2 април 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- След всички успокоителни приказки на управляващите, че кризата у нас ще мине като хрема, какви са наблюденията и очакванията на бизнеса?

- За шест месеца глобалната икономика се промени изцяло. В България кризата се усети най-сериозно с намаления достъп до капитали. Това, което движеше икономиката ни, бяха свежите пари под формата на преки чуждестранни инвестиции и частен външен дълг, който банките или фирмите привличаха от чужбина. Сега капиталовите потоци са доста по-орязани, много по-чувствителни на риск и недоверчиви.

- Как ни се отразява?

- Възможните сценарии за България са, че притокът на капитал от около 30% от БВП през 2008 г. ще спадне между 10% и 0%. Е, 0% едва ли ще стане, но и до 10% от БВП е голям спад, за да може икономиката ни лесно да се приспособи към тази корекция. Ключовата дума сега е приспособяване, защото икономическият растеж през последните години се движеше от инвестиции в имоти, строителство, туризъм и свързаните с това финансови услуги. В момента икономиката се преструктурира, защото няма приток на капитал в тези сектори и тя трябва да намери нови източници на растеж и на конкурентни предимства.

- Прогнозите на МВф за България са доста стряскащи.

- В зависимост от това колко твърдо е кацането, МВф прави прогнози, че икономическият ни растеж ще се забави до 1% през 2009 г., но е възможно да е и минус 3%. Другите параметри варират -инфлация между 3,5 и 4,7% - и в двата варианта доста ниска. А дефицитът по текущата сметка ще е между 6 и 15% от БВП, което също е значително подобряване от нивата през миналата година (25% от БВП - б. p.). Така че и в най-лошия сценарий има добри новини. Ако, например, дефицитът по текущата сметка стане 6%, се приема, че в икономиката няма големи структурни неравновесия и шансовете ни да бъдем приети бързо във валутния механизъм и в еврозоната стават много по-големи.

- Защо не ви допада по-лекият сценарий?

- Страх ме е от него. Социалните ефекти като безработица, негативно развитие на пазара на труда, състояние на фирмите ще са по-малки, но пък приспособяването и балансирането на икономиката ни ще е по-бавно. Страх ме е да не загубим цяло десетилетие на мъчително преструктуриране. Това е парадоксът на сегашната ситуация.

- Какво правим като държава, след като сме планирали много по-висок икономически растеж от прогнозния на МВф?

- КРИБ вече даде предложенията си. Няма нищо еретично в идеята ни за актуализация на бюджета. Ако поради политически съображения държавата няма воля да го направи, поне да сложи по-консервативен буфер за харчовете от бюджета и те да се изпълняват не на 90%, а на 80%.

- Всъщност вие искате орязване с 20% на планираните разходи?

- Да. Това може да стане по

два начина - или да бъдат спрени цели програми, проекти, или да стане пропорционално за всички разходи, докато не се види какво ще е годишното изпълнение. Налага се, защото приходите в бюджета също ще спаднат и дори не знаем с колко точно.

- КРИБ настоява всички политически сили да сключат пакт, че няма да клатят валутния борд и след изборите. Сериозна ли е опасността?

- Сериозна е. Леки поклащания вече се усещат. Става дума за обществен договор с една-единствена точка - да се запази бордът до влизането ни в еврозоната. И да се поддържа финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност. Нито е сложно, нито е неизпълнимо. Друг шанс като икономика нямаме.

Затова е нормално бизнесът да постави проблема преди изборите, за да може отсега да се ускорят разговорите с МВф и Европейската централна банка по отношение на валутния механизъм и еврозоната.

- Искате и ново предпазно споразумение с МВф, т. е. нов заем, но вчера министър Орешарски каза, че това е неуместно преди края на мандата.

- Министър Орешарски не е прав. Споразумението с МВф е и допълнителна гаранция за разумност на политиците около и след изборите.

Затова ни трябва точно предизборно. Сега сме в положение и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, т. е. хем фискалният резерв да е цял, хем да се облекчи положението на малките и средните предприятия, на домакинствата, за да имат достъп до финансиране. Това не е възможно, защото не трябва да харчим повече от фискалния резерв - темпът, с който той намалява през първите месеци на годината, е тревожен. От друга страна, трябва да се вземат мерки за възстановяване на кредитирането и срещу безработицата. Въпросът е с какви пари.

