1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їГорко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

2їЗа да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

3їИ какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

4їНищо не им остава, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

5їГорко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

6їЩе го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

7їОбаче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърдцето му; Но в сърдцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

8їЗащото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

9їХалне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

10їКакто ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

11їНе ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

12їЗатова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, дума Той, плода на надменното сърдце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

13їЗащото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седещите на високо;

14їИ ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

15їДа ли ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. Или тоягата би подигнала този, който не е дърво!

16їЗатова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

17їСветлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

18їЩе погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

19їА останалите дървета от леса му ще са малко, До толкоз щото да може дете да ги запише.

20їИ в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

21їОстаналото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

22їЗащото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, Само остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда.

23їЗащото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

24їЗатова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както я издигна Египет;

25їЗащото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът ще се обърне за тяхна погибел;

26їИ Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му ще се издигне над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

27їИ в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието ти.

28їТой дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

29їМинаха през прохода, нощуваха в Гава: Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

30їИзвикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! и ти, бедни Анатоте!

31їМадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

32їИ като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

33їЕто, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; Високо израстналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

34їЩе изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.
ГЛАВА 11

1їИ ще израстне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;

2їИ духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

3їИ той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

4їНо с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

5їПравдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му.

6їВълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и огоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.

7їКравата и мечката ще пасат заедно; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама като вола.

8їСучащо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

9їТе не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето.

10їИ в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

11їИ в оня ден Господ пак втори път Ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си, Които ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови.

12їИ ще издигне знаме за народите, И ще събере изгонените на Израиля, И ще събере в едно разпръснатите на Юда, От четирите ъгъла на земята.

13їИ Ефремовата завист ще се махне, И притеснителите в Юда ще се отсекат! Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема;

14їНо ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят,

15їИ Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата, И ще го раздели на седем потока, Та ще направи да го минават с обуща.

16їИ ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, Които ще оцелеят, Както имаше за Израиля В деня, когато възлезе от Египетската земя.
ГЛАВА 12

1їВ оня ден ти ще речеш: Господи, ще Те славословя, Защото, ако и да си се разгневил на мене, Гневът Ти се отвърна, и Ти си ме утешил.

2їЕто, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение.

3їЗатова с веселие ще начерпете вода От изворите на спасението.

4їИ в оня ден ще речете: Славословете Господа, Възгласете името Му, изявете между племената делата Му, Напомнете, че е възвишено Неговото име.

5їПейте Господу, защото извърши велики дела; Нека бъде познато това по цялата земя.

6їИзвикай и възклицавай, сионска жителко, Защото Светият Израилев е велик всред тебе.
ГЛАВА 13

1їПророчество за Вавилон, наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

2їДигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3їАз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

4їГласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда воинството Си за бой.

5їТе идат от далечна страна. От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6їЛелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7їЗатова всичките ръце ще отслабват, И сърдцето на всеки човек ще се стопи.

8їТе ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

9їЕто, денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10їЗащото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11їЩе накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12їЩе направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато.

13їЗатова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14їТе ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15їВсеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16їМладенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17їЕто, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18їНо с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19їИ с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора;

20їНикога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в рода; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21їНо диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22їХиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.
ГЛАВА 14

1їЗащото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.

2їПлемената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

3їИ в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

4їЩе употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът на злато!

5їГоспод строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

6їКойто яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

7їЦялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

8їДори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

9їПреизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, дигна от престолите им всичките царе на народите.

10їТе всички, проговаряйки, ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

11їВеликолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

12їКак си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13їА ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,

14їЩе възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

15їОбаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

16їОния, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

17їКойто запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

18їВсичките царе на народите - те всички - Спят в слава, всеки в дома си;

19їА ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.

20їТи не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

21їПригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

22їЗащото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.

23їИ ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

24їГоспод на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -

25їЧе ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

26їТова е решението, взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.

27їЗащото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

28їВ градината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното пророчество:

29їНе се радвай, цяла Филистимска земльо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

30їПървородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

31їРидай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земльо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

32їТогава, какъв отговор ще се даде на посланниците на народа? - Това, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.
ГЛАВА 15

1їНаложеното за Моава пророчество: Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ и загина, -

2їЗатова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.

3їВ улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.

4їИ Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки от тях трепери вътре в него.

5їСърдцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.

6їЗащото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.

7їЗатова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.

8їЗащото воплите стигнаха до всичките предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.

9їЗащото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още злини върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.

1їПращайте агнета за княза на земята От Села, в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

2їЗащото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

3їСъветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

4їИзпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

5їИ с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

6їЧухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; Но лъжливите му хваления са суетни.

7їЗатова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

8їЗащото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигнаха до Язир и се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

9їЗатова, заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

10їОтне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята ти не ще има вече пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

11їЗатова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

12їИ когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

13їТова е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

14їА сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.
ГЛАВА 17

1їНаложеното за Дамаск пророчество: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

2їГрадовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3їКрепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

4їИ в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

5їИ ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

6їНо ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

7їВ оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

8їТой не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9їВ оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане там запустение.

10їПонеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

11їВ деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъвти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

12їАх! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

13їНародите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртещ се прах пред вихрушката.

14їПривечер, ето смущение, И преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.
ГЛАВА 18

1їО, земльо, бръмчаща с крила, Която си оттатък етиопските реки.

2їКоято изпращаш посланници през море, И с рогозени кораби по водите, като казваш: Идете, вие бързи пратеници, към народ висок и гладък, Към люде страшни от началото си и нататък, Народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките!

3їВсички вие жители на света, и вие обитатели на земята, Гледайте, когато се издигне знаме на планините, И слушайте, когато засвири тръбата;

4їЗащото така ми рече Господ; Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, Като светло греене по пладне, Като росен облак в жетвена жега.

5їЗащото преди беридбата, когато пъпката стане съвършена, И от цвета незрялото грозде, узрее, Той ще изреже клончетата с косери, И като отсече клоновете ще ги махне,

6їТе всички ще бъдат оставени за хищните планински птици И за земните зверове; И тия хищни птици ще летуват върху тях, И всичките земни зверове ще презимуват върху тях.

7їВ онова време, на мястото, гдето е името на Господа на Силите, на сионския хълм, Ще се донесе подарък на Господа на Силите От люде високи и гладки, И от люде страшни от началото си и нататък, От народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките.

1їНаложеното за Египет пророчество: - Ето, Господ язди на лек облак И ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му, И сърдцето на Египет ще се разтопи всред самия него.

2їИ Аз ще подигна египтяни против египтяни; Всеки ще се бие против брата си И всеки против ближния си, - Град против град, царство против царство.

3їИ духът на Египет ще изчезне вътре в него; И ще осуетя намеренията му; И ще се допитат до идолите и чародеите До запитвачите на зли духове и врачовете

4їИ ще затворя египтяните в ръката на жесток господар И свиреп цар ще ги владее, Казва Господ Иеова на Силите.

5їИ водите ще изчезнат из морето. Нил ще пресекне и ще пресъхне;

6їРеките ще смърдят, И египетските канали ще спаднат и ще изсъхнат, И рогозът и тръстиката ще повехнат,

7їЛивадите при Нил, по бреговете на Нил, И всичко посято при Нил, Ще изсъхне, ще се разпилее, и ще се изгуби.

8їРибарите тоже ще охкат, Всички, които хвърлят въдица в Нил, ще ридаят. И ония, които метат мрежи във водата, ще жалеят.

9їСъщо и ония, които работят тънък лен, И които тъкат висон, ще се посрамят.

10їИ всичките негови стълпове ще се строшат, И всички надничари ще се оскърбят духом.

11їПървенците на Танис са крайно безумни; Съветът на мъдрите Фараонови съветници стана животински; Как, прочее, казвате всеки на Фараона: Аз съм син на мъдри, син на древни царе?

12їТогава, где са твоите мъдреци? Нека ти открият сега, и нека дадат да се разбира Какво е решил Господ на Силите за Египет!

13їПървенците на Танис избезумяха, Първенците на Мемфис се заблудиха, И ония, които са подпорка на племената му, измамиха Египет.

14їГоспод смеси всред него дух на извращение; И те заблудиха Египет във всичките му дела, Както пиян полита в бълването си,

15їИ не ще има дело, което главата или опашката, Палмовият клон, или тръстиката, да може да извърши.

16їВ оня ден Египет ще бъде като жени, И ще трепери и ще се бои От замахването на ръката на Господа на Силите, С която Той замаха върху него.

17їИ Юдовата земя ще стане ужас за Египет; Всеки, който си припомнюва за нея, ще се ужасява Поради решението на Господа на Силите, Което взе против него.

18їВ оня ден ще има пет града в египетската земя, Които ще говорят ханаански език И ще се кълнат в Господа на Силите: Единият ще се нарича град Херес.

19їВ оня ден ще има олтар на Господа Всред Египетската земя, И стълп на Господа при границата й.

20їИ той ще бъде за знамение и свидетелство На Господа на силите в Египетската земя; Защото ще извикат към Господа Поради притеснителите, И Той ще им изпрати спасител и поборник, Който ще ги избави.

21їИ Господ ще стане познат на Египет; И египтяните ще познаят Господа в оня ден; Да! ще се покланят принасящи жертва и принос, И ще направят обрек Господу, който ще изпълнят.

22їИ Господ ще удари Египет, А като удари ще изцели; Защото те ще се обърнат към Господа, И Той ще бъде молен от тях и ще ги изцели.

23їВ оня ден ще има друм От Египет за Асирия; И асирийците ще дойдат в Египет, И египтяните в Асирия; И египтяните с асирийците ще служат Господу.

24їВ оня ден Израил ще бъде С Египет и с Асирия; Трето благословение всред земята;

25їЗащото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, И Асирия, делото на ръцете Ми, И Израил наследството Ми.