18 декември 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Септември не беше особено щедър към машино-строителите. С изключение на производството на окомплектовка и части за автомобили при останалите подсектори тенденцията в износа е отрицателна в сравнение с август 2012 и септември 2011, отчита браншовата камара.

Данните за деветмесечието обаче обръщат тренда -налице е ръст в експорта на машини (108.7%) и на транспортни средства (119. 9%). Единствено при производството на метални изделия има спад от над 90% и за септември, и за деветте месеца на годината.

От Браншовата камара по машиностроене посочиха, че положителни резултати отчитат производителите на металообработващи и на дървообработващи машини. Стабилно на международния пазар присъстват и производителите на инструменти, на мото- и електрокари, на машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост. Увеличение има и в продажбите на селскостопанска техника за вътрешния пазар. Сравнително добре са натоварени мощностите на леярските фирми, изброява председателят на камарата инж. Илия Келешев (виж интервюто с него). Много добри са и резултатите на поддоставчиците за автомобилната индустрия като „Мадара" - Шумен, „Иксетик Пловдив", „Монтюпе" -Русе, .Дружба" - Разград.

Инвестиции и мениджмънт

Силна 2011 г. отчита Александър Атанасов, управител на „Накмаш 97" - Ботевград.

Дружеството се занимава с металообработване и произвежда нестандартни машини и оборудване., До 2008 г. ние бяхме фирма без самочувствие. През юли и август 2009 г. дори бяхме останали без работа и мислех, че през 2010 г. ще приключим. По това време инвестирахме в машина за 1.2 млн. лв. и точно около тази машина се завъртя всичко. На 1 февруари 2010 г. получихме много голяма поръчка, през 2011 г. с 46 души направихме 3.5 млн. лв. оборот. Очакванията ни ja 2012 г. са още по-оптимистични", разказва Атанасов. И уточнява, че основните поръчки са за автомобилостроенето в Щутгарт.

Собственикът на фирмата обяснява добрите резултати с преструктурирането на компанията. „Копираме изцяло структурата на германската фирма „Хелер" -двама души администрация, четирима инженери, две чистачки. Всички работим в общ офис със седем бюра близо до производствените помещения, така че никой не чука, когато влиза при нас. Имаме едно камионче и един автомобил. Когато други се мъчеха да правят пари и офиси, ние правехме производство

и купувахме машини." Компанията е ползвала европейски субсидии по три проекта, финансирани от програмите ФАР и „Конкурентоспособност". „Прескочихме кризата", казва Атанасов. И се готви да купува още една машина, за която „Накмаш 97" ще има конкуренция само в Чехия.

Трудна 2012, но по-добра от 2011 г. отчита Нишан Бъздигян, управител на „Райе" - Пазарджик. Дружеството е с 20-годишен опит и произвежда фрезови и стругови машини с ЦПУ. „През последното тримесечие поръчките ни намаляха, което е резултат от проблемите в Европейския съюз. Имаме сериозна конкуренция и зад граница, и в страната от внос", разказва Нишан Бъздигян. После подчертава предимствата на „Райе" - бърз сервиз и подобри цени, качество и отлично оборудване. „Колкото и да не достигат средствата, не може без инвестиции. Имаме свое развойно звено, детайлите и възлите, които се изработват при нас, не отстъпват по качество на световни образци. За съжаление България не е популярна с тези си възможности. Малко световни търговци знаят, че у нас има такова производство", отчита Нишан Бъздигян.

Оптимизмът е заразителен

Ангел Джумеров, изпълнителен директор на „Биомашиностроене" - Пловдив, също очаква около 10% ръст на производството през тази година в сравнение с предходната. Компанията произвежда оборудване за хранително-вкусовата промишленост, фармацията, козметичната индустрия. Работи като поидизпълнител на световни инженерингови фирми и продава в ЕС, Русия, Украйна, Армения, Грузия, Молдова, Израел. „В строителство на производствения корпус досега

са инвестирани 2.5 млн. лв. По програма „Конкурентоспособност" реализирахме проект за технологична модернизация за 900 хил. лв., половината от които са безвъзмездни", коментира Джумеров. Според него сред плюсовете на „Биомашиностроене" са високото качество, конкурентните цени, квалификацията на инженери и изпълнители, добрият мениджмънт. „През 2013 г. очакваме около 10% ръст. Трябва да реализираме два проекта за около 3 млн. лева - за разширение на производствената база и за въвеждане на ERP система. Част от парите са пак по „Конкурентоспособност", обяснява Ангел Джумеров. И добавя: „Пазарите не са осигурени дългосрочно. Но нямаме основание за песимизъм, мобилизирали сме се. Хората във фирмата са много мотивирани - те получават едни от най-високите възнаграждения в страната, всичко е по трудов договор и се изплаща по банков път."

