1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їВ това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него, та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2їТогава Езекия обърна лицето си към стената, та се помоли Господу, казвайки:

3їМоля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърдце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4їТогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5їИди, та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6їИ ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7їИ това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8їето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9їЕто какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10їАз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11їРекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12їЖилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13їУспокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14їКато ластовица или жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15їЩо да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16їЧрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17їЕто, излезе за моя мир, гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18їЗащото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19їЖивият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20їГоспод е близо да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21їА Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее.

22їСъщо и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?
ГЛАВА 39

1їВ онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

2їИ Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

3їТогава дойде пророк Исаия при цар Езекия, та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене, от Вавилон.

4їТогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

5їТогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

6їЕто, идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

7їИ ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.

8їТогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?
ГЛАВА 40

1їУтешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашия Бог.

2їГоворете по сърдцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни. Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

3їГласът на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

4їВсяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

5їИ славата Господа ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

6їГласът на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

7їТревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

8їТревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

9їТи, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

10їЕто, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, и въздаянието Му пред него.

11їТой ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

12їКой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педа, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

13їКой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

14їС кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

15їЕто, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се вдига.

16їЛиван не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

17їВсичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празднота.

18їИ тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

19їКумирът ли? - Художникът го е излял, И златарят го обкова със злато И лее за него сребърни верижки;

20їКойто е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

21їНе знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали,

22їОнзи, Който седи над кръга на земята, Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

23їКойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

24їТе едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

25їИ тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

26їДигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

27їЗащо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

28їНе знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

29їТой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

30їДаже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

31їНо ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

1їМълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.

2їКой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.

3їПогонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.

4їКой издействува и извърши това, Като повика още в началото бъдещите родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.

5їОстровите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.

6їВсеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!

7їИ тъй, дърводелецът насърдчаваше златаря, И тоя, който кове с чука онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.

8їНо ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомство на приятеля Мой Авраама,

9їТи, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,

10їНе бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,

11їЕто, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.

12їЩе потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.

13їЗащото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

14їНе бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.

15їЕто, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;

16їЩе ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.

17їКогато сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.

18їЩе отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.

19їВ пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,

20їЗа да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.

21їПредставете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар.

22їНека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, кажете какво е било, Та да приложим сърдцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

23їИзвестете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте някакво добро или някакво зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

24їЕто, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

25їИздигнах едного от север, и той е дошел, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

26їКой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време, та да речем: Той има право? Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

27їПръв Аз рекох на Сиона: Ето ги! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

28їЗащото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

29їЕто, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.

1їЕто Моят служител, когото подкрепявам, Моят избранник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

2їНяма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.

3їСмазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.

4їНяма да отслабне, нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

5їТака казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разтлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея;

6їАз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,

7їЗа да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.

8їАз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

9їЕто, нещата предсказани от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.

10їПейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.

11їПустинята и градовете й нека извикат с висок глас, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села, Нека възклицават от върховете на планините,

12їНека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.

13їГоспод ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;

14їЗа дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си; Но сега ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

15їЩе запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.

16їЩе доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.

17їЩе се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.

18їЧуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.

19їКой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, когото изпращам? Кой е сляп, както предания Богу, И сляп както служителя Господен?

20їТи гледаш много неща, но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.

21їГоспод благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

22їНо те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.

23їКой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

24їКой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.

25їЗатова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърдцето си.

1їА сега, така казва Господ Творецът ти, Якове, И Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име; Мой си ти.

2їКогато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.

3їЗащото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител; За твой откуп дадох Египет, За тебе Етиопия и Сева.

4їПонеже ти бе скъпоценен пред очите Ми, И почетен, и аз те възлюбих, Затова ще дам човеци за тебе, И племена за живота ти.

5їНе бой се, защото Аз съм с тебе; От изток ще доведа потомството ти, И от запад ще те събера;

6їЩе река на севера: Възвърни, И на юга: Не задържай; Доведи синовете Ми от далеч, И дъщерите Ми от земния край, -

7їВсички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях, да! Аз го направих.

8їИзведи слепите люде, които имат очи, И глухите, които имат уши.

9їНека се съберат заедно всичките народи, И нека се стекат племената; Кой от тях може да възвести това и да ни обясни предишните събития? Нека доведат свидетелите си, за да се оправдаят Та да чуят човеците и да рекат: Това е вярно.

10їВие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителят Ми, когото избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене, И да разберете, че съм Аз, - Че преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.

11їАз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител,

12їАз възвестих, и спасих, и показах, Когато не е имало между вас чужд Бог; Затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, Че Аз съм Бог.

13їДа, преди да е имало време, Аз съм; И няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действувам, и кой ще Ми попречи?

14їТака казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев; Заради вас пратих във Вавилон, И ще доведа всички като бежанци, Дори халдеите, в корабите, с които се хвалеха.

15їАз съм Господ, Светият ваш, Творецът Израилев, ваш Цар.

16їТака казва Господ, Който прави път в морето, И пътека в буйните води,

17їКойто изважда колесници и коне, войска и сила: Те всички ще легнат, няма да станат; Унищожиха се, угаснаха като фитил.

18їНе си спомняйте предишните неща, Нито мислете за древните събития.

19їЕто, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя.

20їПолските зверове ще Ме прославят, - Чакалите и камилоптиците, - Защото давам вода в пустинята, Реки в безводната земя, За да напоя людете Си, избраните Си,

21їЛюдете, които създадох за Себе Си, За да оповестят хвалата Ми.

22їНо ти Якове, не Ме призова; Но ти Израилю, се отекчи от Мене,

23їНе си Ми принасял агънцата на всеизгарянията си, Нито си Ме почитал с жертвите си. Аз не те заробих с приноси, И не ти дотегнах с ливан.

24їНе си купил за Мене благоуханна тръстика с пари, Нито си Ме наситил с тлъстината на жертвите си; Но ти си Ме заробил с греховете си, Дотегнал си Ми с беззаконията си,

25їАз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.

26їПодсети Ме, за да се съдим заедно; Представи делото си, за да се оправдаеш.

27їТвоят праотец съгреши, И учителите ти престъпиха против Мене.

28їЗатова ще сваля от свещенството им великите служители на светилището. И ще обрека Якова на изтребление. И ще направя Израиля за поругание.
ГЛАВА 44

1їНо сега слушай, служителю Мой, Якове, И Израилю, когото Аз избрах;

2їТака казва Господ, Който те е направил, И те е създал в утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой Якове, И ти, Есуруне, когото Аз избрах,

3їЗащото ще изливам вода на жадната земя, И реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти, И благословението Си на рожбите ти;

4їИ те ще поникнат между тревата Като върби край течащи води.

5їЕдин ще казва: Аз съм Господен; Друг ще се нарича с Якововото име; А друг ще подписва с ръката си, че ще служи Господу, И ще произнася с почит Израилевото име.

6їТака казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.

7їОткак съм настанил древните люде Кой може да прогласи както Аз? Нека възвести това и Ми го изложи; Нека им известят идните и бъдещите неща.

8їНе бойте се нито се страхувайте; Не възвестих ли ти Аз от древността, и ти показах това? И вие сте Ми свидетели, - Има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв.

9їВсички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление; И многожелателните им неща са безполезни; И те сами им са свидетели; не виждат нито разбират, За да се засрамят.

10їКой е оня, който прави един бог, Или излива изваян идол, съвсем безполезен?

11їЕто, всичките му привърженици ще се засрамят; А художниците, които и те са от човеци, Нека се съберат всички, нека застанат; Ще се убоят, ще се засрамят всички.

12їКовачът кове брадва. Работи я във въглищата, и я образува с чукове, Работещ със силната си мишца, Дори огладнява и изнемощява; Вода ако не пие ослабва.

13їДърводелецът простира връв, начертава идола с тебешир, Изработва го с длета, начертава го с пергел И образува го по човешки образ, според човешка красота, За да стои в къщи.

14їОтсичайки си кедри. И вземайки пърнар и дъб, Той си бе избрал между горските дървета едно, Та бе насадил бор; и дъждът го е правил да расте.

