17 октомври 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В момента на сайта на ДНСК в публичния регистър на влезлите в сила заповеди за премахване на незаконно строителство от общо над 4400 заповеди 2500 са вече изпълнени. От останалите пък само 15 са свързани с балкони, но не заради остъкляване, а заради пристрояване, надстрояване и завзети общи части.

Гечева обясни, че след последното изменение в Закона за устройството на територията (ЗУТ), което предстои да влезе в сила, за всички балкони, остъклени до 31 март 2001 г., не е необходимо да се доказва абсолютно нищо.

За тези, които са след 2001 г., то също не е необходимо нищо да предприемат гражданите, освен ако самите те не пожелаят да подадат заявление за неговото узаконяване, каза директорът на ДНСК.

Тя добави, че няма нищо вярно и в информацията, че това узаконяване би струвало много пари - от 5 до 20 хил. лв. Тази цифра не знам откъде е дошла, каза Гечева и обясни, че в такъв случай се дължат единствено минимални административни такси.

А що се отнася за глобите, то те могат да бъдат налагани само в законоустановения едногодишен срок от извършване на нарушението, посочи тя. Все пак Гечева обясни, че от юли 2003 г., когато беше направено предишното голямо изменение на ЗУТ, понятието узаконяване съществува само за такива строежи, които са извършени преди 25 юли 2003 г. Това теоретично означава, че при подаден сигнал, примерно в резултат на междусъседска вражда, остъклилите балкона си след тази дата без съответното разрешение подлежат на проверка и санкции от местната администрация. Гечева обаче посочи, че тези случаи са много редки.

Енергоспестяващи уреди, биокамини, екомебели и ергономични легла. Това са акцентите на започналото вчера специализирано изложение за архитектура, строителство и обзавеждане "Стройко 2000". Изложението се провежда за 39-и път под мотото "За една по-хубава България" и ще продължи до 23 октомври в НДК.

Строители, производители и търговци представят последно поколение инсталации и оборудване, мебели, фаянс, обзавеждане. Сред атракциите са биокамини за бързо затопляне и допълнително отопление. За гориво се използва биоетанол, който е алтернативен източник на енергия. Пълната липса на комин и допълнителни инсталации прави биокамините практични и екологични.

Мебели от масивно дърво, бои и масла, създадени изцяло на естествена основа, са друга новост. Енергоспестяващи осветителни и отоплителни тела са друга част от предлаганите продукти. Те не само значително ще понижат разходите за енергия, но и ще намалят изискванията за обслужване и поддръжка, обясняват производители.

Най-голям интерес предизвикват продуктите за здраве и здравословна среда. Сред тях се открояват магнитни лепенки за ставни проблеми, озонатор за пречистване на въздуха и уред за йонизиране на вода. Фирмата предлага и стикери за намаляване вредното влияние на джиесемите, както и уред за икономия на ток. Продуктите се предлагат с до 30% отстъпка в рамките на изложението.

Тази есен финансовият съветник на изложението ще бъде Пощенска банка. Експерти на банката ще предоставят персонални финансови консултации в рамките на изложението.

- Вандализъм, защото в случая беше постъпено вандалски. Паметникът бе даден за реставрация по неправилен начин. Изобщо не е спазен законовият ред, който се изисква от Министертвото на културата. Това е тежко нарушение. И ако трябва да се търси нечия отговорност, тя е на министъра и неговите подчинени. Тази отговорност е много голяма. Налице са серия от нарушения. Липсва допитване до Националния институт за паметниците на културата, до "Културно-историческо наследство", отсъстват каквито и да е комисии за реставрация, експерти, анализи. Дори паметникът не е предаден с необходимия опис - какво е имало на този паметник, какво е нямало и т.н. Това са серия от нарушения. И най-накрая - публичното унищожение на паметника - рязането на краката на коня с ъглошлайф. Според Наказателния кодекс- чл. 2786 - подобно деяние се наказва с 5 години затвор.

- Но Вежди Рашидов твърди, че няма никакво нарушение, тъй като паметникът е собственост на Столична община и че именно общината осъществява проекта за реставрация.

- Това е лъжа, тъй като става дума за недвижим паметник с културно-историческо и национално значение. Дори за да стане движим и да бъде преместен, се изисква специално разрешение от Министерството на културата. Това не е спазено. Изобщо в документацията липсват група реставратори и специалисти, които да се заемат с паметника.

