17 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

През 1999 г. Хилъри Клинтън, тогава кандидат за сенатор, върна чек за 1000 долара на Дарина, съпругата на Илия Павлов - само заради лошите слухове около "Мултигруп".

По пътя към втория си мандат президентът Първанов получи 50 000 лева от фирми на Людмил Стойков. Известният пернишки предприемач отдавна се явява главен герой в описвани в медиите сценарии за източване на пари и съмнителни финансови схеми. Но нищо не е в състояние да смути доверието на Георги Първанов в щедрия спомоществовател. Президентът не върна нито лев - нито когато започна разплитането на аферата САПАРД, нито когато прокуратурата обвини Стойков в пране на пари. Щабът на "Дондуков" 2 мълчи дори сега, когато в доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) пише черно на бяло, че Стойков гравитира в международна престъпна мрежа.

Не съм откраднал и стотинка, кълне се най-одумваният днес бизнесмен.

Подобно на Илия Павлов и той тръгва от спорта, а пътят му към големите пари минава през бизнеса със скрап. Шефът на "Мултигруп" твърдеше, че е направил първия си милион с рязане на подводници за вторични суровини. Стойков пък в средата на 90-те години се изявява като проспериращ търговец на метални отпадъци - от БДЖ, НЕК и др.

Пак през миналото десетилетие брат му Емил става началник на пернишката митница, а той самият се захваща с внос на пилешки продукти и месо. Впоследствие Ревизоро уволнява Емил Стойков, но местните митничари остават благосклонни към брат му.

Постепенно Людмил Стойков се прицелва в нови отрасли. През 1997 г. влиза и в модния бизнес, като създава агенцията "Ивет фешън", а през 1999 г. става собственик на курорта "Дюни". Днес много хора го "благославят", задето е успял да задръсти достъпа до плажа с хотели и огради.

Само месеци след като купува "Дюни" за 2.7 млн. долара, предприемачът се насочва към тежката промишленост. Първо придобива 34% от Леяро-ковашкия комплекс в Радомир, през 2000 г. взима основното производство на фалиралия комбинат "Стомана" заедно с дълговете му - над 42 млн. лева. По-късно гръцката "Виохалко" става основен акционер в предприятието.

Миналия месец Първанов навести пернишкия металургичен комбинат, за да открие нов прокатен цех. Президентът, който уж е на всички българи, май не е стъпвал в по-големия брат на "Стомана" - "Кремиковци". Може би защото не е имал спонсор там. Покрай височайшата визита се разбра, че Стойков се е разделил с участието си в "Стомана". Но не се разбра защо. Може би защото комисията "Кушлев" подхвана имотите му и дори сколаса да запорира част от тях.

Разбра се също, че и "Дюни" вече се притежава от далечни офшорки с анонимни собственици. Днес основни съдружници в курортното дружество са "Класик травъл сървисиз" от Сейшелските острови (69%) и "Бест травъл" от Белиз. В управата на "Дюни" обаче е приятелката на Стайков Елза Радкова.

Впрочем след "Дюни" предприемачът има нови амбициозни планове в Созопол. Той създаде смесена фирма с общината. Созопол апортира земя на популярния къмпинг "Градина" и получи смешните 25% от акциите в "Градина" АД, а Стойков взе цели 75% срещу обещанието да строи хотелски комплекс.

Индустриалецът си има и строителна фирма - "Евробилд". Той е акционер и в "Евробетон" - собственик на бетонен възел, който бълва продукция за строежите по Южното Черноморие.
Приятели в нужда се познават
Твърди се, че Стойков винаги е в добри отношения с политиците, които са на власт.

Всъщност възходът на предприемача при всички правителства от началото на прехода е най-доброто доказателство. През 2006 г. Стойков бе начело на сдружението "Съюз за Перник", създадено от 50-ина бизнесмени в подкрепа на президентската кампания на Георги Първанов. Говори се, че е дал финансово рамо и на соцдепутати. По-късно напусна съюза, тъй като в разгара на кампанията за местните избори се заговори, че усилено пазарувал гласове.

Черни облаци надвиснаха над бизнес хоризонта му едва през 2007 г., когато от чужбина започнаха да връхлитат сигнали за международна шайка, която с измами източва милиони от европрограмата САПАРД. Но дори и при повишеното международно внимание към него той успяваше да мине между капките. Докато оня ден ОЛАФ не удари по масата. Покрай разправията на преден план отново излезе друга политическа инвестиция на Стойков - в бившия вече зам.-министър на външните работи Феим (Петър) Чаушев, когото през 2002 г. включва в управата на "Дюни".

