19 юли 2011 г. Тема: здравеопазване
Добивът на газ от шисти замърсява водата и въздуха
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По данни на МФ за полугодието: Дупката в бюджета се сви до 650 млн. лв.
- КАМЕН КОЛЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА: Държавата не трябва да е играч на пазара, а да създава условията за бизнес
Добивът на газ от шисти замърсява водата и въздуха Това, което откриха по време на проучването, е по-лошо и от най-лошите кошмари на природо-защитниците, заяви за ДУМА режисьорът на филма „Gazland” ДЖОШ ФОКС е режисьор, основател и художествен ръководител на International WOW Company, която създава проекти, посветени на текущите проблеми в САЩ, както и на национални и глобални социални и политически кризи. Филмът му “Gasland” (“Газова страна”) разследва задълбочено технологията за добив на шистов газ и ефектите върху околната среда и живота на хората. Лентата е спечелила наградата на журито на фестивала за независимо кино “Сънданс” и е номинирана за “Оскар” в категория- та “Най-добър документален филм”. Фактите, изло- жени във филма, се превърнаха в силен аргумент, на който се позовават противниците на добива на шистов газ в света. Напоследък Джош е много зает, тъй като само преди две седмици губернаторът на Ню Йорк е отменил мораториума за добив на шистов газ в щата и това му е създало доста работа в Калифорния и Вашингтон, докато междувременно подготвя втората част на “Gasland”. В България вече започват осведомени за проблемите, възникнали вследствие на добива в САЩ. ДУМА първа повдигна въпроса благодарение и на твоя филм. Ще ни разкажеш ли как научи за проблема с добива? - Филмът ми започна малко по случайност. Бях по средата на снимките на първия си игрален филм. Аз съм театрален режисьор и през последните 15 години се занимавам основно с компанията си International WOW Company. Работата ми винаги е била свързана със срещите с хора и беседите с тях. Имам продуцентска компания в Ню Йорк, понякога работим и в Пенсилвания, в къщата, която се вижда във филма. По това време работех и по една пиеса и участвах в кампанията на тогавашния кандидат- президент Барак Обама в Пенсилвания. В този период получихме запитване дали желаем да от- дадем под наем земята си за добив на газ. В някои американски щати, ако дадена компания иска да сондира, тя трябва да притежава или да е взела под наем правата върху минералните находища. На Източното крайбрежие тези права, както и правата на собствениците на земята, вървят в пакет. А това е новост за Източното крайбрежие. В по-голямата част от Ню Йорк и Пенсилвания, които са свързани с големите населени центрове чрез водата, никога не е имало промишлен добив на газ, петрол или въглища. Това е вододайна област, която снабдява 15 милиона души от Ню Йорк, Филаделфия и южната част на Ню Джърси с питейна вода. Досега никога не е имало такова индустриално развитие и за мен беше шокиращо, че има предложение за добив на шистов газ в тази девствена област. А хората си отдаваха под наем земята срещу много пари. В Пенсилвания например сумите бяха между 3 и 5 хиляди долара за акър (около 4 декара), в Ню Йорк малко по-скъпо - 6-7 хиляди долара. И ако имате 20 акра, като нас, може да получите много пари. Бързо открих, че това се случва в целия щат, 50% от земята в щата Ню Йорк бе отдадена под наем, около 65% от Пенсилвания, половината от Охайо, цяла Западна Вирджиния. Стана ми ясно, че сме в горната част на газовото находище “Марселъс”, където може да се добива газ чрез нова технология fracking (хидравличен удар). Моите съседи и аз, правейки проучванията си, бяхме потресени от огромното количество химикали, които се използват за изважда- нето на газа. Имаше сведения за замърсяване на водни източници. Всички тези фактори ме подтикнаха да направя разследване. Какво установи твоето разследване за степента на замърсяване на водата в резултат на добива на шистов газ? Тук американските компании обясниха, че ако е имало проблеми, то те са били единични случаи, които не се дължат на самата технология, а на лоша практика. - Всъщност няма никаква раз- лика между техническите проблеми и лошите практики. Става въпрос за изключително сложен процес. Не знам как компаниите предлагат да го направят в България. Просто знам как се прави в момента. А това, което открих, е по-лошо и от най-лошия кошмар на природозащитниците. Във всеки щат и всеки град, при всякакви геоложки условия се случва едно и също, появяват се едни и същи проблеми - замърсяване на водата, на въздуха, здравословни проблеми. И това не се ограничава единствено в рамките на Съединените щати. През 2010 г. посетих Австралия, за да представя филма, и там имаха същите проблеми - замърсяване на водата, вода, която може да се възпламени, кладенци, които са били сондирани напълно безотговорно. В тази система компаниите пестят, докато се опитват да направят колкото може повече пари. При това положение те не вземат необходимите предпазни мерки. Има две възможности. При първата практиките и културата на тази индустрия са несигурни, т.