1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їТака казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, Защото скоро ще дойде спасението от Мене, И правдата Ми скоро ще се открие.

2їБлажен оня човек, който прави това, И оня човешки син, който се държи за него, Който пази съботата да я не оскверни, И въздържа ръката си да не стори никакво зло.

3їА чужденецът, който се е прилепил към Господа да не говори Като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си; Нито да каже скопецът; Ето, аз съм сухо дърво.

4їЗащото така казва Господ за скопците: Които пазят съботите Ми, И избират каквото Ми е угодно, И държат здраво завета Ми:

5їНа тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи.

6їСъщо и чужденците, които се прилепват към Господа, За да Му служат, да обичат името на Господа, И да бъдат Негови слуги, - Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни, И държи завета Ми, -

7їИ тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на олтара Ми, Защото домът Ми ще се нарече Молитвен дом на всичките племена.

8їГоспод Иеова, Който събира изгонените на Израиля ето що казва: Ще му събера още и други Освен своите му, които вече са събрани.

9їДойдете да ядете, вие всички полски животни, Всички горски зверове!

10їВсичките му стражи са слепи, те са невежи; Те всички са неми кучета, които не могат да лаят, Които сънуват, лежат и обичат дрямане, -

11їДа! лакоми кучета, които никога не се насищат, - Те са овчари, които не могат да разсъждават, Всички са се обърнали към своя си път, Всеки за печалбата си, всички до един.

12їЕлате, казват те, аз ще донеса вино, И ще се опием със спиртно питие; И утре ще бъде както днес, Ден чрезмерно велик.
ГЛАВА 57

1їПраведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.

2їТой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

3їА вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

4їС кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

5їВие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

6їДелът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

7їНа висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

8їЗад вратите и стълповете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

9їОтишла си при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

10їУморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

11їИ от кого си се уплашила или убояла, та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърдцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

12їАз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползват.

13їКогато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

14їИ ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

15їЗащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий; Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърдцето на съкрушилите се.

16їЗащото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

17їПоради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърдцето си.

18їВидях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

19їАз, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

20їА нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

21їНяма мир за нечестивите, казва моят Бог.

1їИзвикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба, Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.

2їПри все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.

3їЗащо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.

4їЕто, вие постите, за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така, Щото да се чуе горе гласът ви.

5їТакъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

6їНе това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?

7їНе е ли да разделяш хляба си с гладния, И да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?

8їТогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъвне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.

9їТогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,

10їАко даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;

11їГоспод ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12їИ родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

13їАко отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден. И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

14їТогава ще се наслаждаваш в Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.
ГЛАВА 59

1їЕто, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;

2їНо вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.

3їЗащото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

4їНикой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.

5їМътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,

6їПаяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.

7їНозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.

8їТе не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им, Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.

9їЗатова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.

10їПипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.

11їВсички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.

12їЗащото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелстват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.

13їСтанахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърдцето си лъжливи думи.

14їЗатова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, И правотата не може да влезе,

15їДа! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка; И Господ видя, и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие,

16їВидя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи.

17їТой се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия.

18їСпоред дължимите им възмездия, така ще отплати, Ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите.

19їТака ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;

20їА като Изкупител ще дойде в Сион, И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ.

21їА от Моя страна, ето Моят завет с тях, казва Господ: Духът Ми, който е на тебе, И словата Ми, които турих в устата ти, Не ще липсват от устата ти, Нито от устата на потомството ти, Нито от устата на тяхното потомство. От сега и до века, казва Господ.

1їСтани, свети, защото светлина дойде за тебе, И славата Господна те осия.

2їЗащото, ето, тъмнина ще покрие земята, И мрак племената; А над тебе ще осияе Господ, И славата Му ще ти се яви.

3їНародите ще дойдат при светлината ти, И царете при бляскавата ти зора.

