1їСоломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи

1їИ савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко,що имаше на сърцето си.

2їИ Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

3їА като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4їястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5їИ рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6їАз не вярвах думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7їЧестити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8їДа бъде благословен Господ твоя Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля, за да го утвърди до века, затова те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9їИ тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не и имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на Соломона.

10ї(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11їА от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12їИ цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си, та си отиде в своята си земя.

13їА теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14їосвен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15їИ цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

16їи триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17їЦарят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18їПрестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, стоящи край облегалките.

19їА там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20їИ всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21їЗащото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги кораби, като ония, които отиваха в Тарсис; веднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22їТака цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23їИ всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24їИ всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25їСоломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26їИ владееше над всичките царе от реката Ефрат до филистимската земя и до границите на Египет.

27їИ царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, и кедрите направи като полските черници.

28їИ докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29їА останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

30їИ Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31їТака Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

1їИ Ровоам отиде в Сихем, защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2їИ Евороам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3їзащото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха, та говориха на Ровоама, като рекоха:

4їБаща ти направи непоносим хомота ни: сега, прочее, ти улекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5їА той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6їТогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7їТе му отговориха, казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8їНо той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9їРече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Улекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10їИ младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го улекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст да бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11їСега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12їТогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13їИ царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14їи говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15їТака царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да с изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама, Наватовия син.

16їА като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17їА колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18їТогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорама, който бе над ннабора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19їТака Израил въстана против Давидовия дом, и остава въстанал до днес.

1їТогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.

2їНо Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

3їГовори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

4їТака казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господните думи, та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.

5їА Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

6їсъгради Витлеем, Итам, Текуе,

7їВетсур, Сохо, Одолам,

8їГет, Мариса, Зиф,

9їАдораим, Лахис, Азика,

10їСарая, Елаон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,

11їУкрепи тия крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

12їОще във всеки град тури щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

13їИ всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

14їЗащото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си, та дойдоха в в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействат Господу,

15їи Еровоам беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.

16їИ след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим, за да жертват на Господа Бога на бащите си.

17їТака за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона.

18їИ Ровоам си взе за жена Маелетя,дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

19їкоято му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

20їА подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.

21їИ Ровоам възлюби Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);

22їи Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началства над братята си, защото мислеше да го направи цар.

23їИ постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, по неколцина във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И за тях потърси много жени.

1їНо след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

2їИ понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

3їс хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни и етиопяни, бяха безбройни.

4їИ като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

5їТогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради нахлуването на Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихме Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

6їПо това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

7їА когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

8їОбаче те ще му станат слуги, за да познаят що е да слугуват на Мене и що да слугуват на земните царства.

9їИ тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

10ї(А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

11їИ когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха, та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

12їИ като се смири Ровоам, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда се намираше някакво добро.

13їТака цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

14їА той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

15їА делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни,

16їИ Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.
ГЛАВА 13

1їВ осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

2їи царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая.

И имаше война между Авия и Еровоама.

3їИ Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, на брой четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

4їТогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Евороаме и целий Израилю.

5їНе трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде завинаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

6їПри все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

7їи при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

8їИ сега вие замисляте да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

9їНе изпъдихте ли Господните свещеници,Аароновите потомци и левитите,и не направихте ли си жреци, както правят людете на другите земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на ония, които не са богове?

10їА колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и ние имаме за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

11їкоито всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен тамян, и нареждат присъствените хлябове върху чисто - златната трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

12їИ, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

13їОбаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щщото те бяха пред Юдовите мъже, а засадата зад тях.

14їИ когато Юда надзърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

15їТогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

16їИзраилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

17їтака щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

18їТака в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

19їИ Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

20їИ в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

21їНо Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

22їА останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

1їТака Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

2їИ Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог;

3їзащото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

4їи заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

5їМахна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

6їИ тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой.

7їЗатова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.

8їА Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри.

9їСлед това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

10їИ Аса излезе против него; и се опълчи за бой в долината Сефата, при Мариса.

11їТогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.

12їИ Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха.

13їА Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много користи.

14їИ поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи.

15їНападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.

1їТогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

2їи излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас, докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

3їДълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

4їно когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

5їИ в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

6їНарод се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

7їА вие се усилвайте, и да не отслабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

8їИ когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

9їИ събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришълци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

10їТе се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

11їВ това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

12їИ стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

13їи да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

14їИ заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби и с рогове.

15їИ целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.

16їА още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

17їНо високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

18їИ той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените оот самия него, сребро, злато и съдове.

19їИ нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

1їВ тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

2їТогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща, та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат:

3їНека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

4їИ Венадад послуша цар Аса, та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Инон, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

5їА Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

6їТогава цар Аса взе целия Юда, та вдигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

7їА в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса, та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избягна из ръката ти.

8їЕтиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

9їЗащото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

10їПо това, Аса се разгневи на гледача, та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

11їИ, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

12їА в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

13їИ Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

14їИ погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
ГЛАВА 17

1їА вместо Аса се възцари син му Иосафат, който се засили против Израиля;

2їзащото тури военни сили във всичките укрепени градове на Юда, и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса бе превзел.

3їИ Господ бе с Иосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида и не потърси ваалимите,

4їно потърси Бога на бащите си, и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на Израиля.

5їЗатова Господ, утвърди царството в ръката му; и целият Юда даде подаръци на Иосафата; и той придоби богатство и голяма слава.

6їПри това, като се поощри сърцето му в Господните пътища, той отмахна от Юда високите места и ашерите.

7їТоже в третата година от царуването си прати първенците си Венхаила, Авдия, Захария, Натанаила и Михаия да поучава в Юдовите градове,

8їи с тях левитите Семаия, Натанаия, Зевадия, Асаила, Семирамота, Ионатана, Адония, Товия и Товадония, левитите, и заедно с тях свещениците Елисама и Иорама.

9їИ те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всичките Юдови градове, та поучаваха людете.

10їИ страх от Господа обзе всичките царства в земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Иосафата.

11їНякои и от филистимците донесоха подаръци на Иосафата, и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овена, и седем хиляди и седемстотин козли.

12їИ Иосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юда крепости и житници-градове.

13їИ имаше много работи в Юдовите градове, и военни мъже, силни и храбри, в Ерусалим.

14їА ето броят им, според бащините им домове: от Юда хилядници: Адна, началникът, и с него триста души силни и храбри;

15їслед него, Иоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души;

16їслед него, Амасия Зехриевият син, който драговолно принесе себе си Господу, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже;

17їа от Вениамина: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души, въоръжени с лъкове и щитчета:

18їа след него, Иозавад, и с него сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за война.

19їТия бяха мъжете, които слугуваха на царя, освен ония, които царят постави в укрепените градове в целия Юда.