18 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Преди ден Върховният административен съд нареди на комисията за конфликт на интереси в НС да събере още доказателства по делото срещу Кушлев. Преди време депутатите установиха, че той е нарушил закона, като, докато е бил в ръководството на държавната комисия, е участвал и в управителните органи на сдружение "Царски ловен клуб" и Националната развъдна асоциация по овцевъдство.

В доклада на "Антимафия" се цитират сигнали за роднински назначения в държавната комисия. В доклада й пред ВАС обаче не става ясно какви са доказателствата за роднинство.


18.03.2011 г., с.3
По-високите данъци в София са отменени
Кметът прие оставката на зам.-кмета по финансите Минко Герджиков
Десислава Колева, Таня Петрова

С тежки политически разправии и последвало единодушно решение на политическите групи Столичният общински съвет отмени новото зониране на града, с което данък сгради и такса смет на поне 123 000 софиянци бяха увеличени. Заради тежкия гаф кметът Йорданка Фандъкова прие оставката на заместника си Минко Герджиков, който така и не се появи в залата. От БСП продължиха да настояват за оставката и на кмета Фандъкова.

Докладът на кмета за отмяна на новото зониране бе приет от всички присъстващи общински съветници. Подобни предложения бяха внесли СДС, ДСБ и БСП, но те бяха отменени, защото повтаряха това на кмета. СОС отмени презонирането на града от края на м.г. и възложи на Фандъкова да направи анализ за определяне на нови зони и да предложи нова методика за определяне на такса смет. Срокът е 30 септември.

Тази година всички софиянци би следвало да платят миналогодишния размер на налозите, ако нямат промяна в имотното си състояние. Това не важи единствено за 19 000 жители на "Банишора", на които общината е събирала 12 г. по-ниски данъци. Важи обаче за жителите на кв. "Левски", които 12 години са плащали поради грешка на чиновник по-високи данъци - т.е. там и тази година ще плащат за IV зона, макар че според всички нормативни документи са V.

До неделя гражданите от 19-те засегнати района трябва да получат новите данъчни уведомления. Всеки софиянец, който вече е платил по-високите данъци, може да си получи парите в местната данъчна служба "с едно ходене" според кмета. Надвзетата сума може да се приспадне от следващите плащания и ако гражданите не си потърсят парите, това ще стане автоматично.

Резултатите от вътрешната проверка за изчисляването на данъците са готови, но понеже били в "суров вид", Фандъкова не ги обяви. Тепърва ще се изяснява кой още от администрацията ще понесе отговорност за гафа. Фандъкова благодари на заместника си за поемането на "лична вина" и за "куража". Той обаче не му стигна да се яви пред Столичния общински съвет въпреки настояването на общинарите. Фандъкова пък обясни отсъствието на заместника си с това, че тя е вносител на доклада.

"Универсалният сапун" Минко Герджиков не може да се използва във всяка ситуация. Не може да го държите като безпризорно софийско куче в кабинета му, а ние да говорим на гърба му. Г-жо Фандъкова, вие се държите като аватар на Бойко Борисов - политическото решение е ясно - трябва оставката на кмета. После ще отидете да живеете в Банкя и да гледате сама мачове ли", коментира Георги Кадиев (БСП). Фандъкова отговори, че "Герджиков е възрастен човек", който сам взема решения, и тя не му е нареждала къде да стои.

Кадиев припомни, че на заседанието в края на м.г. всички общински съветници без ГЕРБ и "Атака" са обяснявали, че ще има проблеми и това е вдигане на данъците "през задната врата". Неговият колега Жельо Бойчев обаче призна, че при гласуването на зонирането съветниците изобщо не са били наясно какво точно гласуват. "Общинският съвет беше заблуден и подведен. Огромна част не беше наясно за реалния обхват. Аз никога не съм знаел, че кв. "Младост" го променяме и никой не знаеше. Не става въпрос за никаква комуникационна или техническа грешка", коментира Бойчев.