4їДигни наоколо очите си и виж: Те всички се събират, идат при тебе; Синовете ти ще дойдат от далеч, И дъщерите ти ще бъдат носени на ръце.

5їТогава ще видиш и ще се зарадваш, И сърдцето ти ще затрепти и ще се разшири; Защото изобилието на морето ще се обърне към тебе, Имотът на народите ще дойде при тебе.

6їМножеството камили ще те покрият, - Мадиамските и гефаските камилчета; Те всички ще дойдат от Сава; Злато и темян ще донесат, И ще прогласят хваленията Господни.

7їВсичките кидарски стада ще се съберат при тебе; Наваиотските овни ще служат за тебе; Ще се принасят на олтара Ми за благоугодна жертва; И Аз ще прославя славния Си дом.

8їКои са тия, които летят като облаци, И като гълъби към прозорците си?

9їЕто, островите ще Ме чакат, С тарсийските кораби начело, За да доведат от далеч синовете ти Заедно със среброто им, и златото им, Заради името на Господа твоя Бог, И за Светият Израилев, защото те прослави.

10їЧужденците ще съградят стените ти, И царете им ще ти служат; Защото в гнева Си те поразих, Но в благоволението Си ти показах милост.

11їПортите ти ще бъдат винаги отворени, Не ще се затворят ни денем, ни нощем, За да се внася в тебе имота на народите, И да се докарват царете им.

12їЗащото оня народ и царство, Които не би ти служили, ще загинат; Ония народи дори съвсем ще се съсипят.

13їСлавата на Ливан ще дойде при тебе, Елха, явор и кипарис заедно, За да украсят мястото на светилището Ми, И за да прославя мястото на нозете Ми.

14їОния, които са те угнетявали, ще дойдат наведени пред тебе. И всички, които са те презирали, ще се поклонят до стъпалата на нозете ти, И ще те наричат град Господен, Сион на Светия Израилев.

15їНаместо това, гдето ти бе оставен и намразен, Тъй щото никой не минаваше през тебе, Аз ще те направя вечно величие, Радост за много поколения.

16їЩе сучиш млякото на народите, Да! ще се храниш от гърдите на царете; И ще познаеш, че Аз Иеова съм твоят Спасител И твоят Изкупител, Мощният Яковов.

17їВместо мед ще донеса злато, И вместо желязо ще донеса сребро, Вместо дърво мед, И вместо камъни желязо; Тоже ще направя мирът да бъде твой надзирател, И правдата твое началство.

18їНяма вече да се чува насилие в земята ти, Опустошение и разорение в пределите ти; А ще наречеш стените си Спасение И портите си Хвала.

19їСлънцето не ще ти бъде вече светлина денем, Нито луната със сиянието си ще ти свети; Но Господ ще ти бъде вечна светлина, И твоят Бог твоя слава.

20їСлънцето ти няма вече да залезе Нито ще се скрие луната ти; Защото Господ ще ти бъде вечна светлина, И дните на жалеенето ти ще се свършат.

21їТвоите люде всички ще бъдат праведни; Земята ще им бъде вечно наследство; Те са клонче, което Аз съм посадил, Дело на Моите ръце, за да се прославям.

22їНай-малочисленият ще стане хиляда, И най-малкият силен народ; Аз Господ ще ускоря това на времето му.
ГЛАВА 61

1їДухът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните.

2їДа проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени;

3їДа наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда, Насадени от Господа, за да се прослави Той.

4їИ ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновят пустите градове, Опустошени от много родове.

5їЧужденци ще останат и ще пасат стадата ви, И чужденци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.

6їА вие ще се казвате свещеници Господни; Ще ви наричат служители на нашия Бог; Ще ядете имота на народите, И ще наследите тяхната слава.

7їВместо срама си ще получите двойно, И вместо посрамяването си те ще се радват в наследството си; Затова в земята си ще притежават двойно, Радостта им ще бъде вечна.

