17 януари 2011 г. Тема: здравеопазване


НАП: Четири бранша са рискови за укриване на доходи



страница2/4
Дата20.08.2018
Размер0.54 Mb.
#81654
1   2   3   4

НАП: Четири бранша са рискови за укриване на доходи
През 2011 г. данъчните ще гледат под лупа всички професии, свързани с услугите
Лили Мирчева
Четири бранша са особено рискови за укриване на доходи - търговията на едро, консултантските и рекламните бизнес услуги, строителството и търговията на дребно. Това съобщи за „Класа“ Йорданка Кондарева, зам.-директор на дирекция „Управление на риска“ в НАП. В строителството за година хазната губи средно по 42,462 млн. лв. само от неправомерно прехвърляне на право на строеж от собствениците на земя в полза на строителите, които пък се задължават да изградят жилища или офиси. Договорите се оформят нотариално, като почти винаги съществува и друго допълнително споразумение между предприятията и физическите лица. Рискова категория са и чуждестранните лица, които купуват у нас недвижими имоти за лично ползване. В много случаи те получават неправомерно данъчен кредит, заявявайки, че това са бизнес офиси.

Данъчните наблюдават и случаите, при които не се начислява данък при източника, т.е. когато българско юридическо лице изплаща доход на чуждестранно юридическо лице. В близо 50% от случаите се „забравя“ да се начисли необходимият налог. „През 2010 г. такива са около 200-214 лица, като загубите за бюджета възлизат на около 1,2 млн. лв., но ние правим редовно ревизии и ги облагаме“, уточни Йорданка Кондарева. По думите й, друг пример за заобикаляне на данъчните закони е, когато физически лица притежават гори или нерегулирани земи. Често те отдават под наем имота на кооперации и декларират приходите си като доход от горско или земеделско стопанство, а не като приходи от наем.

През 2011 г. редица рискови браншове ще бъдат разглеждани под лупа от приходното ведомство. Сред тях например са групите алпинисти, които санират сгради. Сега те масово не издават касови бележки за извършена дейност. При тях рискът е два вида – едните групи са регистрирани, но укриват част от оборота, а други работят изцяло в сивата икономика.

И през тази година в програмата за спазване на законодателството са заложени обмен на информация с ИА „Автомобилна администрация“, съобщиха от дирекцията за управление на риска. Данъчните са установили, че през 2010 г. около 88% от автомобилните инструктори имат нарушения по данъчното законодателство. Относителният дял на укритите приходи възлиза на 65%, като потенциалната щета за бюджета през 2010 г. е 3,61 млн. лв. След анализ на различните случаи на данъчни измами изпъкват примери като отчитане с около 69% по-ниска цена на курсовете или 100% укриване на приходите от тях.

Данъчните инспектори отчитат рязък скок на декларираните доходи и след като са посетили кабинети на акушер-гинеколози. Докато през 2006 г. средният доход на един лекар е 8185 лв., в края на 2009 г. същият брой гинеколози са вписали в данъчните си декларации средно 14 986 лв. „Рискът продължава да съществува, като се имат предвид видът на услугите и икономическата обстановка. В този показател се отчита нарастване на цените, както и на броя на пациентите, тъй като се увеличават раждаемостта и броят на специфичните заболявания. Затова предполагаме нарастване на риска и увеличение на загубите за бюджета през 2010 г. с 12% - от 3,240 млн. лв. на 3,617 млн. лв.“, обясни Йорданка Кондарева.
Бижутерите ощетяват хазната с 3,3 милиона лева
Търговците на златна и сребърна бижутерия ощетяват хазната средно с 3,3 млн. лв. за година. Това сочат данните от анализа на данъчните, направен след проверки в сектора в периода 2006 г. до 2010 г. вкл. Най-често срещаните начини за укриване са продажба на немаркирани в лабораториите на НАП изделия. Тези нарушения се разкриват при инвентаризация в обектите. Друг случай е частично отчитане на печалбите, въпреки че предметите са маркирани. Той се открива чрез едновременна инвентаризация в обектите и проверка в счетоводството. Трети характерен пример е отчитането на приходи по занижени цени. Подобни нарушения се разкриват чрез внезапни проверки в обектите или чрез съпоставки при ревизии. Данъчните коментират, че след масираните проверки по златарски ателиета и магазини през 2010 г. с 29% намалява относителният дял на укритите приходи - от 37% на 26 на сто.


