2 февруари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Когато излязат дини­те, като тръгваме на рабо­та, ги купуваме, а горе, в поделението, ги изстудяваме на сняг. При нас годи­ната сякаш е два сезона. Зима 8 месеца и после лято. Снегът идва през октом­ври и си отива през ав­густ", казва ст. лейт Ивайло Иванов, докато върти волана на опела си. По-късно негови колеги на шега ще му въз­разят, че при тях „лятото е три дни около Петровден". А сега Ивайло ни кара към вър­ха по заледения на места , път.

„Всеки от нас пътува с ре­зачка в багажника. На шосе­то често падат дървета, а без нея оправяне няма", допълва Ивайло. Командирът му майор Андрей Ташков го е изпратил да ни вземе чак от Пазарджик. Трябва да стиг­нем в поделение на радиотехнически войски от BBC,, което денонощно наблюдава въздушното ни пространство. То е със специален режим на достъп. Репортерите на„Труд"имат разрешение и ще бъдат, журналисти при бойците горе.

Поделението е създадено през 1958 г. Смята се, че службата в него е най-тежка в армията. То е и най-високо дислоцираното у нас. През зимата средната температура е -15°. На 3 февруари 1991 г.тук са били отчетени невероятните -37°! А на 21 март 2007 г. вятър е вилнял със 157 км/ч,

В разреден въздух

Военните се майтапят,че си говорят с Господ, защото само той бил над тях. А при ясно време виждат и дома на елинските богове - планината Олимп в Гърция. Тук въздухът е разреден, чувства се, че кислородът е по-малко. Когато човек без закалка с проблеми с кръвното попадне там, му се вие свят, докато се адап­тира. Говори се, че в евро­пейските страни от НАТО само едно поделение - в Норвегия, е на по-високо от нашето.

„Понякога е едва ли не геройство да дойдеш на ра­бота", посреща ни майор Ташков. Има предвид, че при тежка зима, загази ли автомобил на шосето, тръг­ване няма. Тук военните слагат зимни гуми на 1 сеп­тември и ги свалят с риск на 1 май.

Командирът любезно предупреждава, че в адми­нистративния район е раз­решено да се снима, но на върха, където са локатори­те, няма да ни пуснат. До­стъп дотам имат малцина.

Радиолокационните станции са на най-високото място в район с денонощна охрана. Техниката е руска, но модернизирана. „Тя е нашите очи, а ние сме въз­душни граничари", смеят се военните. Засега тези станции си вършат перфектно работата. Прехващат летящи цели дори да­леч извън територията на страната.

И пиле не минава невидяно

Радарите опипват всяка педя небе, така че и пиле не може да прехвръкне. „Засичат и ята птици", ка­тегоричен е зам.-коман­дирът капитан Стефан Янев. Разбираме, че техниката е тройно подсигу­рена срещу авария или прекъсване на тока, защо­то не трябва да спира за секунда.

За дежурните разчети думата празник е непо­знато понятие. Те се смен­ят на 24 часа и следят нон-стоп въздушната обстановка в бетонови укри­тия, облицовани с метал­на мрежа, спираща излъч­ването на антените. Кога­то офицер пък трябва да влезе в станцията за пренастройване на параме­трите, слага специални очила и облича радиозащитен костюм с втъкани медни нишки, предпаз­ващ от въздействието на електромагнитните въл­ни. Заради тежката служ­ба хората получават до­бавки към заплатите - за височинни, за отдалечен гарнизон, безплатна хра­на. „Тези бонуси, отиват за зимни гуми за колите. Сменяме ги всеки сезон. Харчим и за дърва, за да се отопляваме в квартирите", разяснява ситуацията сер­жант.

От щаба до върха, къде­то са локаторите, е далече. Дотам нарядът и храната се транспортират с високопроходим автомобил. Ако снегът е голям, спускат гу­мите и машината тръгва на първа скорост нагоре, като

Но и това не спасява при почти петметрови преспи.