- Кой всъщност осъществи тази скандална "реставрация" на паметника?

- Дотук това е дело на министъра на културата, с директна поръчка за усвояване на дадените от руската фондация "Поколение" 1.2 млн. лева за реставрация на паметника.

- Кой ще "усвои" тези средства?

- Докато не беше станал скандалът, паметникът, транжиран на части, стоеше в един запуснат двор в с. Требич. Тогава това нещастие можаха да го видят много български журналисти. В момента горещият картоф е хвърлен в устата на г-жа кметицата на София Йорданка Фандъкова, която е принудена не само да го преглътне, но и да замълчи.

- Напротив - тя заяви публично, че ще възложи да се извърши проверка по случая.

- Надявам се така да стане. Имах лична среща с г-жа Фандъкова и зам.-кмета Тодор Чобанов, от която разбрах, че е налице желание нещо да се направи. Очаквам да бъде назначена проверка, като се надявам оттук нататък реставрацията да продължи със специалисти реставратори, а не да става по този хайдушки начин.

- Излиза, че и зам.-кметът на София едва ли не не знае какво се върши с паметника и защо се върши. От друга страна, Вежди Рашидов твърди, че МК не е автор на проекта за реставрация, от което се създава впечатление, че неговото ведомство няма отношение към случая?

- Как да няма отношение. Аз повтарям, че не е спазен законовият ред. Подобна реставрация не може да се осъществи без подпис на министъра, независимо от това чия собственост е паметникът. Но е факт, че той беше унищожен пред очите ни. Дори да се абстрахираме от това чий е паметникът, дори някой да е недоволен от Освобождението на България от Русия, иде реч за една прекрасна фигура, дело на един много голям майстор Арнолдо Цоки.

- Добре, в цялата верига от "изпълнители" на тази мнима реставрация има някой, който заповядал тя да бъде осъществена - да се демонтира паметникът, да се откара в с. Требич и т.н. Къде е истината?

- Аз се надявам, че в България има достатъчно професионални журналисти, които да отправят този въпрос към Министерството на културата и да узнаят истината. От няколко дни оттам отказват да отговарят на подобни въпроси, твърдейки, че това е работа на Столичната община. Да, в момента този проблем е нейна грижа, след като й беше натресен по този начин. Но следва да се разбере дали общината е получила необходимата документация за реставрация. Впрочем тези дни в медиите бе потвърдено, че подобни документи липсват. Значи нарушен е законът, оттам и правилниците на Министерството на културата.

- Зам.-кметът на София Тодор Чобанов твърди, че има законен проект за осъществяване на рестврацията, а вие твърдите, че няма проект. Кое е вярното?

- Истината излиза лека-полека. План за реставрация не е имало. Това оня ден го призна и самият Чобанов.

- Проект и план са различни неща, нали?

- Абсолютно да.

- Чобанов твърди, че е налице проект за реставрацията на паметника.

- Проект има за по-нататъшната част от реставрацията, но проект за това, което се случи дотук - няма, защото никой не може да си сложи подписа върху подобна идиотщина - отрязването на краката на коня на паметника. Вече ми се обадиха реставратори и колеги от Художествената академия и другаде, които са неистово търсени, за да се подпишат със задна дата върху подобно решение. Дотук никой не се хвана на въдицата и да подпише подобен документ.

- Кой е разпоредил паметникът да бъде откаран в леярната в с. Требич и тази леярна на кого е, чия собственост е тя?

- За леярната в Требич единственото, което разбираме от министъра на културата, е, че това е леярната, в която се леят неговите пластики. В няколко свои изказвания той твърди, че тя е единствената леярна в България, където могат да се правят качествени отливки. Нещо, в което аз дълбоко се съмнявам. Общо взето, леярните у нас са различни, но има леярни на много високо равнище. Те се ръководят от технолози и специалисти по металургия от класа. Подобни леярни има в Стара Загора, Сопот, Казанлък, Пловдив и на други места в страната.

- А според вас какъв е ръководителят на леярната в с. Требич - специалист ли е или занаятчия, както вие го определяте на едно място?

- Какъв е той няма никакво значение. Но той не е реставратор, за да се занимава с реставрирането на паметника на Цар Освободител.

- Тези дни по случая бе изразено и мнение от Камарата на строителите. Те пък какво отношение имат към реставрацията?