- Трябва ли осигуровките да паднат още?

- Задължително. Защото сега на пазара на труда положението е такова - или трябва да се намаляват заплати, или да се намаляват данъците върху труда, т. е. осигуровките. Дилемата е дали да имаме луксозни разходи за неефективно здра-

веопазване, образование, полиция, армия или високи пенсии и ниски данъци.

- Но в условия на криза и преди избори е трудно да се правят структурни промени?

- Напротив. Не можем да си позволим да изпуснем такава криза. Сега е време за структурни реформи повече отвсякога. Политиците ни не са големи реформатори, те правят това само под натиск. А в момента нямат друг

• избор, защото няма пари. При тази ситуация просто трябва да си напишем домашното, което ни стои на масата вече 15 г.

- Как се отрази кризата на вашия бизнес?

- Справяме се. Кризата изисква едни и същи умения и в двете посоки - когато пазарът е нагоре, се бориш за нови проекти, за пазарни дялове, за развитие, за финансиране. А когато е надолу, преструктурираш, оптимизираш разходи, запазваш

позиции. Ако си бил добър в едното, няма как да не се оправиш с другото. Макар че никой не е по-голям от пазара. Годишните финансови резултати на „Алфа финанс хол-динг" са много добри. Независимо от кризата, завършваме годината с 38 млн. лв. годишна печалба и с ръст на приходите от 45% до 321 млн. лв., консолидирано. Собственият капитал на групата е 225 млн. лева.

Колко средства хвърлихте за новия медиен бизнес, който започнахте - печатница, безплатен вестник?

- Двата проекта са различни. Печатницата беше важен стратегически проект за „Икономедиа". Той заработи в началото на т. г. и инвестицията е за около 20 млн. лв. Освен изданията на „Икономедиа", вече има доста външни клиенти, например, изданията на белгийската група за безплатни вестници „Россел медиа".

- Как ще си избиете парите?

- Не очакваме бърза възвръщаемост от такъв проект. Предвидили сме това да стане за около 10 г. Като се има предвид, че има само три вестникарски печатници, сме спокойни - с една трета от пазара, това ще се случи без проблеми.

- Говори се, че сте загубили много пари от борсови операции. Колко?

- Тук сигурно е мястото да кажа, че нямам сестра... Някои от нашите компании са на борсата, но това че акциите им са спаднали, не означава, че бизнесът им е зле, като например „Каолин". Там ние сме основен акционер и стратегически, дългосрочен инвеститор. Моментната цена на акциите няма голямо значение за бизнеса на самото предприятие. Иначе инвестициите на холдинга в миноритарни пакети акции на публични компании като цяло са нищожна част, под половин процент от активите на групата.

- Има ли опасност „Каолин" да закъса в кризата?

- „Каолин" се държи доста добре. За 2008 г. има дори 14% ръст в продажбите, за 2009 г. не очаквам спад, може би малък ръст. Причината е, че работим на много пазари, в над 25 държави. Отварят се нови поради скока на долара и поевтиняването на морския транспорт. Имаше спад на рентабилността поради цените на природния газ и горивата, но в момента тенденцията е обратна.

- Защо се отказахте от издаването на безплатен вестник?

- Стартирахме проект за безплатен вестник в края на м. г. както бяхме планирали. Преди месец преценихме, че конюнктурата на рекламния пазар е много лоша и спряхме, точно за да не хвърляме пари на вятъра. Нищо драматично няма в това и двете бяха чисто бизнес решения. Но във всеки момент можем да го почнем пак. По принцип не сме си променили мнението за категорията безплатни вестници, но сега ситуацията на рекламния пазар е тотално различна.

- Готвите ли се да ставате премиер?

- Това също е част от спекулациите около мен. С нищо не съм променил позициите си и не съм изкушен от политиката.
Този спор - повече държава или повече частна инициатива е необходимо по време на кризата - е измислен. Валутният борд предопределя каква да е икономическата политика у нас. Той е автоматичен регулатор, т. е. намесата на държавата е силно ограничена и няма нужда да се натоварва с функции, за които й липсва капацитет.