Николай Петков, директор на дирекция „Управление на риска“ в НАП: Разкриваме начините, по които данъкоплатците ни лъжат
- Г-н Петков, как в данъчната агенция определяте сивата икономика?

- По принцип сивата икономика и неплащането на данъци са две абсолютно свързани неща. Целта ни е да разберем каква част от определен бранш или от определени видове лица са в сивия сектор. Те може да извършват дейност, която да не декларират, но може изобщо да не са регистрирани.

- Как определяте къде да насочите усилията си?

- От няколко години в НАП се извършва реформа и тя е свързана с разглеждането на резултатите от дейността на агенцията под един малко по-различен ъгъл. Обикновено хората, които се интересуват от данъчните проблеми, са чували предимно количествена статистика – брой извършени проверки, брой направени ревизии, брой съставени актове, сумата на разкритите приходи и т.н. По-различният ъгъл е да се опитаме да видим какво е поведението на данъкоплатците и как то се променя. В края на краищата тези проверки и ревизии, които правим, водят само до допълнителни разкрития, но по никакъв начин не дисциплинират и не променят поведението на хората. Целта ни, най-общо казано, е да разкриваме начините, по които данъкоплатците ни лъжат или не спазват данъчното законодателство. За да работи НАП ефективно и ефикасно, необходимо е по-голямата част от хората и фирмите да плащат доброволно своите задължения. След анализ определяме с кои проблеми да се борим и кое действие ще доведе до промяна на поведението на хората. В някои случаи ще помогне промяна в законодателството, в други - срещи с браншовите камари, а в трети - ще са необходими ревизии.

- Голям ли е процентът на ревизиите, направени по конкретен сигнал?

- По закон сме задължени да правим проверки по подадени сигнали. Промяната, която искаме да наложим, е да има все по-малко сигнали, да работим по-целенасочено към определени групи, които не спазват данъчното законодателство, а не срещу конкретни хора. През всичките години ни е тормозил въпросът по какъв начин се укриват обороти. Много са причините за това, но ние искаме да разберем как се променя поведението на хората, след като се приложи ефективен контрол – проверки, ревизии и т.н. Смисълът на всички контролни и неконтролни действия е да променят поведението и на нетретираните лица, т.е. тези, на които не са правени ревизии.

Интервюто взе Лили Мирчева


Държавата не смее да си цапа ръцете с епидемията от хепатит
Болестта ще зарази хиляди през следващите 2 години, но Министерството на здравеопазването се страхува да купува ваксини
Янина Здравкова

Хепатит А ще е в настъпление през 2011 г. и 2012 г. и броят на заразените и болните у нас ще е в пъти по-висок в сравнение с миналите години. Началото на иначе регулярния няколкогодишен пик на болестта започна масирано и дори мистериозно - над 300 души бяха хоспитализирани в Стара Загора, а директорът на болницата почти обяви военно положение. Министерството на здравеопазването препоръча на населението да си мие ръцете, а на заведенията и училищата - да осигурят сапун. Източникът на заразата не беше открит. Ваксините бяха ометени от аптеките.

Хепатит А е банална болест, не особено опасна, от нея не се умира, но за сметка на това е показателна за всеобщата ни реакция на епидемии, която се люшка от пълната истерия до пълното отричане на каквато и да било опасност и дълбоки съмнения в конспирация с цел свръхпродажба на ваксини и лекарства.

"Малко въпрос на детективска работа"

нарече търсенето на източника на заразата в Стара Загора здравният министър Стефан Константинов. При пика на истерията в началото на годината МЗ демонстрира завидно спокойствие и обяви, че епидемията се драматизира повече от необходимото. Основен източник на паниката пък беше директорът на областната болница в града д-р Николай Колев, който ежедневно охотно даваше сводки на медиите за новите пациенти с хепатит А и как все повече отделения се затварят за планови болни, за да има място за жертвите на епидемията.