Софийската фирма „Амет" произвежда машиностроителни и електронни окомплектоващи изделия за медицинска апаратура. „През 2012 г. запазваме обемите си от миналата година", обясни Жанет Попова, управител на дружеството. „В днешните времена на криза сигурно е добре, че не сме съкращавали хора и сме запазили същите обороти. Но пък не сме постигнали никакъв ръст. Надяваме се през 2013 г. да направим това, защото има раздвижване в европейската икономика", коментира Жанет Попова. Компанията е инвестирала в технологична модернизация 500 хил. евро, от които половината са безвъзмездни средства по програма „Конкурентоспособност". Плюсовете на „Амет" са: бърза реакция, гъвкавост, възможност за изработване на по-малки и по-къси серии, качествена работа, добри специалисти, по-добро позициониране като цена в сравнение с конкуренти от Средна и Западна Европа, изброява Попова. Плюс за фирмата е и отделът за електроника, който разработва и предлага собствени иновативни продукти. „Има криза, но и оптимизъм. В Европа продължават да се интересуват от нас. При добро позициониране можем да очакваме добри резултати", обобщава Жанет Попова.

ЛИПСАТА НА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРАВЯТ ПРОГНОЗИ ПРЕЧИ НАЙ-МНОГО НА МЕНИДЖМЪНТА НА ФИРМИТЕ.

металорежещи машини, което пък означава намаление на производството на машини. При това положение няма гаранция, че резултатите за машиностроенето през 2012 г. ще бъдат по-добри от 2011 г., създава се обстановка на несигурност за 2013 г.

Кои фирми оцеляват?

- У нас като че ли механично се твърди, че малките и средните фирми са гръбнакът на икономиката, но са по-незащитени •«трябва с предимство да бъдат • подпомагани, а големите си имат ресурси и не се нуждаят от помощ и подкрепа. Друг е въпросът доколко българските големи фирми са големи - по численост на персонала или по оборот. Фирмите, които оцеляват в кризата и е развиват, са такива не защото са малки или големи, а защото инвестират, внедряват нова техника и технологии, усвояват нови изделия, разширяват пазарите, повишават конкурентоспособността. Сред отличниците при по-големите компании се открояват : ЗММ – СЛивен, ЗММ Стомана – Силистра, „ Цератицит България”- Габрово, ВСК Кентавър – ИЗ „ Динамика” – Дряново, „ Хранинвест” –„ Хранмашкомплект” – Стара Загора, „ Капрони” – Казанлък, М+C хидравлик - АД КАзанлък, ХЕС – Ямбол, „ Мадара” – Шумен, „ Иксетик Пловдив” – с. Стряма, Пловдивско, „Граммер" - Трудовец, „Биомашиностроене" - Пловдив, „Оптикс" - Панагюрище, „Прогрес" - Стара Загора. Ръководството на единствения български производител на автомобили -„Литекс моторс", Ловеч, започна разговори с български поддоставчици за замяната на вносните части и окомплектоващи изделия. На този въпрос беше посветено заседанието на управителния съвет на камарата в края на ноември, което се проведе на територията на завода в с. Баховица. Успешно се развиват и малките и средните фирми, които не се страхуват да инвестират: „Амет" - София, „Накмаш" -Ботевград, „Астроида" -Панагюрище, ЗММ - Хасково, „Балканкар Рекорд" - Пловдив, „Димекс лифт" - Пловдив. Друг е въпросът, че някои от тях са в такава степен обвързани с международния пазар, че сривът зад граница води неминуемо до срив и у нас. Докато не се нормализират обстановката и международният пазар, нещата ще бъдат тежки и в България.

Какво пречи най-много на мениджмънта на компаниите?

- Непрогнозируемостта. Непрогнозируемост за развитието на пазарите, липса на яснота и прогнозируемост за цените на енергията и енергоносителите, на това каква ще е себестойността на продукцията.

Бавна промяна на всеизвестни неща, чакащи своето решение с години - таксата смет за фирмите, влошеното обслужване - една и съща информация се внася на различни места, липсата на електронно правителство, работата по което буксува вече трети мандат, отсъствието на реални мерки срещу сивата икономика, постоянните обследвания на изрядните фирми и подминаване на неизрядните, създалата се обстановка на въздържане от назначаването на нови работници поради неизвестност за поръчките след месец-два и т.н. Трудно е да се открои нещо, което да насърчава развитието на фирмите в настоящия момент.

Какви са очакванията за 2013 година?

- Трудно е да кажа. Отново е пълно с неизвестни, но да се надяваме, че въпросителните ще са по-малко от тези през 2012 г.

Интервюто взе Мара Георгиева

Облачно, с превалявания. Такива са очакванията на строителната индустрия за следващата година. За разлика от прогнозата за времето, която често търпи бързи промени, в сектора засега, изглежда, „топлият фронт" е малко вероятен.

С настъпването на зимата песимизмът сред строителите нараства. Потвърждават го и последните данни на Националния статистически институт за бизнес климата. Както и при останали сектори от икономиката, и при строителния финансовите проблеми са с най-голяма тежест при формирането на отрицателните нагласи на компаниите. Очакванията са и за намаляване на заетите в сектора.

Къде са парите

Прогнозата на Камарата на строителите в България (КСБ) е тази година продукцията в строителния сектор да е малко под 11 млрд. лв. Това се равнява на нивото от 2006 г., докато в най-силните години преди кризата оборотите в строителството надминаваха 22 млрд. лв.

Причините са в няколко посоки. На първо място спадът в т.нар. инженерно строителство, което доскоро беше смятано за спасителен пояс за сектора, продължава. Статистиката показва, че до средата на годината то се е понижило с 15.7% в сравнение със същия период на миналата. Причината е основно намаляването на големите по-

ръчки в пътното строителство и бавното развитие на проектите във водния сектор.

В сградното строителство също нищо не помръдва и това не е новина. Спадът и там е драстичен, макар и в по-дълъг план - от 1.6 млн. кв.м жилища, въведени в експлоатация през 2008 г., през първото полугодие на 2012 г. обемът е паднал до 380 хил. кв.м. Общо за сектора тази година усещането е за застой, но вероятната причина са няколкото големи проекта за търговски центрове, чието строителство беше подновено след замразяването му в началото на кризата. Завършват се и няколко по-големи офис сгради, също започнати в силните години на имотния пазар. Нови проекти обаче няма и това поставя въпросителни пред развитието на този сегмент следващите години.

Нисък остава и делът на промишленото строителство въпреки старта на два-три по-големи проекта. Сред примерите са инвестицията на „Лукойл" в инсталация за хидрокрекинг на гудрон (най-тежката фракция на петрола), която започна тази година. В проекта ще бъдат вложени общо 1.48 млрд. долара, но едва около 10% от тези пари ще са за самото строителство. По сходен начин стоят нещата с инвестицията на „Девня цимент" за изграждане на нова производствена линия.

И какво следва

Очакванията за следващата година не са по-различни от развитието през тази (виж интервюто със Светослав Глосов). Европейските програми са към края на своето изпълнение, следващият програмен период все още е далеч, а за големи капиталови инвестиции от държава и общини от години не се говори. И така основен източник на приходи в сектора остават европейските програми. Към момента по една от тях - „Транспорт", текат процедури за пътни проекти на обща стойност около 600 млн. лв. - за обхода на Габрово, участъка София -Калотина, Северната скоростна тангента на София и участък от магистрала „Струма", и това на практика са последните големи обекти по нея. Единственият проект, за който остава да бъде обявена процедура, е за пътя Мездра - Ботевград с индикативна стойност от около 170 млн. лв. С неговото договаряне обаче финансовият ресурс :а стратегически пътни обекти за този програмен период се изчерпва.

Пари за пътища няма и в другата оперативна програма, на която строителите основно разчитат - „Регионално развитие". Там предстоят през следващата година основни разплащания - за около 1 млрд. лв. А единствените пари, които все още не са договорени, са тези за саниране на жилищни сгради, но там проектите ще са много и малки.

Изпарените водни надежди

След завършването на големите пътни проекти повечето компании виждаха спасението на бизнеса в европейските пари за изграждането на водна инфраструктура. Сега обаче и тези надежди са леко попарени заради пренасочване на 600 млн. лв. от оперативна програма „Околна среда", предназначени за изграждане и реконструкция на ВиК мрежа и на пречиствателни станции, по друго направление. Така тези

средства, на които строителите се надяваха да бъдат договорени скоро и да минат през обществени поръчки през 2013 г., ще отидат за друго - екологичен транспорт и техника за борба с наводненията.

/ Тежка индустрия

18.12.2012 г. , с. XVI
Дълговете на общините са бомба със закъснител за сектора
Светослав Гласов, председател на Камарата на строителите в България
ПАЗАРЪТ РАЗЧИТА ОСНОВНО НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, КОИТО ФОРМИРАТ НАД 90% ОТ СТРОИТЕЛНАТА ПРОДУКЦИЯ.

ЛОШО Е, ЧЕ ВЕЧЕ И СРЕДНИ ПО ГОЛЕМИНА СТРОИТЕЛНИ КОМПАНИИ ИЗПИТВА" ЗАТРУДНЕНИЯ.

ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ ЧЕСТО НЕ СЕ ОБЯВЯВАТ КАТО ТАКИВА И ТОВА Е ПРОБЛЕМ.

В КОНСОРЦИУМА С ЧУЖДО УЧАСТИЕ БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В НИСКО ПЛАТЕНИ ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ.

Първата половина на годината имаше 7% спад в строителния сектор. Какви Са очакванията до края на годината?

- Очакваме спадът от 7-8% да се запази. Лошото е, че той се дължи основно на инфраструктурното строителство, на което се разчиташе да омекоти удара от отлива на частни инвестиции. При него тази година обаче има сериозен спад и това е нормално, защото големите обекти почти приключиха. Сега като бройка се изпълняват повече инфраструктурни проекти, но като парично изражение са на по-малка стойност в сравнение с предната година. В жилищното строителство спад няма, но и тук ги няма големите строежи. Равносметката е, че пазарът разчита основно на обществените поръчки, които формират над 90% от строителната продукция. А те се финансират основно от европейски програми.

Какви са рисковете от тази зависимост?

- Проблемът при обществените поръчки е разплащането и тук се вижда голямата разлика между държава и общини като възложители. Държавата се разплаща при приемането на съответните сертификати за обектите, докато при общините се задълбочава задлъжнялост-та към строителните компании. По данни на Министерството на финансите тя е към 180 млн. лв. и расте, защото много общини търпят финансови корекции заради различни нарушения по възлаганите поръчки. През лятото тези корекции бяха над 40 млн. лв. и вероятно ще се добавят към задълженията към строителния сектор, защото общините няма как да разплатят построеното. Няма и механизъм за изчистване на тези задължения. Единственият начин засега е строителните компании да съдят общините и да им запорират сметките.

Колко очаквате да стигне този дълг?

- До края на годината със сигурност ще са над 200 млн. лв. Единственият вариант е общините да теглят кредити, за да се разплатят. Много от тях

обаче вече са сериозно задлъжнели и кредитният им лимит е изчерпан. Това ще избухне като бомба догодина в две посоки - запорирани сметки на общини и фалити на строителни фирми.

Има ли вече фалити заради неразплатени дългове на общините?

- Сигурно, но няма как да отчетем това. В строителния регистър има доста спящи фирми, които нямат дейност, но подновяват регистрацията си заради правото да работят. Лошото е, че между тях вече има и средни фирми, които изпитват затруднения.

Държавата сочи като проблем и спрените заради обжалване поръчки. Има ли решение?

- Въпросът е защо се обжалват. Обвиняват кандидатите, че го правят заради спорта. Това в повечето случаи не е така. Ако в тръжните процедури има дискриминационни условия, всеки, който се смята за прав, ще жали. От две-три години камарата опитва да наложи унифицирани тръжни условия и договори за изпълнение, вече има напредък. С обществените поръчки се зае БОРКОР (Центърът за противодействие на корупцията - бел. авт.) и в края на годината се очаква неговият доклад. Доколкото имаме информация - въвеждат се унифицирани правила, електронни търгове и регистри за участниците. Смятам, че това ще реши. генерално проблема с обществените поръчки, защото финансовите корекции по тях идват точно заради некоректни условия още при обявяването им. По новите правила за всеки вид дейност ще има ясни критерии за избор на изпълнител. Например сега в един град се изисква фирмата, която прави водопровод, да има техника, за да асфалтира след това. В друг - да е направила еди-колко си километра, а се касае за полагане на 200 метра тръби. Това трябва да се избегне и да има типова процедура. Освен това от критериите, които носят точки, трябва да отпаднат срокът за изпълнение и гаранционният срок, защото с тях се злоупотребява. Те трябва да са в тръжните условия.

Как ще бъдат наложени тези правила

- Това е политика на държавата. Ние дадохме добрият опит, останалото е въпрос на приложение.

Как гледате на връщането на таксите при обжалване?

- Това не е решение, а показва безсилието на администрацията. Обжалване има основно в сектора на водната инфраструктура. Още преди две години предупредихме Министерството на околната среда и водите, че няма проекти и предложихме да възлагат строителство на инженеринг - изпълнителят предлагат проект и го изпълнява... Чак сега ни послушаха. Междувременно стана ясно, че усвояемостта на средствата по европейските програми изостава и 600 млн. лв. за екология ще отида за покупка на екологични превозни средства. Това е хубаво, лошото е, че няма да получим водни цикли и следващото правителство ще влезе в процедура за наказания.

Между фирмите в сектора също има проблеми с разплащането. Каква е ролята на камарата?

- Причината пак е в обществените поръчки, спечелени с най-ниска цена. Проблемът е, че в стремежа да вземат обект някои компании от самото начало са предвидили, че няма да плащат на фирмите по веригата. Това е планирана загуба, която е забранена. Другият проблем е, че така се противопоставят големи на малки компании, а често и двете страни са наши членове. Тук е мястото на етичната комисия към КСБ, имаме амбицията дори тя да се превърне във вид арбитражен съд. Проблемът обаче отчасти е в самите компании. Подизпълнителите често не се обявяват като такива, понеже има ограничение, че не може да поемат повече от 30% от строителните работи. Реално работят на обекта, но например като доставчици и ако има проблеми с плащането, много трудно може да докажат вземанията си. Много нашумял пример е този с Ново село, където голяма част от наетите компании не могат да докажат, че имат договори и да си получат парите.

Новите поръчки, поне в магистралното строителство, вече са на друг принцип - икономически най-изгодна оферта.

- Да, но още не сме видели доколко моделът работи. Там има друг проблем - сложиха високи обеми като изискване за опит и всички български компании изчезнаха от хоризонта. Имат шанс само в консорциуми. Ако всичко е нормално, консорциумът е хубаво нещо. Българските компании печелят ноу-хау, технологии, а чуждите - поръчки. При нас обаче чужди компании най-често не мислят да работят тук. Гледат да вземат своите 14-15% и да прехвърли цялата отговорност на българския партньор. Така българските компании стават ниско платени подизпълнители. Това се случи при магистрала „Люлин", случва се и при Дунав мост 2.

Много се говори за пробиви на външни пазари.

Къде имат шанс българските компании?

- За съжаление външните пазари бяха загубени през годините. Сега най-после правителството показа, че държавата стои зад бизнеса. Пример за това са делегациите в Катар, след това - в Азербайджан. В Азербайджан дори сме закъснели. Там доскоро обектите се изпълняваха от турски фирми, но навлизат немски и чешки. Вече има ориентация към европейски компании. Подобна е ситуацията в Русия.

Как българските компании могат да пробият?

- Българските компании в чужбина са мениджър-ски екипи, от технически ръководител нагоре. Работниците са пакистанци и индийци. Печелят по 200 долара на месец, българин не би се хванал за тази сума. Но пък българските мениджъри са конкурентни, защото струват 3-4 пъти по-малко от германските, а са квалифицирани. Нашето място най-често е като подизпълнители, защото търговете са за милиардни обеми и не са по силите на нашите компании. Тук е ролята на държавата, на строителната камара - ние сме медиатори на този процес, създаваме връзки, възможности... На тяхна база фирмите се договарят. Важното е, че вече е изградена една схема и пробивите са въпрос на време.

Все пак тази година минава под знака на спад и ниски обеми в строителството. Каква очаквате да е 2013 г.?

- Същата, дори по-зле, защото идват избори. А обикновено 3 месеца преди и 3 месеца след избори нищо не работи. Държавата се въздържа от инвестиции. Лошото е, че този ефект ще се усети в най-активните месеци за строителство - пролетните и летните, също и през есента. В същото време бюджетът предвижда изключително ниски капиталови разходи - само за съфинансиране на европейските фондове плюс малко пари за проектиране. Добрата новина все пак е, че са предвидени средства за проектиране. Това е важно, защото през 2014 г. започва новият програмен период и трябва да сме готови.