17 юли 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

завършени и за тях се искат по-високи суми. На­пример двустаен апарта­мент, купен преди време за 50 000 евро, вече се предлага за 80 000 евро.

„Чужденците са довол­ни, защото такава печалба не могат да постигнат в по­чти никоя европейска

страна. В същото време тези имоти са удачни за купувачите, защото прода­вачите искат бърза сдел­ка", коментира Диана Ан­тонова, главен брокер в агенцията. На пазара из­лизат и мощни инвести­ционни фондове, придоби­ли цели сгради с 50-100

апартамента. Най-често те са британски и испански.

фондовете предлагат както индивидуални сдел­ки, така и блокови - с по над 5 апартамента. Тези чуждестранни препродаж­би формират общо 10-15% от жилищния пазар.

- Като знам, че опозицията събираше подписи за вот на недоверие на тази тема още преди три седмици, те сигур­но оттогава го имат, нищо че в Брюксел не бяха започнали да го пишат. Сигурно и това твърдение на г-н Чачев е тол­кова вярно.

- Критиките към Бълга­рия обаче са във всички по­соки: че не полагаме доста­тъчно усилия в борбата с организираната престъп­ност, че лошо управляваме еврофондовете, че в пътния фонд има конфликт на интереси. Какво правят управляващите, за да дока­жат на европейските ни | партньори, че България не е случайно в Европейския съюз (ЕС)?

- Ние не сме случайно в то­зи клуб. Никой не отрича, че имаме проблеми с корупцията и конфликта на интереси. Но е факт, че от момента на

избирането на Меглена Плугчиева за вицепремиер по еврофондовете работим на

много бърза писта по тези проблеми.

Не бива да драматизираме ситуацията около спирането на средства от ЕС. Да, много е неприятно, но се е случвало на всички страни от общност­та. Просто трябва да спрем да плачем и да свършим своята работа.

- Появи се обаче секретен доклад на ОЛАФ, който съ­що ни „удря"?

- Не съм запознат с подроб­ностите, но от това, което про­четох във вестниците, не нау­чих нищо ново. Докладът от­ново поставя въпроса за състоянието на правосъдната система и за всеобщото чув­ство за липса на справедли­вост и наказания. Да ви при­помням ли, че преди седмица в едно социологическо проучване съдебната систе­ма изпревари митничарите по корумпираност?! А и това, което очакваме на 23-и (до­кладът на ЕК-б.а.), критики към борбата с престъпността и правосъдието, а не критики за състоянието на икономи­ката, културата или спорта. Това, което правим в парла­мента с извънредните засе­дания и с ускорената работа по девет закона, е в голямата си част отговор на очаквани­те забележки от Брюксел.

- Ще успеете ли?

- На първо четене мина за­конът за обществените по­ръчки, всеки момент ще вле­зе за второ четене законът за концесиите. Няма да се изне­надам, ако 1 август е поред­ният ни работен ден, а не пър­вият ден от ваканцията.

- Законът за концесиите през лятото се свързва с плажовете - как ще се про­мени режимът за ползване­то им?

- В комисията се възприе министърът на регионалното развитие да има право да да­ва под наем плажове, които не са отдадени на концесия и за които не се е появил канди-дат-концесионер.

Вдигнахме концесионната такса в полза на общините от 30 на 50%. А територията, на която концесионерът няма

право да слага чадъри и други принадлежности, се повиша­ва от 20 на 50%.

- С поправка в закона за пътищата новата агенция, която ще замени фонд „Ре­публиканска пътна инфра­структура", минава на под­чинение директно на пре­миера. Не се ли нагърбва той с много работа, която ще вършат съветниците му, за да го „подпомогнат"?

- Основните забележки на Брюксел са към работата на пътния фонд. Досега отговорността се размиваше между трима министри - на финанси­те, на регионалното развитие и на транспорта. Сега просто се слага ред.

- Какво стана с широко разгласените енергийни проекти? Да не стане така, че след 10 г. да се окажем от страна с много шансове в енергетиката в държавата с най-скъпия ток на Балкани­те?

- Няма такава опасност. По проектите АЕЦ „Белене" и „Южен поток" връщане назад няма. До парламентарната

ваканция ще бъде ратифици­рано споразумението за „Южен поток".

- Високите цени на гори­вата и храните напомпаха и излишъка. Той вече е 3,3 млрд. лв. За какво ще отиде - в левицата вече разгова­ряте ли за това?

- Голяма част от парите ще отидат в „Сребърния фонд", а друга - в инфраструктурни проекти.

- Т.е. БСП пак мисли за пенсионерите, а какво предлагате на младите?

- Правителството трябва да помага на тези, които страдат най-много от инфлацията - хо­рата с ниски доходи. А това са пенсионерите и социално слабите. Това не е лява или дясна, а разумна политика. Не твърдя, че пенсионерите са електоратът на БСП. Съ-

веем не съм убеден, че това е така. А и какво значение чий електорат са, те са български граждани.

- Опозицията пита какво правите по въпроса с растя­щите цени, нали сте лява партия, защо нямате анти-кризисна програма?

- В България са зле пенсио­нерите, социално слабите и мързеливите. В момента има­ме огромен глад за работна ръка, който иска - работи. Всеки има право на избор, не е като преди, когато безрабо­тицата беше 20%.

Предлагат ни да намалим данъците. Посочете ми едно европейско правителство, което да е предприело нещо в посока сваляне на акциз или на данък тази година! Практи­ката показва, че няма такъв случай, в който, като свалиш данъка, да паднат и цените.

Много се дразня, когато в парламента политизираме излишно икономически теми. Голяма част от колегите ми депутати губят чувството за баланс между политика и икономика. Има неща, от кои­то трудно можеш да правиш

политика. След като не мо­жеш, не го прави. Един от най-големите проблеми в този парламент е, че трудно се прави баланс между полити­канстване и икономика.

- В следващия може да е още по-трудно...

- Зависи кой ще влезе в не­го. Проблемът не е в това кои са политическите сили, а хо­рата в тях. Изумен съм от по­ведението на част от БНД. Не можеш да внасяш протестна декларация срещу купуване­то на корветите, при положе­ние че ти си подписал договора (има се предвид лидерът на БНД Николай Свинаров в качеството си на министър на отбраната в кабинета „Сакснобургготсни" - бел. авт.)\ Не можеш да искаш ревизия на електроразпреде­лителните дружества, когато ти си ги продал! Тук не комен­тирам имена, само факти. В политиката поне малко морал трябва да има! Затова, когато говорим какво е напра­вило правителството, трябва да извадим цифрите. В „Труд" го направихте, като написах­те преди време: „За трите години на правителството - 56% ръст на доходите, 31 % инфла­ция." Правителството напра­ви за бизнеса това, че той ве­че не зависи от решенията му. Бизнесът има проблеми не с данъците, а с кметовете и с корупцията.

- Но е задължение на ка­бинета да се бори с корупционната среда?

- Тази среда е създадена през годините. Нито Сергей Станишев, нито Симеон Сак-скобургготски са я създали. Така че трябва да говорим с числа, обективно.

- Министърът на икономи­ката Петър Димитров на­мекна, че ставката на ДДС може да падне?

- За следващата година -да. Трябва да се уточним как­во целим. Ако целим да сва­лим цените на крайния про­дукт, като свалим ДДС с 2%, няма да стане. Ако целим да оставим 800 млн. лв., колкото са приходите от двата про­цента ДДС у търговците и производителите, това е дру­го. Казвал съм и преди - пред България има два пътя. Еди­ният е да замразим икономи­ката, в това число и заплатите на ниво 250 евро. Догодина да имаме два пъти по-ниски за­плати от Румъния и до някол­ко години да останем без на­селение, защото всички ще отидат да си изкарват препитанието навън. Другата посока е да си извървим пътя, по който минаха Гърция, Унгария, Италия и др. България не може да бъде като Монголия. Ако си спомняте, имаше един плакат, на който бе изобразен монголски джигит в скок, а отдолу пишеше: „Да прелетим от феодализма в комунизма!" Не можем да прескачаме.

- Инфлацията е реална, очаква 1 се за годината да е 8-9%. " Очаквам да бъде такава и в

следващите няколко години.

Години наред българ­ският пазар на имоти се харчеше с етикета„един от най-евтините в света". Но след няколко гигант­ски подскока на цените постепенно се доближих­ме до останалия свят.

Първи това разбраха чуждите инвеститори, които са „професори" в надушването на надцене­ни и подценени пазари. Спазарили преди 2 годи­ни изгодно апартамент в София, сега те виждат

възможност да осребрят печалбата си.

С парите от сделката някои ще си купят имот в САЩ, Германия или Австрия. Защо точно там ли? Тези страни са в пъти по-развити от Бъл­гария, а в същото време предлагат добри въз­можности за инвестиции. Например - тристаен апартамент в Докторска­та градина може да се из-търгува по 2000 евро/кв. м. За същите цени има огромен избор в Герма­ния и Австрия. А в Щати­те, където върлува кри­за, за $ 300 000 (колкото струва имотът в София) може да се купи дори къ­ща с басейн и градина.


17.07.2008 г., с. 14
Трябва ни закон за съдене на министрите!
Христо КАРАСТОЯНОВ

Гад Зееви продължавал да разиграва държавата член на ЕС

България. Може - разиграва я.

Мг НШ а минис­трите от онзи кабинет и пре­кият им тогавашен командир Иван Костов - ни лук яли, ни Зееви мирисали. Миришат си теменужките хората и нищо чудно да се смеят от сърце. Големите бели господари, които си напазаруваха няко­гашните електроразпреде­лителни дружества, доказа­ха, че от държавния монопо­лист по-алчен може да бъде само частникът монополист. Но някой да е питал минис­трите, дето им ги продадоха, какво мислят за лудия и зел­ника?

За БТК-то въобще не си струва да се говори. През 2004 г. един министър каза: „Тоест аз ще съм много щаст­лив, ако от тук нататък цената на БТК се вдига, а не пада." Това - във връзка с виковете, че БТК е продадена евтино. Тор Бьорголфсон явно го е разбрал правилно и я пре­продаде 8-9 пъти по-скъпо; вероятно в резултат на това онзи министър и сега е минис­тър. (Сега пък някакъв доклад на международен одитор по­сочил цели трима министри като съпричастни към оче­видни престъпления, но ни­що не пречи този документ да бъде засекретен.) Така или иначе авиокомпа­нията, дето не само била про­дадена на цената на един мерцедес, ами и с един оче­видно загробващ договор, си е върхът. Беше ни казано с въздиш­ка, че решението за продаж­бата е на колективен орган -Министерския съвет, а той по българското наказателно право не може да носи отго­ворност. Сигурно не може. Но е можело! Остарелите вестници са пълни с поуки

Ако не друго, то поне са много забавно четиво. На­пример „Държавен вест­ник". Имам си няколко лю­бими броя, а най-любимият ми е от 13 февруари 1923 г.

Той се открива с един от няколкото ни закони за съ­дене на министрите. Не съм сигурен колко такива зако­ни са били изковавани в България; май са три (без да броя Наредбата закон за народния съд, защото това е друга работа).

И което е удивително -първият от тия закони е приет на 10 декември 1880 г. (а е обнародван още на 13 декември). Ще рече, че на­шите деди не са били пре­изпълнени със светъл опти­мизъм спрямо ония, дето ще бъдат назначавани да водят държавата към свет­ло бъдеще. Все пак гово­рим за декември 1880-а, няма и две години от Учре­дителното събрание! През 1901 г. първият дър­жавен съд осъжда минис­три от кабинета на Тодор Иванчов: самия Иванчов, Васил Радославов и Дими­тър Тончев, един вид тога­вашния Гагаузов, защото е бил министър на обществе­ните сгради, пътищата и съ­общенията.