В доклада на ОЛАФ, огласен оня ден, се твърди, че бивш зам.-министър на външните работи се е опитал да "адвокатства" на Людмил Стойков и да повлияе върху разследването. Няколко часа по-късно Чаушев си призна, че май става въпрос за него.

В разгара на скандалите по САПАРД бизнесменът се сетил, че приятел в нужда се познава, и помолил зам.-министъра да му уреди среща с шефа на ОЛАФ, за да очисти името си. Чаушев пробвал да помогне като ходатайствал пред германския посланик в София, в резултат на което изложи и себе си, и България пред ОЛАФ и пред цяла Европа.

Бизнесменът се кълне, че е готов да седне на детектор на лъжата по всички обвинения. Но как да му вярваме, след като дълго време твърдеше, че не е давал пари нито на Първанов, нито на други политици. Само че под напора на несекващото медийно любопитство и най-вече след като отчетът на президентската двойката стигна до Сметната палата, щедрият човек опресни паметта си. Той изведнъж си спомни, че по време, когато се намирал в чужбина, някакви негови фирми наистина били дали някакви пари на Първановия щаб, но той нямал нищо общо...

Според отчета на двойката две фирми на Стойков - "Еврометал" ООД и "Ладимекс - Л" ООД, са дарили по 25 000 лева за кампанията на Първанов. Бизнесменът се явява спонсор на президента и чрез трета фирма - "Метал трейд - 66" ООД на Димитър Милчев, който е съдружник със Стойков на дружество "Градина" АД, стопанисващо едноименния черноморски къмпинг. Така преуспяващият перничанин се явява и най-големият благодетел на председателя на републиката.

Ако Стойков крие истината по такива въпроси (нима е срамно да си спомоществовател на българския президент!?), защо да му вярваме, когато коментира други, не толкова достойни и далеч по-сериозни теми - например за обвиненията в пране на пари или за диагнозата на ОЛАФ - че е един от мозъците на международна престъпна група за източване на еврофондове?

А може би се е опитвал да спаси лика на Президента от сенките на своя бизнес? Миналата година, при първите залпове за аферата САПАРД и ролята на Стойков, от президентството обявиха, че фирмите дарители са подписали декларация за почтеност и към момента на даряването не е имало данни или съмнения за грехове на спонсора.

Самият Стойков и днес твърди, че е невинен. Той е много сърдит на ОЛАФ и дори се кани да съди еврослужбата за уронване на престижа. Преди време се оплака, че компроматите за участията му в международни престъпни групи съсипват бизнеса му и вече му костват над 100 милиона евро.

Съдебното досие на Стойков е чисто. Поне засега.

Снимка на три колони - Снимка, поместена на сайта на БСП - председателят на "Съюз за Перник" Людмил Стойков чете декларация в подкрепа за втори президентски мандат на Първанов.

Туристическите агенции в Казахстан рекламират България като "сърцето на Централна Европа". Няма Балкани, няма Източна, няма Югоизточна - сложени сме най-отпред на рафта, за по-бърза продажба. Изгледах поне три телевизионни клипа, в които Варна изглеждаше като Монте Карло, а Черноморието - като славянската Ривиера. Почти ми се прииска да хвана директния "Еърбъс" от Алмати до морската ни столица (вижте сами на http://www.ontravel.kz/), и се надявам на степните туристи наистина да им хареса у нас.

Същевременно съжалих словаците, които ми бяха гостоприемни домакини по същото време миналото лято. Те не само че си нямат море, но и техният национално-туристически слоган "Елате в сърцето на Европа" (http://www.heartofeurope.co.uk/) явно не върви добре в Централна Азия.

Изобщо забелязвам, че в Казахстан туристическите компании и политиците упорито придърпат завивката в източна посока. Не случайно нищо тук не се нарича "азиатско" - винаги се говори за "Евразия". Външният министър на тази държава ще председателства Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа от 1 януари 2010 г. Казахстан е успял да си издейства договор с консорциума авиокомпании "Стар алайънс" (т.е. "Луфтханза", "Юнайтед", "Еър Канада", "Аустриън", и т.н.), според който полетите между, да речем, Лондон и Алмати се смятат номинално за вътрешноевропейски - нищо че разстоянието е повече, отколкото до Ню Йорк. Ако ви е чудно защо това е така, сигурно ще ме питате още защо Израел участва в европейски първенства. Дълга история...