8їЗащото Аз Господ обичам правосъдие, Мразя грабителство с неправда; А тях ще възнаградя с вярност, И ще направя с тях вечен завет.

9їПотомството им ще бъде познато между народите, И внуците им между племената; Всеки, който ги гледа, ще познае, Че те са род, който Бог е благословил.

10їЩе се развеселя премного в Господа, Душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, И като невеста накитена с украшенията си.

11їЗащото, както земята произвежда растенията си, И както градина произраства посеяното в нея, Така Господ Иеова ще направи правдата и хвалата Да поникнат пред всичките народи.

1їЗаради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.

2їНародите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

3їЩе бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

4їНяма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

5їЗащото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

6їНа стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

7їИ не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

8їГоспод се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

9їНо които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

10їМинете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме за племената.

11їЕто, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

12їИ ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
ГЛАВА 63

1їКой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

2їЗащо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин?

3їАз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

4їЗащото денят за въздаянието бе в сърдцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

5їАз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

6їАз стъпках племената в гнева Си, Опих ги в яростта Си, И излях кръвта им в земята.

7їЩе спомена милосърдията Господни, Причините за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

8їЗащото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

9їВъв всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

10їНо те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна, та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

11їТогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха: Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

12їКойто направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

13їКойто ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

14їДухът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

15їПогледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

16їЗащото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17їЗащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърдцата си, та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

18їМалко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19їНие сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

1їО, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2їКакто кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3їКогато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4їЗащото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.

5їПосрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.

6їЗащото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7їИ няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8їНо сега, Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9їНедей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10їТвоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

11їНашият свят и красив дом, Гдето бащите ни Те славословяха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12їПред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
ГЛАВА 65

1їДостъп дадох на ония, които не питаха за Мене; Близо бях при ония, които не Ме търсеха. Ето Ме! ето Ме! рекох На народ, който не призоваваше името Ми.

2їПростирах ръцете си цял ден Към бунтовнически люде, Които ходят по недобър път След своите помисли, -

3їЛюде, които непрестанно Ме дразнят в лицето Ми, Като колят жертви в градини, И кадят върху кирпичени олтари;

4їКато живеят в гробищата, И нощуват в подземията; Като ядат свинско месо, И държат в съдовете си вариво от нечисти неща;

5їКато казват: Стой надалеч, не се приближавай до мене, Защото аз съм по-свет от тебе, Такива с дим в ноздрите Ми, Огън горящ през целия ден.

6їЕто, писано е пред Мене; Няма да мълча, но ще въздам, Да! ще въздам в пазухите им,

7їКакто за вашите беззакония, казва Господ, така и за беззаконията на бащите ви, Които кадиха по планините, И Ме хулиха по хълмовете; Затова Аз най-напред ще отмеря в пазухата им делото им.

8їТака казва Господ: Както думат, когато има мъст в грозда; Не го повреждай, защото има благословия в него, Така ще направя и Аз заради слугите Си, За да не ги изтребя всички.

9їЩе произведа потомък от Якова, И от Юда наследник на планините Си; Моите избрани ще ги наследят, И слугите Ми ще се заселят там.

10їИ за людете Ми, които Ме търсят, Сарон ще бъде пасище за стада, И долината Ахор място, гдето лежат говеда.

11їА вас, които оставяте Господа, Които забравяте светия Ми хълм, Които приготвяте трапеза за Щастие. И които правите възлияния на Орисница.

12їЩе ви определя за нож, вие всички ще се наведете за клане; Защото, когато виках не отговаряхте, И когато говорех не слушахте; Но вършехте онова, което бе зло пред Мене, И избрахте това, което Ми бе неугодно.

13їЗатова, така говори Господ Иеова: Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; Ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате;

14їЕто, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от съкрушаване на духа.