е., когато обикновено правят бизнес, се стига до замърсяване на водни източници и въздуха. А системата от регулации в САЩ не изисква по никакъв начин от тях да се заемат с раз- решаването на този проблем. Или, от друга страна, самият процес е сам по себе си замърсяващ. Статистиката показва, че всяка двадесета обвивка на кладенците се поврежда незабавно. Тези статистически данни идват от индустрията, която от доста време се опитва да разреши този проблем, но не може. Тук твърдят, че подобен проблем може да се получи само в райони, в които хората доби- ват питейната вода от кладенци, и че при централизирано снабдяване с вода това е невъзможно да се случи. - Има най-малко два проблема с това твърдение. Първо, вкарват се химикали директно в земята и има доказателства за връзката между слоевете, където се пробива, и водоносните пластове (подземните водосъдържащи райони). Не е добра идея да замърсяваш подпочвените води, защото все отнякъде трябва да се снабдиш с вода. На много места се черпи вода от повърхността - от топенето на снега в планините, от големи резервоари. Но това е взаимосвързана система. На второ място, има огромна вероятност от замърсяване на повърхността - има токсични разливи, голямо количество камиони. А една от големите мистерии тук, в САЩ, е къде отиват всички тези отпадъчни води. Когато при хидроудара тази вода се вкарва в земята, тя трябва и да излезе обратно на повърхността. Те получават обратно около половината от тази течност, в която има химически реагенти, разбиващи преградите между газовите “джобове”, летливи органични съединения, намиращи се в земните пластове. Много често тази вода е радиоактивна. Това са огромни количества токсични отпадъци. В САЩ няма система, която да преработва тези отпадъчни води и компаниите са признали, че ги изхвърлят директно в реки и потоци. А в много случаи те са обществени източници на питейна вода. Веднъж замърсиш ли водоносния пласт, е изключително трудно, ако не и невъзможно, да пречистиш подземните водосъдържащи райони. Имаш ли представа колко хора са засегнати от добива на шистов газ, като са лишени от нормална питейна вода или е увредено здравето им? - Докато правех своето независимо разследване, аз пътувах по време на заснемането на филма и след като го пуснахме - отново, из цялата страна. Това, на което станах свидетел, е, че там, където индустрията стъпи, има последици за здравето. Не е ясно дали тези проблеми са свързани с подпочвените води, но в някои случаи са, тъй като хората са пили заразена вода. При други идват по въздушен път, защото въздухът около тези полета е замърсен с летливи органични съединения и метан и други вредни изпарения, които влизат в домовете на хората, в количества, носещи риск за здравето. В момента текат няколко проекта за картографиране, с които да се определи броят на хората. При 500 000 газови кладенци в 34 щата, много от тези райони са гъсто населени, има градове, предградия, много от парцелите са селскостопански. Може да проверите сайта fracktracker.org , на който е поместена карта с местата, където има нарушения в Пенсилвания. Само в Пенсилвания, защото тя е единственият щат, който води статистика за това. Но там има запис на всички нарушения и данни, които се обобщават сега. Все още не е пълна, но ви дава моментната картина колко широко разпространен е този проблем. Може да погледнете и оценката за въздействието върху здравето в Гарфийлд каунти, в западната част на щата Колорадо, където сондирането е особено силно. Има предварителен здравен доклад с данни и статистически изследвания за броя на хората, които се разболяват. Проблемът е, че индустрията тича много бързо пред науката. Ние трябва да изучим този голям проблем и да видим какво се случва и колко хора засяга. Смя- там, че сондирането