"Колеги, вие сте следващите минкогерджиковци", обърна се Кадиев към общинарите от ГЕРБ. Колегите му не бяха твърде словоохотливи. "Истината е, че благодарение на тази криза и политическа грешка се стигна до извода, че София се нуждае от реална справедлива данъчна карта", видя положителното Малина Едрева (ГЕРБ). Другият отсъстващ от заседанието бе председателят на СОС Андрей Иванов, който бе в "отдавна планирана" командировка в Израел.
ЕРАТА "ГЕРДЖИКОВ"

Оставката на Минко Герджиков слага край на 8-годишна ера в управлението на столичните финанси. Кариерата на зам.-кмета в Столична община започна през 2003 г. със скандал - решението на Стефан Софиянски бе прието на нож заради миналото на Герджиков като търговски аташе в Гърция през комунизма и беше една от сюжетните нишки в окончателното разцепване на десницата в София.

Бивш вицепрезидент на холдинг от структурата на "Мултигруп", бивш щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС, Герджиков бе и ням свидетел, и пряк участник в редица скандали. Столичани го помнят от драматичните събития с боклука, но въпреки това СДС го издигна за кмет през 2005 г. и загуби с трагичен резултат от кандидата Бойко Борисов. С годините се натрупаха още скандали - превземането на Общинска банка от фирми на бизнесмена Христо Ковачки, грабежа в "Софийски имоти", източването на общински фирми като "Топлофикация-София", "Озеленяване" и "Трамкар", където, разбира се, вината е поделена с общинския съвет. За изминалите 8 години Герджиков постоянно търпеше критики заради бюджета на София. Аргументът за copy paste разчети без ясна визия се повтаря всяка година, но на тези критики администрацията отговаряше със забогатяването на града. Гордост на Герджиков е и добрият кредитен портфейл на София с балансирано поемане на заеми, както и положителният кредитен рейтинг. "Не се чувствам обиден и изкупителна жертва, когато се рискува, нещата няма как да бъдат сигурни", коментира бившият вече зам.-кмет пред БНР.
Снимка на четири колони - "Разпоредила съм проверка на данъците във всички райони, не само в засегнатите от новото зониране", обяви кметът Йорданка Фандъкова.
Снимка на една колона – без текст


18.03.2011 г., с.4
Уволнена заради "Приморско" съдийка се тревожи, че бави дела
Доротея Дачкова

Деница Урумова, която бе дисциплинарно уволнена от Окръжния съд в Благоевград заради имотния скандал "Приморско", настоява Върховният административен съд да отмени наказанието. Тя иска съдът да спре изпълнението му още преди да се е произнесъл по същество, защото имала значителен брой граждански дела, обявени за решаване. Като младши съдия Урумова е и в състава по наказателни дела, които трябва да тръгнат отначало заради уволнението й. В жалбата си до ВАС Урумова не е е уточнила колко точно са делата й.

Тя твърди, че е неправилно уволнена, тъй като е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство. Урумова изтъква, че няма как да е нарушила етичните правила на магистратите, когато през лятото на 2007 г. е получила отстъпено право на строеж в Приморско, тъй като е станала съдия през юни 2009 г. Твърди и че етичните правила действат също от 2009 г. и няма как да са нарушени две години преди написването им. В жалбата й е записано още, че строителството на обекта й е законно - разрешението й за строеж е от 26 август 2009 г. и е съобразено с плана за застрояване. "Тази моя дейност не е несъвместима с изискването за безпристрастност и независимост на съдията", обяснява Урумова.

През юли м.г. кметът Лиляна Димова поиска от съда договорът за отстъпеното право на строеж на Урумова да бъде обявен за нищожен, но делото още се влачи.