Ако онзи първи закон за съдене на най-висшите държавни чиновници опре­деля по-скоро реда, по кой­то те ще бъдат съдени, то в закона от 1923-та направо се казва защо и за какво могат да бъдат изправени пред Темида те. Втора алинея на член първи: Те могат да бъдат предадени на съд за измена на отечеството или на Царя, за нарушение на Конституцията, за пре­дателство или некаква вреда, причинена на цар­ството за лична полза. Обърнахте ли внимание: „...за лична полза"\

От там нататък се закова­ва и тежестта на наказа­нията, за измяна - строг тъмничен затвор от 5 до 15 г, за предателство - пак толкова, за нарушаване на конституцията - от 5 до 10 г. и така нататък. А за „вреда, причинена за лична полза" - „от пет до петнадесет години".

Ще рече, министерската алчност тогавашният зако­нодател я изравнява по те­жест с измяната към отечеството и я намира за по-страшна дори от нарушаването на конституцията. Още две любими места си имам в това четиво.

Едното е, че наказанията „винаги се придружават с ли­шение за до живот от полити­ческите и гражданските пра­ва", а другото е, че дали да бъде съден този или онзи ка­тил, докопал се до министер­ското кресло, го решава не друг, а народът, с допитване.

И никаква давност! Напротив, на закона от 8 декември 1919 г. направо му е придадена обратна сила! Но и преди него вторият дър­жавен съд (1918) съди минис­три от 1903 до 1908 г. Цели три кабинета са това: на Рачо Петров, Димитър Петков и

Димитър Станчов. И никъде не се казва, че министрите не могат да бъдат съдени за золуми, извърше­ни при действието на други закони и т. н.

(Тодор Живков беше съден за апартаменти, но не и за национално предателство: не можело, понеже управля­вал в условията на инакво за­конодателство.)

И е имало съдебни произ­водства, представете си! И присъди е имало! И то именно за престъпления, извършени по време на министерстването им.

Някой да е чувал не за за­конопроект, просто за хрум­ване за съдене на министри през тоя пусти преход?! Аз не съм. Няколкото „шумни" уж съдени министри май бяха по линия „злоупотреба със слу­жебното положение", което никак не е същото. Министерският стол не е служебно по­ложение, а министърът не е главен счетоводител или се­кретарка, която сервира от­ровно кафе. Ще ми кажат родните исто­рици, че не ги разбирам аз тия работи и че и на ония за­кони ловко сме им видели сметката. И сам го знам. Съ­деният през 1901 -ва и осъден на 8 г. д-р Васил Радославов не само не е лишен „от поли­тическите и гражданските права", ами става премиер. Хем два пъти. Като

и двата пъти взима в кабинета съкафезника си Димитър Тончев: за ми­нистър на финансите, моля ви се! Защото са амнистирани!

Но са съдени, по дяволите! Един обективен и универ­сален закон за съдене на ми­нистрите би накарал канди­датите за славата и докопа­лите се до едната страна на бул. „Дондуков" поне да се за­мислят. Ако пък в него пише, че няма давност за извърше­ни от алчност престъпления, вероятно ще има още по-мрачно замисляне.

Те че няма да спрат да сключват неизгодни за Бъл­гария договори,то е ясно,но поне ще си носят отсетне от­говорността. И не пред Народното съ­брание, където лъжат на едро, пък депутатите се прав­ят, че им вярват. Пред правосъдието ще си я носят отговорността.

Пък Гад-Зеевитата нека си съдят държавата Бълга­рия. Просто милионите ще ги плащат министрите, дето я разпродават на цената на един мерцедес.