02.04.2009 г., с. 30
Фондът „Екуест" ще продава дял в застраховател
Бившият концесионер на софийския боклук - фондът „Екуест", ще продава дела си от 37,72% в застрахова­телната компания „Уника". Това съобщи вчера „Инвестор.бг". Наскоро в друже­ството влязоха нови акцио­нери - оманският държавен фонд и базираният в Мила­но инвестиционен фонд „Кайрос инвестмънт лимитид". От фонда ще търсят и вариант за нов собственик на автодистрибутора „Авто Юнион", който продава у нас „Фиат", „Мазда", „Алфа Ромео", „Опел" и „Мазерати". Парите от продажбите ще бъдат насочени към другите бизнеси на фонда -веригата „Техномаркет" и проекта „Супер Боровец".


02.04.2009 г., с. 5
Бюджетът на минус за февруари
Правителството е изхарчило 316 млн. лв. повече от събраните приходи за месеца
от Стефан Антонов

През февруари бюджетът е на дефицит - правителството е изхарчило с 316 млн. лв. повече от приходите, които е успяло да събере през месеца. Това става ясно от данните на финансовото министерство, публикувани късно във вторник. Постъпленията по консолидираната фискална програма са в размер на 1.654 млрд. лв., а разходите са достигнали 1.970 млрд. лв. Дефицитът е компенсиран от натрупаните в края на януари 907 млн. лв. и към март консолидираният бюджет остава на излишък, който обаче намалява с 35%.

Движещи фактори за дефицита са увеличените разходи на правителството. Най-голям дял от тях се пада на разходите за издръжка и ремонти, които спрямо януари са се увеличили с 324 млн. лв., или 24%. Като темп обаче правителството е ускорило най-сериозно инвестиционните разходи. Увеличението им спрямо януари е със 74% до 201 млн. лв. Това перо е основният инструмент в антикризисната програма на премиера Сергей Станишев. По него миналата седмица правителството отпусна над 200 млн. лв. за общините и за няколко министерства, както и още 200 млн. лв. за финансиране на окончателно изгубени проекти по ФАР и блокирани по САПАРД.

Причина за отрицателното салдо са и по-ниските постъпления в бюджета. Най-отчетливо това се забелязва при ДДС, месечната събираемост на който е намаляла със 112 млн. лв. При това сметката не отчита забавеното възстановяване на данъчния кредит, чийто размер към февруари е 560 млн. лв.

От Агенция "Митници" вече признават, че последните три-четири месеца събират по 120 млн. лв. по-малко ДДС от внос.

От управляващата коалиция и от Министерството на финансите не бяха стреснати от резултатите и категорично отхвърлиха възможност за актуализация. Според ведомството на Пламен Орешарски дефицитът е временно явление, а според управляващата коалиция заложените буфери са достатъчни дори и при нулев икономически растеж.

Макроикономистите обаче подкрепиха призивите на работодателските организации за по-сериозно задържане на разходите в сравнение с предвидените 10%. За това призоваха по-рано през седмицата от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Българската стопанска камара.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" най-опасното е правителството да харчи прекалено, с което да застраши фискалната стабилност и да отблъсне и без това свитите капиталови потоци към България. Той предложи задържането на държавните разходи да се увеличи на 20% за няколко месеца, през това време те да се приоритизират и след това избраните сектори да получат планираните средства, а при другите да се направят съкращения. Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" приема 10-процентния буфер, но при условие държавата да не финансира проекти, за които може да се привлече частен капитал. Такива според него са АЕЦ "Белене" и строителството на магистрали. Експертите определиха като ключов фактор за стабилност да не се допусне бюджетен дефицит преди изборите, защото следващото правителството няма да има достатъчно време да го компенсира.

Грозен панелен блок. Балконите са изчезнали, на места липсват и външните стени на "апартаментите". Наоколо боклуци, полуголи деца и нащърбени хиеноподобни животни. Текст под снимка: "Така изглежда ямболското ромско гето кв. "Райна Княгиня", след като жителите му са извлекли арматурата от панелите, за да я предадат за вторични суровини."

Преди седмица тази история беше разказана в няколко вестника с уточнението, че не става дума за държава от третия свят. Снимките наистина бяха шокиращи, а най-смайваща беше онази, на която полуголите деца играеха кючек, докато бащите им събаряха жилищата, за да си купят ракия. Те, децата, изглежда се надяваха, че бащите някой ден ще им завещаят носещите колони и подовете. И че тогава наследниците на самоизяждащото се гето "Райна Княгиня" на свой ред ще съшият от арматурата знаме, което да предадат за претопяване…

Доколкото разбрах, управата на Ямбол се опитала да обясни на ромите, че ако искат да живеят като "белите хора", не бива да крадат. Те обаче продължили, като "заръфали" и междуетажните стълбища. Накрая общината им спряла и паричните помощи и ги оставила да си трошат главите.

Сигурна съм, че някой ден "Райна Княгиня" ще се срути. Просто няма начин опоскването да не завърши с катастрофа. Това е все едно правителството да изяде арматурата на държавата

и да очакваме, че тя ще продължи да функционира като държава…

Признавам, аналогията беше груба. Но все пак настоявам, че е справедлива. В ямболската случка се оглежда както решението на правителството да похарчи предизборно 400 млн. лв., така и наглото предложение бюджетът да поеме до 50% от почивките на държавни чиновници в хотели на близки до властта олигарси. В нея всъщност се оглеждат целият мандат на кабинета "Станишев" и цялата история на проблематичното ни еврочленство, което преди дни изтръгна въздишката на председателя на ЕК Барозу: "Налице е натрупана умора от помагане".

Но има и една съществена разлика. Панелоядците от гетото са по своему невинни. Когато рухне, наядената конструкция ще затрупа единствено тях и онези хиеноподобни животни от сметището.

Въпросът с все по-нахалното бъркане в бюджета,

особено на фона на глобална криза, обаче не стои по този начин. Първо, защото и без да разполагаме с микроскоп, какъвто Станишев подари за рождения ден на Доган, наблюдаваме тъкмо процес на разграждане. И, второ, защото гарантирано катастрофалните последствия от него ще повлекат всички ни в сметището.

Наистина разбираемо е правителството да го удари на популизъм в края на мандата. Да потегне детски градини, да построи чешми, да прокара и "алеи на общуването". Тази порочна практика достигна сияйни върхове при управлението на Симеон Сакскобургготски, но очевидно сегашните коалиционни партньори я обогатяват с нови, още по-цинични елементи.

Да припомним:

* Изваждането от хазната на 400 млн. лв. само за час беше опаковано като "антикризисна мярка". Повечето от тези пари обаче няма да отидат и за чешмички, а ще изтекат към проекти като "За чиста околна среда" и анализи от рода на "Има ли дублиращи се звена в администрацията".

* Докато "За чиста околна среда" все пак звучи елегантно, то решението да се отпуснат 100 000 лв. за мотописта в община Троян, за да може мандатоносителят Ахмед Доган да кара четириколка АТВ до с. Дълбок дол, е очевидно изплезване в посока на данъкоплатците. Към това трябва да добавим и факта, че управлявани от ДПС общини ще вземат съмнително много пари. Да речем, едни 812 650 лв. ще "укрепват" само детската градина в кърджалийското село Глухар.

* А ето и "черешката" на операцията - освен 45 млн. за апартаменти на военнослужещи, които ще облагодетелстват предимно "братски" строителни фирми, 3.2 млн. лв. ще се изпарят под формата на бонуси за "успехите на еврозвената". Същите еврозвена, заради които България вече загуби 220 млн. евро, а още 320 милиона й бяха замразени…

Примерите могат да продължат, но и така се забелязва "философията" на разпределянето. Абсолютно същата е тя и в предложението чиновниците да летуват по родното Черноморие, като държавата (разбирай ние) покрива част от разходите им. При това зад благовидния предлог за подкрепа на българския туризъм вече се крие опит за неколкократното ни ограбване: веднъж - като заплатили приватизацията и строителството на чудовищни бетонни комплекси; втори път - като постоянно дотиращи нахалните претенции на бранша, състоящ се от разбогатели собственици на празни хотели; и трети пък - като техни спасители не толкова от кризата, колкото от алчността им.

Ако пак не е ясно, да го кажем така: освен че хазната се източва "като за последно",

правителството дори не се старае да се прикрие

зад приличен по размер смокинов лист. Коалицията, с други думи, си "купува" симпатиите на държавната администрация и на фирми от закъсали браншове и съвсем откровено обгрижва дневния си ред.