Урумова е дъщеря на съдията от ВАС Николай Урумов, срещу когото също има дисциплинарно дело, което още не е приключило. Висящи са и дисциплинарките срещу върховните съдии Андрей Икономов и Панайот Генков.


18.03.2011 г., с.5
Бивш партиен шеф осъден на 13 г. затвор за откраднати 3 млн. лв.
Божидар Божков

Заместник-председателят на малко известната партия Движение за социален хуманизъм Ивайло Зартов бе осъден вчера на 13 години затвор и конфискация на цялото имущество. Зартов бе признат за виновен, че е присвоил 3.1 млн. лв., предвидени за строеж на вилно селище край Бургас. Парите му били преведени 2 години преди предишните местни избори през 2007 г. от руски партньори, с които основал фирмата "Инглиш Вилидж". По време на предизборната кампания тогава Зартов спонсорираше редица прояви на БСП, от която се бе отцепило неговото движение. Той финансира и начинания на бившия бургаски кмет Йоан Костадинов, който се бе кандидатирал за нов мандат. След като Костадинов загуби вота, започнаха съдебните неволи на Зартов.

Съдия Захарин Захариев от Бургаския окръжен съд определи първоначален строг режим за излежаване на присъдата. От Зартов ще бъдат конфискувани 36 поземлени имота, лек автомобил "Мерцедес", дялове в търговски дружества и банкови сметки. В продължение на 3 години след излежаване на присъдата той няма право да упражнява ръководна длъжност. Освен всичко това съдът разпореди Зартов да върне на руските си партньори и 3 572 735 лв., които представляват пълния размер на предявения от тях граждански иск. Присъдата обаче може да се обжалва пред апелативен съд.


18.03.2011 г., с.6
Ръст от 1.8% бележи продукцията
в строителния сектор в еврозоната през януари 2011 г. в сравнение с предходния месец след корекция спрямо сезонни фактори. В Европейския съюз нараства с 1%, сочат първи изчисления на Евростат. През декември 2010 г. строителството се сви с 2 и 3.5% съответно, показват още ревизираните данни. В сравнение със същия месец м.г. продукцията през януари т.г. се понижава с 4.5% в еврозоната и с 1.2% в ЕС.


18.03.2011 г., с.9-11
Кабинетът първо решава, после мисли
Министрите всеки ден ни заливат с екзотични идеи за овладяване на ситуацията. И вероятно не е далеч денят, когато ще имаме нова държавна комисия - за всякакво регулиране
Юлиана Бончева

Вместо да помъдряват, с времето министрите ни взеха да оглупяват. Дали напрежението на властта не им понася, дали е заради близките избори, не се знае, но вече става опасно.

"В момента 118 долара е цената на барел на Европейската централна банка", обяви неотдавна Бойко Борисов, министър-председател. Така българите научиха, че ЕЦБ освен с еврото и лихвите в еврозоната се занимава и с котировки на нефта! Дори и да е досаден лапсус, малко е неудобно премиер да допуска такива "неточности". Няколко дни по-късно Борисов се поправи и се разбра, че имал предвид прогнозата на ЕЦБ за цената на петрола.

Правим всичко възможно да ограничим поскъпването, с трагична обреченост мълви премиерът. Проблемът е, че "всичкото" се изчерпа с размножаването на безплодни работни групи и комисии - съзерцатели на цени. И че логиката на първия сред първите в държавата още повече се обърка. Един ден се тюхка, че дори той е безсилен пред цунамито и Кадафи. На следващия се хвали, че две години лично е натискал надолу цените на тока?! Накрая пак обещава във вторник цените на бензина и дизела, дето уж зависят само от пазара и международното положение, да паднат с дружните усилия на правителството?!

Към глупостта умишлено няма да прибавим скандалната схема, която се опитват да лансират покрай кризата петролните фирми и която бе горещо подкрепена от някои министри. От нея цените на горивата на дребно няма да паднат, но точно определени дружества ще спечелят милиони за сметка на държавния бюджет. И там не става дума за некадърност, а за гигантска далавера, която е дълго мислена и внимателно претеглена.

Още по-притеснително е, че точно когато светът се тресе от инфлация, революции, природен гняв и ядрена трагедия, българският премиер се отдава на сбъдване на лични мечти. Той обяви, че най-после ще сбъдне бляна от кметския си период - да настани армията чиновници на София в красивата сграда на Солни пазар, в която сега се шири министерството на селскостопанските дела. А агроадминистрацията ще се премести в сегашното столично кметство на ул. "Московска". Удивително е как при наличието на такива гигантски проблеми и в глобален, и в национален мащаб на нашите управници им хрумва да си играят на размяна на къщички.

Оказа се обаче, че покрай скъпия бензин и падащия рейтинг премиерът Борисов имал и други тревоги - как да вдигне рехавия трафик по магистралите. Увеличаването на трафика било жизненоважно, за да можем да убедим Брюксел, че всяко отпуснато евро за аутобаните си заслужава. А как се вдига трафик? Борисов знае как - мести част от чиновниците от София в други градове и те изпълват с живот магистралите. Излишно е да любопитстваме за колко време може да станат тези преселения, колко ще струват и какви ще са ползите и вредите - анализи няма. Този филм вече 100 пъти сме го гледали - кабинетът първо решава, после мисли. По-страшното от липсата на обосновки и сметки обаче е, че премиерът ни си представя промените по инфантилен начин.

Но дори да си представим, че "великото преселение" се състои и напълни шосетата, планът на Борисов има тежък дефект. Във време, когато цялата планета говори за скъпия и несигурен петрол и всички държави се чудят как да снижат употребата на нефтопродукти, българският премиер мечтае за задръстени от коли шосета... Поне да бе споменал, че има предвид метанови или електромобили.

Изобщо, момчешки наивните приказки и пориви на Бойко Борисов, които в началото на премиерстването му будеха симпатии и снизхождение, вече стават вредни. Такава незрялост просто не върви на политик, който е на попрището премиерско в средата.

А окуражени от примера на първия - с небрежното му поведение и лесните обрати, и другите министри си менят позициите и аргументите като носни кърпички.

"Бензинът и дизелът у нас са много скъпи", откри министърът на цялата икономика Трайчо Трайков. Само няколко дни по-рано същият министър твърдеше, че е наредил проверка и анализът на подопечното му ведомство недвусмислено показал - цените на горивата от порт Бургас до сетната бензиностанция били напълно в крак със световните котировки и без сянка от спекулантска лакомия, "изкривявания" и "аномалии". Но всичко тече, всичко се мени, Трайковите позиции също. Министърът се усъмни и поиска "ЛУКойл" да представи калкулации как образува цените.

В наддаването на идеи срещу скъпотията се включи и министърът на транспорта. Александър Цветков предложи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да поеме под контрол още един ресор - автогоривата. "Дребна" подробност е, че ДКЕВР не може да се оправи и с цените, за които сега отговаря, и че все пак говорим за пазарна икономика. При това и подлежащите на регулиране, и потребителите, и правителството са еднакво недоволни от комисията. Но както е тръгнало, скоро ще дочакаме и по-мащабни идеи. Следващата стъпка може да е ДКЕВР да се превърне в ДКВР - държавна комисия за всякакво регулиране.

"Започна партизанска война", обяви министърът на строителството в деня, в който два магистрални компромата атакуваха неизменната му усмивка. Според тях магистрала "Тракия" се полага върху пепел, подгизва и е обречена на вечни пропадания и ремонти. Плевнелиев мигом отхвърли компроматните сажди, но все пак нареди да се направи независима експертиза. И така призна, че май нещо не е наред. Нали уж има избрана фирма за надзор, която получава солидни хонорари да бди за перфектно изпълнение на магистралата, уж има инспектори от пътната агенция, които все инспектират шосето, има и експертиза, заръчана от транспортното министерство още при предната власт? А сега Плевнелиев ще вади още пари, за да проверява добре ли са проверявали проверяващите и какво точно лежи под асфалта - здрава основа или "феникси". Да не говорим, че подбива авторитета на премиера - Бойко Борисов вече обяви, че неведнъж е навестявал новостроящите се километри от "Тракия" и лично гарантира, че всичко си било тип-топ.