трябва да спре още сега, защото, макар да нямаме всичките данни, е налице огромна криза. Видим и широко- разпространен проблем. Знаем и какво причиняват тези химикали в човешкото тяло - има карциногенни вещества, вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, и такива, които причиняват мозъчни увреждания. Как се зароди протестно- то движение в САЩ и можеш ли да го определиш като успешно? Гражданска инциатива ли е или в движението участват и партии? - Бих определил движението досега като успешно по отношение повишаване на осведомеността, както и на организационно ниво. Всичко е наистина спонтанно и се разраства с увеличаването на осведоменост та. Филмът ни бе създаден по времето, когато всички тези хора започнаха да осъзнават, че има проблем. Смятам, че филмът обедини хората и постави паралел между случващото се в Уайоминг, в Тексас, в Пенсилвания, давайки си сметка, че това е проблем в национален мащаб Така че това беше едно сравнително проучване. И когато разберат, че администрацията на президента Джордж Буш променя законите и позволява това да се случва, хората стават много разгневени. Това е наистина прекрасно движение, което не е съставено от типичните политически активисти или природозащитници, а от представители от всички сфери - републиканци, демократи, възрастни, млади, работещи, които осъзнават, че местата, където живеят, ще бъдат унищожени. Потърсихме връзки в правителството, за да получим помощ, но всичко се случва много бавно. Имаме няколко защитници, няколко политици, които са се заели с това. Но в Щатите има огромен политически натиск, упражняван върху Конгреса. На местно ниво има политици от малък калибър, кметове, окръжни власти, които са безкрайно загрижени и се застъпват за забрана на добива. Но стигне ли се до губернатора, сенатора или кон-гресмена - те са в жестоки предизборни битки, на които корпорациите могат да повлияят. Те заплашват кандидатите, че ще дарят баснословни суми на опозицията. Точно с това се занимава моето разследване във втората част на филма. Пътувал съм вече 8-9 пъти до Вашингтон, за да разговарям със законодатели за ситуацията в Америка относно политическото влияние на корпорациите върху политическата ни система. Гражданите не са на върха на пирамидата, те са на дъното. И се оказваме в ситуация, при която има много силни групи за защита на околната среда с милиони членове в САЩ, които се включват. Има и по-малки местни обединения на обикновени хора, които се създават в цялата страна. Например,, във всеки малък град на щата Ню Йорк има такава група срещу добива на шистов газ. Но това не е отразено в нашето политическо представително тяло. В момента в Америка изживяваме криза на демокрацията, при която тези корпоративни сили диктуват правилата по толкова много въпроси. □ Вярно ли е, че си бил наречен терорист от газовото лоби, заради критиките си към добива на шистов газ? - Знаем, че департаментът за вътрешна сигурност на щата Пенсилвания е включил прожекциите във вътрешните си писма като нещо, което буди тревога по отношение на тероризма. Става въпрос за вътрешна кореспондеция, която изтече в интернет, известна като "разузнавателни бюлетини" на щата Пенсилвания. Във втората част на филма ще се занимаваме и с тях. Въпросните власти са вписали прожекциите на "Gasland" като места, където се събират екоекстремисти, които имат склонност към насилие. Знаехме, че се провежда непрекъснат контрол, но не бяхме наясно какъв точно. Освен това знаехме, че департаментът за вътрешна сигурност държи връзка с газовата индустрия, тъй като те сами си го признаха. Случайно. Те изпратиха имейл на активистка срещу шистовия газ, в който й пишат да не разгласява бюлетините, защото вярват, че тя е част от газовата индустрия. Това беше грешка. По-важно е, че тази история отвори очите на американската общественост да осъзнае, че наистина има заплаха, мониторинг и някаква програма в действие. Не е важно дали някой е бил в някакъв списък, а фактът, че газовите компании идваха в къщите на хората с полиция, оръжия и въоръжени охранители и сплашваха противниците на добива в собствените им домове. По-късно департаментът за вътрешна сигурност и губернаторът на Пенсилвания признаха за тази програма и заявиха, че са я спрели. Но ние знаем, че има силна връзка между правоприлагането, специалното звено за прилагане на правото в областта на тероризма, вътрешната сигурност и газовата индустрия. Има много въпроси, които остават без отговори, а хората започнаха да се притесняват да говорят по телефона, да изпращат имейли. Това е крайно неамериканско. □ Според теб кое е водещото при добива на шистов газ - икономическият интерес или политическите причини са наложили толкова активните разработки на газовите полета? Някои експерти, като геолог Артър Е. Бърман, казват, че цялата тази история е балон, който ще се спука. - Не знам за икономическата страна, но съм наясно с едно - този процес е невероятно проблематичен. Той не е обоснован от искреното желание да се създаде енергия. За мотив му служи искреното желание да се правят пари. Тези компании печелят за сметка на гражданите и околната среда. А това е тест за нашата политическа система - кой ще спечели. Истината е, че имаме много други начини за създаване на енергия. Намираме се в момент, когато газовата индустрия е крайно изтощена. Светът се променя и трябва да преминем към възобновяемите енергии. Нямаме технически проблем, имаме политически проблем. □ Ти каза, че има политически проблем, но когато американски компании дойдат в Европа, ни обясняват предложенията си за добив на шистов газ с нашата енергийна зависимост от Русия. Тоест отново въпросът е в полето на политиката, а не на икономиката. Известно ли ти е, че и в Европа се надигат протестни движения и има наложени мораториуми? - Да, отдавна поддържам връзка с активистите във франция. В Щатите не се притесняваме от руснаците. Тук ни говорят за зависимостта от петрола в Близкия изток. Във вашия случай нещата са по-директни, защото получавате много газ от Русия. В нашия случай аргументът е, че ще се освободим от чуждия петрол, а това няма никакъв смисъл, защото ние не внасяме газа директно от Близкия изток. Това е плашеща тактика. Как създаваш политически аргумент, който кара хората да се тревожат? Имам да кажа три неща по въпроса. Работата на газовата индустрия да убеди хората да унищожат домовете си е много тежка. За да го сториш, трябва да изпратиш някакъв вид политическо послание, което се позовава на измислена заплаха като да кажем Русия или Близкия изток, и така да отвлечеш вниманието от истинския проблем. Докато с възобновяемите енергии няма проблем с вноса и износа. На второ място - нека бъдем честни - живеем в глобализирана система. Нормално е да получаваме различни неща от различни места. Лошото е, че тази глобална система поддава под собствената си тежест. В САЩ унищожихме много планини заради добива на въглища, които изнасяме към Китай. Там се произвеждат стоки от евтина работна ръка, които получаваме обратно и купуваме за по-малко пари. Ето това показва, че парите стоят над всичко в тази глобализирана система. Една система и на данъчни облекчения и субсидии, и на закони, които позволяват това да се случи. Но само защото е задвижена от парите, не значи, че има смисъл. Това са доводите на една умираща и отчаяна индустрия. Тя има страшно влияние, но не прави най-добрия избор. 
По данни на МФ за полугодието: Дупката в бюджета се сви до 650 млн. лв. Бюджетния дефицит през първите шест месеца на година се стопи до 652,1 млн. лв., или 0,9 на сто от БВП, сочат предварителни данни на финансовото министерство. Той се формира от недостиг по националния бюджет в размер на 455,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 196,2 млн. лева. За сравнение миналата година по същото време дупката в хазната е била 2,3 пъти по-голяма, става ясно от данните. Така от януари до юни през 2010 г. бюджетът е бил на червено с 1,514 млрд. лв., или 2,2% от БВП. Постъпилите приходи и помощи към края на юни са 12,04 млрд. лв., или 45,9% от годишните разчети. Спрямо миналата година приходите отчитат ръст от 7,6 на сто, или 851,8 млн. лв. Основна причина за това са по-високите постъпления от косвени данъци, които са нараснали с 638,1 млн. лв. (15,8%). Приходите от преки данъци и други налози също бележат известно покачване спрямо отчетените за същия период на 2010 г. От МФ уточняват, че разходите в бюджета, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС, към 30 юни са 12,69 млрд. лв., което е 45,1% от годишния разчет. В структурно отношение спрямо юни 2010 г. разходите за заплати и осигурителни вноски и капиталовите разходи са по-ниски, докато при здравноосигурителните плащания се отчита нарастване. Фискалният резерв пък се увеличава с 200 млн. лв. спрямо май и в края на полугодието сумата вече е 5,2 млрд. лв.
КАМЕН КОЛЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА: Държавата не трябва да е играч на пазара, а да създава условията за бизнес Лошата инфраструктура продължава да отблъсква инвеститорите Евгени Гаврилов Господин Колев, има ли признаци, че икономиката излиза от кризата? Действително има такива индикации, но както изглежда, процесът на излизане от кризата ще бъде труден и продължителен. Един такъв признак е и ръстът на износа с 56% за първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Експортът в някои сектори достигна и даже надмина предкризисните години. В това отношение добре се движат електротехническата промишленост, производството на метали. Специално при черните метали предкризисните нива все още се догонват, но там повлия и затварянето на "Кремиковци". Все още се възстановяват производството на облекла, текстил, кожарската индустрия. Обнадеждаващо е, че търговското салдо за първите три месеца на година е положително - 273 млн. лв. Основен принос за това има износът на мед с 14%, горивата с 13%. За съжаление обаче цялото машиностроене като отрасъл формира едва 16% от износа. На облеклата се падат 7%, при условие че в добрите години те формираха 20% от експорта. 65% от увеличението на целия износ се дължи на по-голямото количество изнесени стоки и около 35% на по-високите цени на световните пазари и на международната конюнктура. За това България няма някакъв принос. Казахте, че процесът на излизане от кризата ще бъде бавен, какво го забавя? Въпреки че експортът се увеличава, оказва се, че вътрешното потребление намалява, макар и с по-бавни темпове. На годишна база през първото тримесечие на тази година в сравнение с първото тримесечие на миналата година то е паднало с 0.5%. Потреблението е функция на доходи, платежоспособно търсене и бизнес среда. То е основният индикатор за формирането на брутния вътрешен продукт. Намаляват и общо и инвестициите - публични и частни. През първото тримесечие на тази година те са били 3.5 млрд. лв., а през същия период на миналата година - 4.2 млрд. лв. Спадът само на преките чуждестранни инвестиции е с около 50 млн. лв. Специално частният сектор не инвестира, защото може би още чувства несигурност за бъдещи пазари и приходи. Все още е слабо и усвояването на парите от европейските фондове, които са основен източник за финансиране. Към 1 юли сме усвоили около 12% от предвидените пари за сегашния програмен период. Казахте, че инвеститорите са несигурни, какво ги плаши и отблъсква? Тази несигурност идва от общата световна несигурност, а причините, които им пречат в България, са известни. Бих споменал на първо място липсата на добра инфраструктура -пътна и пристанищна. На второ място бих поставил проблемите, които чуждестранните инвеститори срещат при намирането на висококвалифицирана работна ръка. Има потребност от инженери и технически специалисти, които нашата образователна система все по-малко осигурява. Две трети от завършващите студенти са мениджъри, икономисти, юристи, а няма специалисти, които да се занимават с реалното производство. Бюрокрацията, престъпността, мудното решаване на съдебните спорове са също хронични проблеми, които ни съпътстват през последните години. Затова ние съветваме нашите предприемачи и чуждестранните инвеститори да решават търговските спорове чрез арбитраж. Заради кризата се увеличава и сивата икономика. Всеки се стреми да намалява плащанията към бюджета и осигурителните фондове. А тя в много случаи изкривява пазарната среда. Мнението на бизнеса е, че самата държава не трябва да участва в пазара. Тя само трябва да създава добри условия за бизнес. Кой пазар имате предвид? Трябва да се ограничи ролята на държавата като инвеститор. Инвестициите трябва да се правят от частния бизнес или чрез публично-частно партньорство, а не самостоятелно от държавата. Друг проблем, който ще оказва влияние през следващите години, е формирането на цените на някои монополни услуги - електроенергия, вода, газ. Регулаторът в много случаи си позволява т. нар. кроссубсидиране. Задържат се цените за населението за сметка на индустрията. Но това намалява конкурентоспособността. Щадейки домакинствата, тежестта се прехвърля върху промишлеността. Но тези високи цени в крайна сметка пак се връщат при населението чрез стоките, които произвежда индустрията. Освен това се очаква електроенергията да поскъпне с около 30% през 2013 г., когато вече трябва да се плащат въглеродните емисии. Какво ви е мнението за новата стратегия за привличане на инвестиции? Това е добър документ, в чието изготвяне бизнесът също участва. Очертани са приоритетните сектори, които биха могли да донесат по-висока добавена стойност. Проблемът е, че ние сме добри при подготовката на документи, а после имаме проблеми при тяхното изпълнение и реализация. Безспорно кризата наложи нови условия, необходимо ли е преструктуриране на икономиката? Както казах вече, държавата не трябва да преструктурира, а да създава условия за бизнес. Тук акцентът трябва да падне на инфраструктурата и иновациите. Секторите, които ще дърпат напред икономиката, са екологичното земеделие, туризмът, фармацията, електротехническата промишленост. Трябва да се подкрепят иновациите, а не отделни сектори. Няколко пъти споменавате за бизнес средата, в момента тя добра ли е у нас? Въвеждането на мълчаливото съгласие за регистрационните режими е сериозен пробив, както и намаляването на административните такси. Заради промените на закона се подготвят и съответните наредби и след това очаквам ефектът да се усети от бизнеса. По отношението на финансирането на бизнеса все още има проблеми. Банките не намаляват лихвите. БСК има идеята да настоява за драстично намаление или за премахване на таксите за предсрочното погасяване на кредитите, защото те ограничават пазара за рефинансиране. В момента са актуални проблемите около обществените поръчки, подготвят се и промени в закона, одобрявате ли ги? Промените са свързани с т.нар. ин хаус конкурси, при които държавни и общински структури ще могат да възлагат поръчки на собствени фирми без търг и конкурс. КЗК ограничи тези поръчки само за комуналния сектор, но на практика те са източник на корупция и за източване на държавни средства. Нашата логика беше точно обратната - кандидат-изпълнители, свързани с възложителя, изобщо да нямат право на участие в конкурсите. Тук има конфликт на интереси, защото възложителят не може да бъде безпристрастен, когато участват негови фирми. Това се отразява при подготвянето на условията и оценката на офертите. Тук стои въпросът и за цената. Конкуренцията е решаваща при обявяването на търг или конкурс, а когато тях ги няма, обществената поръчка става източник на корупция. Законът има и друга слабост. Никой не следи за сроковете при плащането на вече реализирани проекти. Някои възложители злоупотребяват с това и забавят парите. Освен това съгласието да ти забавят парите понякога става решаващото да спечелиш поръчката. Това изкористява цялата система. Затова ние настояваме срокът за плащане да е фиксиран на 1-2 месеца, както изисква директивата за забавените плащания на ЕС. Не напразно България е на последно място по ефективност на публичните разходи. Иначе в закона са предвидени и доста добри неща. Голяма част от фирмите у нас са малки и средни, какви са техните основни проблеми? Те са по-чувствителни във финансово и в кадрово отношение в условията на криза. Затова и те по-често преустановяват дейност или фалират. Проблемът е, че цялостната бизнес среда у нас все още не създава условия за устойчивост на тези малки и средни предприятия да останат на пазара. Каква в момента е междуфирмената задлъжнялост? Тя е около 160 млрд. лв., което е два пъти повече от БВП. В Европа и САЩ това съотношение е 1:1. Тази задлъжнялост е с 10-11% по-висока от приходите на фирмите. Заради нея много от компаниите се декапитализират. В момента тече бюджетната процедура за следващата година, ще иска ли бизнесът някакви промени в данъчното законодателство? Не бих казал. Данъчната система действа като цяло добре и тя трябва да се запази. Като няма друго какво да предложим на инвеститорите, нека ги привличаме с по-ниски данъци. Въпросът е да се направи административна реформа, която да ограничи публичните разходи и да е ясно данъците за какво всъщност се харчат. Сякаш отново се появява проблемът със скъпите горива? Няма как да избягаме от тенденциите на световните пазари. По-важното е с изпълнението на програми за енергийна ефективност да се компенсира влиянието на тези цени. Камен Колев е завършил Техническия университет в София със специалност "Системотехника" и има защитена дисертация "Доктор по системен анализ". Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция. Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-вото НС. В БСК работи от 27 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор, главен директор. От 2005 г. е зам.-председател на БСК и отговаря за индустриалното развитие, инвестициите и икономическите анализи. 
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|