Руският вариант на сп. "Нюзуик" тази седмица излезе с тристраничен хвалебствен фоторепортаж от Розовата долина, нещо като от времето, когато там посрещаха Тато. Но не че съвсем всичко, което се пише по адрес на България, е розово. Видях репортаж по телевизията и после четох във в. "Известия" за това как консулският ни отдел в Москва не може да насмогне да обслужи желаещите да почиват в България. Обзе ме странно злорадо чувство, докато гледах кадри, напомнящи ми обсадата на германското, френското, гръцкото или американското посолство в София през, да речем, 1992 г. Друго е да си "сърцето на Централна Европа".

Няма спор, че за всеки, който се интересува от глобалните проблеми, е
полезна смяна на перспективата от време на време.
Ето, наблюдавах по Си Ен Ен как шефовете на няколко американски авиокомпании обвиняват прекупвачите в спекулативно надуване на цените на петрола. Бяха споменати поименно известни банки. Финансистите се оправдаваха, че всъщност цените се държат изкуствено високи от производителите, които не искат да помпат повече нефт. Същото течеше и по "Фокс нюз", а вестниците от "Ню Йорк таймс" надолу са пълни с дебати кой е виновен за летните страдания край бензиновата колонка на средния американец. Доколкото успях да уловя настроенията в медиите на САЩ, най-често като причина се сочи алчността на нефтопроизводителите.

Затова нищо чудно, че когато президентът Буш обяви в понеделник край на съществуващата забрана за петролен добив в континенталния шелф (наложена от баща му), 3/4 от американците в допитванията изразиха подкрепа. Един вид, дайте да направим нещо спешно, че от петък съм в отпуска.

В същото време слушах прези-, пардон, премиера Путин да говори за "взаимна енергийна отговорност" след срещата му с винаги омекващата в руски ръце германска канцлерка Ангела Меркел. Разбрах какво точно казва Владимир Владимирович, чак когато колеги от бизнес факултета тук ми обясниха, че държавните бюджети на Русия и Казахстан (който заедно със Саудитска Арабия попълва тройката на най-богатите на петрол държави) за 2009 г. са разчетени при цена на нефта от порядъка на 140-150 долара за барел. Ако слезе с 20-ина процента надолу, лошо. Ако продължи да расте твърде много обаче, пак лошо, защото тогава търсенето ще падне рязко. С други думи, играта е тънка, като всеки си прави сметки от най-различен характер. И всеки има право да си прави такива сметки.

Затова и Барак Обама мина през щати като Джорджия и Северна Дакота, където демократите получиха трагично слаба подкрепа по време на последните три изборни кампании за Белия дом. Най-важното е да се опиташ, защото това са 95% от успеха, каза Обама. Ами точно това правят всички умни глави от Буш и Путин до казахстанските туроператори.

А колкото до изкуството на имиджа, ето още една поучителна случка. Единствените хора в Казахстан, които досега са ме молили изрично да не ги снимам, бяха група 16-17-годишни момичета. Срещнах ги, красиви като звездички, в планината над Алмати. Разбрах, че те са част от програмата "Топ модел - Казахстан" и като такива вече си имат агенти, договори, и планове за живота, в които не влизат безразборни фотосесии пред случайни минувачи.

Затова да са живи и здрави новородените близнаци на Брад Пит и Анджелина Джоли. Чета, че двойката мисли върху оферти, стигащи до 16 милиона долара, за правото на първа снимка, които после смята да изпрати за благотворителни цели.

Всеки нещо опитва, но по-фотогеничните са с едни гърди напред.

Друг проблем е възникнал и с работното време на над­зорниците. Изпълнителите обаче са разрешили ситуа­цията. От фирмата смятат още, че строителството мо­же да приключи в срок, въп­реки че са изпълнени едва 4-5 % от дейностите. До края на 2008 г. ще бъде напълно завършен участъкът от ма­гистралата от Околовръстен път - село Мало Бучино.

КРMG да си свърши работата и да дойде в агенция ФАР в регионалното министерство, за да се запознае с документите по 10-те спрени проекта след одита й в пътния фонд, обяви в сряда министър Асен Гагаузов. Още преди ден той обясни, че констатациите на компанията за липса на документация по търговете и на достатъчно документи от заседанията на тръжните комисии се дължат на факта, че те се съхраняват в агенцията, а не в пътния фонд. Според Гагаузов отказът от мнение на одитора поради липса на документи бил превърнат от медиите в световен проблем. Каня КРMG да дойде в министерството и да си свърши работата, призова той.

Процентът на печалба за строителните компании ще намалява с около 6-8 на сто година заради поскъпването на строителните материали, от една страна, и задържането на цените на имотите, от друга, прогнозираха от агенцията за имоти "Явлена". В момента строителните компании печелят средно по 30-35 на сто от проект, а нормалната норма на печалба в развитите пазари е 10-20 на сто, казаха от агенцията.

Броят на сделките доказва забавянето на пазара