15їИ ще оставите името си на избраните Ми, за да проклинат с Него; И Господ Иеова ще умъртви тебе, А слугите Си ще нарече с друго име;

16їТака щото, който ублажава себе си на земята Ще ублажава себе си в Бога на истината, И който се кълне на земята, Ще се кълне в Бога на истината; Защото предишните скърби се забравиха. И защото се скриха от очите Ми,

17їПонеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

18їНо вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие,

19їАз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач, Нито глас на ридание.

20їТам не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.

21їТе ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.

22їНяма те да построят, а друг да живее там; Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.

23їНе ще се трудят напраздно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, Тоже и потомството им.

24їПреди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, И докато ще говорят те, Аз ще слушам.

25їВълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми света планина, казва Господ.

1їТака казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие; Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?

2їЗащото Моята ръка е направила всичко това, И по тоя начин всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми.

3їКойто коли вол е както оня, който убива човек, - Който жертвува агне както оня, който пресича врат на куче, - Който принася хлебен принос както оня, който пренася свинска кръв, - Който кади възпоменателен ливан както оня, който благославя идол. Да! както те са избрали своите пътища, И душата им се наслаждава в гнусотиите им,

4їТака и Аз ще избера мечтанията им, И ще докарам върху тях ония неща, от които те се боят; Защото, когато виках, никой не отговаряше, Когато говорех, те не слушаха; Но вършеха това, което бе зло пред Мене, И избираха онова, което Ми бе неугодно.

5їВие, които треперите от словото на Господа, Слушайте словото Му, като казва: Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, Са рекли: Господ нека прослави Себе Си. Та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят.

6їШумен глас се чува от града, Глас от храма, Глас на Господа, Който въздава на враговете Си.

7їПреди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.

8їКой е чул такова нещо? кой е видял такива? Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнаж? Но сионската дъщеря щом се замъчи роди чадата си.

9їАз, Който довеждам до раждане, Не бих ли направил да роди? казва Господ; Аз, Който правя да раждат, Затворил ли бих утробата? казва твоят Бог.

10їРазвеселете се с ерусалимската дъщеря, И радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, Всички вие, които скърбите за нея;

11їЗа да сучите и се наситите От съсците на утешенията й. За да се насучите и се насладите От изобилието на славата й.

12їЗащото така казва Господ: Ето, ще простирам към нея мир като река, И славата на народите като прелял поток; Тогава ще се насучите, Ще бъдете носени на обятия, И ще бъдете галени на колена.

13їКакто един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.

14їЩе видите това, и сърдцето ви ще се зарадва, И костите ви ще виреят като зелена трева; И ще се познае, че ръката на Господа е за слугите Му, А гневът Му против враговете Му.

15їЗащото, ето, Господ ще дойде с огън, И колесниците Му ще бъдат като вихрушка, За да излее гнева Си с ярост, И изобличението Си с огнени пламъци,

16їЗащото с огън и с ножа Си Ще се съди Господ с всяка твар; И убитите от Господа ще бъдат много.

17їОния, които се освещават и очистват, за да отиват в градините След една ашера в средата, Като ядат свинско месо и гнусотии и мишки, Те всички ще загинат, казва Господ.

18їЗащото Аз зная делата им и помислите им. И иде времето, когато ще събера всичките народи и езици; И те ще дойдат и ще видят славата Ми.

19їИ Аз ще поставя знамение между тях; И ония от тях, които се отърват, ще ги изпратя в народите - В Тарсис, Фул и Луд, които теглят лък, В Тувал и Яван, далечните острови, Които не са чули слуха Ми, Нито са видели славата Ми; И те ще изявят славата Ми между народите.

20їИ ще доведат всичките ви братя От всичките народи за принос Господу, - На коне, на колесници и на носилки, На мъски и на бързи камили, - Към светия Ми хълм, Ерусалим, казва Господ, Както израилтяните донасят принос В чист съд в дома Господен.

21їПа и от тях ще взема За свещеници и за левити, казва Господ.

22їЗащото, както новото небе И новата земя, които Аз ще направя, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

23їИ от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ.