недоносени бебета годишно

7000 недоносени бебета проплакват всяка година в България. Това означава, че всяко десето дете у нас се появява на бял свят преждевременно, заяви председателят на фондация „Нашите недоносени деца" Нина Николова.

Вчера Столична община беше оцветена и грейна в лилаво по повод Деня на недоносените бебета, който България отбеляза за пръв път.

Броят на преждевременно родените бебета у нас се увеличава непрестанно, обяснява още Николова. За недоносено се смята всяко пеленаче, родено преди 37-мата седмица от бременността.

У нас

10, 3% от бебетата у нас се недоносени. В Бургас, Добрич, Враца, Монтана, Стара Загора, Сливен и Ямбол обаче делът пеленачета, които са проплакали преждевременно, достига 13%. Те страдат предимно от заболявания на дихателната и централната нервна система. За да се възстановят, те се нуждаят от интензивна терапия, а тя е скъпоструваща и за нея трябват квалифицирани кадри, обясняват пък лекарите.

„В световен мащаб се раждат 15 милиона недоносени деца на година, от които 1 милион умират, в следствие на това, че са недоносени. Това прави по едно бебе на всеки 30 секунди. Това е официална световна статистика, според която всяко десето дете е преждевременно родено, и от която страната ни не прави изключение. Друг проблем е, че все повече и повече се раждат по-малко доносени бебета, говоря за бебета, родени в края на 6-ия месец, тоест - увеличава се и незрелостта на недоносените бебета", каза още Николова.

- Д-р Вичев, има ли статистика колко жени раждат извън болницата?

- Има статистика колко деца са родени извън болницата, но двете неща не са равнозначни, тъй като това са предимно случаи станали заради недооценка на жените и невъзможност да достигнат до болниците в необходимия момент, а не поради желание. Иначе бебетата, които са родени вкъщи, са около половин процент от всички раждания в България.

- Какви са рисковете, които крие практиката на раждането в домашни условия?

- Основната опасност е, че повечето от тези жени по време на бременността не са били проследявани, за да бъде извършена оценка на риска. А това е необходимо при всяка бременна жена и затова са женските консултации. Ако такава оценка не е извършена по време на бременността и жената е решила да ражда у дома, последствията и рисковете могат да бъдат огромни.

- Само тази година станаха повече от 4 нещастни случая. Можем ли да констатираме, че и ражданията вкъщи се увеличават?

- Тъй като няма регистрация на тези случаи, аз няма как да кажа дали се увеличава практиката на жените, които избират и раждат в дома си по желание. Има такава вълна в момента, но това не е равнозначно, че се увеличават случаите. Достатъчно ясно е

доколко това има отношение към неблагоприятния завършек

жените, когато вземат решение да родят вкъщи, обикновено не са наясно с опасностите, не търсят своевременно медицинско лице и от там се стига до неблагоприятния завършек на раждането.

- Каква е най-честата причина за нещастните случаи?

- Едно раждане никога не завършва 100% успешно, ако няма медицински обучени лица, които да помагат и да завършат раждането. Какви са причините за усложненията е много сложна тема. Най-често загиването на плода става в последната фаза на раждането. В някои случаи, в които жената не е наблюдавана, например, ако се касае за преносена бременност и плацентарна недостатъчност, бебето може да умре и в хода на раждането, още преди да е достигнало последната фаза. По отношение на майката усложненията са до голяма степен неочаквани, тъй като във всяка фаза на раждането може да има проблеми и усложнения и затова тя трябва да бъде наблюдавана много стриктно по време на целия процес. Именно за това са и родилните домове.

- Неотдавна от Българския хелзинкски комитет обявиха, че България отива на съд по обвинение, че правната уредба на страната не позволява домашното раждане. Възможно ли е все пак то да бъде въведено у нас?

