да взимат и банкови кредити с високи лихви. Това не може да продължава, трябва час по-скоро да се изчисти.

Значи еврофондовете вече са толкова компрометирани, че фирмите ще се откажат да кандидатстват за финансиране от тях?

- Да, все повече фирми предпочитат да вземат банков кредит. Тази тенденция в БТПП я видяхме още преди година, когато предупредихме, че ще дойде време отделите от оперативните програми да се молят на фирмите да кандидатстват. Не бива да се стига дотам. Час по-скоро успоредно с преследването на бандитите по оперативните програми трябва да се даде по-голяма публичност на добрите, за да се окуражи бизнесът. По-голямата част от бизнеса са редовни, нормални предприемачи, загрижени за фирмите и работниците си.

А очаквате ли наистина от митниците да дойдат големи приходи от спиране на контрабандата?

- Понякога резултатите надхвърлят очакванията ни. Наистина усилията си заслужават да се ограничи контрабандата. Какъвто и да е резултатът, той не само е с краткосрочен, а и с дългосрочен ефект и за нас няма никакво съмнение, че това трябва да стане. А тук размерите са доста сериозни.

Новите управляващи ще имат ли достатъчно дълго време волята да спират корупцията и контрабандата?

- Разбира се, всички тези мерки водят до затваряне на кранчето за източване на бюджета, но с това се затваря кранчето и на тези, които досега са се облагодетелствали - от администрацията, от бизнеса. При това положение няма да е чудно, ако всички тези хора започнат неорганизирано да не си вършат както трябва работата, да се съпротивляват, а българинът, знаем, е цар на пасивния бойкот. И затова още повече е наложително сега данъчните органи да си отварят очите.

Много ще е трудно на това правителство, но както в него, така и в обществото има желание за промяна.

А каква е ролята на работодателските организации да дисциплинират фирмите? Готови ли са бизнес организациите да кажат: Фирмите, които са източвали ДДС, които са крадели от еврофондовете, няма да бъдат наши членове, те трябва да се знаят кои са?

- Това е принципен въпрос и отдавна е наша практика, специално в БТПП. Ние имаме кодекс за добро поведение и ако се докаже, че някоя фирма го нарушава, ще бъде освободена от членство. Но това едва ли е най-голямата заплаха за такава фирма.

Тези дни започваме много сериозен проект за детайлно проучване на сивия сектор от гледна точка на човешките ресурси. Правим го в синхрон със синдикатите. Целта е изсветляване на всички отношения в човешките ресурси между работници и работодатели. Основното, което целим, е не само нормативната база и практиката да бъдат усъвършенствани, но и да се засили нетърпимостта на обществото към всички отклонения от законите.

Като антикризисни мерки кои са в момента основните ви искания?

- Продължаваме да настояваме за усъвършенстване на работата на администрацията. Няма да се уморим да искаме да се спазва Законът за административните бариери пред бизнеса. Всяко правителство констатира, че всеки кмет си измисля правила, и какво от това? Трябва да се отиде по-нататък, дали прокуратурата ще ги атакува в съответните съдилища... но трябва да се премахнат тези режими. Второ, не се прилага принципът в този закон, че не трябва да се иска всички бази данни, които са в държавната администрация, фирмите отново да ги доказват. Декларативният подход трябва да важи - който не вярва, да проверява. А ако декларираш неверни неща, има си текст в Наказателния кодекс, да те съдят. Не може един предприемач за всеки проект по европейските програми да си вади свидетелство за съдимост. Друг пример - фирма пуска покана за бизнес пътуване на свой партньор от чужбина и го карат да доказва, че фирмата съществува. Как може, след като вече има публичен търговски регистър?

А има ли нещо, което ви безпокои в действията на сегашното правителство?

- По отношение на насърчаването на износа предишното правителство имаше мегаломанска програма да прави 180 бизнес зони за една година, което беше смешно. В същото време в тазгодишния бюджет бяха предвидени символични средства за участие на фирми в панаири и изложби зад граница. А сега това е изключително наложително, защото трябва да търсим пазари. Разчитаха, че програма Конкурентоспособност ще тръгне и ще финансира за изложения малките и средните фирми. Нищо подобно не се случи.

Сега имаме чувството, че новите управляващи въобще са забравили този въпрос. Ние се срещахме с ръководството на държавното предприятие Индустриални зони, което беше създадено - те вече имат по-осъществими цели. Подобна форма на привличане на инвеститори трябва да има. Защото сега, ако в България дойде инвеститор и се обърне към държавата или към нас и каже: Дайте ми една-две алтернативи къде да развия производство със земя с подготвена инфраструктура, с готови разрешителни за строеж, не може да се намерят такива места.

Смятате, че новите управляващи не трябва да се отказват от индустриалните зони?

- Ако се притесняват, че с тази форма на държавно дружество, което да управлява индустриалните зони, ще се пилеят пари - да го направят по друг начин. Не ни интересува формата, ако имат по-добри идеи, ще ги подкрепим. Опитът в Русе показа, че една такава зона се запълни за много кратко време.

А по отношение на свалянето на осигуровките май и самите работодателски организации не са на еднакво мнение?

