1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їВ годината, в която Тартан дойде в Азот, когато го изпрати асирийският цар Саргон, та воюва против Азот и го превзе,

2їв същото време Господ говори чрез Амосовия син Исаия, като каза: Иди, разпаши вретището от кръста си, и изуй обущата си от нозете. И той направи така и ходеше гол и бос.

3їТогава рече Господ: Както слугата Ми Исаия е ходил гол и бос три години за знамение и предвещание против Египет и против Етиопия,

4їтака асирийският цар ще отведе египтяните в плен и етиопяните в заточение, млади и стари, голи и боси, и с голи задници за срам на Египет.

5їТогава те ще се ужасяват и засрамят за Етиопия упованието си, и за Египет хвалението си.

6їИ в оня ден жители на тая крайбрежна страна ще кажат: Ето, такова е упованието ни, към което прибягнахме за помощ, за да се избавим от асирийския цар! а ние как ще се избавим?
ГЛАВА 21

1їНаложеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.

2їТежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.

3їЗатова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, която ражда; Сгърбен съм, та не мога да чуя, Смутен съм, та не мога да видя.

4їСърдцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.

5їПриготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!

6їЗащото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.

7їИ видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.

8їПосле, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -

9їНо, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той, проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

10їВрахо мой, и ти произведение на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.

11їНаложеното за Едом пророчество: Към мене вика един от Сиир; Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?

12їСтражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте: дойдете пак, дойдете.

13їНаложеното за Арабия пророчество: Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О, дедански кервани.

14їЖителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.

15їЗащото побягнаха от саблите, От оголената сабля, от запънатия лък, И от лютостта на войната.

16їЗащото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;

17їИ останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.

1їНаложеното за долината на видението пророчество: Що ти е сега, Та си се качил цял на къщните покриви,

2їО ти, пълен с викове, Шумни граде, весели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой.

3їВсичките ти първенци побягнаха заедно, Вързани бидоха от стрелците; Всички твои, които се намериха, надалеч побягнали, бидоха вързани заедно.

4їЗатова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горко; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми.

5їЗащото в долината на видението Е ден на поражение и тъпчене И недоумение от Господа Бога на Силите, - Ден на събаряне стените, и на викане към планините.

6їИ Елам взе тула, С полкове войници и конници, И Кир откри щита.

7їИ когато отбраните ти долини се напълниха с колесници, И конниците се опълчиха при портата,

8їИ той дигна покривалото на Юда, То в оня ден ти обърна погледа си към оръжията в къщата лес.

9їИ като видяхте, че проломите на Давидовия град са много, Събрахте водите на долния водоем,

10їТа, като изброихте къщите на Ерусалим И развалихте къщите, за да укрепите стената,

11їНаправихте и между двете стени нов водоем За водата на стария водоем; Но не погледнахте към Онзи, Който стори това, Нито дадохте внимание на Този, Който го бе приготвил отдавна.

12їВ оня ден Господ Иеова на Силите Ви призова на плач и на жалеене, На обръсване главата и на опасване с вретище;

13їНо, ето радост и веселие, Колене говеда и колене овце, Ядене месо и пиене вино! И казват: Да ядем и да пием, Защото утре ще умрем.

14їТогава от Господа на Силите откри се в ушите му туй: Наистина това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете, Казва Господ Иеова на Силите.

15їТака казва Господ Иеова на Силите: Иди, влез при тоя настойник, При домоуправителя Шевна и речи:

16їЩо правиш тук? и кого имаш тук свой? Та изсичаш тук гроб за себе си, - Правиш си гроб на високо, Изсичаш си в камъка обиталище!

17їЕто, Господ като силен мъж ще те захвърли, Да, като те улови здраво,

18їЩе те навие и ще те метне като топка В широка земя; Там ще умреш, и там наместо славните ти колесници, Ще има срама на господаря ти.

19їЩе те оттласна от чина ти, И от положението ти ще те свалят.

20їВ оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син,

21їИ като го облека с твоето облекло И го стегна с твоя пояс Ще предам властта ти в неговата ръка, И той ще бъде един баща на ерусалимските жители И на Юдовия дом.

22їИ ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;

23їИ ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; И той ще бъде славен престол на бащиния си дом;

24їИ на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, - Чадата и внуците, Всичките малки съдове, От съдове като чаши До всичките съдове като мехове.

25їВ оня ден, казва Господ на Силите, Закрепеният на твърдо място гвоздей ще ослабва, И ще се счупи, и ще падне, И товарът, който висеше на него, ще се срине; Защото Господ е изговорил това.

1їНаложеното за Тир пророчество: Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма за вас къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).

2їМлъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили

3їДоходът му, идещ през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.

4їЗасрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, нито девици отгледвам.

5їКогато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир

6їЗаминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.

7їТова ли е вашият весел град, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч, да странствува.

8їКой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?

9їГоспод на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.

10їЗалей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение за тебе.

11їГоспод простря ръката си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.

12їРече още: Не ще се радваш вече, О, угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани, та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,

13їЕто, земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.

14їЛелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.

15їВ оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се казва:

16їВземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.

17їИ след седемдесет години Господ ще посети дъщерята на Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.

18їНо търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище, Нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.
ГЛАВА 24

1їЕто, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я и разпръсва жителите й.

2їИ ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата, така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.

3їСъвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

4їЗемята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

5їЗемята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

6їЗатова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

7їНовото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърдце, въздишат.

8їВеселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

9їНяма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10їСуетният град се събори; Всяка къща се затвори, тъй щото да не влезе никой.

11їВик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

12їВ града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13їЗащото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода, паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14їТия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15їЗатова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16їОт край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17їСтрах, и яма, и примка са върху тебе, О, земни жителю.

18їКойто бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19їЗемята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20їЗемята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

21їИ в оня ден Господ ще накаже във височината воинството на високопоставените, И на земята земните царе.

22їИ ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23їТогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

1їГосподи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните Си намерения, с вярност и истинност.

2їЗащото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

3їЗатова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

4їЗащото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.

5їЩе намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

6їИ на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.

7їИ на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

8їЩе погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това.

9їИ в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

10їЗащото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на местото си, Както се тъпче плявата на бунището.

11їГоспод ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира ръце да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12їЩе сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта.
ГЛАВА 26

1їВ оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

2їОтворете портите, За да влезе праведният народ, Който пази истината.

3їЩе упазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

4їУповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

5їЗащото събаря живеещите на високо, Снишава високостоещия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

6їНогата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

7їПътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

8їДа! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

9їС душата си те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.

10їАко се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

11їГосподи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

12їГосподи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13їГосподи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

14їТе са мъртви, няма да живеят; Те са сенки, няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15їУмножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

17їКакто непраздна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18їСтанахме непраздни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.

19їТвоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите.

20їДойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

21їЗащото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

1їВ оня ден Господ С лютия, и великия, с якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.

2їВ оня ден ще се каже: Прелестно лозе; пейте за него.

3їАз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя, За да го не повреди никой.

4їЯрост няма вече в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните му в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

5їИли нека се хване за силата Ми, За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.

6їВ идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъвне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

7їПоразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

8їС мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш, Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

9їЗа туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличаването на греха му, Че той ще направи всичките камъни на жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

10їЗащото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

11їКогато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

12їВ оня ден Господ ще отърси плода Си, От стремителния Ефрат до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о, чада на Израиля.

13їИ в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.

1їГорко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

2їЕто, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще ги хвърли с ръката си на земята.

3їГорделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

4їИ повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

5їВ оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

6їИ правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата му,

7їНо тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

8їЗащото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, Така щото няма чисто място.

9їКого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

10їЗащото дава заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

11їНаистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

12їОня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат.

13їЗатова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

14їЗатова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

15їПонеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, Щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

16їЗатова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

17їЩе направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

18їДоговорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

19їКолкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши.

20їЗащото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

21їЗащото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

22їСега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, Че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.

23їДайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

24їОрачът всеки ден ли оре, за да посее? Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?

25їКато изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечмика на определеното му място, И лимеца наоколо?

26їЗащото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

27їЗащото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

28їА житото за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разстрошава с копитата на конете си.

29їСъщо и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.

1їГорко на Ариил, Ариил, Града, гдето Давид се засели! Притурете година на година, Праздниците нека се изреждат в кръга си,

2їТогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде наистина като огнище Божие.

3їИ ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.

4їИ ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде низко из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.

5їА множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.

6їЩе има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.

7їИ множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.

8їИ както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е праздна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.

9їСтойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.

10їЗащото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.

11їИ всяко пророческо видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;

12їТогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той отговаря: Не съм грамотен.

13їЗатова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърдцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения, изучени папагалски,

14їЗатова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.

15їГорко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае

16їАх! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

17їНе ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?

18їИ в оня ден глухите ще чуят думи като се четат из книга, И очите на слепите ще прогледнат из мрака и тъмнината.

19їКротките тоже ще умножат радостта си в Господа. И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.

20їЗащото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха случай да вършат беззаконие, се изтребиха, -

21їКоито изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.

22їЗатова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;

23їНо когато той - ще каже, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.

24їСъщо и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,