- Аз съветвам нейните специалисти да се изказват по качествата на тухлите и цимента, но не и за реставрацията на паметниците на културата.

- Чу се и мнение на Асоциацията на реставраторите?

- Да, това мнение беше як шамар върху този "проект" за усвояване на 1.2 млн. лева. Мнението на реставраторите беше много точно, професионално, навременно.

- Вие твърдите, че паметникът е "технологически унищожен".

- Паметникът по най-примитивен начин бе транжиран и доведен до състояние, в което аз лично не се наемам да кажа как може да бъде възстановен. Замислям се дори какви съвременни технологии могат да бъдат използвани за спасяването на паметника, но нямам конкретен отговор. Липсва оригиналът, нарушенията са драстични.

- Отрязани са краката на коня?

- Не само краката. По безобразен начин са свалени и главата, и тялото на царя и са захвърлени въру камънака. Аз видях такива технологични чудеса, че направо съм объркан. Видях по една от телевизиите например как "майсторът", който "поправя" коня, как с една малка фреза надписва детайлите през патината на бронза, за да не забрави кой от тях закъде е.

- Но това е страшно - да се "оперира" по този начин скулптура на Арнолдо Цоки?

- Това е абсурд. Ако на тези хора им бяха дали да ремонтират Айфеловата кула, те сигурно щяха да я вържат с тел и пирони. Това просто не се прави така.

- Обвиняват ви, че политизирате случая. Това вярно ли е?

- От една страна, това е абсолютно вярно, защото това безообразие се извършва пред погледа и със съучастието на правителството, което ни управлява. Да, това е политизация, но политическа е и цената на хляба, политическа е и цената на въздуха, който дишаме. Кое не е политика?

А всичко се извършва от министър, който е от кабинета на управляващата партия. Значи аз политизирам нещата, а управниците са аполитични. Ето още един абсурд.

- Казват, че тиражирате непроверени истини?

- Да, това в известен смисъл е вярно, защото онова, което мога да проверя, е в областта, в която работя. Другото е в сферата на други специалисти, които могат да свършат това. Във всеки случай не и за 2-3 месеца. Така паметникът на Фридрих Велики в Германия бе реставриран за 12 години, но ние сме първенци, отличници - паметникът на Цар Освободител ще бъде изчукан и "оправен" за броени дни.

- Трябва ли прокуратурата да се намеси по случая?

- Да, с помощта на юристи аз събирам сведения, които съм готов да предоставя на прокуратурата. Преди това обаче разчитам и вярвам, че Столична община ще направи необходимата проверка и изследвания, проект и след това да започне възстановяването на паметника.

- Значи чие дело е споменатият в началото вандализъм?

- Вандализмът е резултат от заповедта на министъра на културата за мнимата реставрация. След като избухна скандалът, министърът в едно тайно съобщение, появило се посред нощ на сайта на МК, обяви на всички, че това е работа на общината, а не негова.

- По този начин излиза, че той си е измил ръцете?

- Точно така.

- А какви са безообразията на Вежди Рашидов срещу националното ни културно наследство?

- Основното е "усвояването" на всякакви средства по най-неясен начин. Бедата е в пилеенето на огромни суми по оперативни програми, които МК няма право да получава по този начин. Щетите се виждат ачик. Сред тях са потрошените средства за напълно абсурдния Музей на съвременното изкуство; също така наречения Музей на социалистическото изкуство, в чието създаване имаше не само "усвояване" на крупни суми, но и посегателство върху творчеството на мои колеги-скулптори. Сградата на този музей дори няма акт 16. Върхът на безумието е музеят с комичното заглавие "Български Лувър", където са закопани близо 100 млн. лева, от които 27 млн. европейски пари. Никъде не е казано какво ще е съфинансирането; какво ще струва оборудването му; охраната; какъв ще е бюджетът на този музей; какво ще харчи държавата за него; какъв капацитет от посетители се очаква и т.н. Всичко, свързано с тези средства, носи мирис на корупция.

- Значи плаче за прокурор?

- Да плаче!

- Бог да пази България!

Европейската Конвенция за ландшафтите от 1998 г. дава следното определение на понятието ландшафт: територия със специфичен облик, елементите на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни или човешки фактори; пейзаж; картина на природата; характерен пейзаж на населено място; индустриална зона; обширни територии селскостопански земи; местност и др.