П.П.: Тези дни Вигенин се възмути, че Берлускони си осигурил имунитет и нямало да може да бъде пипнат за стореното от него, докато е бил министър-председател. Само че Берлускониго прави чан сега, а у нас си е по прин­цип така. И то без закон за тая работа.

През последните години желязото преживява истински ренесанс заради съвременните строителни технологии. Компаниите го предпочитат, защото с него се работи по-бързо, по-лес­но и по-евтино, отколкото с тухли и цимент. Стоманата е най-добрият материал и от екологична гледна точ­ка, защото може да се рециклира. Новите високо­технологични продукти имат хиляди години на раз­падане след излизането им от употреба.

Според Ясек Волински, шеф на краковския стома­нодобивен комбинат, който е част от компанията „Арселор Митал", производство­то ще расте с около 10 на

сто годишно. Заради пови­шеното търсене на руда ще се разработват нови нахо­дища, край които ще въз­никват допълнителни мощ­ности. Заедно с това ще върви концентрация в бранша, като в недалечно бъдеще ще останат само няколко стоманодобивни гиганта.

Най-големите в бранша Според последните дан­ни от Международния ин­ститут по желязото и сто­маната четири големи производителя водят кла­сацията - „Арселор Митал", японските „Нипон Стийл" и иРЕ, южнокорейската РСЮСО, като „Арселор"

има близо 3 пъти по-голямо производство от останали­те - 116,4 млн. т за 2007 г. Гигантът, чийто основен акционер е индиецът Лакшми Митал, държи близо 10 на сто от световния добив. Има заводи в 60 държави, които не са механичен сбор от мощности. Сляби (сто­манени блокове) от Краков например се валцуват в за­вода на групата в Македо­ния. В Полша пък се оцве­тяват белгийски студено-валцувани рулони. Подоб­но коопериране съществу­ва и между други предприя­тия в империята на Лакшми Митал, напомняйки добри­те стари времена на инте­грация между страните в някогашния соцлагер. „Във времето, когато ра­стат цените на енерго ресурсите и суровините, да си част от една голяма компа­ния дава сигурност", твърди Ясек Волински. Едни са це­ните за предприятие, което произвежда 1-2 млн. тона метал годишно, други - за

производители на 100 млн. т. Във втория случай те са значително по-ниски.

Това означава, че на све­товния пазар няма място за самотни играчи

като нашия металургичен комбинат „Кремиковци", който винаги е изпитвал проблеми с доставките на суровини. Според вицепрезидента на „Арселор Митал" Фолкер Швих, ако „Кремиков­ци" стане част от голямото семейство на компанията, ще се специализира в производството на плоски продукти за страните от ре­гиона като Гърция, Румъ­ния и Турция. Ние не раз­глеждаме всяко предприя­тие поединично-за нас то е важно в рамките на цялото, посочва Швих. Полският опит в реформите на отрасъла

Индийският милиардер Лакшми Митал прилага съ­щия подход и през 2004 г., когато купува компанията „Полске хуте стали", в която влизат 4 стоманодобивни предприятия - в Краков, Домброва Гурнича, Сосновиец и Швиентохловице. В завода в Краков например, който по това време е затъ­нал в дългове и оцелява чрез бартерни сделки, се налага много от старите мощности да бъдат закри­ти. Инвестициите се насоч­ват главно в изграждането на модерна линия за горе­що валцуване на стойност $ 381 млн.

Значителни инвестиции се заделят и за екология. „Някога в центъра на Кра­ков имаше монитори, които даваха информация за чи­стотата на въздуха, и кога­то светеше червено,знаех­ме, че не трябва да спорту­ваме на открито, си при­помнят жителите на града. Днес измервателни стан­ции има пред комбината, както и в центъра на града. Но емисиите на прах, серен двуокис, въглероден двуо­кис и други вредни газове са намалени драстично. „Няма ги планините от шла­ка, а във Висла се връща по-чиста вода, отколкото

сме взели", твърди шефът на завода. Той обаче приз­нава, че са били нужни го­дини, за да се стигне до мо­мента, в който металургич­ното предприятие покрива еконормите.