15їТогава, като е станал на човека за горене, Той взема от него и се топли, Още го гори и пече хляб; И същото прави бог, та му се кланя, Прави го изваян идол, та коленичи пред него!

16їЕдна част от него той изгаря в огън, С друга част готви месо да яде, Изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох! стоплих се! видях огъня!

17їИ останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог!

18їТе не знаят нито разсъждават; Защото са замазани очите им, за да не гледат, И сърдцата им - за да не разбират;

19їИ никой не взема на сърдцето си, Нито има знание или разум, та да рече: Част от него изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му Опекох и месо, та ядох: И да направя ли останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо станало от дърво?

20їТой се храни с пепел; измаменото му сърдце го заблуди, Та не може да отърве душата си нито да рече: Това нещо в десницата ми не е ли лъжа?

21їПомни това, Якове, И Израилю, защото си Ми служител; Аз те създадох; Мой служител си; Израилю, няма да бъдеш забравен от Мене,

22їИзличих като гъста мъгла престъпленията ти, И като облак греховете ти; Върни се при мене, защото Аз те изкупих,

23їВъзпей радостно, небе, защото Господ извърши това; Възкликнете, по-долни земни части; Запейте весело, планини, Горо и всички дървета в нея, Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.

24їТака казва Господ изкупителят ти, Който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който извърших всичко; Който сам разпрострях небето, И сам растлах земята;

25їКойто осуетявам знаменията на лъжците, И правя да избезумеят чародеите; Който превръщам мъдрите, И обръщам знанието им в глупост;

26їКойто потвърждавам думата на Своя служител. И изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Ерусалим: Ще се насели, И за градовете на Юда: Ще се съградят, И Аз ще възстановя разрушеното в него;

27їКойто казвам на бездната: Изсъхни, И Аз ще пресуша реките ти;

28їКойто казвам за Кира: Той е Моят овчар, Който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, Даже, когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради, И на храма: Ще се положат основите ти.
ГЛАВА 45

1їТака казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите;

2їАз ще ходя пред тебе И ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати, И ще строша железните лостове;

3їЩе ти дам съкровища, пазени в тъмнина, И богатства, скрити в скривалища, За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти.

4їЗаради Якова служителя Ми И Израиля избрания Ми Призовах те по името ти, Дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш,

5їАз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш,

6їЗа да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, Че Аз съм Господ, и няма друг.

7їАз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.

8їРоси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, И за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това.

9їГорко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Що правиш? Или изделието ти да рече за тебе: Няма ръце?

10їГорко на онзи, който казва на баща си: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?

11їТака казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене за бъдещето; За синовете Ми и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми.

12їАз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество.

13їАз издигнах него с правда, И ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите.

14їТака казва Господ: Печалбата от труда на Египет и търговията на Етиопия. И на високите мъже савците, Ще минат към тебе и твои ще бъдат; Ще те дирят; в окови ще заминат; И като ти се поклонят ще ти се помолят, казвайки: Само между тебе е Бог, и няма друг, друг бог няма.

15їНаистина Ти си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю

16їТе всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.

17їА Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.

18їЗащото така казва Господ, Който сътвори небето, (Тоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява): Аз съм Господ, и няма друг.

19їНе съм говорил в тайно, от място в тъмна земя; Не съм рекъл на Якововото потомство: Търсете Ме напраздно. Аз Господ говоря правда възвестявам правота.

20їСъберете се, та дойдете, Приближете се, всички вие избягнали от народите; Нямат разум ония, които издигат дървените си идоли, И се молят на бог, който не може да спаси.

21їИзявете и приведете ги; Да! нека се съветват заедно; Кой е прогласил това от древността? Кой го е изявил от отдавнашното време? Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител.

22їКъм Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.

23їВ Себе си Се заклех, (Праведна дума излезе из устата Ми, и няма да се повърне), Че пред Мене ще се преклони всяко коляно, Всеки език ще се закълне в Мене.

24їСамо в Господа, ще рече някой за Мене, Има правда и сила; При Него ще дойдат човеците, А всички, които се разгневиха на Него, ще се засрамят.

25їЧрез Господа ще се оправдае И с Него ще се хвали цялото Израилево потомство.