"Ако "Тракия" се деформира, има поне 5 институции, които носят отговорност", опита се да сложи точка по темата Плевнелиев. Как точно я носят тази отговорност? Като онези, които позволиха след ремонта Цариградско шосе да се превърне в Цариградско море?

Министърът на храните пък може да влезе в историята (или в книгата на Гинес) като магьосника от БГ, който сваля цените, като вдига качеството.

Наскоро д-р Мирослав Найденов получи просветление и откри, че "често в България цените се формират на базата на истерия". Всъщност в истерията той има немалък принос - като пося съмнение в качеството на хляба, чушките и каймата, после издигна в култ стандартите БДС и "Стара планина", без да може да контролира спазването им, а като капак тръгна да лови "спекуланти" по борси, търговски вериги, мандри и цехове. Обеща, че няма да допусне "някой" да прави 300% печалба, но в същото време призна, че високото качество струва скъпо. И поне на този етап кръстоносният му поход срещу печалбарите се смали до група чиновници, които да следят и анализират неспирния зиг-заг на цените.

На този фон Тотю Младенов вдига пясъчни кули за доходите и като Кашпировски нарежда: безработицата е под контрол, почти не расте, няма и 10 процента. Само че в над половината страни от ЕС процентът е по-малък. При това според Евростат безработицата у нас е над 10%, а според най-пресните данни на българската статистика (НСИ) е още по-висока - вече 11%. Тези разлики се равняват на десетки хиляди човешки съдби.

Но Младенов не се притеснява от разнобоя в числата и съветва: Не гледайте НСИ и Евростат, истината е в бюрата по труда. А за всички е ясно, че има стотици хиляди българи без работа и без право на помощи, които просто отсъстват от тефтерите на Агенцията по заетостта. Пък за сведение на социалния министър, когато отчита безработицата в 27-те страни от ЕС, Европейската статистическа служба Евростат смята за меродавни и ползва данните на НСИ, не на Агенцията по заетостта.

С такива министри ни остава само да стискаме палци петролът и храните да тръгнат надолу, бизнесът да намери сили и смисъл да продължи, а инвеститорите да намерят причини да дойдат в България. Иначе лошо ни се пише.
Снимка на четири колони - Бойко Борисов много се гордее с магистралното строителство, но БСП откри в меда катран - твърди, че част от "Тракия" се прави върху пепел. Други пък твърдят, че скоро ще се стигне до познатия етап - време за анекси и оскъпяване на строителството.
Снимка на две колони - След като започнаха граждански и браншови протести срещу скъпите горива, министърът на икономиката "видя", че цените у нас били съмнително високи.


18.03.2011 г., с.11
Векът: Кога? А как?
Калин Донков

По телевизията показват окаяна къща, паметник на културата, която заплашва да се събори. Някакви общинари обясняват, че такива опасни постройки са се превърнали в неразрешим проблем за стария софийски център. Тук младичката репортерка услужливо вметва, че повечето от тях са от началото на века. Къщите са всъщност от началото на миналия век, но никой от групичката на екрана не реагира. Гафът минава незабелязан. Нищо не е станало.

Или просто вътре в мнозина от нас миналият век наистина не е изтекъл? Не се е сменил? Продължава?