Министерството имаше основания да реагира така

От хепатит А не се умира, според европейските стандарти повечето случаи дори не е нужно да се хоспитализират. Директорът на болницата обаче също си имаше своите основания. Лечебното заведение получава фиксиран лимит от пари от здравната каса, в който не е калкулирана евентуална епидемия, при която лекуваните болни са повече от обичайния прием. Ако не беше вдигнал шум, директорът вероятно нямаше да получи допълнителни пари от НЗОК, за да си покрие разходите. Особено като се има предвид, че през пролетта на м.г. се разрази епидемия от морбили, болниците се напълниха, но касата им плати за тези пациенти с огромно закъснение.

МЗ не успя да открие източника на хепатит. Обикновено това не е трудно, тъй като заразените имат връзка помежду си - заведение, стол, водопроводна мрежа, или пък взривът е от семеен тип. В този случай обаче болните нямат връзка помежду си, живеят в различни квартали, водят различен живот, а единственото общо е, че повечето са мъже между 20 и 40 г. Това значи, че вероятно заразата е с общ източник - храна или напитка, която се консумира от млади мъже или на типично място, което те посещават. "Трудно е да се локалириза източникът заради дългия инкубационен период - около месец. Никой не може да помни къде е ходил и какво е ял", обяснява шефът на противоепидемичния отдел на здравното министерство Ангел Кунчев.

При търсене на зараза с хепатит А е важно да се знаят няколко неща

Вирусът вирее много добре при студ, в САЩ дори има случай на открит източник в кубчета лед. Агентът обаче бързо умира при високи температури, при обработка със спирт и алкохол, при третиране със сапун и белина. Освен това не се предава толкова лесно като салмонела, например - за да се зарази човек са нужни големи количества от вируса, а за да развие тежко заболяването - още по-големи, което значи, че е малко вероятно един заразен да пренесе болестта на десетки хора при обичайно общуване, без да засяга храната или напитките им. Т.е. повечето заразени са били в досег с общ източник, а не помежду си. Вирее във фекалиите, затова и се казва, че е болест на мръсните ръце.

Заради тези особености няма как заразата да е тръгнала от хляб, банички, месо и подобни храни, които подлежат на топлинна обработка, обяснява Кунчев. Същото важи и за алкохола, включително и за бутилираната бира. "Там партидите са по-големи и щяха да бъдат засегнати повече хора, освен това процесът е автоматизиран, почти няма досег с хора, ползва се преварена вода", обяснява епидемиологът. Източникът не може да са и банкноти.

"Най-лошото и най-страшното е да е от водата, но тази версия е категорично отхвърлена. В град с централно водоснабдяване като Стара Загора, ако се зарази водата, ще има много повече болни, освен това ще засегне равномерно всички възрасти и полове", казва Кунчев. Вземани са и проби и е установено, че няма зараза във водата. Подобно нещо стана преди време в Своге, където след ремонт на водопровод във водата попаднаха фекални води и бяха заразени стотици хора, но от всички възрасти.

Обмисляно е всичко - наливна бира, кафе - от заразен немарлив барман, семки на мач, дори проститутки. Най-вероятно е да е някаква храна, която се консумира повече от мъже, може би е заведение в центъра. Не е ясно как разпитваните болни съвсем не си спомнят в кое заведение са ходили, така че да се установи поне едно общо. Вероятно и санитарните власти не са настойчиви и защото е ясно, че източникът е прекъснат, постепенно заболелите намаляват, а и вирусът няма как да оцелее толкова дълго време. Вече заразените, които заразяват други, не могат да предизвикат толкова висока заболеваемост заради по-ниската заразност на вируса и епидемията ще стихне от само себе си.