- Ами това е една непремерена стъпка от страна на БХК, защото тук не става въпрос за въвеждане на продажба на определена стока, а за сложен процес, който изисква продължителна подготовка. Отделно лекарите и акушерките, които изявят желание да

участват в подобен процес, ^трябва да минат на допълнителни курсове, тъй като спецификата на раждане вкъщи е ясна. Второ, те трябва да бъдат подготвени и с някаква мобилна апаратура, и с други средства, с които да могат

да завършат раждането, ако се наложи спешност, както и да предприемат мерки за спасяване на майката при възникнали усложнения. Аз не считам, че това нещо в момента е актуално за България. Напротив, в момента световната практика не е такава, тя изисква всяка рискова бременност да бъде доведена на място, на което да се поеме от най-добрите специалисти както за майката, така и за детето. Сега, ако допуснем, че такова нещо може да бъде прието и въведено, то трябва да бъде предшествано от една много продължителна и точна диагностика на рисковете на бременността и ако се приеме, че при жената и при плода няма конкретни рискове, тогава може да се премине на раждане в дома. С цялата готовност за бързо транспортиране по време на раждането или след него, ако възникнат усложнения. Старите акушер-гинеколози казваха, че 95% от ражданията завършват добре и спонтанно, ако жените са наблюдавани прецизно по време на бременността и раждането. Останалите 5%, които малко или повече водят до усложнения, трябва да бъдат така диагностицирани, че да може да се реагира по най-добрия начин.

-Значи ли това, че можем да констатираме, че България не е подготвена за подобно нещо?

- Така е, да. Отделно от това пак подчертавам, че това няма как да стане веднага, защото подготовката изисква не само обучение на специалисти, но и специфична техника, която трябва да бъда закупена и въведена в определени мобилни екипи, които да приемат да водят такова раждане. Аз четох едно изказване на колега от „Майчин дом", който заявява, че просто няма да приеме да води раждане в домашни условия. Аз също бих отказал да приема да водя такова раждане, ако това не е жизнено необходимо свързано с усложнения. Естествено, ако възникне такова нещо, всеки лекар ще помогне, но за нашите условия и обстоятелства смятам, че това е един прибързан акт и ще върне нещата години назад.

- Това значи ли, че дори и да се узакони раждането вкъщи, много лекари

ще откажат да го правят?

- Категорично. Ако такова нещо се въведе, по-скоро ще трябва да потърсим лекари, които биха се съгласили, за да може точно те да преминат определени курсове за обучение. Все пак никой няма да се съгласи да носи един огромен риск, дори и това да бъде законово регламентирано и финансово подплатено. Много малко са такива хора.

- Възможно ли е една от причините жените да искат да раждат вкъщи, да е практиката в някои от болниците да искат допълнителни пари за процедури, които по принцип би трябвало да са безплатни за здравно осигурените?

- Възможно е жените да изпитват такъв страх от неочаквани финансови претенции, но тук трябва да отбележим, че ако раждането вкъщи се приеме, то съвсем няма да е безплатно. Дори напротив, там трябва да бъде отразена една тарифа, която да може да мотивира специалистите да отидат и да водят раждане при -подчертавам - тежки условия. Моето мнение е, че раждането вкъщи, ако се приеме да има такова, ще бъде доста по-скъпо. И тъй като това е по желание на семейството, смятам, че осигурителните фондове няма да го заплатят. Така че при всички случаи подобно нещо, ако бъде въведено, ще е за сметка на тези, които са поискали услугата. Тя в никакъв случай няма да бъде по-евтина от сумите, които жени са били принуждавани да плащат за избор на екип или чрез други недотам коректни методи.

- А смятате ли, че има някаква връзка между желанието да се ражда в домашни условия и нежеланието от страна на немалка част родители да се поставят ваксини на новородените деца?

- Тези неща нямат никаква връзка едно с друго и искам дебело да го подчертая. Ваксините са задължителни и за тези, които са родили в болница, и за тези, които раждат в домовете си. Това са две ваксини, които се поставят в родилното -БЦЖ и Хепатит Б, и са жизненоважни за бъдещия живот на детето и отказът на родителя поставя под сериозни заплахи развитието на детето от самото му ражда-

не.

- В интернет има цели наръчници за раждането в домашни условия, дори клипчета. Много жени пък заявяват, че желаят именно такова, защото е гаранция за естествено раждане. Достатъчна причина ли е това за поемането на подобен риск?

- Появиха се и мнения, че ако раждането вкъщи бъде прието, може да се стимулира по някакъв начин продажбата на бебета, черният пазар. Възможно ли е това?

- Това е друга страна и аз я приемам като много вероятна. Напълно е възможно една от причините за определени хора, които искат подобни промени, да бъде точно тази. Липсата на адекватна регистрация, на възможността тези жени да бъдат обхванати както в предродилно състояние, така и след раждането, дава сериозни предпоставки за манипулация в това отношение и за продажба на деца. Няма как държавата да

знае какво се е случило в един дом и дали това дете не е изнесено някъде, особено ако майката е пазила в тайна бременността.

- В тази връзка се заговори за шарлатани, които вземат до 500-600 лева от родилките, като първо ги агитират да родят вкъщи, а след това вземат сумата, за да присъстват и да им „помагат"?

- Според мен това е престъпление, независимо от какви мотиви е продиктувано. Човек, който не е информиран и който е много далеч от специалистите, да извършва агитация в посока потенциално увреждане на здравето и живота на детето и на майката, може да бъде третиран като престъпник.

- От всичко, което казахте, оставам с впечатлението, че вашето мнение за раждането вкъщи, като лекар и заместник министър на здравеопазването, е негативно.

Разбира се, че е негативно, но това не означава, че не го приемам като възможност. Но всяко нещо, за да бъде прието и по-важното изпълнено в най-добрия му вариант, изисква значителна подготовка. Действително има по-интелигентни жени, които са направили прочит и т.н. - ако не се лъжа последният случай беше от такова семейство, но се оказа, че това не е достатъчно. Отделно, ако се приеме въвеждането на подобно нещо, това трябва да стане след много сериозно обсъждане в акушеро-гинекологичната общност.

• Роден е на 12 март 1950

• Завършва Медицинската академия през 1974 8,

През 1983 8. е завършил специалност „Акушерство и гинекология", а през 2005 г.-магистърска степен по „Здравен мениджър"• Работил е в Либия през периода

1991-1998.

• Шеф на Окръжна болница-Русе 1998-20128.

от дружествата по доброволно здравно осигуряване, възлиза на близо 34,6 милиона лева, с което се отчита ръст от 14,8% на годишна база.

Изплатените претенции от здравноосигурителните дружества са в размер на 19,9 милиона лева, като и тук има увеличение от 12,5% за годината. Броят на здравноосигурените лица по действащи договори към 30.09.2012 г. на дружествата по доброволно здравно осигуряване въз лиза на 174 937 при 205 654 в края на септември 2011 г.


Болници без вода заради авария
ПЕТЪР СИМЕОНОВ

Университетска болница „Св. Иван Рилски", Центърът по хигиена и Военномедицинска академия в София останаха за 5 часа без вода вчера заради авария на бул. „Акад. Иван Гешов". Заради повредата подаването на вода беше преустановено и в останалите жилищни и административни сгради в пространството между булеварда, ул. „Георги Софийски" и ул. „Урвич".Сигнал за аварията получихме към 10 ч и веднага изпратихме екип, казаха от „Софийска вода". Според работници на водоснабдителната фирма повредата е причинена от тежките машини, които работят по реконструкцията на кръстовището между бул. „Акад. Иван Гешов" и ул. „Георги Софийски".Към 15 ч подаването на вода в района беше възстановено. Около обяд работници на „Софийска вода" отстраниха и още една голяма повреда до Полиграфическия комбинат.

Менделсоновият марш прекъснал разпалени дебати в петък на общинските съветници в Свищов. В 17 часа сватбари нахлули в залата на кметството, в която се провеждат и сесиите, и ритуалите. По същото време местните парламентаристи имали извънредно заседание за спасяването на общинската болница в присъствието на зам.-министъра на здравеопазването Минчо Ви че в и депутати.Появата на младоженците и развеселените им гости наложило общинарите да опразнят залата за около половин час, докато трае бракосъчетанието.Съветниците поздравили младото семейство и дори намазали от почерпката. След церемонията се върнали в салона и възобновили препирните около изваждането на лечебницата от финансовия колапс.

Масови проверки по училища за спазване на новите разпоредби на образователното ведомство започват от тази седмица, научи „Труд". Те ще се правят от регионалните инспекторати, чиито шефове са били инструктирани преди дни от образователното ведомство.Ще се проверява дали учителите са направили портфолио на учениците и дали възлагат и оценяват проекти.Причините за проверките са две. Първата е, че сега във ведомството са пристигнали анализите на инспекторатите от предишните проверки. Те показали, че наблюдаваните от инспекторатите училища (основно такива с проблеми и ученици със слаб успех) са подобрили позициите си в националните изпитни класации.Втората е масовата съпротива на учителите да оценяват проекти. Според педагозите нямало реално време децата да работят по новия начин. Една от основните причини за това е, че 40-45-минутните часове не стигали за работа в екипи и изготвяне на презантации. Преди месеци от образователното ведомство поискали от колегите си от здравното министерство да пренапишат наредбата за часовете. В този документ се казва какъв трябва да е редът на занятията (трудни/ лесни часове), така че да не се натоварват учениците. Наредбата на практика забранява правенето на блокове от часове - например два часа по литература, последвани от два часа физическо или математика. Документът обаче е стар и отразява досегашната методика на преподаване, категорични са експертите на образователното ведомство. Новата технология не предполагала седене на чиновете и слушане на урока от учителката. Вместо това учениците имали повече практически упражнения, работа в екип и с информационни технологии. „Какво здравословно има в това да стоиш 45 минути прегърбен на чина, както бе досега?, питат риторично образователните експерти.От здравното министерство още преди два месеца обещали да преразгледат ! наредбата, но после върнали документа с обяснение, че няма да допуснат „блокове" в учебния ден. Въпреки тази позиция здравната министърка Десислава Атанасова обещала да направи работна група, която отново, да преразгледа съотношението на часовете.Ако това не стане бързо обаче, учителите ще отнасят двойни наказания. Първо от образователните експерти, че не работят по новата методика. И второто от здравните инспектори, че сливат нерегламентирано часове.

- Г-н Рахнев, не е ли сега моментът да се даде път на по-млади и модерномислещи свещеници, каквито има в София и в страната, но са изтикани встрани?

- Това, което трябва да се случи в момента, е да се преосмислят ценностите. Животът се състои от няколко основни неща - любов, смърт, приятели... Сега е моментът да разберем, че там горе не се качваш с банковата си сметка. Че всяко пренатягане води до всичко онова, което се случва в този век. Говоря от свое име и съм убеден, че днес има много самотници и аутисти, хора, които са встрани от този свят, които са сврени в ъгъла и в паяжините на живеенето.

- Вие самият от години се вторачвате в самотници и в депресирани хора. Има ли спасение за тях? За какво могат да се хванат, за да излязат от дупката?

- Не се вторачвам, това е моя вътрешна потребност. Хората, които са болни от самота днес са много повече от останалите. Всъщност самотата е безумно заболяване, на което нито здравна каса може да помогне, нито министерство на здравеопазването, нито има кой знае каква медицинска помощ. Аз съм един от тези, които трудно се вписват в днешната ситуация. Подобен тип хора имат една доза романтичност повече, поради което не приемат комерсиалния пейзаж, в който живеят. Тези хора са не по-малко мислещи от хората, които правят бизнес. Те са не по-малко знаещи от хората, които заемат някакви позиции.Проблемът е, че те не могат да бъдат до голяма степен по-полезни на себе си и другите, поради това, че са някакъв ъндърграунд. Без значение къде се намират и на колко години са. Не става дума само за непризнатите, които стоят в подземията на държавата и на света.

- Тези хора търсят ли общуване в социалните мрежи?

- Когато човек е истински самотник, той не търси социализация никъде. Архитектурата на самотника е кристално чиста и ясна. Самотата е затваряне и потъване в себе си все по-навътре. Какъвто и да е тип общуване, вече не е самота.

- Но няма ли една категория люде, които от самотата си черпят сили и се зареждат с енергия?

- Това не е самота, а някакъв специален аутизъм. Когато е в истинска самота, човек няма енергия да кандидатства по какъвто и да е проект. Подобни хора са несъстоятелни да влязат в тази задължителна схема. Последната моя пиеса е изградена върху тези хора, които са просто мечтатели и нищо повече. Днес, за да осъществиш мечтата си, трябва да си инициативен, добре бизнесориентиран и ужасно да се харесвате с парите. Иначе мечтите остават абсолютно голи и безпътни.

- Това не са ли движещите закони на пазарното общество, от които и хората на изкуството не могат да избягат?

- Това са законите на света, в който живеем. Това по-скоро са законите на корпоративния свят, в който няма място за човек, който е само романтик. Той пречи на системата да се развива и тя изхвърля подобен тип хора, защото я затлачват. Затова те се скриват в самотата си и приключват. От друга страна, не може всички да са добре математически и да са бизнесподготвени, за да оцелеят. Светът дава право и на едните, и на другите да съществуват.

- Но нали именно от проекти творците получават пари, за да могат да реализират идеите си?

- Всичко е обърнато. Новите хора, които се занимават с изкуство и са призвани за това, първо се научават как се пише проект. Това означава, че поривът не минава през сърцето им, а през някаква бизнесадминистрация. Този свят създава проектаджии, а не мечтатели. За мен обаче изкуството е 101% сърдечен акт. И ако тръгнеш от това да напишеш 60 страници проект, с който кандидатстваш някъде, за да вземеш едни пари и след това да започнеш да реализираш идеята си - абсолютно пагубно е.Поради тази причина световен художник като Кольо Карамфилов напусна всичко и отиде да живее на село, защото не може да изпише проект от 60 стр. Както и аз не мога. Но той е гениален и има хиляди идеи в себе си... За да оцелеят, хората на изкуството постепенно ще се превърнат в едни добре оформени юпита, които рисуват, пишат стихове. И тук изобщо не става дума само за България, а за света.

- Въпреки мрачната ви прогноза днес усилено се твори. Тези дни в София се коментират някои скандални постановки. Като голия Хамлет на сцената на Народния театър.

- Не мисля, че има скандални постановки в момента на софийска сцена и на никакви сцени. Дали Хамлет е гол или облечен с 40 палта, това е режисьорско решение. В театъра режисьорът е най-важен и всеки има своя линия. Театърът отдавна е минал всичките си скандали и светът се връща към своята естественост. Изкуството също. Като махнем постмодернизма, нещата, които се случват, са много прости - една целувка, една раздяла, една смърт. Мисля, че това е много важно за цялостното оцеляване, защото една истинска целувка в изкуството не е по-малко важна от всеки скандал по света. Всичко се връща към много обикновени неща, защото те са контрапункт на мощния корпоративен свят.

- Оживлението в театъра и особено в киното - дъжд от сериали и нови игрални филми, не ви ли обнадеждава?

- Далеч съм от сериалите, макар че сред хората, които ги правят, имам много приятели. Хубавото е, че в тези сериали хората припознаха актьорите . Актьорът стана важен и придоби сила. Тежестта му, авторитетът му на улицата стана по-голям. Това е най-важното, което се случва в тези сериали. Аз ужасно много обичам актьорите, това е уникална професия.А театрите дали са пълни или са празни, това е огромна тема. Все пак не бива да забравяме, че театрите са пълни на ул. “Раковска” и около нея. По- встрани съвсем не е така. Да не забравяме, че “Раковска” не е България. Има патос по този въпрос, но излизайки от София не е толкова голям.

- Освен драматург и поет, сте и редактор на книгите на много млади поети и писатели. Новото поколение творци дава ли ви надежда?

- Няма младост и старост. Познавам чичковци по на 19-25 години и хора по на 65-70 г., които са ужасно млади. Има нещо много хубаво, че НАТФИЗ отново е пълен с кандидати. Че излизат много книги с поезия. Че има много конкурси и битка за романи. Темата за критерия и оценката е друга, но като редактор аз съм щастлив , че в голяма степен разсъжденията на по-младите са като моите. В смисъл матерното не е проектът, а мечтата и идеята. Чисто прагматично тези хора винаги ще се съпротивляват. Винаги ще са на карлънгъч, наопаки. Но пък са ужасно талантливи и имат възможност да бъдат искрени пред света.

- Това означава ли, че не е загубена битката ви с чалгата и с пошлостта, на които обявихте война?

- Отказах се от тази битка, защото от другата страна са ужасно силни. Да не забравяме, че напластяванията през годините, инжектирането с този тип мислене много трудно ще се премахнат. Аз лично нямам повече сили и все по-трудно крача по улицата, където срещам онзи, който може да е облечен с последно “Армани”, но анцугът под него си личи. Това е жестоко.

Не мога да повярвам, че едни хора, които уж създават ценности, независимо какви, в петък вечер си събличат “Армани” и щастливи си пускат попфолк . В края на седмицата празнуват, освободени от корпоративното си всекидневие, като намират утеха в някакъв чалгарник.

- Не постъпвате ли пораженчески? Не трябва ли хора като вас да се опитват да навлизат в нови територии и да налагат добър вкус. Вие сте известен с отрицанието си на моловете. Но младите така или иначе се събират там и не е ли по-добре именно там да се създава нов вид култура?

- Театрите, читалищата, многото галерии - това са естествените места за култура. Молът е част от мисленето, което те кара да бъдеш прагматичен. Влизайки в него, ти получаваш информация, която те принуждава да мислиш за пари, душата ти и всичките ти чувства се стягат. Не приемам, че там е мястото за пиене на кафе и за разходка, все едно си в парка.

- Но не може да не приемете факта, че учениците бягат от час, за да се събират на тази места.

- Значи вече съм много възрастен и нищо не разбирам. Не ходя и нямам представа какво се случва там.. Но знам какви са хората, които пият кафето си в градината пред Народния театър... Хората са ужасно различни. Всеки човек е индивидуален, но молкултурата и молмисленето стана по-силно от необходимото. Не разбирам какво правят кината в моловете? Може би утре там ще има и театри . А може би и зала “България” ще се пренесе в някой мол? За мен това е неестествено пространство на изкуството.

- До каква степен българинът днес е готов да преодолее табутата и да сподели свята интимност? Има ли смелост да излезе на светло?

- Мисля, че има нещо много хубаво в това, че на българина толкова му е писнало всичко, че се отваря все повече. В един момент престава да му пука и може да си каже всичко, без да се притеснява. В крайна сметка не можеш цял живот да мислиш дали ще си платиш тока и парното. Основната битка на 90% от българите, както и на самия мен, е с месечните сметки. Ето това смачква душата, сърцето, мечтите и каузите. Аз имам едно есе за кредитния човек, който се усмихва кредитно и плаче кредитно. Той е целият в схеми - ходи много на работа и всичко му е разграфено. Най-вероятно два пъти в месеца спи с жена си, пие алкохол само след 7 вечерта и т.н. А всъщност душата му е много по-хазартна и по-хулиганска. Затова в един момент му писва и казва: “Защо не си го начукате всички” и се чувства свободен пред света...

Както и есето на проф. Георгиев за възхвала на цигарите.

- Ще удържим ли докрай забраната на пушенето?

- Ама как в България ще направиш 100% забрана на цигарите? Как е възможно в една толкова хашлашка страна, в която цигарата е част от душата на народа, да го кастрираш по този начин? Когато се правят закони, трябва да се чуе и думата на философи, поети, на хора на изкуството. Те са и за това, за да преминат законите през тях, след което да станат адекватни. Това е ужасно важно, за да бъдем просто по-щастливи. Нищо повече.
Визитка:
Елин Рахнев е роден през 1968 г. в София.

Завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски", по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян.

Бил е журналист, драматург в Народния и в Сатиричния театър. Носител на “Аскеер 2011” за драматургия за пиесата му “Тест”.

Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика. Сценарист на телевизионни предавания.

Наскоро в Германия излезе книгата му с любовна поезия “Канела”.