1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їГорко на непокорните чада, казва Господ, Които се съветват, но не с Мене, И които сключват договори, но не чрез Моя Дух, Та притурят грях на грях; -

2їКоито отиват, за да слязат в Египет Без да се допитват до Моите уста, За да се закрепят със силата на Фараона, И да прибягнат под сянката на Египет!

3їЗатова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, И прибягването под египетската сянка за смущение.

4їЗащото началниците му отидоха в Танис, И посланиците му дойдоха в Ханес.

5їТе всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват, Нито да бъдат помощ или полза, Но са за срам и дори за укор.

6їНаложеното за южните животни пророчество: През наскърбителната и мъчителна земя, Дето има лъвица и як лъв, Ехидна и горителна хвърката змия, Занасят богатството си на плещите на оселчетата, И съкровищата си на гърбицата на камилите, При люде, които няма да ги ползуват.

7їЗащото помощта от Египет ще бъде суетна и безполезна; Затова го нарекох: Рахав, който бездействува.

8їСега иди, напиши това пред тях на дъсчица, И забележи го в книга, Та да остане за бъдещото време за свидетелство до века,

9їЧе те са непокорни люде, чада лъжци, Чада, които не искат да слушат поуката Господна,

10їКоито казват на гледачите: Не гледайте, И на пророците: Не ни пророкувайте правото, Но говорете ни ласкателно, пророкувайте измами,

11їОтстъпете от пътя, Отклонете се от пътеката, Махнете отпред нас Светия Израилев.

12їЗатова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово, И уповавате на насилството и на извратеността, И се опирате на тях,

13їПо тая причина това беззаконие ще ви бъде Като разпукната част, издута във висока стена И готова да падне, Чието рухване става внезапно в един миг.

14їИ Той ще я разломи, строшавайки я безпощадно, както се чупи грънчарски съд, Така щото между частите му да се не намира черепчица, С която да вземе някой огън от огнището. Или да грабне вода от щерната.

15їЗащото така каза Господ Иеова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте това:

16їА рекохте: Не, но ще побегнем с коне; Затова ще бягате; И: Ще яздим на бързи животни; Затова, и ония, които ви гонят, ще бъдат бързи.

17їЩе бягате, хиляда души от заплашването на едного Или от заплашването на петима, Догдето останете като разголено дърво на планински връх, И като знаме на хълм.

18їПо тая причина Господ ще чака, За да се смили за вас, И по тая причина ще се превъзнесе, за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден; Блажени всички, които Го чакат.

19їО, люде, които живеете, в Сион, в Ерусалим, Вие няма да плачете вече; Той наистина ще се смили за тебе при гласа на вопъла ти; Когато го чуе ще ти отговори.

20їИ ако Господ и да ви даде Хляб на скръб и вода на утеснение, Пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, Но очите ти ще гледат учителите ти;

21їИ ушите ти ще слушат зад тебе слово, което Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.

22їТогава вие ще имате за гнусота Среброто, с което са обковани изваяните ти идоли, И златото, с което са облечени леяните ти идоли; Ще ги отхвърлиш като нечисто нещо, Ще речеш на всеки от тях: Махни се от тук.

23їИ Господ ще даде дъжд за семето ти, С което ще посееш нивата си, И хляб от земната производителност, Който ще бъде хранителен и изобилен; И в онова време добитъкът ти ще пасе в широки паши,

24їСъщо и воловете и оселчетата, които работят земята, Ще ядат вкусна зоб, веяна с лопата и веяло.

25їИ ще има на всяка висока планина И на всяко високо бърдо Реки и водни потоци, В деня на голямото клане, Когато кулите паднат.

26їПри това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, И светлината на слънцето ще бъде седмократна - като светлината на седем дни, В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, И изцелява раната от удара им.

27їЕто, името на Господа иде от далеч; Гневът Му е пламнал, и гъстият Му дим се издига; Устните Му са пълни с негодувание, Езикът Му е като поглъщащ огън,

28їИ дишането Му като прелял поток, Който достига дори до шия; За да пресее народите в ситото на погублението; И в челюстите на племената ще има юзда, Която ще ги накара да се заблуждават.

29їУ вас ще има песен както в нощта на тържествен празник, И сърдечна веселба както, когато тръгват със свирки, За да отидат при канарата Израилева, в Господния хълм.

30їИ Господ ще направи да се чуе славния Му глас, И да се види тежкото слагане на мишцата Му, С гневно негодувание и с пламък на поглъщащ огън, С буен дъжд, с буря и с едър град.

31їЗащото асириецът, който с жезъл удря, Ще бъде смазан чрез гласа Господен.

32їИ всеки удар със съдбоносния жезъл, Който Господ ще сложи върху него, Ще бъде с тъпанчета и арфи; И с потресающи боеве ще воюва против тях.

33їЗащото Тофет отдавна е приготвен, Да! за царя приготвен; Той го направи дълбок и широк Куп огън има в него и много дърва; Дишането Господно, като поток от сяра, ще го запали.

1їГорко на ония, които слизат в Египет за помощ, И се надяват на коне, Които уповават на колесници, понеже са многочислени, И на конници, защото са много яки, А не гледат на Светия Израилев, Нито търсят Господа!

2їНо и Той е мъдър, И ще докара зло, и не ще оттегли словата Си; А ще стане против дома на нечестивите, И против помощта на ония, които вършат беззаконие.

3їА египтяните са човеци, а не Бог, И конете им плът, а не дух; Та, когато Господ простре ръката Си, Тогава и оня, който помага, ще се спъне, И оня, комуто помага, ще падне, И всички заедно ще чезнат.

4їЗащото така ми казва Господ: Както лъвът, даже младият лъв, ръмжи над лова си, Когато се свикат против него множество овчари, Но не се плаши от гласа им, Нито се сгърчва от шума им, Така Господ на Силите ще слезе; За да воюва за хълма на Сион И за неговата възвишеност.

5їКакто птиците треперят над своите пилета, Така Господ на Силите ще защити Ерусалим; Ще го защити и избави, Ще го пощади и запази.

6їВърнете се, о, чада на Израиля, Към Този, от Когото много сте отстъпили.

7їЗащото в оня ден всеки човек ще захвърли Сребърните си идоли и златните си идоли, Които вашите ръце направиха, за грях вам.

8їТогава асириецът ще падне от нож не човешки, И нож не човешки ще го пояде; И той ще побегне от ножа, И момците му ще станат под данък.

9їИ крепостта му ще замине от страх, И началниците му ще .?. от знамето, Казва Господ, Чийто огън е в Сион, И огнището Му в Ерусалим.

1їЕто, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2їИ всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3їОчите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4їСъщо и сърдцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5їПодлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6їЗащото подлият ще говори подло, И сърдцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7їА на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи, За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8їНо великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9їСтанете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10їЗа една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11їТреперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.

12їТе ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13їТръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14їЗащото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат довека пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15їДокато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16їТогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17їПравдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18їИ Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19їНо ще пада градушка върху падащия лес. И градът съвсем ще се сниши.

20їБлажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
ГЛАВА 33

1їГорко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, и когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

2їГосподи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

3їОт шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

4їИ користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

5їГоспод е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6їА чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7їЕто, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

8їДрумовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

9їЗемята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10їСега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11їСлама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде.

12їИ племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13їСлушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14їГрешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15їКойто ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

16їТой ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17їОчите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широко разпространена земя.

18їСърдцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше? Где е този, който мереше? Где е този, който броеше кулите?

19їНяма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20їПогледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21їНо там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки рани и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22їЗащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23їВъжетата ти отслабнаха, Не можаха да крепят мачтата ти, Не можаха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24їИ жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
ГЛАВА 34

1їПриближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

2їЗащото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е на изтребление, Предал ги е на клане.

3їСъщо и убитите им ще бъдат разхвърляни, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4їИ цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал лист от смоковница.

5їПонеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

6їНожът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

7їДивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8їЗащото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9їПотоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтеща смола.

10їНяма да угасне ни нощем ни денем; Димът й ще се издига непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11їНо пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И Господ ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпраздване.

12їКолкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13їТръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14їДивите котки ще се срещат там с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15їТам ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира малките си под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

16їПотърсете в книгата Господна, та прочетете; Никое от тия не ще липсва, Нито ще бъде без другарката си; Защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17їТой хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная земя; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.

1їПустото и безводното място ще се развеселят, И пустинята ще се възрадва и ще цъвне като крем.

2їЩе цъвти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни; Ще се даде на нея славата на Ливан, Превъзходството на Кармил и Сарод; Те ще видят славата Господна, Величието на нашия Бог.

3їУкрепете немощните ръце, И утвърдете ослабналите колена.

4їКажете на ония, които са с уплашено сърдце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави.

5їТогава очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се отпушат,

6їТогава куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята.

7їНажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз.

8їИ там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него.

9їЛъв не ще има там, Нито ще се качи по него хищен звяр; Такъв не ще се намери там; Но изкупените ще ходят по него.

10їИзкупените от Господа ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие; А скръб и въздишане ще побягнат.
ГЛАВА 36

1їВ четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

2їИ асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.

3їТогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.

4їТогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?

5їКазвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш, та си възстанал против мене?

6їВиж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му, та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

7їНо ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?

8їСега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар: а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

9їКак тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

10 Без волята на Господа ли възлязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя, та я съсипи.

11їТогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

12 Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?

13 Тогава Рапсак застана, та извика на юдейски със силен глас, като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

14 Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.

15 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

16 Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си

17 докле дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя.

18 Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

19 Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

20 Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

21 А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

22 Тогава управителят на двореца Елиаким Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи, та му известиха Рапсаковите думи.
ГЛАВА 37

1їА когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2їИ прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3їИ рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4їМоже би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5їИ тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6їИ Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7їЕто, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8їИ така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9їИ царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това, прати посланици до Езекия, казвайки:

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците, та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15їИ Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог.

18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

21 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23їКого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24їГоспода си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25їАз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

26їНе си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27їЗатова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина. Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло,

28їНо Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29їПонеже буйството ти против мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30їИ това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

31їИ оцелялото от Юдовия дом, Което е останало пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32їЗащото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33їЗатова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34їПо пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

35їЗащото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 Тогава излезе ангел Господен, та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна, та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Аратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.