Разплакващата стръмнина

Тогава всеки боец, който застъпва на смяна, си пълни мешката с храна за 24часа и тръгва да катери по пряката пътека. „Тя е около километър и когато е натрупало много, я преодоляваме за 2 часа", споделя войник. Към края пъ­теката става много стръмна, денивелацията й е 250 м, кои­то се преминавате неимоверни усилия. „Тогава целият си в пот дори и при -20°", коменти­ра ст. лейт. Иванов. Бойците разказват как веднъж сержант се разплакал от безси­лие, защото му се наложило да преодолява снежната сте­на, лазейки по колене. Бое­цът започнал да пълзи и гре­бе с ръце и лакти, за да се добере до радарите. До 1985 г храната за „въздушните граничари" са качвали с муле. След това са използвали товарна въжена линия, която е резервен вариант. Служба­та е сурова, но вакантни ме­ста за разлика от доста поде­ления тук няма. Повечето от редниците и сержантите са местни, сред тях има и висши­сти. А офицерите са и със за­вършена магистратура. Ар­мейската професия в градче­то е на почит. И местните наи­стина се гордеят с униформе­ните от гарнизона. „В Батак е задоволство да кажеш, че си военен. Вероятно затова при нас глад за кадри няма. За едно място кандидатстват по 15 души. А и нещата вървят към по-добро. Доволни сме, защото се увеличиха картите за почивка. Отпушиха се и продажбите на жилища. Наш капитан си купи в центъра от ведомствения фонд. Щастлив е !" заключава майор Ташков.

Роман в 500 страници завършил бившият депутат от СДС Юрий Юнишев и също бивш шеф на „Софийски имоти", сподели за белетристичните си търсения самият автор.

Заглавието на книгата му е доста съдържателно - „Мичмана и прови­дението". „Героят ми е една необи­кновена личност, а прякорът му е Мичмана. Тоест става дума не за ко­рабен мичман, а за прякор, събрал житейската философия на един ко­лоритен нашенец с особена участ. Но историята, която съм описал, трябва да се прочете, да се вникне в нея. Нещо като „Сто години самота" на Маркес - не може дълго да се обяснява, а трябва да се вникне в написаното", тълкува художестве­ните си послания в творбата бивши­ят син депутат, който работил върху романа си цели 6 години. Сега Юнишев е леко встрани от политиката. Захванал се с българо-испанска агенция за имоти. „Чув­ствам се удовлетворен, само дето родният Кюстендил ми се вижда до­ста закъсал и щото никой нищо не купува тук. Ние продаваме в Пазар­джик, в Самоков, по Северна Бълга­рия, в Кюстендил обаче - не и не! Няма никакви инвестиции", притес­нява се Юрката, както му казват ту­кашните приятели.
Снимка на една колона - Бившият депутат от СДС Юрий Юнишев писал книгата си цели 6 години.


02.02.2009 г., с. 12
Искра от спукан комин подпали музея в Плиска
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Комин на локално парно подпали покрива на музея в старата столица Плиска вчера и едва не опожари цялата сграда. Тя бе по­строена само преди 2 годи­ни за над 1 млн. лв.

Инцидентът бил усетен след 9,30 ч от парнаджията Дончо Иванов (57 г). Още от ранната утрин той запа­лил парното, но то не горя­ло добре. Мъжът започнал да чисти котела, но му се струвало, че коминът не дърпа. Изведнъж нещо за­почнало да пука. Иванов забелязал дим и повикал екскурзоводката Петрова, която се обадила на пожарната.

Пристигналите огнеборци от град Нови пазар изле­ли 5 тона вода, за да поту­шат тлеещите греди на та­вана. Изгорели над 40кв. м покрив, но не е било допус­нато разпространението на пламъците върху сграда­та, в която има 6000 ценни исторически находки.

Водата изтекла през вен­тилационните шахти в ек­спозиционната зала, но ек­ипът на музея се събрал да пази старините и няма ще­ти по витрините. Според пожарникари причината за пожара е строителна неизправност.

Музеят е изграден от шу­менската фирма „Билдинг строй експрес" ЕООД. През есента те ремонтира­ли комина заради забеля­зани пукнатини, обясни уредникът Христина Стоянова. По стените и тавана на музея обаче има цепна­тини, които зейнали още през първата година, а сега пропукването продължава. Министерството на култу­рата е уведомено. Вчера за инцидента е бил информиран областният управител на Шумен Тодор Тодоров, защото трябва да се отпуснат средства за възстановяване на изгорялото.

- Повече от година и поло­вина работим по създаване на стратегия за развитие на научните изследвания. През всичките тези месеци и най-големите оптимисти се убе­диха^ въпросът не е никак лесен за решаване. Както учени,така и хора от бизне­са, различни публични лич­ности пожелаха да изразят своето мнение. Най-много време ни отне съгласуване­то, за да достигнем до един текст, който да отрази много­образието на вижданията, но да не е бездушен и без­зъб. Днес научните идеи се разпространяват много бър­зо и без да се съобразяват с границите. И ние отдавна не се конкурираме помежду си, а сме в състезание със света. Ако искаме да бъдем сред нациите, които развиват зна­чими и пълноценни научни изследвания, то това не мо­же да стане без усилия. Ня­мам предвид само повече пари. Но не по-малко важно е въвеждането на нови прин­ципи на финансиране, ново отношение към научните ин­фраструктури, нов атракти­вен социален пакет за уче­ните.

- Как избрахте приорите­тите, по които да се развива науката и за които ще се дават повече пари, при ус­ловие че не се знае как ще се развива държавата?

- Това беше най-трудният въпрос. Но приоритетни научни направления има очертани във всички развити държави. Още в началото на дебата някои казваха така: не е ли по-добре първо да i има стратегия за развитието на държавата, да се порабо­ти по нея 2-3 г, после да се направи такава за икономи­ката, пак да поработим 2-3 г.

i и чак след това да направим стратегия и за научните из­следвания. Така бихме има­ли един първи проект някъде към 2015 г. Не мисля, че е това е сериозно. Имаше де­бат и за критериите. Това, което се опитахме да напра­вим, е първо да уточним как виждаме науката. Известно е, че науката може да бъде схващана по различен на­чин. От една страна, през XXI век тя може да бъде ос­новен двигател на икономи­ката, в това няма никакво съ­мнение. За това първата гру­па приоритети са тези, при които значим научен и тех­нологичен пробив би по­влиял съществено върху икономическото развитие. Тук се включват информа­ционните и комуникационните технологии; новите енергийни източници и енергоспестяващите технологии; биотехнологиите, храните и здравето; материалознанието. Има и друг вид из­следвания, които може и да нямат пряк икономически потенциал, но те влияят вър­ху качеството на природната и социалната среда, натруп­ват и „пренасят" знанието. Тук се включват екологията, науките за Земята, науките, свързани с културно-историческото наследство и социалната среда. Приехме и виждането на представите­лите на бизнеса да очертаем плаващ приоритет, в рамки-

те на който да се насърчава развитието на научните из­следвания, които подпома­гат силната работеща инду­стрия. Например енергети­ката.

- Като говорим за крити­ците, защо според вас вся­ка идея, дори намек за та­кава, да не говорим за го­тови проекти, предизвик­ва силно вълнение в нау­чната и академичната общност. Последен при­мер е предложението да отпадне титлата доцент?

- Една от вероятните при­чини е, че през последните десетилетия бяхме често изненадвани с различни недообмислени и дори екзо­тични идеи в най-различни области. И разбираемо е, че хората имат рефлекса, че трябва навреме да реагират, за да не стане някоя беля. Нашият екип обаче е дал до­статъчно доказателства, че възможно най-рано дава гласност на това, което има­ме намерение да правим. Но има и нещо по-важно. Като цяло образованието и наука­та са доста консервативни системи, където статуквото често е на почит. И често го­ворителите на статуквото звучат достолепно. Що се от­нася до проекта на закон за научните степени и научни­те длъжности, нека да при­помня, че когато станах ми­нистър заварих над 30 зако­нопроекта, които, разбира

се взаимно се изключват. Това, което се опитваме да направим, е да потърсим се­чението между две важни неща - промяната и тради­цията. Ще дам един пример. По данни на Висшата ате­стационна комисия (ВАК) у нас има малко над 1200 про­фесори, като от тях 616 са над 65 г. Половината. Сред­ната възраст, на която се става доцент, е 48 г., а профе­сор - 58. Това, второто, е ня­колко години преди пенсия. Има асистенти на пенсионна възраст. Наскоро станахме свидетели, че хора, които го­ворят от името на младите учени, са прехвърлили 40-те. Важното е друго - ще я има ли тази патриархална систе­мата, при която младият пре­подавател или учен трябва да чака 20-25 г., за да има право да води лекционен курс или самостоятелно из­следване? Извинете ме, но в средата на 40-те човек тряб­ва да има вече научна школа, а не да носи куфарчето на своя по-възрастен колега. Не се съмнявам, че до няколко години системата ще се про­мени, от нас зависи дали ще направим промяната по ин­телигентен и балансиран на­чин.

- Идеята университетите сами да дават научни сте­пени, без санкцията на външен орган, няма ли да доведе до масовото им производство?

- В цял свят университети­те дават степента доктор. Още повече че у нас, тя е и научна, и образователна. Не мисля, че едно научно J жури би се справило по-ло­шо при оценката на докторанта, още повече ако поне J половината от неговите членове са външни за уни­верситета учени. Според мен действа защитна логика - всяка промяна, колкото и малка да е, ще повдигне въпроса за общите принци­пи, върху които е изградена системата, и за това по-добре да не я правим.

-Премиерът Сергей Станишев ще ви подкрепи ли при това по-дълбоко

бръкване в система, в която голяма част от хо­рата са електоратът на не­говата партия, и то преди избори?

- Никога не съм си позво­лявал да внасям материа­ли, които колегите ми от МС не подкрепят поне като принципи. Премиерът беше на няколко срещи с пред­ставители на БАН и ректо­рите и сам се убеди колко различни мнения има по ос­новни въпроси. В тази област трудно може да очакваме да има единоду­шие. Но всеки ще си носи кръста и не се притеснявам да поема отговорност. Най-силно ме смущава фактът,

че още преди да сме пред­ставили какъвто и да е текст, започва дебат как точно това не може да ста­не. До няколко седмици ще бъдем в състояние да пред­ложим варианти на нов за­кон. Смятам, че е много важно едновременно да от­пушим системата, но и да я предпазим от девалвация.

- Нужни ли са толкова много висши училища на страната?

- Това е важен въпрос. Аз съм от хората, които не вяр­ват, че малки и пръснати висши училища със спорен научен капацитет са нещо добро за България. Но те са исторически възникнали и трябва да изходим от това обстоятелство. Оптимизирането и нормализирането на системата може да стане по два начина. Първо - чрез административно закрива­не. Това е юридически труд­но и неправилно. Вторият начин е свързан с това, кое­то се опитваме да правим през последните години -да поставим висшите училища в условията на конкурен­ция. Преди тяхната субсидия се определяше според приема на студентите, кой­то пък от своя страна се определяше по неясни кри­терии. Сега всеки студент има определена издръжка и с нея той отива в избрания университет. Висшите учи­лища вече могат да увели­чат приема си. Приемам иронията, че местата за студентите ще са равни на броя на завършващите уче­ници. Но в цял свят пробле­мът не е да бъдеш приет за студент (с малки изключе­ния в някои много елитни университети), а да завър­шиш. У нас винаги е било обратното.

- Не е ли малко „след дъжд качулка" случва­щото се в Студентския град през последния ме­сец?

- Ние работим по студентските теми много преди трагедията, която предиз­вика дебати и протести. Ня­ма нищо лошо студентите да протестират, да бъдат активни. Но ме притеснява това, че сякаш не умеем да използваме такива момен­ти, условно да ги нарека моменти на криза, в които да решим истински проблеми. А има въпроси, които могат да се решат само в условия­та на криза. Не съм сигурен, че Народното събрание толкова бързо и с такова мнозинство щеше да прие­ме на първо четене законо­проекта, свързан с реституцията на образователни имоти. И сега не съм сигурен, че той ще мине гладко на второ четене. Вече се появиха гласове за някакво смекчаване на текстовете. Организаторите на проте­ста обаче изглежда не го разбират - исканията им се променяха и увеличаваха лавинообразно. Това съ­здава впечатление, че не толкова желаят конкретни неща да се променят, кол­кото да изразят позицията си, че нищо в тази страна не им харесва. А що се отнася до Студентския град, то исканията могат да бъдат отправени към почти всеки ( софийски квартал - лошо осветление, дупки по улиците, кал, безразборно строителството, улични ку­чета. Ами сигурността - що за идея е да има пропускателни пунктове в Студент­ския град?

- Проблемите, които очертахте, са главно в градинката на общината. Да не би да се готвите след изборите да се ус­тремите към кметското място?

- Най-важното е човек да си свърши работата на мя­стото, на което е. Що се от­нася до позицията кмет на София, не мисля, че през следващите 3 годили се очертава тя да се оваканти.
Портретна снимка на три колони


02.02.2009 г., с. 15
Иде ли краят на финансовата зима?
Николай СТОЯНОВ

Тази финансова зима като,че ли ще се окаже дълга. Като зафучаха едни снегове от лято­то, та цели седем ме­сеца. Слава богу оба­че, на всяка зима й се вижда краят. Късно 8 петък едно малко кокиченце проби икономи­ческия сняг. БНБ нама­ли основната лихва до рекордно ниски нива.

Логично, след като южнякът вее още от септември и лека-по-лека разтопява висо­ките лихви по ипотеч­ните кредити, които поне спряха да вървят нагоре.

Но една птичка про­лет не прави. Сега е време и банките да за-

почнат да свалят де­белите лихви, с които са оковали заемите. Разбира се, това няма да стане веднага. Ико­номиката ще постудува още малко, поне до­като мине грипната епидемия, която гази разбития свят.

В крайна сметка оба­че ще се хванем за зе­лено. Дано ни стигнат дотогава бурканите 8 мазето.

Корпоративна търговска банка, която миналата сед­мица бе спазарена от Оманския султан, повиши па­зарната си капитализация с 15,38% до 75 лв., а дяловете на „Енемона" регистрираха минимален ръст от 0,43% до 7,04 лв. Всички останали позиции от индекса са на минус. По 25 от позициите спадът за периода е над­хвърлил 20 на сто. Най-сил­но са се понижили акциите на Първа инвестиционна банка - с 54,8% до 1,13 лв.

Бордът на директорите е взел решение компания­та да се фокусира основно върху завършването на проекта от смесен тип „Оркид гарденс Варна", търговските площи на „Гранд мол" Варна и жи­лищните комплекси „Оркид хилс" в София и Вар­на."

финансирането на строителството на мола в морската столица е осигу­рено и вече са подписани договори за наеми с меж­дународни вериги като Zara, Pull & Bear, Bershka, Gap и Mango, съобщават от „Оркид".

Компанията обаче е взела решение да отло­жи работата по офис кули­те, които са част проекта, фокусът на инвеститора щял да е в отдаването под наем на търговските пло­щи.

Сградата е обявена за паметник на културата. Въпреки това дълги го­дини в нея не е стъпвал майстор. Строителството й е за­вършено през 1911 годи­на.

Вече са оправени части от водопровода и отоп­лителната система, обяс­ниха от дирекция "Веро­изповедания" към МС. От службата досега, за периода от две години, са отпуснали около 800 000 лв. за ремонтните ра­боти. Предстои да се по­искат от финансовото ведомство още около 2 500 000 лв. за оправянето не само на вътрешната част на сградата и покри­ва, но и за освежаване на фасадата й. Отделно ще бъде освежена и градин­ката на Синодалната па­лата.


01.02.2009 г., с. 5
Бунт срещу сектанти

Подписка срещу за­почналия строеж на молитвен дом на рели­гиозната общност "Свидетелите на Йехо­ва" започна в габровс­ките грамове "Света Троица" и "Успение Бо­городично" . Тя е орга­низирана от свещени­ци от габровските храмове и от граждани.

"Тази секта вече се е настанила в Габрово и хората трябва да бъдат предупредени за лъжеучението, което емисари­те й проповядват с осо­бена активност", обясни отец Стефан от храм "Света Троица". Местна­та структура на партия

"Атака" разпространи листовки против строе­жа на молитвения дом в квартал "Бичкинята" и също започва да събира подписи на граждани.

По повод строежа на молитвения дом от об­щината казаха, че има одобрен инвестиционен проект за сградата.


01.02.2009 г., с. 5
Във Варненско

Градят нов манастир
Нов манастир ще бъ­де вдигнат в община Долни чифлик до 10 го­дини, обяви вчера кметът й Борислав Натов. Той ще е близо до село Гроздьово. В Долни чиф­лик са получили на 19 януари писмо от Варнен­ската и Великопреславска митрополия с молба да й предостави безвъз­мездно терен, върху който да бъде построен пра­вославен манастир. Най-подходяща е местността Рибарника, в землището на село Гроздьово - 25 дка близо до границата с Дългопол, обясни Борис­лав Натов. Това е първи­ят манастир в този район на страната. На послед­ната сесия на общинския съвет преди няколко дни предложението на кмета е одобрено и така земята е дарена на митрополия­та. Тя ще направи пъти­ща, ще прокара ток, вода и канализация. Планове­те на митрополията са строежът да започне до пет години, а след десет да е завършен и самият манастир. Още не е уточ­нено дали светата оби­тел ще приюти монаси или монахини.