Цикличност

Хепатитът е циклична болест - след няколко години на затишие и нисък брой болни следва година на пик. "В последните години заболеваемостта беше рекордно ниска, което се дължи на по-добрата хигиена", казва Кунчев. Цикличността пък се дължи на натрупването на хора, които не са срещали вируса и нямат имунитет. При фал в хигиената болестта стига до тях и епидемията започва. Колкото и да е странно, допреди 10-15 години почти всички хора у нас са имали имунитет към хепатит А, което значи, че са го прекарали и всичко това се дължи на по-ниската хигиена преди време. Естествено, голяма част от тези хора са поглъщали вируса в малка доза, недостатъчна, за да изкарат най-тежката форма на болестта, карали са го на крак с общо неразположение, което е отдавано на умора. "И в момента са 1:4 и дори 1:5 тези, които са болни, към тези, които го карат на крак и не знаят, че са болни", обяснява специалистът. Парадоксално - колкото по-висока е хигиената, толкова по-податливи сме на вируса на хепатита. Ако в страна като Швеция, например, се появи вирусът, ефектът ще е поразяващ, тъй като там никой не се е срещал болестта и няма антитела.

Засега няма опасност болестта да премине в епидемични стойности в София. "Но точно защото е дошъл моментът на пика, след 3 години на рекордно ниска заболеваемост, тази година като цяло се очаква тя да е висока, а догодина - още повече", твърди Ангел Кунчев. Ако в "слаби" години болните са били под 1000, то в "силните" са 10 000. Дали това е много или малко? "СЗО води България средноендемична страна и препоръчва на всички чужденци да се ваксинират", отвръща експертът.

Защо да не се имунизират и българите, след като е ясно, че се очаква по-висока заболеваемост? Още повече, че това е единственото адекватно нещо, което може да осигури защита.

Министерството не възнамерява да купува ваксини

дори за рискови групи. "Ваксината за хепатит А не е в задължителния имунизационен календар и не се осигурява от МЗ", аргумантира се Кунчев. Освен това така или иначе в момента количествата у нас са изчерпани. Практиката в предишни години обаче беше различна - при взрива от хепатит А в пловдивския цигански квартал "Столипиново" преди няколко години не само бяха купени ваксини, но и МЗ проведе цяла кампания за убеждаване на ромите да се имунизират. "Тогава нужните количества бяха по-малки, беше ясно и кой трябва да се имунизира, а в Стара Загора и това не е ясно. Затова ако някой иска защита, трябва да си купи сам ваксината", казва Кунчев.

Здравният министър Константинов обаче намекна друго - министерството не смее да купи ваксини извън задължителните заради печалния си опит отпреди година. Тогава заради истерията покрай свинския грип МЗ купи антивирусни препарати, а след това тогавашният министър Божидар Нанев беше разследван от прокуратурата и обвинен, че е ощетил държавата. Според магистратите е имало оферта от английската национална здравна служба с по-ниска цена, но прокуратурата така и не отчете факта, че по закон МЗ може да купува медикаменти само от търговци и производители, но не и от други министерства или здравни фондове. Нанев беше принуден да подаде оставка, а делото още не е стигнало до съда. След този случай е ясно, че няма човек от МЗ, който да се съгласи да купи препарати, ако не е длъжен по закон, независимо каква епидемия върлува из страната.

Затова и колкото и случаи на хепатит А да има в следващите месеци, държавата ще прави само едно - ще дава предупреждения да спазваме висока хигиена и ще проверява има ли сапун и дали се мият ръцете в заведенията, яслите и градините. А на гражданите остава успокоението, че дори и да се заразят с хепатит А, поне ще имат имунитет за в бъдеще.


Над 80 болници заплашени от фалит
Над 80 общински болници са заплашени от фалит поради завишени изисквания на здравната каса, съобщи д-р Динчо Генев, председател на асоциацията на лекарите от болничната помощ. Те трябва да имат отделение по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), за да извършват хирургични дейности. Без него в болницата може да се оперират само апандисит, обикновена херния и още няколко леки заболявания. ОАИЛ се иска и ако има АГ дейност.Около десетина от общо 92 общински болници раз¬полагат с интензивно отделение, поясни д-р Генев, който е и директор на една от тях - в Харманли. Той призна, че някои изисквания са обосновани, но трябва да се даде повече време на лечебните заведения да се подготвят.При сегашните условия общинските болници може¬ли да сключат договори едва за около 40% от миналогодишните клинични пътеки. Това рязко ще свие приходите им и ги обрича на фалит, смята д-р Генев. Така населението в цели региони ще бъде лишено от достъп до медицинска помощ, тъй като възрастните хора нямат коли или пари да пътуват. Щяло да има повече смъртни случаи поради разкарване на пациенти и забавяне.

