АСЕН ГЕОРГИЕВ, адвокат: Всяка болница да застрахова лекарите срещу грешки

- Г-н Георгиев, смъртта на 4-годишната Гергана след операция на сливици в ИСУЛ ескалира напрежението сред пациентските организации и инициира обществено обсъждане в парламента на проблема лекарска грешка. Нужен ли е според вас, както някои вече поискаха, специален закон за лекарските грешки?

- Взимаме за повод починалото в ИСУЛ момиченце, но случаят е обобщаващ и емблематичен по въпроса лекарска грешка. Все по-често и по-често такива неща започват да се случват. Типичните лекарски грешки са сравнително малко. Но случаите като този на малката Гергана нарастват, това са случаите на непроследяване от страна на лекарите след първата им животоспасяваща намеса. Това е от нехайство, небрежност, гледане на работата през пръсти.

- Парадоксално е един лекар да отдаде целия си професионализъм за спасяване на нечий живот, а след това да не проследи състоянието на пациента и да го изпусне, както се казва разговорно. Защо се случва така?

- Много е просто. Проследяването не се заплаща за разлика от клиничната пътека, по която Националната здравна каса плаща на болницата, на екипа, за една или друга операция и лечение на даден болен. Именно проследяването трябва да бъде застъпено, и то сериозно, в нормативната уредба. Можете ли да си представите, че в законите, отнасящи се до здравето, въобще отсъства понятието „лекуващ лекар”. Такава дефиниция няма. След като такова нещо като лекуващ лекар не е вписано никъде, как да процедират органите при инцидент?!

Когато става дума за злополуки като тази с детето в ИСУЛ, вината обикновено не е само на един човек. В този смисъл проф. Милан Миланов – председателят на Националната етична комисия на Българския лекарски съюз, е съвършено прав, като заяви в Народното събрание, че това е „грешка на системата”.

Сбъркана е цялата организация. Много малко са лекарите, които аз спокойно мога да нарека истински лекари и които не жалят труда и времето си за пациента дори, след като са му оказали помощ – наблюдават го, консултират го, отнасят се с него като към човешко същество с достойнство.

Като казвам грешка на системата, имам и конкретен пример, макар и не единичен, с който да подкрепя думите си. Например вътрешноболнични инфекции има във всички болници, неизбежно е да се мине без тях. Те обаче се прикриват от ръководствата на лечебните заведения.

- Казвате нещо много страшно. Защо, кой има интерес вътрешноболничните инфекции да бъдат укривани?

- Ръководствата се самозалъгват, че ни заблуждават. Напълно естествено е в една болница да има вътрешноболнична инфекция. Проблемът е, че като я крият, не се взимат мерки те да бъдат ограничени. Аз например като адвокат знам 400 деца, починали от такова нещо, при това не в далечното минало, а в последните години. Едни от последните са в болниците „Света София” и в „Майчин дом” в столицата.

- Отново бе повдигнат въпросът за необходимостта от закон за защита правата на пациента. Впрочем за такъв закон се говори от години?

- Проекти за Закон за защита правата на пациента са внасяни два пъти, но така и не минават. От такъв нормативен акт нашето общество има огромна нужда. Освен това има необходимост от промяна в Закона за лечебните заведения, да бъде регламентирано създаването на болнични настоятелства. Такива сега няма. Нужно е всяко едно лечебно заведение да застрахова своите лекари срещу медицинска грешка.

- Казвате медицинска, а не лекарска грешка. Впрочем каква е разликата?

- Медицинската грешка наричаме разликата между очакван и получен резултат вследствие на лечението. Когато лекарите са застраховани, самите застрахователи ще следят най-зорко какво се случва в болниците и ще се стремят максимално да разберат чия е вината, тъй като трябва да плащат. Това неизбежно ще засили контрола в клиниките и ще повиши отговорността на самите медици. По Закона за лечебните заведения и измененията от 2006 година ръководствата на болниците са длъжни да застраховат своите лекари именно срещу медицинска грешка и лечебна дейност. Застраховани обаче има твърде малко. От двадесет болници, чиято работа познавам много добре, само две са направили тези застраховки.

Българският лекарски съюз също може да помогне много, ако има желание. Към него има Национална етична комисия. Тя се занимава с две ситуации. Едната е, когато един или друг лекар по някакъв начин уронват престижа на свои или свой колега. Другата е да разглежда положения, при които някой допусне лекарска грешка. И в двата случая може да налага санкции, включително и да отнема лекарски права за определен период. В първия случай – до една година, а когато става дума за лекарски грешки – за срок до две години.

- Известно ли ви е именно Българският лекарски съюз и неговата национална етична комисия да са отнели права точно за допусната лекарска грешка?

- През последните няколко години по данни на председателя на комисията проф. Милан Миланов са гласували три случая с предложения за отнемане на права – два за нарушаване на етичните норми между лекари и един за лекарска грешка. Стигаме до извода, че гарван гарвану око не вади. А би трябвало да вади, за да се изчисти името на всички останали лекари, на цялата гилдия.

На практика изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява и констатира, че нещо е станало. Толкова са й правомощията.

Националната здравноосигурителна каса се интересува само от плащанията – кой колко работа е свършил, и това е напълно естествено, защото тя е финансов инструмент. Районните центрове по здравеопазване се занимават единствено с това дали лекарите имат или нямат определена специалност. Оказва се, че само прокурорът, респективно прокуратурата, може да организира наказателно производство по два текста по Наказателния кодекс, отнасящи се до професии с повишен риск, ако бъде допусната телесна повреда. Той би могъл дори да поиска лишаване от свобода. Интересното е, че при 30 такива случая през последните четири години, за които в нормативната уредба е разписана и санкция административно наказание отнемане на лекарски права, имаме отнети лекарски права за една година само при един случай.

- Как стои въпросът с подготвеността на съдебните заседатели, а и с лекарите, които трябва да направят съдебно-медицинската експертиза при трагични случаи в резултат на лекарска грешка?

- Съдебномедицинската експертиза е задължителна. Проблемът е при гражданските дела. Там потърпевшият или близките на пациент, който е починал, могат единствено, според предвиденото в закона, да искат обезщетение. Лекари, които трябва да бъдат вещи лица, буквално не искат да правят това – правят си самоотводи, твърдят, че са в конфликт на интереси, излизат в отпуска, въобще правят всичко само и само да не се явяват на делата.

- Защо? Пак гарванът пази окото на събрата си?

- Пази го, разбира се. В лекарския професионален кодекс, приет от Българския лекарски съюз, има един текст капан, а именно, че един лекар не може да коментира медицинската компетентност на друг лекар.

- Дори, когато става дума за съдебно производство?

- Именно заради него не може да коментира. Ако можете да влезете невидимо в която и да е болница и да слушате какво говорят един за друг, ще се потресете. Когато обаче ги повикат в залата заради някой, който не си е свършил работата компетентно или я е претупал през пръсти, правят всичко възможност да не се явят. Ако все пак се явят, избягват конкретния отговор. Адвокат, който има желание да се занимава с такива дела, трябва да знае, че ще има огромни ядове заради тези неща.

- Няма ли сила, която да ги принуди?

- Съдът може да ги принуди чрез глоби, но и това не всякога се прави.

- Защо?

- Вие като адвокат, който много пряко работи в сферата на защита на пациентските права, не смятате ли, че би следвало етичният кодекс на БЛС да претърпи промени в частта капан за съда?

- Действително би следвало да се направи промяна, че лекарите могат да коментират компетентността на своите колеги поне когато става дума за съдебно дело. Сега ако те го направят, могат да бъдат санкционирани от етичната комисия на собствената си съсловна организация.

- Нужен ли е отделен закон за защита правата на пациентите?

- И на този етап, и при така съществуващото законодателство у нас правата на пациентите са добре разписани. Според Закона за здравето по отношение на медицинската помощ пациентът има право на своевременност, достатъчност, на качество, информираност, равнопоставеност и какво ли още не. Не са разписани обаче насрещните задължения.

Време е нещата в българското здравеопазване да тръгнат към по-добро. Това може да направи гражданското общество и пациентските организации, които да повдигат неуредените въпроси, да провокират дискусии и взимането на необходимите решения, за да не страдаме нито ние, пациентите, нито лекарите, които по призвание отговарят за нас.

Участници във вчерашната среща при премиера казаха пред „Дневник", че се очаква голяма съпротива от дребния бизнес. Заради това е обсъден вариант и на малките заведения да се разреши да заграждат места за пушачи.Това обаче ще е почти не¬възможно заради липсата на място и необходимостта да се издигат стени и затова тази възможност ще е проформа. При представянето на концепцията си за по-до¬бро здравеопазване в края на миналата година министър Константинов се зарече, че ще направи всичко възможно в България пушенето да бъде забранено изцяло. На среща¬та вчера е решено, че догодина ще се вземе решение кога това ще се случи -

от 2013 г. или 2014 г. От средата на 2010 г. трябваше да има абсолютна за¬брана за пушене на обществени места, но управляващите я отмениха. С промени в Закона за здравето отлятото на миналата година беше въведен по-либерален режим. Предстоят законови промени, с които да се отложи тоталната забрана за пушене за 1 октомври 2013 г., коментира пред агенция „Фокус" председателят на Софийския туристически клъстър Витан Иванов, който е участвал в срещата. По думите му загубите в бранша за една година ще са около 800 млн. лв. Мярката през лятото на 2011 г. да се въведе пълна забрана за пушене в заведенията до 50 кв.м не е окончателна, каза пък Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, също участник в срещата. Според него пълната забрана за пушене на обществени места ще влезе в сила от 2014 г.

Как е сега

• Заведенията до 50 кв.м избират дали да са изцяло за пушачи или непушачи

• Пушенето е позволено в по-големите заведения, стига „димящите" маси да са добре изолира¬ни и вентилирани

Как ще се промени

• В заведенията

до 50 кв.м пушенето се забранява изцяло

• През 2013 г. или 2014 г. пушенето ще бъде забранено навсякъде, включително заведенията и офисите, и на практика ще е позволено само вкъщи