Милениумът бе тъй шумно и пресилено ознаменуван, че едва ли остана някой неинформиран за настъпването на новото хилядолетие (и столетие също). Имаше дори световна разправия - кое е всъщност истинското голямо събитие: новата 2000-на или 2001-ва. И всичко това - за да си остане в нас векът, който така тържествено си отиде. Ето това е тема за дисертация! - би рекъл незабравимият Кольо Генчев. Разбира се, иронично и без да уточнява по коя точно наука. Дисертанти няма засега, изчезна от речта ни дори ироничният въпрос: "Ти в кой век живееш?"

Но това не пречи векът (предишният) да ни владее отвътре, без ни най-малко да ни притеснява.

За повечето хора векът не е понятие за време, той самият не зачита особено календара. Векът са усилията и жертвите на народите, откритията, идеите, техните сбъдвания и крушения. Векът не е симетричен къс от историята, нито е столетие като столетие. Векът е духът и движението на човечеството, дори когато е век на застой.

Цялата работа е, че вековете не винаги вървят един след друг. Календарите им - да. Но идеите, откритията, първенците? И днес е нереално, а и несправедливо, че някои велики векове не са пред нас, а дълбоко в миналото. Как има нужда времето, а и човекът от един век като Деветнайсетия, да речем! Векът на хуманизма, на дълбокото и мощно изкуство, на големия скок на душите. Изпуснали сме го ние с вас и той въобще не ни се чертае. "Напред към ХIХ век!" - имало е такъв повик сред творци и учени в Европа между двете световни войни, повик за възстановяване на ценности и идеали, както и за бягство от надвисналите световни касапници. Утопията за векове убежища е винаги закъсняла, а самите тези векове принадлежат на мъртвите. Но те (и техните мъртви също!) все пак са ни оставили всичко, което е било предназначено за нас. Ние сме нехайните наследници и на века на Просвещението, и на века на Великите географски открития, и на века на Леонардо, на Гутенберг, на Шекспир. Както, впрочем, и на два златни века на българската култура. Какво ние, хората от другите, "анонимни" векове сме запазили, отстояли и препредали от това наследство, вече е отделна, не по-маловажна тема. Това е мисията на стотици поколения, оставени в сянката на историята. Съдбата на милионите е по-мъчна от съдбата на отделния човек. Ако е по-сърцат и със заложби, той все някак може да намери поприще и да запише дело - макар и според своето си скромно човешко измерение. Докато огромни маси, настъпени и сломени от своя век (който всъщност им е бил отпуснат като шанс!), са се изгубили в пукнатините на времето, като да са изтекли през тях в световната пустота.

Мен, например, ме привлича романтичната теза, че българският ХIХ век (пак този ХIХ век!) се простира чак до войните за национално обединение. Така великият обновителен порив на Възраждането, освободителните борби, строителството на Нова България и пълното изстрадване на националния идеал остават в своята завършеност, неразкъсваеми в нашата история. Така периодите на върховно усилие, подем и тържество се изрязват внушителни и разгадаеми за съвременниците, но и за потомците. След войните на полуострова българинът е различен, с размита вяра и избледнели надежди, най-после въдворен в съдбата си, която оттук насетне ще е тясна за него. Тази съдба го стяга в раменете, както и в душата. И невъзможността за размах, за сила и за полет го сковават в един следващ век, който не му харесва особено. Но, изглежда, и векът не го харесва. Ние, които сме очевидците, можем да свидетелстваме, че България и ХХ век не бяха един за друг.

Но, изглежда, вътре в нас този век не иска да свърши

"В началото на века" - казваме, а мислим за преди сто години. Дали защото нямаме кураж решително да прекрачим в новия, или понеже не вярваме, че старият ще ни пусне безнаказано? Или просто се боим, че ако в душите си се откъснем от него, всичко, с което сме живели, ще рухне зад гърба ни? Като онази къща от репортажа, която заплашва да се събори. Впрочем, ако към нея приложим романтичното наше летоброене, тъкмо тя няма да е от миналия, а от по-миналия, от славния български ХIХ век. И би следвало да се погрижим точно тя да остане...