Някои от изискванията са заложени в медицинските стандарти, но други са поставени от касата в Националния рамков договор. За да приемат болни с пневмония например, болниците трябва да имат вирусологична лаборатория. Тогава в цяла Северозападна България няма да могат да лекуват това заболяване, смята д-р Генев. В този район нямало лаборатория, а в страната те са около 15.От малките болници ще търсят среща със здравния министър д-р Стефан Константинов, председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов и ръководството на касата. Целта е да се подпише анекс към рамковия договор за 2011 г., който да направи условията по-приемливи.В момента общинските лечебни заведения още не са започнали дори да си подават документите в касата, уточни д-р Генев. Той вярва, че ще се намери разумен компромис, тъй като при предишни дискусии директорите срещали разбиране в министерството.



ИЛИЯНА АНГЕЛОВА


В Дряново потъват с кредит от 200 000 лв.
100 хил. лв. целево финансиране за общинската болница е поискал с писмо до премиера Бойко Борисов кметът на Дряново д-р Иван Николов.Според градоначалника общинското и болничното ръководство са били подведени от екипа на предишния министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова че от 2011 г. ще бъдат въведени клинични пътеки за долекуване. В резултат общинският съвет е преобразувал стационара в болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

С решение на общинския съвет през миналия юли болницата е изтеглила кредит от 200 хил. лв.. обезпечени със земята на болницата и сградата на АГ отделението, за да погаси частично задълженията си, които со близо 500 хил.лв.Не е изпълнена и друга договорка с МЗ-дряновската болница не е включена в списъка на 11-те общински болници, който с решение на МС ще могат да кандидатстват с проект за подобряване на материалната база и купуване на апаратура по ОП”Регионално развитие”. Така сега с приходи от 12 хил.лв. само за 5 клинични пътеки за физиотерапия и рехабилитация болницата не може да изплаща кредита си и да се издържа, и върви към несъстоятелност.В момента изпитваме на гърба си донякъде некомпетентноста и донякъде нежеланието да се мисли за болнично здравеопазване на територията на община Дряново и въобще на малките общини, казва д.-р Николов и се надява премиерът да съдеиства дряновската болница да стане тази година пилотна болница за долекуване и продължително лечение, докато през 2012 се въведат клинични пътеки за това



ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА


Производствените компании с частни здравни фондове са най-потърпевши от пререгистрацията
Само едно дружество от сектора, което не е свързано с финансова група, няма нужда да увеличава капитала си
Производствените компа­нии, които са акционери в дружества за доброволно здравно осигуряване, ще се окажат най-потърпевши, ако се приеме частните здравни фондове да се пререгистри­рат като застрахователи. Спо­ред данните за акционерната структура на компаниите от доброволното здравно оси­гуряване осем от двадесетте фонда на българския пазар не са собственост на банкова или застрахователна група.

Застрашени

За едно от осемте друже­ства - ЗОФ „Вайс Медика", дори има вероятност да бъ­де закрито. Компанията, където 80% от капитала са

в ръцете на производите­ля на алуминиева дограма „Вайс Профил" ООД, е с най-ниския капитал в секто­ра. Здравноосигурителният фонд има издадени акции за 650 хил. лв. при мини­мално изискване от 2 млн. лв. Предложенията за про­мяна в Закона за здравното осигуряване предвиждат частните фондове да имат минимален капитал от 4.6 млн. лв. От „Вайс Медика" обясниха пред в. „Пари", че все още не е ясно каква ще е съдбата на дружеството, ако се приемат по-високите изисквания за акционерен капитал. Бизнесът на ос­новния собственик е под натиск, дошъл с финансовата криза и свиването на строителството, което при бума движеше производ­ството и продажбата на алу­миниева дограма. За януари - октомври 2010 г. „Вайс Медика" има премиен при­ход от 241.6 хил. лв., което е 0.7% пазарен дял.