в много случаи уникална за европейския континент, съчетана с изобилие на културни, исторически, археологически и духовни ценности, привлича все повече български и чуждестранни пътешественици любители. Изумрудените езера на Рила и Пирин и стръмно издигащите се над тях склонове на планината, над които до късно лято белеят снежните върхове и била, вековните гори на Родопа, Странджа и Балкана, красивите речни долини и проломи на Искъра, Струма, Марица и Тунджа и все още, макар и малко на брой останали девствени кътчета по Българското Черноморие, са онези компоненти на родния ландшафт, които се запечатват завинаги в съзнанието на пътешественика. За тях са създадени и се създават много литературни, музикални и художествени творби. Който сам веднъж види и усети красотата на българската природа, никога няма да я забрави!

След като погребахме родната индустрия и селско стопанство, не ни остана нищо друго, освен да се гордеем, да славим, а ако можем, и да опазим красотата на българския ландшафт.

Безстопанственост и безотговорност

С голяма болка дебело ще подчертая, че през последните години у нас няма институция, няма държавен орган, който да се грижи за опазването красотата на българската природа. Върху който кът на страната да спрем вниманието си, ще видим ужасяващи посегателства върху просъществували хилядолетия ландшафти. С изграждането на добилата злокобна слава "Ски зона Банско" с тенденция към постоянното й разширяване, бяха унищожени хиляди декари вековни смърчови и борови гори, бяха изсечени хилядолетни мури, промени се коренно и ландшафтът в тази част на Северен Пирин, поради което е променен и статутът му като обект на Световното културно и природно наследство в размер на повече от хиляда хектара.

Мегаломанските амбиции на всяко селище в подножието на планините непременно да стане световен ски център докара строителството и на ски зона Паничище, заради която бе прокарана пътническа въжена линия от хижа Пионерска до бисера на Рила планина - Седемте рилски езера. През август 2012 г. министърката на околната среда и водите Нона Караджова по националното радио направи изявление, че сега благодарение на тази пътническа въжена линия е преустановено изкачването на туристи от хижа Пионерска до хижа Рилски езера чрез автомобили с повишена проходимост. Да, това е така. Защо обаче трябва да сравняваме пътническата въжена линия с неразрешеното от никаква институция превозване на хора с джипове по стръмните склонове на планината?

Когато преди 30 години започна проектирането и строителството на туристическата хижа Рилски езера, във всички документи бе изрично подчертано, че изкарването на строителните материали ще се извършва с животинска тяга, на самар. Това на практика не бе спазено. Без някой да е разрешавал, в нарушение на редица нормативни документи, защитаващи тази най-уязвима, но изключително красива горна граница на гората, бяха изсечени и изкоренени стотици декари вековни иглолистни гори и значителни по площ клекови формации. Така бе прокаран незаконно този автомобилен път, който не отговаря на никакви технически изисквания. По този път допреди 3-4 години със стари джипове до х. Рилски езера се превозваха по 30-40 души дневно.

Сега пътническата въжена линия в съботни, неделни и празнични дни изкачва към Седемте рилски езера огромен поток от хора. Голямото мнозинство от тръгналите във високата планина, са неекипирани и неподготвени за тази цел. Най-често те не знаят къде и защо отиват. Антропогенният натиск върху тази изключително крехка и уязвима екосистема е огромен и непоправим. Жалко наистина за най-красивия кът от Рила планина! Ерозията ежедневно се увеличава и само след десетина години районът ще се превърне в "лунна долина".

От картата на Западните Родопи изчезна завинаги красивата гледка от Пампорово към връх Снежанка. Допреди десетина години под върха се намираше само скромната туристическа хижа Студенец. Сега там е изградено и продължава да се строи плътно голямо високоетажно бетонно селище предназначено за хотели, ресторанти и увеселителни заведения.

Унищожен е и характерният, в някои случаи и уникален Черноморски ландшафт. Въпреки действащите у нас нормативни документи и международни конвенции определени олигархични фамилии и отделни техни представители извършиха дивашко застрояване по брега на морето, включително по плажните ивици, върху пясъчните дюни обявени за природни забележителности.

Неповторимият полуостровен ландшафт на стария град Несебър бе непоправимо преобразен и унищожен с многократното разширяване на провлака, застрояване с търговски обекти пред входните врати, устройване на огромни паркинги около полуострова и изграждането на няколко буни и пристани с накацали върху тях търговски заведения. Сега той вече няма нищо общо с пейзажа, който притежаваше през 1983 г., когато бе включен в списъка на Световното културно и природно наследство.

В района на Балчик, Шабла, Каварна и край природната забележителност на резервата Калиакра на огромни територии в Добруджа се изградиха над 1000 вятърни електрогенератора. Добруджа, известна като житницата на България, се превърна в един огромен вятърен електрогенераторен парк. Унищожен е характерният равнинен добруджански пейзаж. Променено е, навярно без разрешение, предназначението на земеделските земи в индустриални. Министърът на земеделието Мирослав Найденов през лятото на 2012 г. често посещаваше района на Шабла и ловната резиденция край Шабленското езеро. Дали изпита удоволствие от гледката как земеделските земи, които изхранваха българския народ, се унищожават за строителството на вятърните електрогенератори?!

Понеже стана дума за земеделския министър, трябва да посочим, че през лятото на 2012 г. се извърши незапомнено досега унищожаване на 64 хиляди декари елитни български гори от пожари във всички краища на страната. Средногодишната температура за България е повишена с не повече от един градус. Това в никакъв случай не може да бъде причината за повсеместните горски пожари. Вместо Мирослав Найденов да гони лисиците в Евксиноград и да се изявява като най-добрия ловец между министрите, трябваше да създаде денонощна, ежедневна охрана и контрол в най-голямото национално богатство - горите. Причина за повсеместните горски пожари е липсата на контрол и охрана. За това трябва някой да потърси отговорност!

Мегаломанският проект "Горна Арда"

В средата на септември т.г. президентът Росен Плевнелиев посети Австрия. Наред с другите въпроси, обсъждани с австрийското ръководство, той пое категорично ангажимента до края на 2013 г. да бъдат уредени окончателно всички разрешителни и проектни документи и в началото на 2014 г. да започне строителството на каскада "Горна Арда". Австрия ще бъде инвеститор на това огромно хидротехническо строителство.

Интересно президентът ли ще направи експертната оценка как ще се отрази реализацията на проекта "Горна Арда" върху ландшафта? А неповторимата за европейския континент красота на природния пейзаж и очакваната гибел на редица археологични и архитектурни паметници? Той ли ще издаде разрешителните за тази дейност?

Реализацията на проекта "Горна Арда" е тема, която човърка мозъците на българските политици през последните 23 години. Но договореностите на президента ни с австрийското правителство за строителството на каскадата съвсем леко и кратко е отбелязано в българските медии. Тази тема е лиценеприятна на управляващите през годините на нескончаемия преход у нас. Въпреки това е ясно, че отново и за кой ли път трябва да се даде отговор за печалбите и загубите от реализацията на този проект.

Още през 1952 г. най-голямата наша проектантска организация "Енергопроект" разработи първия вариант на "Горна Арда". В продължение на 60 г. той многократно се актуализира и преработва. Няколко поколения енергетици прекараха трудовия си стаж, занимавайки се с тази тема. През 1990-91 г. в правителството на България отново изникна въпросът за строителството на "Горна Арда". Основанието бе, че в продължение на 2-3 г. ще се създаде работа на около 300 души от този район. Турция непрестанно подновява желанието си за строителството на тези язовири, с което ще се намали опасността от наводнения на нейна територия.

Лидерът на Националното движение "Екогласност" Петър Слабаков тогава заявяваше от трибуната на Народното събрание, че е по-добре да даваме по 400-500 лв. месечна заплата на безработните 200-300 души от Източните Родопи и нищо да не работят, отколкото да им платим и да унищожат завинаги неповторимия с красотата си район на Горна Арда.

На България абсолютно не е необходимо изграждането на каскада "Горна Арда"! Австрия щом желае, по-добре ще бъде да инвестира в създаването на българска територия на заводи, предприятия и съживяване на земеделието. Престъпленията срещу красотата на българската природа не са извършени от наивност или непознаване на действащите редица международни, европейски и български конвенции и закони. Това се прави единствено в интерес на определени олигархични кръгове, разполагащи с политическата власт и голям финансов ресурс.

Моралът изисква президентът и подкрепящите го партии да обърнат внимание върху проблема за загиващата красота на България.