Но това не е всичко, както се казваше в рекламата на многофункционалното ренде. Оттук нататък

операцията по разграждането ще става все по-брутална и първите симптоми за това са вече налице. В четвъртък например правителството може да реши да одобри предизвикалото скандал предложение на финансовото министерство за смесено публично-частно акционерно дружество с близката до ДПС и проверявана от ДАНС (!) Ирена Кръстева. Това ще рече, че внезапно изскочилата от тотото собственичка на вестници и една телевизия ще бъде дарена с три сгради в идеалния център на София срещу хипотезата, че някога ще построи нова къща на Националната агенция по приходите. И ако действително се случи, също като Великия комбинатор Ирена Кръстева ще може да каже, че е получила

милионите направо на чинийка с небесносиня ивичка

Разбира се, срещу това да отразява в притежаваните медии успехите на коалицията...

Да, по същество всичко това е антикризисна програма. Само че единствено за управляващи и управленски "обръчи". Затова, докато обикновеният човек (по Илияна Йотова) след месец може да се окаже без работа, а след два - буквално на улицата, Доган ще продължи да кара четириколката си до село Дълбок дол. В това време поредната порция верни гласоподаватели ще почива на аванта при приятелите хотелиери, а захлебените чрез проекти строителни фирми ще замазват фасадата на някоя ясла колкото да не е без хич. И всички ще бъдат доволни с изключение на данъкоплатците, които този път бяха прецакани повече от безочливо.

Подозирам обаче какво ще бъде обяснението на правителството, когато тая държава (по Илияна Йотова) наистина бъде пометена от кризата. То или ще каже, че е направило "всичко възможно" да се избегнат последиците от международното положение, или ще се оправдае с това, че Брюксел отхвърли горещата ни молба за повече евроексперти в управлението. "Видяхте ли сега защо искахме помощ, пък вие ни отвърнахте, че сте били уморени" - ще бъде нещо такова. Но и да не е такова, при всички положения ще е отново нещо цинично.

Имам и едно лошо предчувствие: че това, което ще наследи следващото управление, ще може да се илюстрира само с една снимка от гетото "Райна Княгиня". Примерно на онези полуголи деца, които продължават да играят кючек сред разрухата, докато бащите им си пият някъде ракията.

За втори път в рамките на три седмици министърът на икономиката и енергетика Петър Димитров е в Москва. Този път за подготвителна среща на българско-руската икономическа комисия, съобщи министърът пред БНР. Той ще се срещне с руския вицепремиер Сергей Собянин, за да обсъди въпросите на нормативната база, енергетиката, военните лицензи и имотите на двете страни. Визитата на Димитров ще предшества посещението на премиера Сергей Станишев на 26-27 април, който трябва да открие изложба, която е част от мероприятията, свързани с годината на България в Русия.

Според източници на "Дневник" обаче Димитров отново ще разговоря за финансиране на АЕЦ "Белене" от руска страна, след като в условията на финансовата криза се оказа, че БНП "Париба", организатор на финансирането по проекта, не може да осигури средствата. България поиска Русия да участва във финансирането за новата централа преди десетина дни при първото посещение на Димитров, когато се срещна с руския си колега Сергей Шматко, бивш шеф на "Атомстройекспорт", изпълнител на строителството. Подобно искане поставя в неловка ситуация френската банка. Разговоря се за отпускането на 3.8 млрд. евро, потвърдиха от НЕК. Иска се корпоративен заем за Националната електрическа компания, но условията не са ясни, коментира в края на миналата седмица изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Галина Тошева. Тя обясни, че условията все още са неясни, но ще бъде приложена схемата за финансиране на модернизацията на пети и шести блок. Там част от средствата бяха отпуснати от Росексимбанк, а НЕК се явяваше гарант по заема. Прилагането на такава схема обаче няма да мине без ратификация на споразумението от парламента. Възможен е и вариантът руснаците да отпуснат средствата на "Атомстройекспорт". Енергийното министерство обмисля и възможността за увеличаване на държавните гаранции от 600 млн. лв. по проекта. Пред БНР Петър Димитров отрече да има срещи с ръководството на "Газпром" за предстоящите преговори, свързани с подписване на нови договори за доставки. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов заяви наскоро, че той може да стане факт още през юни.