От здравните фондове под шапката на нефинансови компании единствено ЗОК „Надежда" има капитал, който няма нужда да се уве­личава, тъй като в момента дружеството е емитирало акции за 5 млн. лв. Акци­онери в здравния фонд са „Ви-Веста холдинг" ЕАД на Виктор Серов с 87.2% и „Перла" АД с 12.8% от капитала.

Кой кой е

Проблеми има и за „ДОМ - Здраве", макар компа­нията да е най-близко до евентуалните по-високи изисквания за капитал, тъй като има 3.3 млн. лв. капитал. Дружеството е с много раздробена акци­онерна структура между 122 физически и 4 юриди­чески лица. Най-малкият фонд по пазарен дял в края на октомври миналата година е ЗОФ „Европа", където основен акционер е хасковската публична компания „Химмаш" АД. За десетте месеца друже­ството е събрало едва 0.1% от премиите в сектора. Нефинансовите компании обаче не са соб­ственици само на малки здравно осигурителни дру­жества. „Общинска здравноосигурителна каса", ко­ето е третото по големина дружество в сегмента, е собственост на Христо Ковачки, който чрез „Ел Ем Импекс" ЕООД има 41.9% от капитала. Другите го­леми акционери са „ТЕЦ Марица 3" ЕАД с 37.7% и Общинска банка АД с 4.2% от капитала.

„Доверие-Обединен холдинг" има участие в два частни здравни фон­да. Публичната компания е собственик на 8.7% от ОЗОФ „Доверие" АД и на 90% от ЗОФ „Медико - 21"

АД. Двата фонда са с общ пазарен дял от 20.2%.

ЗОД „Всеотдайност" АД, което е собственост на бившия концесионер по сметопочистването на столицата „Волф" АД, е с 1.5% пазарен дял. Другите акционери са „Авангард-строй" АД с 30% и „Главболгарстрой" с 3%. „Волф" има 65% от акциите.

Изход

И ако за здравните фондове под шапката на банка едва ли ще е проблем да отговорят на новите изисквания чрез наливане на капитал, бизне­сът на дружествата в порт­фейла на производствените компании изглежда поставен на сериозни изпитания. От осемте компании пет са с капитал от 2 млн. лв., един е с 3.3 млн. лв. „Вайс Медика" е с едва 650 хил. лв. и само ЗОК „Надежда" няма за как­во да се притеснява. Здрав­ните фондове във финансова група със застрахователни компании вече обявиха, че най-вероятно ще се слеят, тъй като акционерите няма да са съгласни да поддържат по две общозастрахователни компании. Сега всичко зави­си от това дали предлаганите промени ще се приемат, или както в много случаи досега ще останат само на етап иде­ен проект с много медиен и обществен шум.



Атанас Христов


Все още има по-голям шанс да не се приемат предложенията
Милен Марков, председател на СД на ЗОК „ЦКБ - Здраве" ЕАД

Все още е твърде рано да се каже какво ще пра­вим. Намеренията ни са да развиваме този бизнес. Ка­то членове на Асоциацията на дружествата за добро­волно здравно осигуряване споделяме позицията, която беше изказана от д-р Мими Виткова. Все още не сме обсъждали какви действия ще предприемем. Право на акционерите е да решат какво да направят, ако се приеме предложе­нието за по-висок капитал. Засега няма да предприе­маме действия.

Първо ще се анализират нещата

и ще се види дали е

по-добре да има слива­не с друго дружество в групата. Това не е мое ре­шение, а на акционерите. Рано е да кажем какво ще направим, защото доста предложения за промени в законите си останаха само проекти.

Все още има по-голям шанс да не се приемат предложенията за пререгистрация на частните здравни фондове. Нищо обаче не е ясно. Затова сме в изчаквателна позиция и работим по сегашното законодателство. Ако се промени нормативната уредба, ще работим според новите изисквания.






Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница