1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їПрегъна се Вил, наведе се Нево; Идолите им са натоварени на животни и на добитък; Товарът, който вие носехте в шествията си стана тежък на умореното животно.

2їНаведоха се, всички паднаха; Те не можаха да отърват товара, Но сами отидоха в плен.

3їСлушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дом, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.

4їДаже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя.

5їНа кого ще Ме уприличите, и с кого ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?

6їОния, които изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с везни, Те наемат златар, та го направя бог, Пред който падат и се покланят;

7їДигат го на рамо и го носят Та го поставят на мястото му; И той стои там, и от мястото си няма да мръдне; Още и вика човек към него, но не може да отговори, Нито да го избави от бедата му.

8їПомнете това, и покажете се мъже; Докарайте ги на ума си, вие престъпници.

9їПомнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене,

10їКойто от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;

11їКойто зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша.

12їСлушайте Ме, вие коравосърдечни, Които сте далеч от правдата:

13їПриближих правдата Си, тя не ще бъде далеч, И спасението Ми няма да закъснее И ще дам спасение в Сион, Славата Си на Израиля.

1їСниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.

2їХвани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите си, Открий пищялите си, мини реките.

3їГолотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви; Аз ще си възмездя, И не ще се примиря с никого.

4їИмето на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.

5їСеди та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

6їРазгневих се на людете Си, Оскверних наследството Си, И предадох ги в ръката ти; Но ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;

7їИ рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърдце, Нито си помнила сетнината му.

8їСега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -

9їИ двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадяване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.

10їПонеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - Понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -

11їЗатова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от где се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.

12їПриближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш неприятеля!

13їУморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!

14їЕто, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, Понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, Или огън, пред който да седне.

15їТакива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.

1їЧуйте това, доме Яковов, Които сте се нарекли с Израилевото име, Които излязохте из Юдовия източник. Които се кълнете в името Господно И си спомняте за Бога Израилев, Но не с истина, нито с правда;

2ї(Защото наименуват се от светия град, И се облягат на Израилевия Бог, Чието име е Иеова на Силите):

3їОт древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; Внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.

4їПонеже познавах, че си упорит, Че вратът ти е желязна жила, и челото ти медно,

5їЗатова от древността ти обявих тия неща, Преди да станат прогласих ти ги, Да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, И излеяното ми ги заповяда.

6їТова ти си чул; виж всичко това; И вие, не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, Дори скрити, които ти не си знаел.

7їТе сега станаха, а не отдавна, И преди този ден нито си слушал за тях, Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.

8їНито даже си слушал, нито даже си знаел, Нито даже са били отворени от древността ушите ти; Защото знаех, че ти постъпваше много коварно, И още от утробата си бил наречен престъпник.

9їЗаради Своето име ще отложа изливането на гнева Си, И заради славата Си ще се въздържа от тебе, да те не изтребя.

10їЕто, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

11їЗаради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни името Ми? Да! не ща да дам славата Си на друг.

12їЧуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият, и Аз последният.

13їДа! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.

14їСъберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му ще бъде над халдеите.

15їАз, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее.

16їПриближете се при Мене, чуйте това; От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.

17їТака казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев; Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.

18їДано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, И правдата ти като морските вълни;

19їПотомството ти щеше да бъде като пясъка, И рожбите на чреслата ти като зърната му; Името му не би се отсякло, Нито би се изтребило отпред Мене.

20їИзлезте от Вавилон, бягайте от халдеите; С възклицателен глас прогласете, проповядвайте това, Разгласете го до земния край, Речете: Господ изкупи слугата Си Якова.

21їИ те не жадуваха, когато ги водеше през пустините; Той направи да изтекат за тях води из канарата, Още разцепи канарата, и потекоха водите.

22їМир няма за нечестивите, казва Господ.
ГЛАВА 49

1їСлушайте ме, острови, И внимавайте, далечни племена: Господ ме призова още от рождението, Още от утробата на майка ми спомена името ми!

2їНаправи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;

3їИ рече ми: Ти си Мой служител, Ти си Израил, в когото ще се прославя.

4їНо аз си рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

5їСега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още в утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, - (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

6їДа! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш упазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

7їТака казва Господ. Изкупителят на Израиля, и Светият негов, На онзи, когото човек презира, На онзи, от когото се гнуси народът, На слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, - Князе, и ще се поклонят, Заради Господа, Който е верен, Заради Светият Израилев, който те избра.

8їТака казва Господ: В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; Ще те упазя, и ще те дам за завет на людете, За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

9їКато кажеш на вързаните: Излезте, - На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

10їНяма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.

11їИ ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.

12їЕто, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.

13їПей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.

14їНо Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.

15їМоже ли жена да забрави сучещото си дете, Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

16їЕто, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.

17їЧадата ти ще дойдат набързо; А разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.

18їПодигни очите си наоколо, та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. Заклевам се в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

19їЗащото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите ти; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

20їЧадата, които ще добиеш след обезчадяването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.

21їТогава ще речеш в сърдцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?

22їТака казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.

23їЦаре ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че ония, които Ме чакат, не ще се посрамят.

24їНима може да се отнеме користта от силния, Или да се отърват пленените от юнак?

25їНо Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта ще се отърве от страшния; Защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, И ще спася чадата ти.

26їА притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, И ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; - И всяка твар ще познае, Че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов.
ГЛАВА 50

1їТака казва Господ: Где е разводното писмо на майка ви, С което я напуснах? Или на кого от заимодавците си ви продадох? Ето, поради вашите беззакония бяхте продадени, И поради вашите престъпления биде напусната майка ви.

2їЗащо, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми, та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, умирайки от жажда от нямане вода.

3їАз обличам небето с мрак, И турям вретище за неговото покривало.

4їГоспод Иеова ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; Всяка заран Той събужда, Събужда ухото ми, За да слушам като учащите се.

5їГоспод Иеова ми отвори ухото; И аз не се разбунтувах, Нито се обърнах назад.

6їГърба си дадох на биене, И бузите си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.

7їПонеже господ Иеова ще ми помогне. Затова не се смущавам, Затова съм втвърдил лицето си като кремък, И зная, че не ще бъда посрамен.

8їБлизу е Оня, Който ме оправдава; Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно. Кой ми е противник? нека се приближи при мене.

9їЕто, Господ Иеова ще ми помогне; Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще овехтеят като дреха; Молец ще ги изяде.

10їКой измежду вас се бои от Господа, И слуша гласа на Неговия служител, Но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господно, И нека се обляга на своя Бог.

11їЕто, всички вие, които запаляте огън. Които обикаляте себе си с главни, Ходете в пламъка на огъня си, И всред главните, които сте разпалили; Това ще имате от ръката Ми, - в скръб ще легнете.

1їСлушайте Мене, вие, които следвате правдата, Които търсите Господа; Погледнете на канарата, от която сте отсечени, И в дупката на ямата, из която сте изкопани.

2їПогледнете на баща си Авраама, И на Сара, която ви е родила; Защото, когато беше само един го повиках, Благослових го и го умножих.

3їЗащото Господ ще утеши Сиона, Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустотата му като Едем, И запустялостта му като Господната градина; Веселие и радост ще се намери в него, Славословие и глас на хваление.

4їВнимавайте на Мене, люде Мои, И слушайте Ме, народе Мой; Защото закон ще излезе от Мен И Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

5їПравдата Ми наближава, Спасението Ми се яви, И мишците Ми ще съдят племената; Островите ще ме чакат, И ще уповават на мишцата Ми.

6їПодигнете очите си на небето, И погледнете на земята долу, Защото небето ще изчезне като дим, И земята ще овехтее като дреха, И ония, които живеят на нея, подобно ще измрат; Но Моето спасение ще трае до века, И правдата Ми няма да се отмени.

7їСлушайте Мене, вие, които знаете правда, Люде, които имате в сърдцето си закона Ми; Не бойте се от укорите на човеците, Нито се смущавайте от ругатните им.

8їЗащото молецът ще ги пояде като дреха, И червеят ще ги пояде като вълна; Но Моята правда ще пребъде до века, И спасението Ми из родове в родове.

9їСъбуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав, И смъртно си пробола змея?

10їНе си ли ти, която си изсушила морето, Водите на голямата бездна, И си направила морските дълбочини Път за преминаване на изкупените.

11їИзкупените от Господа ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие, А скръб и въздишане ще побягнат.

12їАз, Аз съм, Който ви утешавам; Кой си ти, та се боиш от смъртен човек, И от човешки син, който ще стане като трева;

13їА си забравил Господа Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, И непрестанно всеки ден се боиш От яростта на притеснителя Като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя?

14їВързаният в заточение скоро ще бъде развързан, И няма да умре в ямата, Нито ще се лиши от хляба си;

15їЗащото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

16їТурих словата Си в устата ти. И те покрих в сянката на ръката Си, За да устроя небето, да основа земята. И да река на Сиона: Ти си Мой народ.

17їСъбуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска, Която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; Пила си, и изпразднила си до дъно Чашата на омайването.

18їОт всичките синове, които е родила, Няма кой да я води; Нито има, между всичките синове, които е отхранила, Ни един, който да я държи за ръка.

19їДвете тия беди те сполетяха, - Кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и нож, - Как да те утеша?

20їСиновете ти примряха: Лежат по всичките кръстопътища Както антилопа в мрежа; Пълни са с яростта Господна, С изобличението на твоя Бог.

21їПрочее, слушай сега това Ти наскърбена и пияна, но не с вино;

22їТака казва твоят Господ Иеова, Твоят Бог, Който защитава делото на людете Си; Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дори до дъно чашата на яростта Си; Ти няма вече да я пиеш.

23їА ще я туря в ръката на притеснителите ти, Които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; И ти си сложила гърба си като земя И като път за ония, които минават.

1їСъбуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; Облечи великолепните си дрехи. Ерусалиме, свети граде; Защото от сега нататък няма да влезе в тебе Необрязан и нечист.

2їОтърси от себе си пръстта; Стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, Пленена дъщерьо сионова!

3їЗащото така казва Господ: Продадохте се за нищо; И ще бъдете изкупени без пари.

4їЗащото така казва Господ Иеова: Людете Ми слязоха изпърво в Египет, за да поживеят там; После и асирийците ги угнетяваха Без причина.

5їСега, прочее, що да правя тук, казва Господ. Тъй като людете Ми се взеха за нищо? Владеещите над тях вият, казва Господ. И името Ми непрестанно се хули всеки ден.

6їЗатова людете Ми ще познаят Моето име; Затова ще познаят в оня ден, Че Аз съм, Който говоря, ето, Аз.

7їКолко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!

8їЕто гласът на стражите ти! издигат гласа си, Всички възклицават; Защото ще видят ясно с очите си Как Господ се връща в Сион.

9їВъзкликнете, запейте заедно, Запустели ерусалимски места; Защото Господ утеши людете Си, Изкупи Ерусалим.

10їГоспод запретна светата Си мишца пред всичките народи; И всичките земни краища ще видят Спасението от нашия Бог.

11їОттеглете се, оттеглете се, излезте от там. Не се допирай до нечисто; Излезте изсред него; Очистете се вие, които носите съдовете Господни;

12їЗащото няма да излезете набързо, Нито ще пътувате бежешком, Защото Господ ще върви пред вас, И Израилевият Бог ще ви бъде задна стража.

13їЕто, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

14їКакто мнозина се чудеха на тебе, (Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек, И образът му от образа на кой да е от човешките синове),

15їТака той ще удиви много народи; Царете ще затворят устата си пред него, Защото ще видят онова, за което не им се е говорило, И ще разберат това, което не са чули.

1їКой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

2їЗащото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота, та да Го желаем.

3їТой бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човекът, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4їТой наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

5їНо Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

6їВсички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7їТой беше угнетяван, но смири Себе си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.

8їЧрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9їОпределиха гроба Му между злодеите. Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

10їНо Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11їЩе види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.

12їЗатова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт. И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина, И ходатайствува за престъпниците.
ГЛАВА 54

1їВесели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; Защото повече са чадата на самотната, Нежели чадата на омъжената, казва Господ.

2їУголеми мястото на шатъра си, И нека разширят завесите на жилищата ти; Не се скъпи; продължи въжетата си И закрепи колчетата си.

3їЗащото ще се разпространиш надясно и наляво; Потомството ти ще завладее народите И ще населят запустелите градове.

4їНе бой се, защото не ще бъдеш поругана; И не се смущавай, защото не ще бъдеш посрамена; Защото ще забравиш срама, който си изпитвала в младостта си, И няма вече да помниш укора, който си носила във вдовството си.

5їЗащото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на Силите; И изкупителят ти е Светият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя.

6їЗащото Господ те повика като жена оставена и наскърбена духом, Да! жена взета в младост, а после отхвърлена, казва твоят Бог.

7їОставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера.

8їВ изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ, Изкупителят ти.

9їЗащото за Мене това е като Ноевите води; Понеже, както се заклех, че Ноевите води не ще наводнят вече земята, Така се заклех, че вече няма да се разгневя на тебе, нито да те смъмря.

10їЗащото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост,

11їОт наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири;

12їЩе направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни.

13їВсичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.

14їС правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, - Далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе.

15їЕто, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе.

16їЕто, Аз създадох ковача, Който раздухва въглищата в огъня И изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя, за да съсипва.

17їНи едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.

1їО, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.

2їЗащото иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто.

3їПриклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет Според верните милости, обещани на Давида.

4їЕто, дадох го за свидетел на племената, За княз и заповедник на племената.

5їЕто, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; И народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, Заради Господа твоя Бог, И заради Светия Израилев, защото те е прославил,

6їТърсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;

7їНека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.

8їЗащото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.

9їПонеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И Моите помисли от вашите помисли.

10їЗащото както слиза дъждът и снегът от небето, И не се връща там, Но пои земята И я прави да произрастява и да напъпва, Та дава семе на сеяча и хляб на гладния.

11їТака ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене праздно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.

12їЗащото ще излезете с радост, И ще бъдете изведени с мир; Планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изплескат с ръце.

13їВместо драка ще израсте елха, Вместо трън ще израсте мирта; И това ще бъде на Господа за име, За вечно знамение, което няма да се изличи.