Подобно на „Кремиков­ци" краковският завод е трябвало да изпълни план за жизнеспособност и да стане конкурентоспосо­бен. Приликите обаче свършват дотук, защото, . докато програмата на нашия комбинат буксува, то краковският завод покрива основните европейски по­казатели. В момента производителността е 625 тона стомана на човек го­дишно. Извършени са и го­леми съкращения на пер­сонала - от някогашната армия от работещи в пред­приятието и неговите сате­лити - болница, свинекомплекс, собствен транспорт, почивна база, остават 4700 души. Но обезщетенията, които съкратените получи­ли - средно по около 40 000 евро, били толкова при­мамливи, че имало опашка от желаещи да напуснат. Каква система на обез­щетения ще бъде приложе­на в „Кремиковци", ако ста­не собственост на „Арселор Митал", не може да се ка­же. Но е сигурно, че нерен­табилните мощности ще бъдат закрити. Неизбежни ще бъдат и съкращенията на персонала.
Снимка на две колони -Инвестициите в отрасъла стават все по-големи. Новата линия за горещо валцуване на рулони в краковския металургичен комби­нат, собственост на „Арселор Митал", струва $ 381 млн.


16.07.2008 г., с. 2
Други маршрути заради ремонти
Поради извършва­нето на основен ре­монт на трамвайния релсов път на кръсто­вището бул. България и ул. Фр. Нансен се променя маршрутът на трамвайните линии с номера 6 и 9. От 19 юли /събота/ до 6 август /сряда/ маршрутът на трам­вайна линия номер 6 ще е от жк. Надежда-5 до Съдебната палата, а маршрутът на трам­вайна линия номер 9 ще е от надлез На­дежда по бул. Хр. Бо­тев - ул. Алабин - ул. Граф Игнатиев до кв. Хладилника.


17.07.2008 г., с. 1-5
Брюксел спира парите за България

Налагат ни 500 милиона евросанкции
от Полина Паунова, Десислава Янкова

Европейската комисия вероятно ще лиши България от финансиране с около 500 милиона евро следващата седмица и ще предупреди страната ни, че може да загуби още средства от европейските фондове, ако не засили борбата с корупцията, предаде Ройтерс, като цитира източници от ЕС.

Става дума за европари, отпуснати на София преди присъединяването ни към ЕС в три категории - земеделски маркетинг, техническа помощ и инфаструктурни проекти. Част от тези евросредства бяха замразени заради разследвания на службата за борба с измами към съюза - ОЛАФ. Представители на правителството обясниха, че за да изиска обратно отпуснатите пари, Брюксел трябва да отнеме акредитациите на разплащателните агенции у нас, които следят усвояването на европарите и изпълнението на одобрените проекти. Според непотвърдена информация такова предупреждение ще бъде отправено към страната ни в специален анекс към доклада на Брюксел, засягащ вътрешната сигурност и съдебната система, който ще бъде огласен след седмица. "Ако отнемат акредитациите на разплащателните агенции, ще е много по-зле от каквито и да е предпазни клаузи", смята български представител, цитиран от Ройтерс. България трябва да получи около 11 млрд. евро субсидии за земеделие и регионално развитие за периода 2007-2013 г., като досега е получила твърде малка част от тях заради проблеми с агенциите, които разпределят фондовете на ЕС. Ако акредитациите на разплащателните ни агенции бъдат отнети, страната ни може да загуби и тези пари или поне част от тях до получаване на следващата акредитация, коментираха експерти.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия готви не един, а два доклада за страната ни, които ще бъдат оповестени на 23-ти този месец. Единият е очакваният съсипващ доклад в областта на правосъдието и вътрешния ред в страната ни, а допълнителният - анализ за проблемите с усвояването на европейските пари в България.