- Няма съмнения, че намаляването на осигурителната вноска разширява базата и работодателите по-лесно плащат. Това става във всички страни с ниски осигуровки и това е нашата увереност. Дали ще бъде с 5% незабавно или в рамките на мандата на това правителство, е въпрос на изчисления. Не извиваме ръцете на финансовия министър.

Визитка

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации по международна продажба на стоки по правото на Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, по международен арбитраж и патентно право. Специализирал е трудово право и социални отношения в Международен център на МОТ в Торино. В последните 10 години заемаше поста заместник-председател на БТПП.
Снимка на три колони- без текст


17.08. 2009 г., с. 8
Пазар
Средствата във фондовете нараснаха с 6 на сто
Инвестициите в депозити на местните схеми са се свили с 4.7% до 82.5 млн. лв.
Магдалена Иванова

Средствата, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, нарастват с 5.7% до 464.8 млн. лв. през юни спрямо март 2009 г. Това показва официалната статистика на Българската народна банка. На годишна база активите на фондовете са се стопили с 48.5%.

Активи

Активите на местните инвестиционни фондове към 30 юни възлизат на 288.2 млн. лв., което спрямо миналата година е спад от 53%. В сравнение с края на март 2009 г. местните колективни схеми обаче управляват 5% повече активи. Средствата под управление на фондовете, инвестиращи в акции в края на юни тази година, са набъбнали с 10% спрямо март до 142.2 млн. лв. Според анализатори това се дължи на по-доброто представяне на БФБ и засиления апетит към риск вследствие на по-добрите икономически данни в световен мащаб.

През второто тримесечие на тази година инвестициите в акции и други форми на собственост на местните колективни схеми са се увеличили с 22.8 млн. лв. до 128.1 млн. лв. От друга страна, средствата, вложени в депозити, достигат 82.5 млн. лв., което е спад от 4.7%. Най-голям относителен дял към 30 юни 2009 г. в общата сума на активите имат акциите и другите форми на собственост - 44.4%. Делът на депозитите е намалял от 31.6% през март до 28.6% в края на юни. Близо 90% от инвестициите на местните фондове през второто тримесечие са реализирани на българския пазар. Общата сума на вложенията у нас от колективните схеми достига 10.1 млн. лв.

Както при фондовите пазари, инвеститорите в имоти също трябва да действат в очакване на икономическо стабилизиране. Действително на пазара има данни за появата на нови инвеститори и за активизиране на съществуващите. Въпреки това предвид факта, че цикълът на развитие на наемния пазар изостава от този в икономиката, в настоящия момент инвеститорите не трябва да действат прибързано.

Нащрек

Наред с това повечето инвеститори в имоти все още не са адаптирали своето ниво на толерантност към риска и остават нащрек към спада на наемните пазари в много региони.

очаква още увеличение на доходността, особено при второстепенните активи и по-големите имоти, за които е по-трудно да се добие финансиране, а инвеститорите са по-малко.

Доходността

Въпреки това има някои начални признаци, че темповете на промяна на доходността скоро ще станат по-умерени. В действителност на някои пазари доходността вече се стабилизира, като това е най-забележимо за Великобритания. На други пазари нивата на доходността се намират на повече от две трети от своя очакван цикъл на корекция. За момента последващата корекция е препятствана от факта, че продавачите не са склонни да приемат по-ниски ценови нива и от липсата на принудителни продажби на първокласни активи до момента.

Капиталите

За в бъдеще инвестиционният пазар ще продължава да бъде обуславян от редица въпроси като: Откъде идва инвестиционното предлагане; Кой ще инвестира; Кога ще се увеличи наличното финансиране.

В някои региони се забелязва появата на нови инвеститори и привличането на нови капитали за покупки на имоти. Въпреки това обемът на капитал на разположение на пазара на имоти все още е значително по-нисък в сравнение с този от предишните години, а конкуренцията за този капитал е много висока.

Покачването

Въпреки това след катастрофалното първо тримесечие, през което бяха инвестирани едва 11.4 млрд. EUR в имоти в Европа (42% по-малко в сравнение с и без това слабото последно тримесечие на 2008 г.), се очаква активността да се покачи през оставащата част от 2009 г. смятат от компанията.

Ключов въпрос остава финансирането и рефинансирането с настъпването на матуритета на множество заеми през следващите години в условия, при които банките и бизнесът все още търсят начини да подкрепят своите баланси.

Очакванията

Все още много очакват началото на вълна от принудителни продажби и отнемания на имоти, но това изглежда все по-малко вероятно в близкото бъдеще. Повечето от големите банки имат висока експозиция към пазара на имоти. От една страна, това ограничава степента, в която те са склонни да увеличат кредитирането, но от друга, означава, че не е в техен интерес да допринасят за понижаване на стойностите на имотите, като отказват рефинансиране и налагат принудителни продажби.

Тенденцията

Като друга очаквана тенденция от компанията посочват, че капиталовите участници на пазара на имоти, както и в останалата част на икономиката, може да станат по-изискващи по отношение на възвръщаемостта, която очакват от своя капитал. Ерата на акционерите може би вече настъпва, се казва в проучването.